Кристин Хана
Отново у дома (1)

Маделин се облегна назад и впери поглед в нощното небе. Седалката на въртележката се люлееше силно и ги издигаше все по-високо и по-високо в тъмнината, докато стигнаха до звездите, а земята долу се превърна в мъглявина от жълта и бяла светлина.

Ейнджъл я прегърна през раменете и я придърпа по-близо до себе си. В далечината се чуваше шумът от въртележките и Виенското колело.

Но тук горе, наметнати с одеялото от звезди, погалени от светлината на луната, карнавалът им изглеждаше отдалечен на хиляди мили.

Ейнджъл се обърна, за да я погледне.

— Мад…

Имаше нещо в тона на гласа му, което я накара да трепне — звучеше толкова сериозно. Тя изведнъж се изплаши, че това беше всичко, че е направил всичко това само за да се сбогува.

— Не казвай нищо — прошепна тя, впила поглед в очите му, знаейки, че никога няма да може да му прости…