Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (16 април 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание: Издателство „Отечество“, 1985

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от NomaD

Втори стазим

ХОР

Първа строфа

Щастливи са тези, които зло не знаят.

        Щом разтърси къщата някому бог —

                                безброй

        бедствия връхлитат рода му

                        в безкрайни дълги дни.

Така вълните бягат с рев

        под тракийските[1] могъщи

        вихри върху мрачното подморие

        и носят, и натрупват чак от дъното

        черна, неспокойна кал.

Скалите им отвръщат с рев и стонове.

 

Първа антистрофа

Отколе са тия беди в дома на Лабдак[2]

        връз бедите на мъртвите се струпват те.

        Тъй не може род да избави рода, а някой бог

ще го срази — и няма мир.

        Сетен стрък сред светъл зрак

в чертозите Едипови сияеше,

ала и него някой от подземните

        в миг преряза с кървав сърп —

за дръзки думи и за ярост в мислите.[3]

 

Втора строфа

Каква човешка надменност, Зевсе,

        дръзко би погазила твойта мощ,

която ни сън,

        който оборва всичко,

        ни неуморните божи месеци

        ще победят?

        Ти си безсмъртен цар,

        ти владееш сам в сияния олимпийски.

        И в предишни дни, и днес,

и в бъдни дни ще живее

        тоя закон: докрай

        нищо

не следва човека, само бедата — докрай.

 

Втора антистрофа

Така надеждата колеблива

        дава щастие на мнозина, да —

но тя и безброй

        празни желания мами.

        Дебне, когато не е очаквана,

        докато в миг —

        в огън кракът си изгориш.

        Да, мъдрец е казал славните стари думи:

        мисли злото за добро

човекът, комуто бог

        тласка ума към смърт,

        гибел.

Доброто е малко, само бедата — докрай.

Бележки

[1] Тракия смятали в древността за царство на студения северен вятър Борей.

[2] Отколе са тези беди в дома на Лабдак — Софокъл, подобно на Есхил, споделя възгледа за родовото проклятие, което постига не само непосредственият извършител на престъпно деяние, но и лично невинните негови потомци.

[3] Хорът има пред вид и Антигона, и Исмена, тъй като смъртната присъда, издадена от Креон, засяга, поне дотук, и двете сестри.