Софокъл
Антигона (12)

Пети епизод

 

ТИРЕЗИЙ

Тивански първенци, дойдохме двамата

с очите на единия. За слепия

не е възможен пътят без водача му.

 

КРЕОН

Що ново има, стари ми Тирезие?

 

ТИРЕЗИЙ

Ще ти обадя, слушай прорицателя.

 

КРЕОН

До днес не съм отхвърлял твое мнение.

 

ТИРЕЗИЙ

И водиш затова добре държавата.

 

КРЕОН

От опит аз познавам добрините ти.

 

ТИРЕЗИЙ

Мисли, че пак се люшка твойто щастие!

 

КРЕОН

Що има? Аз треперя от словата ти!

 

ТИРЕЗИЙ

Ще разбереш от знаците на моето

изкуство. Бях на стария гадателски

престол, където сбират се пернатите,

и чувам странен звук на птици — носят се

с неясен шум и с бесни странни писъци.

Усетих как със нокти се разкъсваха,

разбрах — свистяха яростно крилата им.

Обзет от страх, над огъня в олтарите

поставих бързо жертви, но от жертвите

не пламна огън — в пепелта се стичаше

стопена тлъстината на бедрата им.

И пушеше, и пръскаше, и злъчен дим

из въздуха се вдигна, и оголени

от тлъстината, лъснаха се костите.

Зловещи жертви, тъмно предсказание!

И всичко туй научих от това дете.

То води мене, аз пък водя другите.

Градът более тъй от твойта заповед.

Че Всеки наш олтар и Всеки жертвеник

изпълнили са птиците и псетата

с останките на клетия Едипов син.

И не приемат вече ни молебствия,

ни жертви, нито жертвен дим безсмъртните.

И птиците не ни вещаят щастие —

напили са се с кървите на мъртвия.

Това мисли ти, сине мой! Та хората

изпадат до един във прегрешения.

Но и да съгрешиш, не си в нещастие,

не си във безразсъдство, щом попаднал в зло,

разкайваш се и не оставаш твърд в греха.

Да, няма поглед правилен упорството.

Но остави, не позори умрелия!

Та храброст ли е да убиеш мъртвия?

Говоря за доброто ти. Приятно е

да слушаш благ съвет, щом полза носи той.

 

КРЕОН

Вий всички, старче, все във мене целите,

като стрелци, и нито ясновидството

ме пощади! А пък отдавна моите

роднини ме измамиха, продадоха!

Да, спечелете, накупете златото

на Сарди и богатствата на Индия!^[1]

Но него вие в гроб не ще положите!

Макар орлите Зевсови на късове

при Зевса да го носят, под престола му —

не се боя, че туй е грях! Погребване

за него аз не ще допусна! Знам добре:

не могат хора да сквернят небесните.

Но чуй, Тирезий, старче, и най-хитрите

пропадат срамно, щом говорят хубаво

позорни думи от користолюбие!

 

ТИРЕЗИЙ

Уви!

Разбират ли, замислят ли се хората…

 

КРЕОН

Какво? Какви са тези общи приказки?

 

ТИРЕЗИЙ

… какво богатство е за всички разумът!

 

КРЕОН

Каквото зло е, мисля, безразсъдството.

 

ТИРЕЗИЙ

Но тебе тази болест е прихванала!

 

КРЕОН

Не искам да обиждам прорицателя.

 

ТИРЕЗИЙ

А правиш го — наричаш ме лъжлив пророк!

 

КРЕОН

Пари обичат всички предсказатели.

 

ТИРЕЗИЙ

Царете пък — позорно богатеене!

 

КРЕОН

Но знаеш ли, че казваш туй пред царя си?

 

ТИРЕЗИЙ

О, да, нали от мене имаш царството!

 

КРЕОН

Мъдрец си, но обичаш ти неправдата!

 

ТИРЕЗИЙ

Ще ме принудиш да разкрия скритото!

 

КРЕОН

Кажи, но не със поглед към облагите!

 

ТИРЕЗИЙ

За твое благо, смятам, са словата ми!

 

КРЕОН

Знай, няма да подкупиш мисълта ми ти!

 

ТИРЕЗИЙ

Но запомни, че няма много кръгове

във бързия си бяг да стори слънцето,

когато ще дадеш мъртвец от своето

сърце — за друг един мъртвец възмездие!

Задето хвърляш под земята жив човек

и го затваряш във позорна гробница,

а тук задържаш мъртъв труп, с подземните

непричастен, лишен от гроб и почести.

И ни на тебе, нито на безсмъртните

е дадено това, но ти насилничиш!

Затуй те дебнат зорко отмъстителки

за ад, за горни богове — Еринии,

и те ще ти платят според делата ти!

Но помисли — подкупен не говоря ли

и тези думи? Туй ще кажат воплите

и на мъже, и на жени в двореца ти.

Враждебни, виж, надигат се държавите,

чиито мъртви граждани от кучета,

от зверове и птици са погребани,

а скверен дъх долитал е в олтарите.

Стрелите си изпратих с огорчение,

с възпламнал гняв направо към сърцето ти —

като стрелец. Не ще избегнеш болката.

 

А ти, дете, води ме в къщи. Нека той

излее своя гняв върху по-младите,

да се научи да държи езика си

и неговият дух да стане по-добър!

 

ХОР

Отиде си след страшни предсказания!

Но, царю, знаем ний — откакто моята

коса от черна става бяла, — никога

лъжа не е продумвал за държавата!

 

КРЕОН

И аз разбрах, и в трепет е сърцето ми!

Да му отстъпя! Страшно! Но ужасно е

проклятие да порази душата ми!

 

ХОР

Креоне, нужно е благоразумие!

 

КРЕОН

Кажи какво да правя, подчинявам се!

 

ХОР

Върви, пусни на свобода девойката

и положи във гроб трупа на мъртвия!

 

КРЕОН

Това ли? Да отстъпя е съветът ти?

 

ХОР

По-бързо, царю! Тичат бързоногите

злочестини и стигат в миг виновника!

 

КРЕОН

Оставям с мъка своето решение

Не ща с Необходимостта неравен бой.

 

ХОР

Върви, стори го, не възлагай другиму!

 

КРЕОН

Ще ида ей сега. Слуги, отивайте —

и вие тук, и всички други! Грабвайте

секири и към хълма бързо тичайте!

А аз изменям първото си мнение:

сам връзвах, сам ще върна свободата й.

Боя се да не би общопризнатите

закони да е най-добре да следваме!