Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 30 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (16 април 2007 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2012)

Издание: Издателство „Отечество“, 1985

История

  1. — Добавяне
  2. — Допълнителна корекция от NomaD

Четвърти стазим

Първа строфа

        Тъй небесният зрак

        някога бе отнет

        в медния тесен затвор

        и на самата Даная,

        в гробен брачен чертог бе скрита и окована тя.[1]

        Да, а беше от род

        славен, дете, дете!

        Под сърцето й бе

        златороденият Зевсов син.

        Страшна сила е тя — силата на съдбата.

Ни щастието, ни Арей,

ни крепостта, ни черните

бучащи кораби ще я избягнат.

 

Първа антистрофа

        Тъй сина на Дриант,

        цар на едонците[2], с гняв,

        вечно буйнокипящ,

        Бакхус затворил в тъмница

с каменни стени, защото е бил безумно горд.

        Та изтекла така

        страшната буйна мощ

        на беса му и той

        в миг видял, че обижда бог

        в своя избликнал бяс, със своите хулни думи.

Поискал факлите да спре

и вдъхновените жени

на Дионис — и музите разсърдил.[3]

 

Втора строфа

        А при тъмните бездни на двойното море[4]

        е брегът на Босфора. Там лежи

        и Салмидес суров,

        дето Арей,

        почитан в онзи край, видял

        страшните рани по лицата

на двамата Финеевци — очите им,

жадуващи възмездие, извадила

една ужасна жена със своите кървави

ръце и със совалката заострена.[5]

 

Втора антистрофа

        В изнемога оплаквали своите беди

        те, деца от нещастния майчин брак.

        Тя била от рода,

        древния род,

        на Ерехтей. В далечен край,

        в своите пещери незнайни,

била тя, бореадата[6], отгледана

сред бурите на татка си, сред студ и лед

родена от безсмъртни — бърза, вихрена.

Но пак я стигна вечната Съдба, дете.

Бележки

[1] На Акризий, цар на Аргос, било предречено, че ще умре от ръката на внук, който ще му роди дъщеря Даная. Акризий заключил Даная в медна кула, но Зевс проникнал при девойката, преобразен на златен дъжд. Даная родила Персей, който убил дядо си.

[2] Ликург, цар на тракийското племе едонци, се възпротивил на въвеждането на Дионисовия култ в своята страна, поради което богът го лишил от разсъдък. Умопомраченият цар бил затворен в тъмница.

[3] В дълбока древност музите и Дионис били свързани чрез общ култ в Тракия.

[4] Двойното море — Мраморно и Черно море (Пропонтида и Евксински Понт).

[5] Хорът засяга историята на Клеопатра, дъщеря на северния вятър Борей, и на двамата й сина. Клеопатра била омъжена за Финей, цар на Салмидес в Тракия, и от него имала синове Плексип и Пандион. По-късно Финей се оженил за Идея, дъщеря на Дардан, и хвърлил Клеопатра в тъмница. Според една версия на преданието той сам ослепил синовете си; според друга, която застъпва и Софокъл, Плексип и Пандион бил и ослепени от Идея, която избола очите им със совалка.

[6] Бореадата — т.е. дъщерята на Борей, Клеопатра.