Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
- Оригинално заглавие
- ’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Александър Димитров Ничев, 1949 (Пълни авторски права)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание: Издателство „Отечество“, 1985
История
- — Добавяне
- — Допълнителна корекция от NomaD
Четвърти стазим
Първа строфа
Тъй небесният зрак
някога бе отнет
в медния тесен затвор
и на самата Даная,
в гробен брачен чертог бе скрита и окована тя.[1]
Да, а беше от род
славен, дете, дете!
Под сърцето й бе
златороденият Зевсов син.
Страшна сила е тя — силата на съдбата.
Ни щастието, ни Арей,
ни крепостта, ни черните
бучащи кораби ще я избягнат.
Първа антистрофа
Тъй сина на Дриант,
цар на едонците[2], с гняв,
вечно буйнокипящ,
Бакхус затворил в тъмница
с каменни стени, защото е бил безумно горд.
Та изтекла така
страшната буйна мощ
на беса му и той
в миг видял, че обижда бог
в своя избликнал бяс, със своите хулни думи.
Поискал факлите да спре
и вдъхновените жени
на Дионис — и музите разсърдил.[3]
Втора строфа
А при тъмните бездни на двойното море[4]
е брегът на Босфора. Там лежи
и Салмидес суров,
дето Арей,
почитан в онзи край, видял
страшните рани по лицата
на двамата Финеевци — очите им,
жадуващи възмездие, извадила
една ужасна жена със своите кървави
ръце и със совалката заострена.[5]
Втора антистрофа
В изнемога оплаквали своите беди
те, деца от нещастния майчин брак.
Тя била от рода,
древния род,
на Ерехтей. В далечен край,
в своите пещери незнайни,
била тя, бореадата[6], отгледана
сред бурите на татка си, сред студ и лед
родена от безсмъртни — бърза, вихрена.
Но пак я стигна вечната Съдба, дете.