Адолф Хитлер
Моята борба (29)

Глава XIV
Източна ориентация или източна политика

Отношението на Германия към Русия смятам за необходимо да подложа на особен разбор. По две причини.

1. Този проблем има решаващо значение изобщо за цялата външна политика на Германия.

2. Този проблем е пробен камък, чрез който преди всичко се проверяват политическите способности на нашето младо националсоциалистическо движение; чрез този пробен камък ние проверяваме доколко в действителност сме способни ясно да мислим и правилно да действаме.

Трябва веднага да призная, че особено втората точка ми създава понякога големи грижи. Нашето младо движение, както е известно, си завоюва привърженици главно не от кръговете на индиферентните преди хора, а повече сред бившите привърженици на крайни възгледи. Ето защо е напълно естествено, че тези хора идват при нас, без още напълно да са се разделили с онези представи в областта на външната политика /или с онова недостатъчно разбиране на тези въпроси/, които са им били присъщи до прехода в нашия лагер. Това се отнася не само за привържениците, които идват при нас от левия лагер. Напротив, колкото и да бяха вредни възгледите, към които досега са се придържали хората по въпросите на външната политика, остатъците от здрав разум и верен инстинкт често са внасяли своите поправки в тези възгледи. На нас ни оставаше в такива случаи само да посочим на тези хора предишните грешки и да им дадем по-точни ориентации. Не веднъж ми се случваше да констатирам, че здравият разум и правилният инстинкт за самосъхранение са нашите най-добри съюзници в това отношение.

Много по-трудно е да се създаде правилно политическо мислене у онези кръгове хора, които по-рано са получили не само неправилно възпитание в тази област, но са и загубили последните остатъци от здрав инстинкт, принасяйки ги на олтара на така наречената обективност. Опитът ни показва, че е най-трудно да се преубедят дошлите от редовете на така наречената интелигенция. Именно те най-трудно усвояват на пръв поглед простите и логически ясни възгледи върху това, което представлява истински интерес за нашата външна политика. Тези хора не само са обременени от цял куп най-безсмислени представи и предразсъдъци, но и съвсем са загубили здравия инстинкт за самосъхранение. Националсоциалистическото движение е принудено да води доста тежки боеве именно с тези кръгове. Тези боеве са тежки, защото имаме пред себе си субекти, притежаващи огромно самомнение и обикновено гледащи от високо на хора с поздрави инстинкти, макар че пълното им собствено невежество не им дава никакво право за това. Тези надменно самонадеяни елементи си въобразяват, че разбират всичко. Всъщност, у тях няма и помен от способност трезво и хладнокръвно да анализират положението и да преценяват необходимите действия. А без това нито крачка не може да се направи тъкмо в областта на външната политика.

Но именно тези кръгове в последно време все повече и повече определят насоката на нашата външна политика, като я тласкат по най-нещастни и неправилни пътища. Фантастичната идеология на тези кръгове определя нашата външна политика в много по-голяма степен, отколкото истинските здрави интереси на немския народ. Това е в моите очи още един аргумент, за да разгледам пред своите привърженици най-важния проблем на цялата ни външна политика, т.е. въпросът за нашето отношение към Русия. Аз ще направя това с цялата обстоятелственост, която е необходима и която е възможна в рамките на настоящото съчинение.

Преди всичко трябва да отбележа тук следното.

Под външна политика според нас трябва да се разбира регулирането на взаимоотношенията на един народ с всички останали народи на света. Как именно се регулират тези взаимоотношения, винаги зависи от напълно определени фактори. Ние, националсоциалистите, трябва да посочим, че външната политика на нашата народническа държава преди всичко ще изхожда от следното.

Нашата държава ще се стреми преди всичко да установи здрава, естествена, жизнена пропорция между количеството на нашето население и темпа на неговото нарастване от една страна и количеството и качество на нашите територии от друга. Само така нашата външна политика ще може по необходимия начин да осигури съдбата на нашата раса, обединена в нашата държава.

За здрава пропорция ние можем да смятаме само такова отношение между посочените две величини, което изцяло осигурява прехраната на народа с продукти от нашата собствена земя. Всяко друго положение на нещата, ако то продължава дори столетия или хилядолетия, е нормално и нездраво. Рано или късно такова положение ще нанесе огромна вреда на народа и може дори да доведе до пълното му унищожение.

За да може народът да си осигури истинска свобода да съществува, му е необходима достатъчно голяма територия.

За да се установи колко голяма трябва да бъде необходимата територия, не е достатъчно да се ръководим само от потребностите на текущия момент. Тук не може просто да се вземе общата сума на реколтата и да се раздели на количеството на населението. В съответната глава в първата част на настоящата работа аз вече изложих подробно, че големината на територията има значение за държавата не само от чисто продоволствена, но и от военна и общо политическа точка. Народът не може да се задоволи с това, че принадлежащите му територии му дават достатъчна прехрана. Народът трябва да се грижи и самите тези територии да бъдат достатъчно защитени. Последното зависи от общо политическата сила на дадена държава, която на свой ред в не малка степен се определя от военно-географски фактори.

Що се отнася до нашия немски народ, то трябва да се каже, че Германия може да осигури своето бъдеще само в качеството на световна държава. В продължение почти на две години историята на нашия народ с неговата повече или по-малко сполучлива външна политика беше световна история. Нима не може да се убеди в това и нашето собствено поколение? Та нали гигантската борба на народите, която запълни 1914–1918 г. беше в действителност само борба на германския народ за неговото съществуване на земното кълбо, но независимо от това всички наричаха тази война световна война.

Влизайки в тази война, германският народ представляваше само мнима световна държава. Казвам „мнима световна“, защото в действителност Германия не беше световна държава. Ако в Германия към 1914 г. съществуваше друга пропорция между обема на територията и количеството на населението, тогава тя действително щеше да бъде световна държава. И само тогава — ако оставим на страна другите фактори — световната война би могла да свърши за нас благополучно.

Аз съвсем не искам и не виждам своята задача в това да се опитам да разгледам тук „как“ биха могли да се обърнат нещата, „ако“ обстоятелствата бяха други. Но аз смятам за съвсем необходимо напълно трезво и без никакво украшателство да посоча сегашното положение, внушаващо най-тревожни опасения. Трябва поне в редовете на Националсоциалистическото движение всички да си дават сметка колко лошо е положението сега и хората по-дълбоко да се замислят над това, какво трябва да се предприеме, за да се излезе от положението.

Германия сега не е световна държава. Дори да успеем да преодолеем нашата сегашна военна безпомощност, Германия все едно не би могла да претендира за такова звание. Наистина, какво значение може да има на нашата планета държава с такава неблагоприятна пропорция между количеството на населението и количеството на земята? В нашия век цялата земя е поделена между няколко държави, всяка от които обгръща почти цели континенти. Кой при такова положение на нещата ще нарече световна държава страна като съвременна Германия, територията на която /ако имаме предвид нейното основно политическо ядро/ не надминава някакви си 500 хил. кв. километра.

Ако вземем само размера на териториите, то германската държава има смешно малко значение в сравнение с така наречените световни държави. И нека не ни казват, че Англия също представлява една неголяма територия! В действителност Англия е само столица на британската световна империя, а последната обгръща почти една четвърт от цялата земна повърхност. Вижте по-нататък такива гигантски държави като Североамериканските съединени щати, след това Русия и Китай. Всяка от тези държави има територия поне 10 пъти по-голяма, отколкото съвременна Германия. Към тези огромни страни трябва да отнесем сега дори Франция. Във все по-големи размери черпи тя нов човешки материал за своите армии от африканските колонии. В расово отношение Франция претърпява сега толкова силно негърско влияние, че скоро ще можем да говорим за възникване на нова африканска държава на европейска територия. Колониалната политика на съвременна Франция абсолютно не може да се сравнява с онази колониална политика, която на времето водеше Германия. Ако Франция в продължение на още някакви си три века се развива в същата насока, последните остатъци от франкската кръв ще изчезнат, разтваряйки се в новата европейско африканска мулатска държава. Франция постепенно се превръща в една гигантска държава, простираща се от Рейн до Конго. И в тази държава постепенно се разпространява по-ниската раса, която е продукт на все по-засилващо се смесване на кръвта.

С това се различава френската колониална политика от старата немска колониална политика.

Колониалната политика на стара Германия беше половинчата, както и всичко останало, което ние правехме тогава. Германия не взе мерки, за да засели в сериозни размери в своите колонии хора от немската раса, а от друга страна, не взе мерки и да осигури приток от кръвта на черните на нашите собствени територии /макар че последното щеше да бъде престъпно предприятие/. Аскерите в източноафриканските колонии на Германия представляваха само плаха крачка в тази насока. Тяхната роля на практика се състоеше само в охраната на самата колония. У нас дори не се породи идея да докараме черни войски на европейските фронтове на войната, дори ако имахме такава възможност. Но в действителност ние нямахме такава възможност. Докато французите от самото начало виждаха една от важните си задачи именно в това.

Така излезе, че редица държави сега имат не само много по-голямо народонаселение от нас, но и много по-голяма територия, която е основа на политическата им сила. Преди две хиляди години съотношението между количеството на народонаселението и количеството на земята е било за нас максимално неблагоприятно. И ето сега, след две хиляди години, ние се намираме в това отношение в също толкова неблагоприятно положение. Но тогава ние сме били млад народ и около нас и имало големи държави, преживяващи епоха на разпадане, и самите ние сме могли още да вземем участие в борбата против последния великан — Рим. Съвсем други са нещата сега. Сега ние сме обкръжени от пръстен от все по-нарастващи гигантски държави, в сравнение с които значението на нашата съвременна държава е нищожно.

Никога не трябва да забравяме тази горчива истина, като при това запазваме трезвост и хладнокръвие. Да проследим съотношението между нашата държава и редица други държави през последните столетия — както в смисъл на количеството на народонаселението, така и в смисъл на количествата на земята. Всеки, който извърши тази работа, с горест трябва да констатира това, за което вече говорих в началото на тази глава: Германия не е повече световна държава, независимо от това силна ли е тя във военно отношение в дадения момент или е слаба.

Ние сме изпаднали сега в такова положение, че не издържаме вече никакво сравнение с другите държави. И всичко това поради нещастната външна политика на ръководителите на нашата държава, т.е. поради това, че ние изобщо нямахме определени, ще си позволя да кажа, заветни цели и стремежи в областта на външната политика и най-сетне поради това, че загубихме здравия инстинкт за самосъхранение.

Ако Националсоциалистическото движение действително иска да се нагърби с велика историческа мисия, ние преди всичко трябва да разберем цялата тежест на нашето съвременно положение, колкото и горчиво да е то, а след това смело и планомерно да поведем борба против тази бездарна и безплодна външна политика, която до сега нашите държавни деятели натрапваха на Германия. Ние трябва да се освободим от всякакви „традиции“ и предразсъдъци, трябва да намерим в себе си мъжество да обединим целия наш народ и да тръгнем по този път, който ще ни освободи от днешната теснотия, ще ни даде нови земи и с това ще избави нашия народ от опасността или съвсем да загине, или за изпадне в робство от други народи.

Националсоциалистическото движение на всяка цена трябва да премахне съществуващата диспропорция между количеството на нашето народонаселение и обема на нашите територии, като има предвид територията не само като непосредствена продоволстваща база, но и като фактор за защита на границите. Само тогава ще премахнем безизходността на нашето сегашно положение и ще заемем онова място, на което имаме право да разчитаме по силата на онази роля, която сме играли в историята.

Ние, националсоциалистите, сме пазители на висшите арийски ценности на земята. Ето защо върху нас лежат висши задължения. За да съумеем да изпълним тези задължения, ние трябва да съумеем да убедим нашия народ да направи всичко необходимо за защита на чистотата на расата. Ние трябва да постигнем немците да се занимават не само с усъвършенстването на породи кучета, коне и котки, но да пожалят най-после и самите себе си.

Че съм прав да наричам досегашната немска политика безцелна и безплодна — това се вижда вече само от резултатите, до които тя доведе. Дори ако нашият народ действително спадаше към най-бездарните и страхливи народи, резултатите пак нямаше да бъдат по-лоши, отколкото са сега. Ако през последните десетилетия преди войната работата външно изглеждаше по-добра, то от това нашият извод не се променя. Та нали силата на всяка държава се измерва само чрез сравняването й с други държави. Но сравним ли тогавашна Германия с другите държави, веднага ще видим, че последните са расли по-равномерно и по-бързо са се развивали. Докато Германия, независимо от целия си външен успех в действителност все повече и повече изоставаше от другите държави, така че дистанцията между нас и тях все повече се променяше в неблагоприятна за нас посока. Дори от гледна точка на нарастването на народонаселението ние с времето също започнахме все повече да изоставаме.

Ние допуснахме предположението, че немският народ отстъпва по добродетели на другите народи. Но нали на практика не е така. На практика нито в смисъла на героизма, нито в смисъла на готовността да пролива кръвта си за делото на своята държава Германия съвсем не изоставаше от другите народи. А щом като е така, то ни остава само един единствен извод: нашият неуспех може да се обясни само с това, че жертвите и кръвта на народа бяха използвани неправилно.

Ако в тази връзка се опитаме да се огледаме назад за цялата политическа история на нашия народ за хиляда години и повече; ако се постараем да си припомним безбройните войни и битки, в които е участвал нашия народ, и пресметнем какви, в края на краищата, са били резултатите от цялото това развитие — ние ще трябва да признаем, че на фона на тези морета от кръв само три събития са получили в живота на нашия народ действително важно и трайно историческо значение.

1. Колонизирането на източна Европа.

2. Завоюването и колонизирането на областите на изток от Елба.

3. Организирането на Хохенцолерните на бранденбургско-пруската държава като образец и кристализационно ядро на новата империя.

Това е урок и предупреждение за бъдещето.

Именно първите два най-големи успеха на нашата външна политика са най-трайните успехи. Ако не бяха те, нашият народ изобщо не би играл сега никаква роля. Това са били първите, но за съжаление и единствените успешни опити да се създаде по-благоприятна пропорция между количеството на растящото народонаселение и размера на нашите територии. Наистина неизчислима вреда на нашия народ нанасят онези историци, които не умеят да отдадат полагаемото се именно на тези две най-важни събития в историята на Германия, не умеят да покажат на новите поколения на нашия народ, че именно тези две събития са изиграли решаваща роля. Вместо това нашите историци съсредоточават вниманието на новите поколения върху безбройните авантюри и войни, върху различни епизоди, където, наистина, е проявен героизъм, но и много фантастика. Нашите историци не могат да разберат, че всички тези епизоди всъщност нямат никакво сериозно значение в сравнение с тези две велики събития в нашата история.

Третият голям успех на нашата политическа дейност се състои в образуването на пруската държава и в създаването на немската армия. Идеята за всеобщата воинска повинност в нейния съвременен вид съответства именно на държавните идеи на това новообразувание. Значението на тази идея е наистина огромна. Немският народ, толкова страдал от разчленеността и ултраиндивидуализма, именно благодарение на създаването на дисциплинираната пруска армия си върна онези организационни способности, които за дълго беше загубил. Другите народи поради условията на своя живот никога не са губили чувството за самосъхранение и здрава стадност. На нас можеше да ни върне тези чувства само отново организираната пруска армия. Тъкмо с това се обяснява фактът, че унищожаването на всеобщата воинска повинност доведе до толкова тежки последици за нас, докато за десетки други националности то би могло да мине безследно. Ако сега, да речем, още десет наши поколения бяха принудени да живеят в тази обстановка и ако при това ние не внасяхме съответните поправки чрез засилване на военния елемент в нашето училищно възпитание, то няма никакво съмнение, че нашият народ би загубил последните остатъци от самостоятелност на тази планета, особено ако се вземат предвид неблагоприятните расови влияния и произтичащият оттук идеен хаос. Немският дух тогава би могъл да живее само в чуждите нации и скоро работата би стигнала дотам, че за немците като творци на културата, биха започнали да забравят. Немците биха се превърнали в културен тор. Последните остатъци от северно арийската кръв скоро щяха да бъдат отровени и ние окончателно щяхме да слезем от сцената.

Достойно е да бъде отбелязано, че нашите противници много по-добре, отколкото ние самите си даваме сметка, че именно трите горепосочени събития в германската история имат решаващо значение. Противниците много добре разбират това, докато ние самите повече се възторгваме от героични епизоди от миналото, съвсем безплодни за нашия народ, макар и да са коствали живота на милиони най-благородни синове на Германия.

Ние трябва на всяка цена да се научим да различаваме в предишната история действително големите и оставили трайна следа успехи от онези епизоди, които са ни коствали големи жертви, но до нищо трайно не са довели. Това ще има огромно значение за нашето поведение за настоящето и за бъдещето.

Ние, националсоциалистите, никога и при никакви условия не трябва да усвояваме ултрапатриотичните настроения на съвременния буржоазен свят. Особено опасно, смъртно опасно ще бъде за нас в каквато и да било степен да си вържем ръцете с традициите на онази политика, каквато германската империя водеше преди войната.

В продължение на целия исторически период на XIX столетие няма да намерим нищо такова, което би трябвало да последваме сега и което от наша гледна точка би могло да оправдаем поне с обстановката на онзи период. Противоположно на ръководителите от тогавашното време ние трябва да изберем за висш принцип на нашата външна политика: установяването на необходимата пропорция между количеството на народонаселението и размерите на нашите територии! Уроците от миналото пак и пак ни учат на едно: цел на цялата наша външна политика трябва да бъде придобиването на нови земи; и в същото време фундамент на цялата ни вътрешна политика трябва да бъде новият здрав, единен националсоциалистически мироглед.

Искам още да се спра тук накратко на въпроса, доколко е оправдано нашето искане за нови земи от морално-нравствена гледна точка. Това е необходимо, защото дори в така наречените народнически кръгове всевъзможни сладкоречиви дърдорковци се стараят да докажат на нашия народ, че цел на нашата външна политика трябва да бъде само поправянето на несправедливостта, които бяха причинени на немския народ през 1918 г. Ако това бъде поправено, то на нас, немците, повече, значи, нищо не ни трябва и ние сме готови да прегърнем братски всички и всекиго.

По този повод смятам за необходимо преди всичко да забележа следното.

Искането да се възстановят онези граници, които съществуваха до 1914 г. е политическа безсмислица и при това такава, че по своите размери и последици е равносилна на престъпление. Преди всичко нашите държавни граници от 1914 г. бяха абсолютно нелогични. Те съвсем не бяха съвършени от гледна точка на националния състав и съвсем на бяха целесъобразни от военно-географска гледна точка. Тези граници не бяха продукт на определена предварително обмислена политика, те до известна степен бяха резултат на случая. Това бяха временни граници, а съвсем не резултат от завършена политическа борба.

Със същото, а в много случаи и с още по-голямо право бихме могли да вземем не 1914 г, а някой друг жалон в немската история и да си поставим за цел да постигнем възстановяването на границите от онова време. Искането да се върнем към границите от 1914 г. напълно съответства на тесния кръгозор на нашия буржоазен свят. Полет на ума за бъдещето на този свят му липсва. Той живее само с миналото и при това главно с близкото минало. Дори в миналото неговият кръгозор не е в състояние да различи нищо, освен най-близките години. Над него царува законът за ограничеността. Поради това той може да вижда само онова, което му е под носа сега. Всеки сериозен опит да се промени даденото положение на нещата неизбежно се натъква на съпротива от негова страна. Но и тук неговата активност се парализира от неговата ограниченост. Ето с какво се обяснява, че политическият хоризонт на тези хора не стига по-далеч от границите от 1914г.

Но с издигането на искането за връщане на границите от 1914 г. нашата буржоазия само помага на враговете, тъй като това искане обединява в общ отпор всички бивши съюзници и пречи на техния съюз да се разпадне. Само така може да се разбере, че след 8 години, изтекли от края на световната война, този пъстър съюз от държави, влезли във войната с различни желания и цели, все още не се е разпаднал и коалицията на победителите все още остава повече или по-малко единна.

На времето всички тези държави еднакво бяха облагодетелствувани от крушението на Германия. От страх пред нас те се стараеха да се помирят една с друга, оставяйки временно настрана завистта и честолюбието в собствените си редове. Всички те еднакво се стремяха да поделят помежду си нашето наследство, виждайки в това най-добрата защита против възможно възраждане на Германия. Страхът пред силата на нашия народ и съзнанието за лежащите на съвестта им грехове — ето цимента, който досега още спояваше в едно тази пъстра коалиция.

Поведението на нашата буржоазия не е в състояние да излъже бившите съюзници. Представяйки за своя политическа програма възстановяването на границите от 1914 г., нашият буржоазен свят отблъсква всички участници в коалицията. Един или друг партньор, който може би своевременно би скъсал с бившата коалиция, се страхува да го направи, опасявайки се от изолация, тъкмо когато излезе от коалицията. Лозунгът за възстановяване на границите от 1914 г. отблъсква всяка от държавите-участници в коалицията на победителите.

Този лозунг е абсолютно безсмислен в следните отношения:

1. Ние нямаме никакви средства действително да постигнем тази цел, а празните фрази на събранията на нашите почтени съюзи няма да помогнат.

2. Ако тази цел можеше да бъде постигната, то да се пролива за нея кръвта на нашия народ наистина не би си струвало.

Няма и не може да има никакви съмнения, че възстановяването на границите от 1914 г. може да бъде постигнато само с кръв. Само абсолютно наивни хора могат да повярват, че поправянето на версайските граници може да се постигне чрез интриги и дрънкане. Да не говорим за това, че такъв опит би изисквал начело на Германия да стои фигура като Талейран, каквато ние нямаме. Едната половина от съвременните ни деятели се състои от изпечени мошеници и в същото време твърде безхарактерни субекти; тази половина чисто и просто е враждебна на интересите на нашия народ. Другата половина от нашите държавни деятели пък се състои от добродушни, абсолютно неизкушени и абсолютно безплодни глупаци, които изобщо не са способни за нищо сериозно. Но освен това, трябва още да имаме предвид, че не живеем вече в епохата на виенските конгреси. Отминало е времето, когато споровете за границите се водеха от князете и от техните метреси; ние живеем вече в друга епоха, когато безжалостното световно еврейство се бори за господство над народите от целия свят. Евреите са хванали за гушата всички народи на света и само със силата на меча може да се накара ръката им да се махне от гърлото. Тези интернационални победители на народите могат да бъдат победени само от концентрираната воля и сила на пробудените национални страсти, а такава борба никога не минава без кръв.

Но щом като се налага да стигнем до убеждението, че интересите на нашето бъдеще изискват най-големи жертви, то независимо от съображенията за политическа мъдрост, само заради тези жертви трябва да си поставим действително достойна цел.

Границите от 1914 г. нямат никакво значение за бъдещето на немската нация. Тези граници не осигуряваха в достатъчна степен нито завоеванията от миналото, нито интересите на бъдещето. Тези граници не биха осигурили на нашия народ истинското вътрешно единство и не биха му гарантирали достатъчно изхранване. Тези граници са абсолютно неудовлетворителни от военна гледна точка и абсолютно нямаше да дадат онова съотношение между нас и другите световни държави /по-точно казано истинските световни държави/, което ни е необходимо. Границите от 1914 г. не намаляват разстоянието между нас и Англия и не ни осигуряват такава територия, с каквато разполага Америка. Дори Франция не би загубила в този случай що-годе значителна част от своето световно влияние.

Само едно можем да кажем със сигурност: дори ако нашата борба за възстановяване границите от 1914 г. доведеше до благоприятни резултати, то тя би поискала такива жертви от наша страна, че не биха останали сили, които са необходими за борба за живот и за истинско величие на нашата нация. Напротив, постигайки такъв повърхностен успех, ние не бихме се стремили вече към по-високи цели, толкова повече, че вече би могло да се каже, че „националната чест“ е спасена и пътят за търговското развитие поне временно открит.

Не, ние, националсоциалистите, отхвърляме подобна постановка на въпроса. Ние неотклонно ще се стремим към своите собствени цели, а именно към това, нашият немски народ да получи на тази земя такива територии, каквито му подобават. Само в борбата за такива цели ще смеем да принесем дори най-големите жертви и само в такъв случай ще можем да оправдаем тези жертви както пред бога, така и пред бъдещите поколения. Пред бога ще сме чисти, защото хората, както е известно изобщо се раждат на земята, за да се борят за насъщния хляб и тяхната позиция в света се определя не от това, че някой ще им подари, каквото и да било, а от това какво ще съумеят сами да завоюват със собственото си мъжество и собствения си ум. Пред бъдещите поколения ние ще сме оправдани, защото при нашата постановка на въпроса всяка капка пролята кръв се възвръща хиляди пъти. Днешните поколения, разбира се, трябва да пожертват скъпоценния си живот на много свои синове, но затова пък на земите, които ще завоюваме, бъдещите поколения селяни ще раждат на света нови силни поколения синове на немския народ и това ще бъде оправданието за нашите жертви. Държавните деятели, които се нагърбят с отговорността за провеждането на предлаганата от нас политика, няма да бъдат обвинени от историята, че лекомислено са жертвали кръвта на своя народ.

Тук трябва по най-решителен начин да заклеймя онези драскачи от народническия лагер, които, в предлаганата от нас политика за завоюване на нови територии, виждат „нарушаване на свещените права на човека“ и тем подобни глупости. Когато се заслушаш в това, което говорят тези господа, то неволно се питаш: какви режисьори стоят зад тези субекти? Във всеки случай, несъмнено е, че онова объркване не умовете, което внасят тези господа, е изгодно само на враговете на нашия народ. Проповедта на тези субекти постига само това, че престъпно отслабва волята на нашия народ в борбата за най-кръвните му интереси. Та нали е ясно, че нито един народ в този свят никога не е получил нито един квадратен метър земя по силата на някакви висши права. Както границите на Германия са били и са случайни, така са случайни и границите на другите народи. Границите на всички народи са само резултат от политическа борба, резултат от дадено съотношение на силите. Само бездейните и слабоумни хора могат да смятат, че едни или други държавни [раници на нашата земя са нещо навеки непоколебимо и неподлежащо на промяна. В действителност тези граници са само временни. Тона е само пауза преди да настъпи нова борба за промяна на границите. Днес тези граници изглеждат непоколебими, но още утре те могат да бъдат променени.

Хората определят държавните граници и самите хора ги и променят.

Ако един или друг народ е успял да си завоюва много големи територии, това съвсем не задължава другите народи навеки да признаят този факт за непоколебим. Това доказва само, че завоевателят в даден момент е бил достатъчно силен, а останалите народи са били достатъчно слаби, за да допуснат това. Правото на даден завоевател се базира само върху неговата сила. Ако нашият немски народ днес по такъв невъзможен начин е притиснат на съвсем малка територия и поради това е принуден да върви срещу толкова тежко бъдеще, то от това съвсем на следва, че ние трябва да се примирим със съдбата. Да въстанем против това е наше най-законно право. Би било глупаво да се мисли, че някаква висша сила е отсъдила други държави да получат огромни територии, а ние да се подчиним на сегашното несправедливо разпределяне на земята. Та нали и тези земи, на които живеем сега, не са ни се паднали като дар от небето, а са получени от нашите деди в тежка борба. Така и за в бъдеще новите територии ще ги получим не като подарък от драскачите от посочения вид, а само в резултат на тежка борба с оръжие в ръка.

Всички ние сега разбираме, че ни предстои много голяма и тежка борба с Франция. Но тази борба ще бъде абсолютно безцелна, ако с нея се изчерпваха всички стремежи на нашата външна политика. Тази борба с Франция може да има и ще има смисъл само дотолкова, доколкото ще ни осигури тил в борбата за увеличаването на нашите територии в Европа. Нашата задача не е в колониалните завоевания. Разрешаването на стоящите пред нас проблеми ние виждаме само и изключително в завоюването на нови земи, които бихме могли да заселим с немци. При това са ни необходими такива земи, които непосредствено се доближават до коренните земи на нашата родина. Едва в този случай нашите преселници ще могат да запазят тясна връзка с коренното население на Германия. Само такъв прираст на земя ще ни осигури прираст на сили, който се обуславя от голямата цялостна територия.

Ние, националсоциалистите, трябва да отидем още по-далеч: правото за придобиване но нови земи става не само право, но и дълг, ако без разширяването на своите територии един велик народ е обречен на гибел. Особено ако става дума не за някакъв негърски народ, а за великия немски народ — за този народ, на когото светът дължи своята култура. Нещата стоят така, че Германия или ще бъде световна държава, или тази страна изобщо няма да я има. Но за да стане световна държава, Германия непременно трябва да придобие онези размери, които единствено могат да й осигурят необходимата роля при съвременните условия и да гарантират живота на всички жители на Германия.

Ние, националсоциалистите, напълно съзнателно слагаме кръст на цялата немска външна политика от преди войната. Ние искаме да спрем вечния германски стремеж към юга и запада на Европа и определено посочваме с пръст териториите, разположени на изток. Ние окончателно скъсваме с колониалната политика и търговска политика от предвоенно време и съзнателно преминаваме към политика на завоюване на нови земи в Европа.

Когато говорим за завоюване на нова земи в Европа, ние, разбира се, имаме предвид на първо място само Русия и онези държави в покрайнините й, които са й подчинени.

Самата съдба ни сочи с пръст. Отдавайки Русия в ръцете на болшевизма, съдбата лишава руския народ от онази интелигенция, върху която досега се е крепило държавното й съществуване и която единствено е била залог за известна здравина на държавата. Не държавническите дарования на славянството са дали сила и здравина на руската държава. Всичко това Русия държи на германските елементи — превъзходен пример за онази огромна държавническа роля, която са способни да играят германските елементи, действайки вътре в една по-низка раса. Именно така са създадени много могъщи държави на света. Неведнъж в историята сме виждали как народи с по-ниска култура, начело на които като организатори са стояли германци, са се превръщали в могъщи държави и след това са се държали здраво на краката си, докато се е запазвало расовото ядро на германците. В продължение на столетия Русия е живяла за сметка именно на германското ядро в нейните висши слоеве на населението. Сега това ядро е изтребено напълно и до край. Но както русите не могат със собствените си сили да отхвърлят еврейския ярем, така и само евреите не са в състояние задълго да държат в подчинение тази грамадна държава. Самите евреи съвсем не са елемент на организацията, а по-скоро фермент на дезорганизацията. Тази гигантска източна държава е обречена на гибел. Всички предпоставки са вече узрели за това. Краят на еврейското господство в Русия ще бъде също край на Русия като държава. Съдбата ни е предопределила да бъдем свидетел на такава катастрофа, която по-добре от каквото и да било ще потвърди безусловната правилност на нашата расова теория.

Нашата задача, нашата мисия трябвала се състои преди всичко в това, да убедим нашия народ: нашите бъдещи цели да не повторим някой ефектен поход на Александър, а да открием за себе си възможности за прилежен труд на нови земи, които ще ни завоюва немският меч.

* * *

От само себе си се разбира, че еврейството оказва и ще оказва най-решителна съпротива на такава политика. Евреите по-добре от когото и да било си дават сметка, какво значение бе имала за тях подобна наша политика. На пръв поглед само този факт е достатъчен, та всички действително национално настроени немци да разберат цялата правилност на предлаганата от нас нова ориентация, За жалост на практика виждаме обратното. Не само в кръговете дойчнационале, но и в кръговете фьолкише идеята за такава източна политика среща упорита съпротива. При това обаче обичат да се позовават на Бисмарк. Тревожат духа на Бисмарк, за да защитят една политика, която е абсолютно нелепа и крайно вредна за съдбините на немския народ. Казват ни, че Бисмарк на времето си придавал много голямо значение на запазването на добри отношения с Русия. Това до известна степен е вярно. Но се забравя, че също толкова голямо значение Бисмарк е придавал на добрите отношения, например, и с Италия; че същият този Бисмарк на времето си дори е влязъл в съюз с Италия, за да притисне по-силно Австрия. Но нали от това не правят извод, че трябва сега да продължаваме тази политика.

Да, ще ни кажат, ние не можем да повтаряме подобна политика, „защото съвременна Италия не е онази Италия от епохата на Бисмарк“. Вярно е! Но, почтени господа, позволете ми да ви напомня тогава факта, че и съвременна Русия също вече не е такава, каквато е била Русия в епохата на Бисмарк! На Бисмарк никога и през ум не му е минавало да увековечи един или друг тактически ход за всички времена. За такова нещо Бисмарк е бил твърде голям майстор в използването на бързо променящи се ситуации. Поради това въпросът трябва да бъде поставен не „как е постъпил тогава Бисмарк“, а „как би постъпил Бисмарк сега?“ При такава формулировка на проблема на нея ще бъде лесно да се отговори. Бисмарк при неговото политическо далекогледство никога не би свързал съдбата на Германия със съдбата на такава държава, която е неизбежно обречена на гибел.

Да не забравяме, че Бисмарк на времето си се е отнасял с много смесени чувства към първите крачки на Германия по пътя на колониалната и търговска политика. Най-присърце Бисмарк е приемал интересите на консолидацията и вътрешното заздравяване на създадената от него империя. Само от последното той е изхождал, когато е приветствал сближаването с Русия, което е трябвало да му осигури и да му развърже ръцете спрямо запада. Онова, което тогава е било полезно за Германия, сега би й донесло само вреда.

Вече през 1920–1921 г, когато нашето младо национал-социалистическо движение едва започва да укрепва, тук-там започнаха да разбират, че именно ние ще съумеем да организираме национал-освободителната борба на немския народ и във връзка с това от различни страни започнаха да ни предлагат съюз с освободителните движения от други страни. Този план напълно съответства на разпространената тогава пропаганда на „съюза на угнетените нации“. Тогава ставаше дума предимно за представители на отделни балкански държави, а също за някои политици на Египет и Индия. В повечето случаи тези политици ми правеха впечатление на дърдорковци, които си придават важност, без да имат зад гърба си някаква сериозна реална сила. Но сред немците, и специално в националния лагер на немците, мнозина си позволяваха да бъдат увлечени от тези надути източни знаменитости. Във всеки египетски или индийски студент, озовал се в Берлин, охотно виждаха „представител на Индия и Египет“. Хората не разбраха, че обикновено пред нас бяха лица, неупълномощени от никого да сключват каквито и да било съглашения. Договорите с тези лица не можеха да имат никакво реално значение вече защото зад тях не стоеше никаква сила. Да се церемоним с тези нули значеше просто да губим време. Аз лично се изказвах против такива опити по най-решителен начин. И не само защото всички тези „преговори“, продължаващи понякога със седмици, аз ги смятах за абсолютно безплодни. Не. Дори ако тези хора бяха действително представители, упълномощени от съответните нации, също бих сметнал цялото това предприятие не само за безполезно, но и направо за вредно.

Достатъчно беди ни беше причинила вече германската предвоенна политика, която всячески странеше от активно настъпателните намерения и се ограничаваше с отбранителни съюзи само с отживели държави, в историческия смисъл излезли от мода. Както съюзът ни с Австрия, така и съюзът ни с Турция далеч не беше весел. Най-могъщите военни индустриални държави системно готвеха настъпателен съюз против нас, а ние в това време събирахме около себе си само остарели импотентни държави, явно обречени на гибел, и с този боклук искахме да вървим на бой против световната коалиция. За тази огромна грешка на нашата външна политика Германия плати скъпо. Но очевидно за нашите вечни фантасти тази цена не е достатъчна и те са готови пак да повторят същата грешка, за която сега би трябвало да платим още по-горчиво. Да се опитаме сега с помощта на „съюза на угнетените нации“ да тръгнем на бой против всемогъщите победители би било не само смешно, но и гибелно. Такава политика би била гибелна, защото тя пак би отвлякла нашия народ от реалните възможности и отново бихме съсредоточили вниманието си върху безплодни надежди и фантастични илюзии. Днешният немец действително прилича на онзи давещ се, който се хваща за сламка. Това се отнася понякога и за много образовани хора. Щом се покаже една или друга светлинка в блатото, тези хора веднага свързват с нея своите надежди и започват да преследват фантома. Нека това да е „съюзът на угнетените нации“, Лигата на нациите или каквото и да било друго фантастично откритие — все едно у нас неизбежно ще се намерят хиляди вярващи души, които ще възложат надежди на тези фантазии.

И досега си спомням какви абсолютно детски, направо неразбираеми, надежди през 1920–1921 г. внезапно започнаха да се възлагат в кръговете фьолкише във връзка с това, че Англия уж е изправена пред катастрофа в Индия. Кой разказваше тези приказки? Първите срещнати азиатски шарлатани! Пък дори и да бяха истински „борци за свободата“ на Индия — все едно, нима може да се вярва на тези скитащи из Европа индийски пътешественици? И независимо от това, тези шарлатани успяха да убедят доста разумни, общо взето, хора в това, че в Индия, която играе такава огромна роля за британското господство, Англия я очаква пълен крах. Каквото хората искат, на това лесно вярват. На нашите фьолкише и през ум не им минаваше, че само това е източник на вярата им.

Хората не разбираха колко са нелепи надеждите им. Свързвайки крушението на Идния с възможността за гибел на английското владичество, хората с това само подчертаваха какво огромно значение има Индия за Англия. Но ако това е така — а то действително е така — то нали е ясно, че и самите англичани се досещат не по-малко, отколкото пророците на нашите фьолкише Че нали е действително детинщина да се предполага, че в самата Англия не разбират какво грамадно значение за британското световно владичество има индийското кралство. Трябва абсолютно да забравиш всички уроци от световната война, трябва абсолютно да не разбираш истинския характер на англосаксонската нация, та поне за миг да предположиш, че Англия ще изпусне от ръцете си Индия, без да приложи най-крайни средства, за да удържи господството си. Хората, повярвали в тази приказка, доказаха само, че нямат ни най-малка представа как Англия умее да прониква във всички пори на индийското кралство. Англия би могла да загуби Индия или в случай, че самата английска администрация в Индия е подложена на расово разложение /за което в дадения момент в Индия и дума не може да става/, или в случай, че Англия претърпи крах във война с някакъв по-могъщ от нея противник. Но да бъде свалена английската власт в Индия от самите бунтовници, и дума не може да става. Ние, немците, струва ми се, можахме и сами достатъчно да се убедим, че никак не е лесно да се справиш с Англия. А освен всичко друго, ще кажа за себе си, че аз като германец все пак винаги ще предпочета да виждам Индия под владичеството на Англия, отколкото под някаква друга власт.

Също толкова несериозни са надеждите за някакво мистично въстание в Египет. Нашите немски глупаци могат, разбира се, колкото си искат да потриват ръце от удоволствие, утешавайки се с надеждата, че така наречената „свещена война“ на египтяните ще ни избави от необходимостта сами да жертваме кръвта си — тъй като трябва честно да се признае, че във всички тия страхливи спекулации става дума именно за подобни надежди. В действителност такава свещена война ще бъде жестоко потушена под кръстоносния огън на английските картечници и осколочни снаряди.

Би било глупаво наистина да разчитаме, че една или друга коалиция, състояща се само от сакати, когато и да било може да успее да свали една могъща държава, изпълнена с решителност да се бори за своето господство, ако е необходимо до последна капка кръв. Аз и сам спадам към лагера фьолкише, но именно затова знам каква огромна роля играе расата и само поради това няма да повярвам, че така наречените „угнетени нации“, принадлежащи към низките раси, могат да победят Англия. Само заради това аз не искам моят народ да съедини съдбата си със съдбините на „угнетените нации“.

Същата позиция трябва да заемем сега и спрямо Русия. Да не говорим за истинските намерения на новите владетели на Русия. Достатъчен е фактът, че Русия, загубила своя върховен германски слой, с това вече престава да има каквото и да било значение като възможен съюзник на немската нация в освободителната борба. От чисто военна гледна точка войната на Германия-Русия против Западна Европа /а по-точно е да се каже в този случай — против целия останал свят/ би била истинска катастрофа за нас. Та цялата борба би се разиграла на руска, а на германска територия, като Германия не би могла да разчита на що-годе сериозна подкрепа от страна на Русия.

Въоръжените сили на немската държава днес са толкова нищожни и толкова непригодни за външна борба, че ние не бихме могли да организираме дори що-годе солидна охрана за нашите западни граници, включвайки тук защитата от Англия. Тъкмо нашите най-индустриални области щяха да бъдат подложени на концентрирано нападение от страна на нашите противници, а ние щяхме да бъдем безсилни да ги защитим. Прибавете към това и факта, че между Германия и Русия е разположена полската държава, която изцяло се намира в ръцете на Франция. В случай на война на Германия-Русия против Западна Европа, Русия, преди да изпрати поне един войник на немския фронт, трябва да издържи победоносна война с Полша. В такава война въпросът въобще ще бъде не във войниците, а в техническото въоръжение. В това отношение ужасните обстоятелство, на които бяхме свидетели по време на световната война, биха се повторили с още по-голяма сила. Вече през 1914–1918 г. на германската индустрия се наложи да отговаря за своите „славни“ съюзници, тъй като техническата страна на въоръжението в световната война изцяло падаше върху нас, а не върху тези съюзници. Е, а да се говори за Русия като за сериозен технически фактор във войната, е съвсем излишно. На всеобщото моторизиране на света, което в най-близката война ще изиграе колосална и решаваща роля, ние не бихме могли да противопоставим почти нищо. Самата Германия в тази важна област е позорно изостанала. Но в случай на такава война тя от своето малко ще трябва още да храни Русия, тъй като Русия няма още нито един завод, който би съумял, да кажем, да направи истински жив камион. Що за война би била тази? Ние ще бъдем подложени просто на избиване. Германската младеж би проляла още повече кръв, отколкото в предишните войни, щом като винаги цялата тежест на войната би паднала върху нас, а в резултат на това — неотвратимо поражение.

Но ако дори предположим, че стане чудо и че такава война не свърши с пълно унищожение на Германия, — в последна сметка обезкръвения ч немски народ все едно ще бъде обкръжен като преди от грамадни военни държави, а значи нашето сегашно положение с нищо съществено няма да се промени.

Обикновено на това възразяват, че съюзът с Русия съвсем не трябва да значи незабавна война или че за такава война ние можем предварително да се подготвим. Не, не е така! Съюз, който не си поставя за цел война, е безсмислен и безполезен. Съюзите се създават само с цел за борба. Ако дори в момента на сключването на съюза войната е още в далечно бъдеще, все едно, страните непременно ще имат предвид главно перспективата за военни усложнения. Глупаво би било да се мисли, че която и да е държава, сключвайки съюз, ще мисли другояче. Едно от двете — или германско-руската коалиция би останала само на хартия и с това би загубила за нас всякаква ценност и значение; или такъв съюз ще престане да бъде само на хартийка и ще бъде реализиран, и тогава целият останал свят неизбежно ще види в това предупреждение за себе си. Съвсем наивно е да се мисли, че Англия и Франция в такъв случай спокойно ще чакат, да речем, десетина години, докато немско-руският съюз направи цялата необходима техническа подготовка за войната. Не, в този случай бурята ще се разрази над Германия с невероятна бързина.

Вече самият факт на сключването на съюз между Германия и Русия би означавал неизбежност на бъдеща война, чийто изход предварително е решен. Такава война би могла да означава само край за Германия.

Към това обаче трябва да добавим следното.

1. Съвременните господари на Русия абсолютно не помислят за сключване на честен съюз с Германия, а още по-малко за неговото изпълнение, ако го сключат.

Не трябва да забравяме и факта, че управниците на съвременна Русия са опетнили се с кръв долни престъпници, човешка пяна, която, възползвайки се от благоприятното за нея трагично стечение на обстоятелствата, е хванала на тясно огромната държава и я е завладяла, извършила е дива кървава разправа над милиони прогресивни интелигентни хора, фактически е изтребила интелигенцията и сега, вече близо десет години, осъществява жестока тирания, която някога е познавала историята. Не трябва прочее да се забравя и обстоятелството, че тези господари са излезли от онзи народ, чиито черти представляват смесица от зверска жестокост и необяснима лъжливост, и че тези господа днес повече от когато и да било се смятат за призвани да ощастливят целия свят с кървавото си господство. Не трябва да се забравя нито за миг, че интернационалното еврейство, което днес напълно държи в ръцете си цяла Русия, вижда в Германия съюзник, а страна, предопределена да понесе същия жребий. Че кой ще сключи съюз с такъв партньор, чийто единствен интерес се свежда само да това да унищожи другия партньор? И кой, питаме ние преди всичко, ще сключи съюз със субекти, за които светостта на договорите е празен звук, тъй като тези субекти нямат нищо общо с честта и истината, а са представители на този свят само на лъжата, измамата, плячкосването, грабителството, разбойничеството. Онзи, който замисли да сключи съюз с паразити, би приличал на дърво, което сключва „съюз“ с атрофията.

2. Германия също не е избавена от тази опасност, жертва на която падна на времето Русия. Само буржоазните глупци са способни да мислят, че болшевизмът в Германия е вече смазан.

Тези повърхностни хора абсолютно не разбират, че става дума за напор от страна на евреите, които се стремят към световно господство и че този натиск на евреите е също толкова естествен, като натиска на англосаксонската нация, която на свой ред също се стреми към пълно господство на земята. Англосаксонците водят тази борба по такъв начин и с такива средства, които са им присъщи, а евреинът води борба с онова оръжие, което е присъщо за него. Евреите вървят по свой път. Те се внедряват в средата на другите народи, разлагат ги отвътре; евреите се борят с лъжа, клевета, отрова и разложение, а когато настъпи моментът, издигат борбата си на „най-високо“ стъпало и преминават към пряко кърваво изтребление на омразния противник. Руският болшевизъм е само нов, присъщ на XX век, опит на евреите да постигнат световно господство. В други исторически периоди същият стремеж на евреите се е обличал само в друга форма.

Стремежите на евреите са твърде тясно свързани с целия характер на този народ. Никой друг народ също няма доброволно да се откаже от разпространението си на земята и от увеличаване на своята власт; само външни обстоятелства могат да го принудят към това или само вследствие на импотентност, когато даден народ остарее, има такива явления. Е, а още по-малко евреите никога няма да се откажат от своите стремежи към световна диктатура и никога няма да предприемат самоограничаване в това отношение. С евреите също ще стане така, че или ще ги отхвърли назад някаква сила, намираща се извън тях, или те самите ще започнат да отмират, и по този начин ще отмре и стремежът им към световно господство.

Ние като привърженици на расовата теория знаем, че изпадането на един или друг народ в импотентност, е въпрос на чистота на кръвта; но тъкмо чистотата на своята собствена кръв еврейският народ съблюдава повече от който и да било друг народ. Ето защо е несъмнено, че евреите ще вървят по своя ужасен път и по-нататък — до онзи момент, когато се намеси друга достатъчно голяма сила, която ще съумее да се срази в жестока борба с еврейството и веднъж завинаги да изпрати тези богоборци в преизподнята.

Най-близката примамка за болшевизма в днешно време е тъкмо Германия. За да бъде още веднъж изтръгнат нашият народ от змийските обятия на интернационалното еврейство, е необходимо нашата млада идея да съумее да разбуди всички сили на нацията и да й вдъхне съзнание за великата мисия, която ни очаква. Само в този случай ние ще можем да спасим нашия народ от окончателното отравяне на нашата кръв. Само тогава ще съумеем да пробудим онези сили, които задълго ще ни дадат гаранция против повтарянето на постигналите ни катастрофи. В светлината на тези цели би било чисто безумие да влезем в съюз с държава, начело на която стоят смъртните врагове на цялото ни бъдеще. Как на практика можем да освободим нашия народ от тези отровни обятия, ако сами се напъхаме в тях. Как наистина ще можем да освободим немските работници от болшевишки влияния, как ще можем да ги убедим, че болшевизмът е проклятие и престъпление против цялото човечество, ако сами започнем да влизаме в съюз с болшевишки организации. Как наистина ще вземем след това да осъждаме обикновения човек от масата за симпатиите му към болшевишките възгледи, ако ръководителите на нашата държава сами биха се избрали за съюзници на представителите на болшевишкия мироглед.

За да проведем успешна борба против еврейските опити за болшевизиране на целия свят, ние трябва преди всичко да заемем ясна позиция спрямо съветска Русия. Не може да надвием дявола с помощта на Велзевул.

Ако дори в кръговете фьолкише все още се намират хора, които мечтаят за съюз с Русия, то ние ги молим преди всичко да се огледат около себе си и да си дадат сметка какви именно сили вътре в самата Германия подкрепят такъв план. Нима те не виждат, че именно интернационалната марксическа преса препоръчва и подкрепя плана за съюз с Русия? На пръв поглед само този факт е достатъчен, за да се разбере докъде води това. Откога наистина лагерът фьолкише е готов да се бори с онова оръжие, което му пробутват евреите?

На стара Германия ние отправяме един упрек: в областта на външната политика тя през цялото време се е колебаела като махало, стараейки се каквото и да става и на всяка цена да запази мира, като на практика само си развали отношенията с всички. Но никога не сме упреквали стара Германия за това, че се е отказала да продължава добрите отношения с Русия.

Признавам открито, че вече в предвоенно време смятах, че Германия би постъпила много по-правилно, ако отказвайки се от безсмислената колониална политика, от създаването на военен флот и засилване на световната си търговия, тя влезеше в съюз с Англия против Русия. Ако ние навреме успеехме да се откажем от опитите да си завоюваме универсално влияние и се бяхме съсредоточили върху енергичната политика за завоюване на нови земи на европейския континент, това щеше да ни донесе само полза.

Аз не забравям всички нагли заплахи, с които смееше системно да обсипва Германия панславистка Русия. Не забравям многократните пробни мобилизации, към които прибягваше Русия с единствената цел да накърни Германия. Не мога да забравя настроенията, които господстваха в Русия още преди войната и онези ожесточени нападки срещу нашия народ, с които се изсилваше руската преса, възторжено отнасяща се към Франция.

Но тъкмо преди началото на войната ние още имахме втори път: можеше да се опрем на Русия срещу Англия.

Днес положението на нещата е коренно променено. Ако преди световната война ние можехме да потиснем в себе си обидата против Русия, и все пак да тръгнем с нея срещу Англия, то сега за това и дума не може да става. Стрелките върху циферблата на историята са се преместили вече къде по-далеч. Наближава часът, когато съдбините на нашия народ тъй или иначе трябва окончателно да се решат. Всички големи държави на земята преживяват сега процес на консолидация. Това трябва да ни послужи за предупреждение. Длъжни сме най-после както трябва за се замислим над всичко, което става, да се простим със света на мечтите и да се изправим на пътя на суровата действителност, който единствено може да ни изведе на нов широк друм.

Ако Националсоциалистическото движение успее напълно да се освободи от всички илюзии и да се избере за ръководители само доводите на разума, все още е възможен поврат, при който катастрофата, постигнала ни през 1918 г. в последна сметка да стане повратна точка към ново възраждане на нашия народ. От уроците на това тежко поражение нашият народ може да извлече нова ориентация за цялата външна политика. Като укрепи вътрешното си положение по пътя на новия мироглед Германия може да стигне и до окончателна стабилизация на новата си външна политика. Тогава в нашите ръце ще се окаже най-после определената заветна политическа цел и програма, т.е. това, което дава сила на Англия, това, което е давало на времето сила дори на Русия, това, което е давало и дава сила на Франция неизменно да се стреми към онези цели, които от нейна гледна точка са правилни.

Този неизменен политически завет в областта на външната политика, може да се формулира за немската нация със следните думи:

— Никога не се примирявайте със съществуването на две континентални държави в Европа! Във всеки опит на границите на Германия да се създаде втора военна държава, или дори само държава, способна по-късно да стане голяма военна държава, вие трябва да виждате пряко нападение срещу Германия. Щом като се създава такова положение, вие не само имате право, но сте длъжни да се борите против него с всички средства, включително употребата на оръжие. И вие нямате право да се успокоите, докато не успеете да попречите на възникването на такава държава или докато не ви се удаде да я унищожите, ако е успяла вече да възникне. Погрижете се нашият народ да си завоюва нови земи тук, в Европа, а не да вижда основите на своето съществуване в колониите. Докато нашата държава не успее да осигури всеки свой син за столетия напред с достатъчно количество земя, вие не трябва да смятате, че положението ни е стабилно. Никога не забравяйте, че най-свещеното право е правото да притежаваш достатъчно количество земя, която ние сами ще обработваме. Не забравяйте никога, че най-свещена е онази кръв, която проливаме в борбата за земя.

Преди да завърша тази глава, искам още и още веднъж да се спра върху доказателството на мисълта, че в делото за сключване на съюзи за нас съществува само една-единствена възможност. Още в предишната глава доказах, че действително полезен и откриващ ни големи перспективи може да бъде само съюзът с Англия и Италия. Тук искам да се спра накратко на военното значение, което може да получи този съюз.

Преценявайки положението, трябва да кажа, че и в голямото, и в малкото военните последици от такъв съюз ще бъдат право противоположни на онези, до които би довел съюзът на Германия с Русия. Преди всичко тук е важно, че сближаването на Германия с Англия и Италия по никакъв начин не води до опасност от война. Единствената държава, с която трябва да се съобразяваме като с евентуален противник за такъв съюз — Франция — няма да е в състояние да ни обяви война. Това ще даде на Германия възможност съвсем спокойно да се заеме с цялата онази подготовка, която в рамките на такава коалиция е необходима, за да си разчисти сметките с Франция, когато му дойде времето. Тъй като най-важното в такъв съюз за нас е това, че Германия не може тогава да бъде подложена на внезапно нападение и напротив, съюзът на противниците се разпада, т.е. унищожава се Антантата, заради която претърпяхме безкрайно много нещастия. Сключването на такъв съюз означава, че смъртният враг на нашия народ — Франция — сам ще се озове в изолирано положение. Ако успехът на този съюз отначало има само морално значение, то и тогава това би била огромна крачка напред. Германия би си развързала тогава ръцете дотолкова, че сега дори е трудно да си го представим. Тъй като цялата инициатива тогава би преминала от Франция към новия англо-германско-италиански европейски съюз.

Втори резултат от такъв съюз би било това, че Германия с един удар ще излезе от днешното неблагоприятно стратегическо положение. Първо, ние ще получим могъща защита на своите флангове, второ, ще бъдем напълно осигурени с продоволствие и суровини. И едното, и другото би донесло най-голяма полза на нашия нов държавен ред.

А още по-важно е обстоятелството, че в този военен съюз ще влизат тъкмо държави, които до известна степен се допълват в техническата област. За първи път Германия би имала съюзници, които да не приличат на пиявици, смучещи кръв от нашето стопанство; за пръв път бихме имали съюзници, притежаващи такава промишленост, която би могла най-богато да допълни нашата собствена техника на въоръжаване.

Да не забравяме, че и в двата случая става дума за съюзници, които изобщо не могат да се сравняват с някаква си Турция или с днешна Русия. Англия е велика световна държава, а Италия — млада, пълна със сили национална държава. Съюзът с такива държави би създал съвсем други предпоставки за борба в Европа, отколкото онзи съюз с гниещи държавни трупове, на който Германия се опираше в последната война.

Разбира се, да се постигне такъв съюз е работа, свързана с големи трудности, за което вече говорих в предишната глава. Но нима образуването на Антантата на времето си беше по-малко трудна работа? Онова, което на времето се успя да направи крал Едуард VII, независимо от почти пълното разминаване на този съюз с твърде много интереси, трябва да се удаде и ще ни се удаде и на нас, ако изцяло се проникнем от идеята за необходимостта от предлагания от мен съюз и съумеем да преодолеем в себе си съпротивата срещу такъв съюз. Трябва само да се разбере, че цялата обстановка повелително изисква от нас именно такова решение, необходимо е веднъж завинаги да се откажем от външна политика, която през последните десетилетия нямаше никакви цели, необходимо е твърдо да изберем един-единствен път и да вървим по него докрай.

Необходима ни е западна ориентация а не източна ориентация, необходима ни е източна политика, насочена към завоюване на нови земи за немския народ. За това са ни необходими сили, за това ни е необходимо преди всичко да унищожим стремежа на Франция към хегемония в Европа, тъй като Франция е смъртен врат на нашия народ, тя ни души и ни лишава от всякаква сила. Ето защо няма такава жертва, която да не сме длъжни да принесем, за да отслабим Франция. Всяка държава, която като нас смята за себе си непоносима хегемонията на Франция на континента, с това става наш естествен съюзник. Всеки път към съюз с такава държава за нас е приемлив. Никакво самоограничаване не може да ни се стори прекалено, ако в крайна сметка доведе до поражението на нашия най-зъл и омразен враг.

Разбира се, ще ни останат и по-малки рани. Изцеляването на тези рани ние можем спокойно да предоставим на смекчаващото Бездействие на времето, щом като само успеем да изгорим най-големите от тях и да излекуваме най-тежката болест.

Излизайки с такова предложение, ние сега, разбира се, рискуваме да бъдем подложени на най-бесни нападки от страна на враговете на нашия народ. Нека си лаят. Нас, националсоциалистите, това няма да ни спре и ние както преди ще провъзгласяваме това, което по най-дълбоко наше убеждение е безусловно необходимо от гледна точка на интересите на отечеството. Разбира се, сега ни се налага още да плуваме срещу течението. Така нареченото обществено мнение се формира от лукавството на евреите, превъзходно използващи безидейността на огромното количество немци. Вълните около нас се издигат понякога много високо, заплашвайки ни с беда. Нищо! Който плува срещу течението, ще бъде по-лесно забелязан, от този, който плува по течението. Сега ние представляваме само малка скала, но след някоя и друга година ще се превърнем в онази непоколебима твърдина, в която ще се разбият вълните — за да се насочат после в друго русло.

Необходимо ни е да постигнем това, в очите на целия останал свят именно Националсоциалистическото движение да бъде разглеждано като носител на напълно определена политическа програма. Каквото и да ни очаква в бъдеще, нека целият свят веднага ни познае по това знаме, което ние издигаме!

На нас преди всичко ни е необходимо сами докрай да разберем каква трябва да бъде нашата програма за външната политика. След като познаем това до края, ще намерим в себе си достатъчно сили и устойчивост, за да се борим за своите възгледи до край. Това ни е много и много необходимо. Враждебната преса се нахвърля върху нас с такава ярост, че на някои от нашите понякога им причернява и тогава възникват колебания: да не направим ли една или друга отстъпка в тази област, да не започнем ли заедно с вълците да вием по вълчи макар по отделни въпроси на външната политика Като си изработим стабилни възгледи по този въпрос, ние ще се бронираме против тази опасност.