Адолф Хитлер
Моята борба (20)

Глава V
Мироглед и организация

Ние обрисувахме в общи черти как трябва да изглежда нашата националсоциалистическа държава. Разбира се, да се обрисува как трябва да изглежда една държава, не е достатъчно, за да бъде тя изградена. Много по-важно е да се каже как ще възникне тази държава. Разбира се, не е възможно да се очаква, че днешните партии, които се ползват за своите користни интереси от съвременните форми на държавата, сами доброволно ще променят днешните си позиции и ще се заловят да осъществят това, което предлагаме тук. Това още по-малко може да се очаква и поради обстоятелството, че ръководните елементи на днешните партии в действителност изцяло се състоят от евреи. Евреите, разбира се, искат да продължават по старому, тъй като знаят, че ако ние не им попречим, в един прекрасен ден пророчествата им ще се сбъднат и те действително ще погълнат всички останали народи на земята и ще станат господари на света.

Евреите еднакво се подиграват и на немските „буржоа“, и на немските „пролетарии“, които от глупост и страхливост еднакво облекчават гнусната работа на евреина. Евреите ни се подиграват и системно продължават своята злокобна работа. Днешните партии, ръководени от евреи, разбира се, не могат да преследват никакви други интереси, освен еврейски. С великите стремежи на арийските народи тези партии не могат да имат нищо общо.

Затова всеки, който иска да превърне в действителност идеала за националсоциалистическа държава, трябва да търси нова сила, независимо от съществуващите партии и власти — такава сила, която би искала и би била способна действително да започне борба за този велик идеал. А предстои грандиозна борба, тъй като още първият въпрос се състои не в това как на празно място да построим нашата нова идеална държава, а в това — как да отстраним съществуващата еврейска държава. Най-голямата трудност, както често се случва в историята, се състои не в това как да се открият нови форми за по-доброто, а в това как да се очисти полето от по-лошото. Предразсъдъците тук обикновено влизат в съюз с користните интереси, образувайки общ бент, който възпира победата на новата идея.

Ето защо борците за новия велик идеал за съжаление няма да се ограничат само с позитивното му изложение, но ще трябва най-напред да се заемат с негативната работа за отстраняването на съществуващото зло и разчистването на пътя към бъдещето.

Колкото и неприятно да се стори на всеки от нас, новото младо учение, което иска да прокара път за нови велики принципи, най-напред трябва да се обърне към оръжието на критиката по отношение на всичко старо.

Ако от средата на така наречените фьолкише толкова често ни се казва, че те, виждате ли, не искат да губят време за негативна критика, а искат да се занимават само с положителна работа на строителство, това само доказва колко повърхностно разсъждават тези хора. Тази нелепа и безпомощна детинщина, това наистина наивно бъбрене доказва само, че те не са разбрали смисъла дори на онези събития, които сами участват. Марксизмът също има своя цел и своя положителна програма за строителство /макар и неговата положителна програма да се състои само в създаване на диктатура на интернационалния капитал на еврейството/. И независимо от това, и марксизмът трябваше отначало да посвети цели 70 години само на критиката. Марксизмът се занимаваше с унищожаваща, разяждаща критика, критика и още веднъж критика — до момента, в който отровните киселини на тази критика не разядоха старата държава и не доведоха до нейното падение. Едва тогава започна неговата така наречена „строителна“ работа. И разбира се, това беше от негова гледна точка правилно и логично. Пропагандата на бъдещия строи сама по себе си още не отстранява съществуващото. Би било смешно да се надяваме, че привържениците на съществуващия строй, без да говорим за лично заинтересуваните от него, лесно ще се поддадат на увещанията и сами доброволно ще признаят, че трябва да слязат от сцената. Не, това няма да стане. Едни срещу други ще се изправят привържениците на две различни гледни точки. В края на краищата ще се намерят групировки, които ще започнат да търсят компромиси. Това означава, че в тяхно лице така наречения мироглед става обикновена партия и не може да се издигне по-високо от това равнище. Истинският мироглед винаги ще бъде нетърпим и няма да се задоволи с ролята на „партия сред другите партии“; истинският мироглед отхвърля правилото „живей и остави и другите да живеят“; той претендира за изключително безусловно признание и изисква целият обществен живот да бъде изграден изключително според неговите указания. Поради цялостният мироглед не се примирява с хората, които продължават да защитават стария ред на нещата.

Така е било и с религиите.

Християнството също не е могло да се задоволи с това, че си е издигнало собствен олтар, но е било принудено да помисли преди всичко и за разрушаването на езическите олтари. Само благодарение на фанатичната нетърпимост се ражда по-късно неопровержимата вяра. Без нетърпимост няма и вяра. Ще ни възразят, може би, че нетърпимостта и фанатизмът са най-присъщи именно за евреите и ще привеждат различни исторически примери.

Може би това е и вярно. За това може само да се съжалява. Ролята на еврейския фанатизъм и еврейската нетърпимост в историята, е разбира се, много печална. Но това ни най-малко не променя факта, че без фанатизъм и нетърпимост няма да променим съществуващото положение. Ако действително искаме да изтръгнем нашия немски народ от сегашните ужаси, трябва не да мечтаем за това колко би било хубаво, ако този или онзи ги нямаше на света, а се налага да помислим с какви именно средства можем да сложим край на съществуващото положение на нещата. Че еврейският мироглед е изцяло пронизан от дяволска нетърпимост, разбира се, е вярно. Но ние можем да сломим евреите само в случай, че проявим същата нетърпимост, че покажем още по-силна воля и защитаваме със същия фанатизъм друг мироглед, който по същината си, разбира се, е правдив и чист.

Никому не е забранено да се опечалява от факта, че с възникването на християнството за пръв път в по-свободния древен свят се появява духовен терор. Но фактът си е факт. Никой не може да отрича, че оттогава светът е изпаднал в положението да сломява насилието само с насилие и терора — с терор. Само като извършим тази предварителна работа, можем да пристъпим към създаването на новия ред.

Политическите партии винаги са склонни към компромиси, цялостните мирогледи — никога. Политическите партии сами смятат, че редом с тях трябва да съществуват и други партии; цялостните мирогледи обявяват за непогрешими единствено самите себе си.

Всяка политическа партия по тенденция също до известна степен се стреми към политическо единовластие; в този смисъл във всяка партия има част от мироглед.

Но тесните рамки на програмата в по-голямата си част лишават партията от онзи героизъм, какъвто изисква привързаността към един цялостен мироглед. Умереността и сговорчивостта на обикновената партия привличат в нейните редове и слаби хора, с които не можеш да предприемеш кръстоносни походи. Ето защо посредствените партии обикновено бързо издребняват и спират на този стадий на развитие. Това значи, че дадена партия се е отказала от сериозна борба за мироглед и е преминала изключително към тъй наречената „положителна работа“; с други думи тя бърза да заеме местенце до държавната баница и иска колкото се може по-дълго да се задържи на това местенце. Към това сега се свеждат всичките й стремежи. А ако алчните конкуренти се опитват да я отблъснат от държавната баница, то всички помисли на партията се насочват към това, насила или чрез хитрост на свой ред да отблъснат конкурента и на всяка цена да си откъснат парче от баницата. Това са чакали на политиката.

Цялостният мироглед никога не се съгласява да дели влиянието си с другите мирогледи. Ето защо той няма да се съгласи да сътрудничи с учреждения, които въплъщава! друг мироглед. Ето защо той вижда задачата си в пълното разрушение на хода на идеите на противника, във взривяването му с всички средства, в борбата докрай, докато пътят не бъде разчистен.

За да се доведе до края изтребителната борба против старото, за да се пристъпи след това сериозно към строителството на новото, са нужни действително решителни бойци, тъй като тази борба винаги е свързана със сериозни опасности. Цялостният мироглед ще победи само в случай, че в неговите редове се съберат действително най-решителните и мъжествени хора на епохата и ако те съумеят да създадат с тази цел действително здрава бойна организация. С тази цел от цялата сума на дадени идеи е необходимо да се отделят най-важните, най-крупните идеи, да им се придаде ясна и разбираема форма и да се направи от тях определено символ-верую за определен колектив от хора. Програмата на посредствената политическа партия обикновено е само рецепта за една или друга избирателна кампания. Съвсем друго нещо е програмата, произтичаща от един цялостен мироглед. Такава програма е обявяване на война на целия съществуващ стар ред с всичките му държавни учреждения, обявяване на война на другия мироглед.

При това съвсем не е необходимо всеки отделен привърженик на нов мироглед, готов да се бори за новите идеи, непременно да разбира докрай целия ход на мислите на вождовете на движението. Достатъчно е той да разбира само основните идеи, залегнали в основата на движението, да е проникнат от тях и да е повярвал в тях толкова горещо, че единственият му стремеж да стане непременното постигане на победата на това учение. Нали съвсем не смятаме за задължително всеки войник да бъде посветен във всички съображения на висшата стратегия на пълководеца. От войника изискваме едно: той да бъде най-строго дисциплиниран и фанатично да вярва в правотата и силата на нашето движение. За едно велико движение с велик размах и бъдеще това е напълно достатъчно.

Армия, която би се състояла само от генерали /макар и само генерали по образование и разбиране/, не би била годна за нищо. Същото може да се каже и за едно политическо движение, представляващо определен мироглед. Ако в редовете му се съберат изключително само „образовани“ хора, то за нищо не става. Не, на нас са ни нужни също и обикновени примитивни войници, тъй като без това не е възможна никаква дисциплина.

Организация изобщо е възможна само тогава, когато като база за висококачествено ръководство служи по-широка маса, ръководена предимно от чувството си. Един военен отряд, състоящ се, да речем, от двеста еднакво развити хора, по-трудно се поддава на здрава дисциплина, отколкото отряд, съставен от 190 по-малко развити и само десет по-развити хора.

Това добре го разбра на времето си социалдемокрацията и съумя да го има предвид. Тя вербуваше в редовете си нашата младеж, преминала през военна служба и от този материал създаваше стройна организация, в която дисциплината беше така здрава, както в армията. Социалдемократическата организация също представляваше своего рода армия, състояща се от войници и офицерство. Хората на физическия труд, преминали през военна служба, съставляваха за социалдемокрацията контингента на войниците. Еврейската интелигенция се нае с ролята на офицерството. Що се отнася до чиновниците от профсъюзите /повечето немци/, те играеха тук предимно ролята на унтерофицери. Като гледаха как социалдемократите вербуват в своите редове само тъй наречената необразована маса, нашите почтени бюргери с укор поклащаха глави. Те съвсем не разбираха, че тъкмо в това е залогът за успеха на социалдемокрацията. Нашите буржоазни партии в едностранчивия си стремеж да вербуват изключително „образовани“ хора, в действителност набраха в редовете си само негодни за нищо, лишени от дисциплина банди. А в това време марксистите от своя необразован човешки материал изковаха истинска армия от партийни войници, подчиняващи се на еврейските си ръководители също така сляпо, както по-рано са се подчинявали на немските си офицери. Немското бюргерство изобщо не се интересуваше от психологията на масите, намирайки че това е под достойнството му. Ето защо нашите почтени бюргери не намериха за необходимо дори да се замислят какъв дълбок смисъл има това обстоятелство и какви опасности крие то. Напротив, господа бюргерите продължаваха да са сигурни, че ценно е само онова политическо движение, което вербува привържениците си от редовете на „интелигенцията“. Щом интелигенцията е в нашите редове, значи по-бързо ще дойдем на власт — разсъждаваха мъдрите бюргери. Че невъзможно е необразованата маса да вземе властта! Тези хора абсолютно не разбираха, че действителната сила на една политическа партия се състои съвсем не в това да събере повече „образовани“, а в това да осигури действителна дисциплина и послушание от страна на редовната маса партийни членове. Решаващо значение има ръководството. Най-важното, което е необходимо е ръководството да бъде на висота. Ако една срещу друга воюват две армии, победата ще спечели не онази, всеки войник на която е преминал през особено висока стратегическа школа, а онази, която е оглавявана от най-добрите ръководители и която се състои от войници по-дисциплинирани и по-свикнали на сляпо послушание.

Не трябва да изпускаме от очи този принцип нито за миг, ако искаме нашият мироглед да се въплъти в живота.

И така, ако искаме нашият мироглед да победи, ние трябва да съумеем да го превърнем в бойно движение. Съставяйки програмата на това движение, трябва да имаме предвид качеството на онзи човешки материал, с който се налага да имаме работа. Крайните цели и ръководните идеи на програмата трябва да бъдат безупречни; но това още не е достатъчно. Самите формулировки трябва гениално да схванат цялата психология на онези кръгове, без чиято помощ най-прекрасната идея завинаги ще си остане само в царството на идеите.

Ако народническата идея искаше не просто да остане неопределена идея, а да постигне реални практически успехи, тя трябваше де формулира определени тезиси, способни със своето съдържание и своята форма да обединят около себе си човешката маса. Говорейки за масата ние имаме предвид преди всичко онези слоеве, които единствено могат да доведат до победа нашия мироглед. Ние имаме предвид немските работници.

Затова изразихме цялата наша програма в малко на брой, а именно в двайсет и пет тезиса. Първата задача на тези тезиси се състои в това да дадат на обикновения човек от народа ясна груба представа за целите на нашето движение. Тия тезиси са известен политически символ-верую. Те от една страна ни вербуват нови привърженици, а от друга — обединяват и сплотяват вече завербуваните, свързвайки ги с единството на поетите задължения.

При това ние не трябва да изпускаме от очи следното. Тъй наречената програма на нашето движение по своите крайни цели е абсолютно правилна и абсолютно непоколебима; но формулировката на тезисите има предвид още редица чисто психологически моменти. На мнозина сега може да се стори, че един или друг отделен тезис би могъл да бъде формулиран по-сполучливо и такива изявления не веднъж са ни правени. Но ние трябва да кажем, че всеки опит да се подобрят формулировките, най-често носи само вреда. Не трябва да се прави предмет на дискусия нещо, което трябва да бъде непоколебимо. Признаем ли, че макар и един тезис не е повече догмат и може да бъде преразгледан, това несъмнено ще доведе до безкрайни дебати и до всеобщи разногласия. Най-добрата формулировка няма да се намери веднага, а предишната, макар и лоша, ще изглежда вече невярна. В такива случаи винаги се налага да се претегли, кое е по-изгодно — да се търси нова, по-подходяща формулировка, която ще предизвика неизбежна дискусия в нашите редове или да се ограничим със старата, не най-сполучлива формулировка, която обаче ще ни позволи да запазим пълното единство и непоколебимост в нашите редове. Претегляйки, стигаме до извода, че последното е действително за предпочитане. Нали нашите формулировки винаги могат да се подобряват безкрай. Ние знаем, че хората са достатъчно повърхностни; много от тях ще си помислят, че тъкмо подобряването на чисто външни формулировки е най-важната задача на нашето движение. Това би довело само до отслабването на волята и енергията за борба. Цялата активност, която трябва да бъде насочена към завоюване на нови привърженици, би била обърната в неправилна посока и енергията би могла да се разпръсне във вътрешни разпри заради формулировките на програмата.

Ако дадено учение в основата си е вярно, то много по-малко вредно е да се запази дори такава формулировка, която вече не съответства напълно на действителността, отколкото да започнем да подобряваме този основен закон за движението, който досега се е смятал за непоклатим, да плодим но такъв начин дискусия с всички произтичащи оттук вредни последици. Особено недопустими са такива дискусии, когато движението трябва още да води борба за победа. Как искате да вдъхнете на хората сляпа вяра в правилността на собственото учение, ако вие самите постоянно допускате макар и външни изменения на програмата и така сеете съмнения и несигурност?

Самата същност на движението трябва да се вижда, разбира се, не във външните формулировки, а в неговите вътрешни цели. Тези цели са вечни. За да ги доведем до победа, ние, в интересите на движението, трябва системно да отстраняваме всичко онова, което внася несигурност, което раздробява силите.

В това отношение ние също можем на много неща да се научим от католическата църква. Нейното учение сега по много точки влиза в противоречие с точните науки и с резултатите от най-новите изследвания. Независимо от това католическата църква нито на йота няма да промени главните положения на учението си. Католическата църква правилно смята, че силата на нейното учение не е в това то непременно да съвпада с резултатите от научните изследвания, които при това сами претърпяват постоянни промени, а в това веднъж за винаги докрай да отстоява своите догми, без които изобщо няма вяра. Ето защо католическата църква и днес е силна, както някога. Не трябва да си пророк, за да предскажеш, че в нашия век, когато всичко така бързо тече и се изменя, католическата църква ще придобива все по-голямо количество привърженици, именно защото тя продължава неизменно да стои на една и съща, веднъж завинаги дадена позиция. И така, който сериозно иска победа на нашия мироглед, той трябва да разбере първо, че за успеха е необходимо да създадем бойно и силно движение, и второ, че в основата на програмата на това движение трябва да се положат редици тезиси, неподлежащи на никакви промени. Програмата съвсем не трябва да допуска всевъзможни отстъпки в духа на времето и да мени своите формулировки. Формата, която веднъж е призната за правилна, трябва да бъде запазена на всяка цена до онзи момент, докато нашето движение победи. Всякакви опити преди това да се предизвикват дискусии и да се подложи на съмнение една или друга точка от програмата само отслабват движението и намаляват неговата бойна сила. Днес ще приемем едно „подобрение“, но още утре ще постъпят нови поправки, а в други ден — още по-нови. Стига да се отвори път за такива поправки. Че ще се започне така — ние знаем, а как ще свърши, до какви безбрежни спорове ще се стигне — никой не може да знае.

Нашето младо националсоциалистическо движение непременно трябва да вземе предвид този довод. Германската националсоциалистическа работническа партия, приемайки двайсет и петте тезиси, си изработи непоколебима програма. Задачата на старите и нови членове на нашата партия са състои не в това критически да преработват тези тезиси, а в това да ги изпълняват до последна капка кръв. Ако не постъпваме така, ю всяка група нови членове, които влизат в нашата партия, със същото право ще виждат своята задача във все нови и нови преразглеждания на програмата. До какво ще доведе това? Само до загуба на сили във вътрешнопартийни спорове, вместо тези сили да се отдадат изцяло за вербуване на нови привърженици на движението! Огромната маса от наши привърженици съди за нашето движение не по буквата на един или друг тезис, а по духа на цялото учение, което тълкуваме сами.

От тези съображения се ръководехме, избирайки названието на нашето младо движение, от тези съображения се ръководехме по-късно, изработвайки програмата, пак от тях се ръководим в делото на разпространението на нашите идеи. За да осигурим действително победа на народническите идеи, ние трябваше да създадем народна партия, т.е. партия, състояща се не само от интелигентни вождове, а обединяваща в своите редове и хора на физическия труд.

Ако не бяхме създали такава бойна организация, всички опити да се осъществят в живота народническите идеи биха били обречени на неуспех, както в миналото, така и в бъдещето. Ето защо нашето движение не само има право, но е и длъжно да гледа на себе си като на прогресивен отряд, като на истински представител на народническите идеи. Основните идеи на Националсоциалистическото движение са народническите идеи на националсоциализма. Ако националсоциализмът иска да победи, той трябва изцяло и напълно да застане на тази почва. И пак националсоциалистите не само имат право, но са и длъжни по най-категоричен начин да отстояват онази гледна точка, че да се бориш за народническите идеи може само в редовете на Германската националсоциалистическа работническа партия. Всеки друг опит ще бъде само шарлатанство.

Когато се опитват сега да ни упрекват, че сме „монополизирали“ народническите идеи, ние отговаряме на това: — Не само сме ги монополизирали, но единствено ние ще ги претворим в живота! Всичко онова, което преди нас се е разбирало под народнически идеи, беше толкова безформено, че не можеше да окаже ни най-малкото влияние върху съдбата на нашия народ. Преди нас ставаше дума само за отделни, несвързани една с друга истини, които често само си противоречаха и категорично не представляваха нищо малко или повече цялостно. Ако дори между отделните постулати тогава е съществувала известна връзка, то все пак това е било нещо толкова слабо, че беше просто немислимо да се изгради върху него каквото и да било движение.

Това можеше да направи само нашето националсоциалистическо движение. Ако сега всевъзможни съюзничета, групи и групички, а ако щете и „големи партии“ едни през други крещят за своето „народничество“, това също е само резултат от работата на нашето националсоциалистическо движение. Без нашата работа на всички тези организации и през ум не би им минало да употребя I гази дума. Тя сама не би им говорила нищо. И особено за ръководителите на тези групи и групички може със сигурност да се каже, че те не биха имали никакво отношение към това понятие. Би била необходима огромна работа на германската националсоциалистическа работническа партия, за да разберат тези хора какво велико съдържание се влага в това понятие. Само славната и успешна дейност на нашата партия показа огромната сила на тази идея и подтикна другите групи вече само заради конкуренцията поне на думи да усвоят този лозунг.

Всички тези партии и групи отдавна са свикнали да сменят лозунгите си от гледна точка на дребната и зрителна спекулация. Няма нищо чудно в това, че сега те си присвояват и народническите лозунги, опитвайки се по такъв начин поне донякъде да намалят притегателната сила на Националсоциалистическото движение и да стабилизират собствените си работници. Само тревогата за съдбата на собствените им организации, само страхът пред растящата ни сила, пред универсалното значение на нашето движение, кара сега тези господа да употребяват думи, които преди осем години те изобщо не знаеха, над които преди седем години само се смееха, преди шест години ги обявяваха за нелепост, преди пет години се бореха с тях, преди четири години ги посрещаха с омраза, преди три години ги подлагаха на преследване, а ето че преди две години се присъединиха към тях и сега ги използват, за да промъкнат контрабандно вехториите си.

Налага ни се сега още и още веднъж да констатираме факта, че всички тези партии нямат ни най-малка представа за това какво действително е необходимо на немския народ. Най-добре го доказва онази повърхностност, с която те се изхвърлят наляво и надясно с думата „фьолкиш“.

Сега на всяка крачка ще срещната хора, които се драпират в тогата „фьолкиш“ и разпространяват най-фантастични и глупави планове. Дори, ако неочаквано се натъкнат на някоя отделна правилна идейка, то пак излиза, че само идейка в пълната й изолираност също изобщо не може да служи за основа на някакво сериозно и голямо движение. Такива „приятели“, които се опитват да скалъпят програми — отчасти прочетени от книгите, отчасти измислени от собствените им глави — често са по-опасни от откритите врагове на народническата идея. В най-добрия случай това са абсолютно безплодни теоретици. Но в повечето случаи имаме пред себе си крайно вредни кречетала, които едва замаскирват чрез „древно германско“ перчене пълната си нищожност и празнота.

Противопоставяйки се на всички тези негодни опити, е много полезно да извикаме в паметта си онзи период, когато младото националсоциалистическо движение още правеше първите си крачки.