Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (1)

ПРЕДГОВОР: ДУХОВНОТО ПРЕОБРАЗЯВАНЕ

Няма защо да мислим за мистичния ореол около настъпването на едно ново хилядолетие, за да си дадем ясна сметка за промените, които стават с човешкото съзнание. Когато човек може да вижда, той ще забележи знаците на тези промени навсякъде. Проучванията на общественото мнение показват нарастващ интерес към мистичното и необяснимото. Уважавани прогностици твърдят, че в бъдеще хората от Целия свят ще започнат да съсредоточават цялото си внимание върху вътрешната си реализация и ще търсят духовен смисъл в живота си1. И културните явления — книгите, телевизионните и документални филми и предавания, ежедневните новини, вече отразяват все по-нарастващата потребност да се завърнем към ценностите и морала и да възстановим повсеместно човешкото чувство за етика.

Но, което е най-важното, самите ние чувстваме промяната в личния си житейски опит. Вече не съсредоточаваме цялото си внимание върху абстрактните аргументи на религиозни теории и догми, а се стремим към едно по-задълбочено търсене на реалното проявление на духовното в ежедневния живот.

Питат ме на какво се дължи популярността на първите ми два романа, „Селестинското пророчество“ и „Десетото откровение“. Винаги отвръщам, че те бяха така приети, защото хората вече масово признават реалността на духовните опитности, разкрити в тях.

Все повече измежду нас започват да си дават сметка, че множество случайности, които стават в живота ни ежедневно, крият свой вътрешен смисъл. Някои от тези събития са значителни и провокативни. Други са незначителни и почти незабележими. Но всички те свидетелстват, че не сме сами, че някакъв мистичен духовен процес има своето проявление в нашия живот. След като преживеем онова чувство на вдъхновение и оживотворение, което събужда този начин на възприемане на света, не можем да го отминем без внимание. Започваме да следим тези явления, да ги очакваме и активно да се стремим да разберем на по-високо философско ниво тяхната същност.

И двата ми романа Могат да се определят като иносказания за едно приключение. Чрез тях аз искам да покажа своята вяра, че ново духовно съзнание обхваща цялото човечество. Под формата на приключение аз се опитах да разкрия личното преживяване на духовните откровения, които стават част от опитността на всеки човек, когато той отвори своето съзнание за тях. Написани като разказ и основани на личния ми опит, тези откровения се поддават на описание в рамките на определен сюжет и група характери по такъв начин, както се случват в реалността.

В този смисъл сам аз се явявам в ролята на журналист или обществен коментатор, опитвайки се на практика да документирам и илюстрирам определени промени в човешкия етнос, които по мое дълбоко убеждение се случват напоследък. Според мен еволюцията на човечеството осъществява своя напредък в момента вследствие на духовните прозрения, които преживява културата. Запланувал съм поне още два романа от тази Селестинска поредица.

Избрах нехудожествена форма за настоящата книга, тъй като смятам, че ние, хората, имаме особено отношение към това ново съзнание, което се формира. Всички по някакъв начин го долавяме, дори го преживяваме, а след това, по причини, на които ще се спра в тази книга, губим присъствие на духа и трябва да водим борба, за да възстановим отново своята духовна перспектива. Настоящата книга, разглежда тези предизвикателства и според мен ключът за решаването им е в нашата способност откровено да обсъждаме помежду си онова, което реално преживяваме, и то колкото се може по-открито и честно.

За радост, изглежда вече сме преодолели съществена бариера в това отношение. Повечето от нас вече споделят духовните си опитности без излишно смущение и страх от критика. Все още скептиците са много, но като че ли престават да бъдат преобладаващата част от хората и някогашното подигравателно отношение започва да се преодолява. Навремето бяхме склонни да крием син-хроничните явления в своя опит от останалите и дори сами да ги пренебрегваме, за да не станем за смях. А ето че само за няколко години везните се наклониха в другата посока и сега онези, които имат по-ограничени разбирания, са принудени да преоценят своето скептично отношение.

Общественото мнение по мое убеждение се променя, защото доста много хора осъзнават, че подобен краен скептицизъм не е нищо повече от един стар навик, породен от дългите векове, през които е бил поддържай нютоново-картезианския мироглед. Исак Нютон е голям физик, но както твърдят мнозина съвременни учени2, той създава неправилна представа за вселената, свеждайки я до секуларен механизъм, който действа единствено съобразно неизменни механични закони, философът от седемнайсети век Рене Декарт подготвя Нютон, като популяризира идеята, че за вселената е достатъчно да се знаят само основните й закони и, макар тяхното функциониране да има в основата си един начален тласък на твореца, впоследствие те действат изцяло от само себе си3. След Нютон и Декарт напълно се отричат всякакви твърдения, че във вселената съществува активна духовна сила и че преживяванията от по-висок духовен порядък могат да бъдат нещо повече от халюцинации.

В настоящата книга ще видим, че този стар механистичен мироглед започва да се дискредитира още от първите десетилетия на двайсети век, главно под въздействието на Алберт Айнщайн, първите изследователи в областта на квантовата физика и най-новите изследвания на силата на молитвата и мисълта. Но предразсъдъците на механистичния мироглед си остават трайни в нашето съзнание, поддържани от краен скептицизъм, който скрива по-фините и неуловими духовни възприятия, които биха представлявали предизвикателство за нашите убеждения.

Затова е от голямо значение да се разбере проявлението на духовните механизми. В повечето случаи, за да преживеем висши духовни опитности, трябва поне да сме с отворено съзнание за съществуването на подобно възприятие. Вече знаем, че човек трябва да преодолее или „загърби“ скептицизма и да се опита по всякакъв начин да се отвори за духовните явления, за да може да ги преживее. Трябва да „почукаме на вратата“, както е казано в Писанието, за да можем да различим тези духовни опитности.

Ако подходим към духовния опит със затворено и съмняващо се съзнание, нищо няма да можем да възприемем и така само ще затвърдим в себе си неправилното убеждение, че висшите духовни опитности са само мит. Векове наред ние сме отблъсквали възприемането им не защото тези опитности ие са реални, а защото по онова време не ни се е искало те да бъдат реални. Те не са се вмествали в нашия секуларен мироглед.

Както по-нататък ще видим в по-големи подробности, този скептичен подход е взел надмощие през седемнайсети век, тъй като западналият средновековен мироглед, който идва да смени, е бил задръстен от изкуствено скроени теории, шарлатанство и борба за власт, магьосничество и индулгенции и всякакъв род безумства. При такива условия мислещите хора са се стремели към ясно, научно описание на физическата вселена, което да постави край на всички тези безсмислици. Поискали сме да погледнем на света, който ни заобикаля, като на нещо непоклатимо й естествено. Поискали сме да се освободим от цялото онова суеверие и митологизиране и да създадем свят, в който да постигнем икономическа сигурност — а не непрекъснато да си мислим, че някакви странни и свръхестествени същества ще ни се изпречват от всички страни в тъмата, за да ни плашат. Поради тази потребност ние съвсем разбираемо сме поставили началото на модерната епоха с преимуществено материалистки и опростенчееки възгледи за вселената.

Ако кажем, че сме изхвърлили и бебето заедно с водата, би означавало омаловажаване на станалото. Животът на съвремието се оказа лишен от онзи импулс, който само висшият духовен смисъл може да му даде. Това повлия дори и на самите религиозни институции. Чудесата на религиозната митология твърде често биват свеждани до най-обикновени метафори и църквите се превръщат по-скоро в средища на единение на обществото, морална проповед и вяра, почиваща на разума, отколкото в средоточия на действително духовно преживяване4.

Но когато отваряме сетивата си за явленията на синхронност и други духовни опитности в настоящия исторически момент, ние се свързваме с онази автентична духовност, която е потенциално вложена в нас. Това съзнание в известен смисъл не е ново. Такива опитности са преживявали някои хора на протежение на цялата човешка история и те са документирани от цяла съкровищница писатели и творци по целия свят, включваща такива имена като Уилям Джеймс, Карл Юнг, Торо и Емерсън, Алдъс Хъксли (който назовава този вид познание Вечната философия) и през последните десетилетия Джордж Леонард, Майкъл Мърфи, Фритьоф Капра, Мерилин Фъргюсън и Лари Доси5.

Обхватът обаче, в който тези опитности в наше време обхващат човешкото съзнание, е безпрецедентен. Толкова много хора понастоящем преживяват лично духовните опитности, че започва да се създава цяла нова мирогледна система, която включва и дава нова широта на някогашния материализъм като едновременно с това го трансформира в нещо много по-напредничаво.

Обществената промяна, за която говорим, не е революция, при която обществените структури се разбиват, за да бъдат преобразени и една идеология идва на мястото на друга. Онова, което сега става, е вътрешна промяна, при която първо се променя самата личност, а културните институции продължават да изглеждат в известна степен същите, но са обновени и трансформирани извътре, поради новите подходи на онези, които ги поддържат.

Докато се извършва този процес на трансформация, повечето от нас ще останат в общи линии да вършат същата работа, която винаги са вършили, при семействата, които обичат, и в лоното на онези религии, които смятат за най-истинни. Но виждането ни за това как да преживяваме и практикуваме своя професионален, семеен и религиозен живот коренно ще се трансформира е хода на нашето приобщаване и осъществяване на по-висшите духовни опитности, до които се докосваме.

Моите наблюдения, както казах и преди, показват, че тази-промяна на съзнанието обхваща цялата човешка култура посредством позитивен обществен обмен. Когато достатъчно много хора започнат открито да живеят с такова съзнание и свободно да го споделят, то започва да служи като образец за другите и те бързо разбират, че това ще им помогне да проявят онова, което вече интуитивно долавят. Постепенно и те самите започват ревностно да следват този нов подход, откривайки лично за себе си същите опитности и други в този смисъл и сами на свой ред стават образци за останалите.

Такъв е процесът на обществено развитие и съгласие и, като се включваме в него, ние всички се променяме през тези последни години на двайсети век. По този начин аз съм убеден, че изграждаме такъв начин на живот, който в последна сметка ще доведе до новия век и новото хилядолетие. Целта на тази книга е по-пряко да изследва опитностите, които споделят мнозина от нас, да направи преглед на историята на това пробуждане на съзнанието и отблизо да разгледа спецификата на предизвикателствата, които ежедневно поражда този начин на живот.

Надявам се, че настоящото произведение ще потвърди онази реалност, която е в основата на информацията, илюстрирана в първите два романа от Селестинската поредица и, макар и не напълно, ще ни помогне за понататъшното проясняване на картината на това ново духовно съзнание, което започва да се формира.