Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (8)

Когато открием трансценденталната опитност и се открехнем за по-голям прилив на духовна енергия и вътрешна сигурност, започва да става нещо дълбоко значимо Започваме да гледаме на себе си и на собственото си поведение от по-висока перспектива, от гледна точка на нашето висше аз, което е изпълнено с много по-голяма енергия. В усещането за собствената си самоличност преодоляваме реакциите на своето его, продиктувани от чувство за несигурност, и възприемаме позицията на наблюдатели, идентифицирайки се с цялото божествено творение и способни да погледнем на своята самоличност сред другите хора по-обективно.

От тази гледна точка едно от първите ни ясни наблюдения е каква е нашата индивидуална реакция в състояние на стрес. Тогава за първи път можем да осъзнаем каква е личната ни властна драма. Това може да ни се случи навсякъде: на работното ни място, в магазина, а може би по време на разговор с човек, който има важно значение в нашия живот. С тези нови отворени сетива ние в началото живеем пълноценно, но след това нещо започва да става. Ситуацията става стресираща и ние отново, се връщаме към старата си драма.

Опитваме се да задържим енергията на висшето си аз, да останем в отстранената позиция на наблюдатели дори и тогава, когато някаква част от нас продължава да застава в позиция на самоотбрана. Тогава може да ни се открие нещо важно за нас самите, докато наблюдаваме своето поведение. Някогашни оценки на хората относно собствените ни модели и сценарии на поведение, оценки, които яростно сме отхвърляли преди, могат да изплуват отново в съзнанието ни, за да ни се открият в нов смисъл. Можем да си кажем например: „А, ето как значи реагирам, когато съм потиснат.“

Можем да разберем тогава клопката на виновност, която залага „горкият аз“, дистанцирането на затворения тип човек, критичните забележки на взискателния, заплашителните пози на насилника. Можем да видим също и собствените си манипулации, чрез които черпим енергия от другите хора.

БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ В СЕМЕЙСТВОТО, КЪДЕТО СМЕ ИЗРАСНАЛИ

Сега възниква въпросът къде се е формирало това наше поведение и какво можем да направим, за да го променим?

Тези въпроси ни отвеждат при революционните изследвания върху въздействието на семейната среда, извършени през 60-те и 70-те години на века. Знае се, че семейството, и особено родителите, формират първите ни впечатления за света. (Ако липсват родителите, хората, които поемат грижата за децата, са в същата роля.) Това са хората, които оформят поведението и отношението на децата към света и им внушават първоначалните представи за смисъла на живота.

Психологът Джеймс Хилмън разкрива в най-новата си книга „Кода на душата“, че всички ние идваме на този свят със свои особености и призвание. Но при рождението нашето самопознание се забулва в мъгла и през детството често трябва да водим страшна и напрегната борба. Като деца ние загубваме сигурната си връзка с божествената любов и енергия. Внезапно се озоваваме в положение на зависимост, нуждаем се от храна и закрила.

Често получаваме твърде малко любов и енергия, тъй като онези, които се грижат за нас, нямат какво да ни дадат, в плен на собствените си драми. Някои родители несъзнателно изсмукват, енергията на собствените си деца, тласкайки ги към това да развиват свои собствени сценарии на борба за енергия, за да се защитят. „Горкият аз“ например постоянно обвинява детето си, че не му помага достатъчно, че дори и за собствените си проблеми, говорейки неща от рода на това: „Ако не беше ти, щях да имам кариера.“ Затвореният тип човек е дистанциран като родител, той винаги поставя условия, преди да прояви любов. Взискателният пък би търсил постоянно недостатъци у детето си. А насилникът ще установи атмосфера на страх.

Като деца ние в началото се поддаваме на тези властни драми и позволяваме да се черпи от нашата енергия. Но на някакъв етап се развива чувството ни за самосъхранение и ние започваме да установяваме собствени начини да спрем загубата на енергия и самочувствие. По отношение на „горкия аз“ и на затворения тип родител ние се поставяме в положението на взискателни, за да се противопоставим на чувството на вийа, което ни се налага, или да сложим край на дистанцията, като отправяме критика на някои страни от характера и поведението, които откриваме у такъв родител. По отношение на взискателни родители ние можем на свой ред да станем взискателни или да се опитаме да се защитим зад паравана на затвореното и безразлично поведение.

Случаят с типа на насилника е по-особен. Когато детето е поставено в ситуация на насилие и страх, първо: начално то откликва с драмата на „горкия аз“. Ако насилникът започне да се поддава, детето се установява на това поведение. Но ако позицията на „горкия аз“ не дава резултати, единственият способ, до който може да прибегне детето, за да се защити от застрашаващото го изчерпване на неговите сили и енергия, това е да избухне в насилнически действия от своя страна — понякога и спрямо онези, които упражняват насилие над него, но много често към по-малките деца и по-слабите и беззащитните2.

ПРОШКАТА КАТО ВЪТРЕШНО ОСВОБОЖДЕНИЕ

Издигнали се на по-високо енергийно ниво, ние се изправяме пред ново предизвикателство по пътя на духовната си еволюция. Когато разгледаме отблизо взаимоотношенията в семейството, в което сме отраснали, колкото и травмиращи да са те, трябва да се освободим от своята склонност да хвърляме обвинения и да се отнасяме с омраза. Както ще видим по-нататък, нашето напреднало съзнание ни води към това да можем да погледнем на всичко в живота си от перспективата на отвъдното измерение и да осъзнаем, че на най-висшето ниво на свързаност с божественото ние сами Сме избрали средата, в която да се родим. Може да сме дошли в нея с други намерения, но сме предвиждали така или иначе да започнем живота си точно така.

Ако не можем да се освободим от склонността да хвърляме вина върху родителите или братята и сестрите си, или пък друг човек от детството ни, това означава, че обвиненията са просто част от нашата драма. Все повтаряме и повтаряме старата история за това колко жестоко са се отнасяли към нас, за да спечелим съчувствие и енергия, или пък се опитваме да анализираме своята взискателност или затвореност с отношението на другите хора към нас. Затова и не можем да постигнем вътрешна енергийна връзка с божественото, преди да сме се освободили от миналото си. Не можем да продължим да се развиваме и да разгръщаме своята енергия, защото обвиненията винаги ни връщат назад към старата ни драма.

Само прошката може напълно да ни освободи от потенциалната ни склонност да се отдаваме На тези все отново и отново повтарящи се сценарии, които само ни губят времето. И аз съм напълно убеден, че прошката доказано се явява напълно разкрепостяваща. Мнозина психотерапевти препоръчват да напишем на всички, които обвиняваме за нещо, по едно писмо, чрез което им прощаваме. Това не означава, че трябва да се връщаме към взаимоотношенията си с тези хора; подобни жестове са предназначени да ни помогнат да приключим с миналото и да ни отворят пространство за нов живот. Прошката усилва онова по-високо ниво на съзнание, което сме постигнали. Ключът към прошката е да си дадем сметка, че всеки е постъпвал така, както единствено е можел на своя етап на развитие3.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВЛАСТНАТА НИ ДРАМА

Това е моментът, когато успешно можем да се освободим от драмата, чрез която се опитваме да доминираме над другите, от властната ни драма. Ако продължим с известна дисциплинираност на духа да преодоляваме старото си отношение към миналото, което ни закрепостява към определени реакции, можем да развиваме своето духовно аз и да се освободим от егото, което е формирано вследствие на отношенията ни с другите хора..

В такова състояние на съзнанието ще ни бъде по-лесно да запазим отстранената си позиция на наблюдатели по отношение на собственото ни поведение и реакции и да погледнем на житейския си път, гледайки на случващите се събития с вяра и любов като на едно духовно приключение. От такава позиция можем най-добре да разбираме и следваме посланията и знаците на случайните съвпадения и да съхраним будно своето съзнание дори и в най-стресиращи ситуации.

Нека разгледаме следния сценарий: опитваме се да запазим съзнание за висшето си аз, когато най-неочаквано се появява някой и прави нещо, което внезапно ни предизвиква да заемем позиция на самозащита. Ако собствената ни драма за доминиране над останалите е драмата на взискателен човек, то сигурно срещу нас е някой, чиято властна драма е тази на „горкия аз“ или затворения тип и с това да е предизвикал критична реакция от наша страна. Очите ни веднага ще забележат някой недостатък у другия и ние ще му направим забележка за него, за да го изведем от равновесие и до този начин да се застраховаме, та той да не може да черпи сили от нас със своята затвореност или самоокайване.

В такъв случай ние губим съзнанието за висше аз и изпадаме отново в обичайното си състояние на несигурност, в което се нуждаем от енергията на другите хора. За да сведем до минимум и накрая да преодолеем напълно тези моменти, в който несъзнателно се задействат самозащитните ни реакции, трябва да се научим да се овладяваме в самото начало. А това означава да полагаме съзнателни усилия и трябва да бъде подкрепено с духовна практика на молитва или медитация. След като сме се научили да бъдем в постоянен досег със своето висше аз вследствие на своите дисциплинирани усилия и сме наблюдавали как се формира нашата единствена по рода си властна драма, трябва да бъдем съзнателно бдителни, за да можем да забележим симптомите на проявление на нашата властна драма още в самото начало.

Когато вече можем да се овладяваме навреме всеки път, започваме да преодоляваме стария модел на действие и да предотвратяваме драмата, преди да й позволим да се прояви, като трайно стоим в положението на наблюдатели от позицията на нашето висше аз.

ИНТУИЦИЯ ЗА ВИСШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАШИЯ ЖИВОТ

Когато вече сме се установили във връзката с висшето си аз през по-голямата част от времето, повишената ни енергия и чувството на освобождение веднага ни изправят пред следващия въпрос: Щом вече не сме човекът, който непрестанно разиграва един и същ сценарий за самозащита, тогава какъв е смисълът на нашия живот? Какво да правим?

Тези въпроси са непосредствен резултат от връзката ни с висшето аз, която поражда у нас интуиция за истинското предназначение на нашия живот. Тази интуиция ни кара да погледнем на съдбата си в по-широка перспектива, да се почувстваме принудени да подложим миналото си на преоценка.

Кои са нашите предходници? Къде са живели, как е протекъл техният живот? Отново насочваме вниманието си към родителите и семейството, в което сме израснали и тук трябва да проявим цялата си способност за прошка, защото вече сме в състояние да преодолеем старите си предразсъдъци и да видим преживяното по обективен начин.

Когато осмисляме преживяното през детството си трябва да си зададем следния въпрос: Защо сме избрали да се родим в тази среда и сред тези хора? Какъв е урокът, който е трябвало да усвоим, какво сме искали да постигнем?

ПОСЛАНИЕТО НА НАШЕТО СЕМЕЙСТВО

Предназначението на подобен въпрос е да ни изведе към представата за по-висшия смисъл на нашия опит в семейството, в което сме се родили. Това семейство е онази среда, в която всеки за първи път се е сблъскал със света и където е узнал какво се очаква от него като човек. Детето трябва да усвои не само названието на всяко нещо във вселената, но и същността и предназначението на всички неща в човешкия живот. А за да разберем това, ние сме наблюдавали как нашите родители и онези, които са се грижили за нас, са разбирали и са се отнасяли към този огромен свят. Това означава, че през първите десет години от живота си ние сме гледали на света през очите на своите родители, виждали сме техните представи, емоционални реакции и творчески подходи. Тази идентификация е формирала и изградила първоначалния ни мироглед.

За да проникнем в духовния смисъл, поради който сме избрали тъкмо тези свои родители, трябва дълбоко да се вгледаме в тях самите, във възгледите им за света, в реализираните и нереализираните им мечти.

ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯТА МАЙКА

За повечето от нас докосването и любовта на майката е създала първата ни представа за света. Дали тя е била откликваща на всяка наша нужда, милостива, добра? Или пък небрежна, вдъхваща страх?

Според психолозите първите пет години от живота формират основните ни представи за това дали ще получим удовлетворение на нашите нужди в този свят, дали можем да разчитаме на положителен опит. Ако майките ни са се отзовавали на нашите потребности, основните ни възгледи за света се формират положително. Но ако не е така? Какво да кажем, ако сме били отглеждани и възпитавани добре, както изглежда, а въпреки това в моменти на изпитания се отдаваме на негативизъм и страхове? В такъв случай трябва да имаме предвид, че негативният отпечатък може да се дължи на по-ранно време от съществуването ни — трудно раждане например или дори да идва от минал живот.

Зная, че мнозина хора не вярват в реалността на минали прераждания. Ако е така, бих им препоръчал да прочетат книгата на д-р Брайън Уейс, който като психиатър представя множество документирани случаи от своята практика, в които пациенти си припомнят преживявания от минали животи. Книгата на д-р Брайън Уейс изяснява и популяризира по света тези феномени4. В много случаи, когато правим преоценка на влиянието, което са оказали обстоятелствата в ранното ни детство върху по-нататъшното направление на нашия живот и отношения, трябва да имаме предвид и възможността някои предпоставки да идват от минали съществувания.

Майката, разбира се, не ограничава своето влияние само до отглеждането на детето. Тя оставя върху личността му много по-дълбок отпечатък, свързан със специфичната й и присъща само на нея интерпретация на света. За да разберете възгледите на майка си, вие трябва да я опознаете по-пълно, да разберете кои са били нейните родители, културните предпоставки на младите й години и как те са способствали или ограничавали осъществяването на нейните мечти.

Майките на повечето от нас, са били в зрялата си възраст в периода между 40-те и 80-те години на века, което е време на нови възможности, разкриващи се пред жената. Работата във фабрики и заводи за защитни съоръжения, например през Втората световна война, заемането на длъжности, които по-рано са били изпълнявани само от мъже, е променило отношението към жената по света, Въпреки това отделните, жени в отделни семейства са били ограничавани в техните стремежи и по тази причина вие трябва по-отблизо да разгледате живота на своята майка.

Какви са били нейните ценности по отношение на живота, семейството, работата? С какво те са се отличавали от преобладаващите ценности на обществото? Как се е променяло отношението й към здравето, лекуването, духовния живот с течение на годините? На нивото на висшето й аз как тя вижда смисъла й предназначението на живота? И доколко е успяла да претвори в собствения си живот това свое разбиране?

Също толкова важно е да разгледате как сте се чувствали като дете по отношение на нейните ценности и мечти. Дали сте ги долавяли интуитивно като правилни или не? Какво мислите за тях сега, когато прошката е прочистила атмосферата на вашите взаимоотношения и вие сте преодолели младежкия си бунт?

Най-важното по моя преценка е как точно в този момент, сега, интуитивно преценявате живота на майка си в неговата целокупност. Ако можехте да промените събитията, да коригирате някои нейни отношения, в какъв смисъл щяхте да го направите? И най-сетне, наблюдавайки нейния живот като дете и впоследствие, как това е повлияло върху намеренията, които имате за вашия собствен живот?

ДА ВИДИМ ПО НОВ НАЧИН СВОЯ БАЩА

По същия начин трябва да преоцените живота и на баща си, да погледнете отблизо на отношението му към живота и особено към другите хора и към проблемите от духовен характер. Каква е била житейската му философия? Какви умения сте усвоили по негов пример? Какви стремежи е имал за себе си и до каква степен е успял или не е успял да ги осъществи?

Трябва да помните, че той е спомогнал за формирането на вашето отношение към реалността, на вашата активност, отношение към бизнеспартньорите и сътрудниците в работата, към сделките и преговорите, към договорните отношения и начина на печелене на пари. Вие сте познали една цялостна житейска философия, с нейната мъдрост и предразсъдъци — и трябва да се запитате защо ви е трябвало в самото начало животът да ви се представи точно от този ъгъл. Какви са проблемите, които сте искали да усетите още веднага?

Както към майка си, трябва да анализирате интуитивното си отношение и към своя баща. С каква част от начина му на живот, светоглед, стремежи и възгледи сте били съгласни? С какво не сте можели да се примирите? Смятали ли сте и смятате ли още, че баща ви е успял или се е провалил в живота? И как бихте променили, ако можехте, неговите решения и цялостния ход на живота му?

СЛИВАНЕТО НА ДВЕТЕ РЕАЛНОСТИ

Когато видим същността на живота на своите родители, ще разберем, че сме създадени от двама души, твърде различни по своите мироглед, интереси и ценностна система. Какво означава това, че тъкмо тези двама различни хора са създали нашите първи представи за света? Ние сигурно сме ставали свидетели на някои конфликти, възникващи при опита на родителите ни да намерят съгласие по отношение различните си разбирания. Като деца сме имали уникалната възможност да станем свидетели на това как се постига такова съгласие. Израснали сме между двама души със свои индивидуални особености и в процеса на своето социализиране сме усвоили и двата подход а, към живота5.

Предизвикателството пред нас е да намерим синтеза на двете гледни точки на нашите родители, който да ни помогне да се доближим повече до истината в своя живот. Лично що се отнася до мен, баща ми беше човек, който винаги се е стремял да открие положителното начало в света, да види в него едно голямо приключение и наслада. Той живееше в секуларен свят, без религиозни преживявания, и често в стремежа си към положителни изживявания претърпяваше провал. В процеса на своето развитие аз станах свидетел на този модел на отношение към света и в мен се разви чувството, че е нужен по-далновиден подход, когато се търси приключение и наслада в живота. Майка ми, от друга страна, осъзнаваше света в дълбоко духовен план, но нейната духовност беше набожна и себепожертвувателна. Тя бе готова да пожертва и се откаже от всякакво лично благополучие в името на суровата задача да помага на другите и да съдейства за лекуването на световните злини.

Какво означава това, че съм се родил между тези двама души? Те самите трудно постигаха съгласие помежду си в своите възгледи. Майка ми вечно се стремеше да накара баща ми да се затвори в семейството и да се отдаде на духовно служене. Той вечно се бунтуваше, чувствайки интуитивно, че животът има за цел да разширява хоризонтите на човека, въпреки че той самият не знаеше точно как се постига това. Когато погледнах отстрани тази ситуация, забелязах очевидното разрешение. Човек може да живее с дълбоките духовни стремежи на моята майка, включително със стремежа да се направи светът по-добър, но това можеше да се превърне в духовно приключение, изпълнено с радост и наслада, при което мисията на човека да бъде точно това, в което той може да постигне най-дълбоко вдъхновение. Така осъзнах, че главният въпрос на моя живот е да постигна разбиране за същността на духовното осъществяване.

Постигайки синтез на живота на моите родители и на най-доброто в техните възгледи за света, ми създаде усещането, че по някакъв начин мога да продължа започнатото от тях и да им помогна да еволюират в настоящето. Но най-интересно от всичко беше, че този синтез точно съвпадаше с начина, по който самият аз исках1 да Протече моят живот, сякаш опитът ми от тях е имал за цел да ме пробуди за моето призвание.

ПРОГРЕСЪТ, ОСЪЩЕСТВЯВАН ОТ ПОКОЛЕНИЯТА

Новото духовно съзнание започва да се появява включително и поради това, че все повече измежду нас преоткриват смисъла на обстоятелствата, при които са се родили и отраснали. На интуитивно ниво това дава мощния тласък за развитие на психотерапията през 70-те години на века. Почувствали сме, че съзнанието ни се издига на по-висока степен, когато направим преглед на детството си и семейната среда. Сега разгръщаме своите търсения по-нататък, осмисляйки, че изборът на родителите ни съвсем не е случаен и съвсем не е прост шанс фактът, че тяхната житейска мъдрост и все още несъвършени подходи към живота са се оказали най-точният тласък, за да се оформи нашето отношение към света и да открием желаната от нас посока.

В този смисъл, както ще разгледаме и в следващите глави на настоящата книга, всяко поколение, в степента, в която разгръща определена духовна истина, разширява и доразвива мирогледа на предходното. По този начин ние участваме в постоянния поток на еволюцията, отбелязан вече от толкова много мислители. Нашият принос е, че все по-съзнателно участваме в този процес.

ПРИЯТЕЛИТЕ, ОБРАЗОВАНИЕТО И ПЪРВОНАЧАЛНАТА РАБОТА

Разбира се, опитът, почерпен от родителите, е само началото. В ранна възраст ние следваме бързо своята порока на развитие. Да вземем например въздействието, което имат върху нас братята и сестрите ни. Какви чувства сме изпитвали към тях? Какво сме научили от тях? Защо някои хора ни привличат, а други — отблъскват? Защо предпочитаме едни приятели, а други пренебрегваме? И защо сме направили еди-какъв си избор точно в съответния момент?

Ами учителите, към които сме проявявали предпочитание? Всеки от нас е имал преподаватели, чиито възгледи и подходи са били особено привлекателни за нас, тъй че сме се отнасяли с по-голяма сериозност към техните становища и към техния предмет, често сме оставали след заниманията, за да поговорим лично с тях, да вникнем в усвоявания материал по-задълбочено. Защо сме се срещнали точно с тези учители точно в онзи момент? Какви таланти са ни помогнали те да разгърнем в себе си?

От голямо значение е и образованието, което сме избрали да получим. Какви са били първоначалните ни интереси и представи за нашето бъдеще? Кои са били любимите ни предмети и теми? В коя област на знанието сме били най-добри?

Друг важен момент от нашето минало са възможностите за работа, които са ни се открили в началото. Каква работа сме си намерили, докато сме били студенти и После в ранните си младежки години? По какъв начин тази работа ни е дала да разберем какво желаем да вършим в живота си?

Целта на подобен преглед е да открием висшия синхронен смисъл на развитието на нашия живот до този момент. Тръгвайки от идеята, че всеки от нас примиря-ва и доразвива неосъществените възможности на двамата си родители, можем да си дадем още по-ясна сметка за нещата, когато открием в коя област на живота и познанието сме се насочили постепенно. Приятелите и учителите са ни дали допълнителна перспектива и житейски възгледи, които сме усвоили, за да доизградим своята уникална личност.

ЗА КАКВО НИ Е ПОДГОТВИЛ ЖИВОТЪТ?

Чрез такъв преглед на нашето личностно развитие можем да открием най-верния начин да разберем детството и житейския си път от самото начало до настояще-то. Отделните моменти ще продължат да идват на мястото си през целия ви живот, но точно сега имате възможност да се обърнете назад, за да анализирате миналото си и да си зададете въпроса: Започвайки с влиянието на моите родители, като се премине през всички превратности на съдбата, безизходиците, всички грешки и успехи, за какво през цялото време съм бил подготвян, какво е онова, което съм дошъл да кажа на света? Коя е истината, която единствено чрез моя опит може да се осмисли, за да я предам на останалите хора, истината за това как да преживеем живота си по-пълноценно и духовно?

Такъв е смисълът на прегледа на живота. Той може да ни даде представа за нашето предназначение, за посланието, което сме дошли да предадем на останалите. Истината, която имаме да споделим, няма защо да е сложна и голяма. Понякога най-важните истини са лаконични и прости. Важното според мен е да разберем каква е истината за нас в настоящия момент и да сме готови да я споделим винаги, когато е необходимо. Тогава ще открием, че хората, с които пътищата ни се пресичат, са се срещнали с нас тъкмо за да чуят тази истина. Няма значение колко незначителна може да ни се струва тази истина на нас самите, нейното въздействие може да се окаже огромно и всеобхватно, в зависимост от това върху кого се въздейства и как това служи на другите, за да постигнат по-голяма яснота за себе си и своето предназначение в живота.

ЕВОЛЮЦИЯТА НА НАШАТА ИСТИНА

Ние еволюираме и в разбиранията си за истина, и то не по силата на някаква неведома случайност, а ясно и определено, следвайки явленията на синхронност в нашия живот. Обичайният въпрос, който възниква, е какво да правим с истината, която сме постигнали, по какъв начин да я предадем на другите. Дали на тази основа да изградим професионалното си развитие, или е по-подходящо да вършим нещо друго, а да разпространяваме истината, до която сме достигнали като свое призвание?

От особено значение е да изпитаме реалността на своят-а истина по отношение на останалите — и то не само спрямо хора, които са съгласни с нея. При честен разговор може да се постигне най-добра представа за реалността. Една истина, която предлага по-пълноценен подход към живота, не може да постигне особен резултат, ако е изразена в твърде сложна форма или се предлага като философия, която останалите не могат да разберат. Важно е да разберем също така, че нашите истини няма защо да бъдат непременно от духовен характер. Те, разбира се, ще подтикнат развитието на хората в духовна посока, но могат да се отнасят към конкретната сфера, в която работим или имаме влияние. Някоя истина може да се отнася до начина на разрешаване на конфликтни ситуации. Друга може да представлява принос в развитието на компютърната технология, който дава нови възможности на човека.

Има едно нещо, в което можем да бъдем сигурни: ако бъдем внимателни, ако останем съсредоточени в своята истина и съхраняваме своята висока енергия, ще открием за наша радост, че значимите случайности стават все повече и повече и придобиват по-голям смисъл от когато и да било.