Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (7)

Идеята за преживяване с мистичен характер навлиза в западната култура в края на петдесетте години, главно в резултат на популяризирането на индуската, будист-ка и даоистка традиции от такива автори и мислители като Карл Юнг, Алън Уотс и Д. Т. Судзуки1. Разпространението на тези идеи продължава и през следващите сетилетия в множество трудове, между които тези на Парамаханса Йогананда, Кришнамурти и Рам Дас2, всеки от които потвърждава възможността за мистична връзка, чието преживяване е строго индивидуално.

През последните десетилетия доста широк интерес се поражда и към богатата езотерична духовна традиция на Запада. Размислите на свети Франциск Асизки, Майстер Екхарт, Емануел Сведенборг и Едмънд Бък пораждат интерес и внимание, защото тези мислители, също както източните мистици, потвърждават възможността за вътрешно духовно преображение3.

Убеден съм, че всички най-сетне сме достигнали онази повратна точка, когато идеята за преживяване на вътрешна трансформация, която може да се нарече по най-различен начин — просветление, нирвана, сатори, трансценденция, космическо съзнание — се приема в твърде голяма степен. Тази идея вече е станала съществена част от нашето ново духовно самосъзнание. Ние като култура започваме да приемаме мистичните преживявания като нещо реално и достъпно на всеки човек.

ПРЕХОД ОТ РАЗБИРАНЕТО КЪМ ПРЕЖИВЯВАНЕТО

Културата на Запада започва изследването на мистичната опитност в процеса на продължителни интелектуални дискусии и спекулации. Имахме нужда да се запознаем с тези нови за нас идеи и се опитвахме да ги съвместим всеки по свой начин с нашите западни представи за истината и реалността. Тази обмяна на мнения е съдействала за събуждането на, нашия интерес и е осветлила собствените ни абстрактни представи за такива понятия като общение с Бога, търсене царството вътре в човека, новорождение.

Всички тези дискусии обаче си остават в сферата на абстрактното възприятие4. Въпреки че мнозина от нас интуитивно долавят възможността за подобно мистично преживяване, само малцина действително изпитват реални мигове на трансцендентална опитност. И все пак популяризирането на тези идеи продължава и ние сме по-близо от всякога до актуализиране на тези опитности в масовото съзнание. Вече ни се случва да чуем съвсем точни описания на мистични опитности не само от книгите, но от хора, които познаваме. По тази причина идеята започва да се превръща в жива реалност — след като намира потвърждение и у другите хора и се проявява с постоянство, което ни убеждава, че вътрешното трансцендентално преживяване е нещо, което се случва реално с реалните хора.

Това ни помага да постигнем нова степен на искреност, особено пред себе си. Ако, когато се вгледаме в себе си, осъзнаем, че не сме преживели подобна мистична връзка, тогава трябва да се посветим основно на търсене на това трансцендентално преживяване. Струва ми се също, че всички разбираме, че вътрешното, преобразяващо преживяване, вътрешната мистична връзка може да стане по много различни начини, следвайки различни духовни пътеки.

Важното не е конкретната религия, практика или активност, която ще ни доведе до него, а онова извисено, мистично възприятие, което е крайната ни цел. Самото преживяване разширява нашето съзнание и ни вдъхва чувство за сигурност, блаженство и проясняване, за каквото не сме и сънували, преди то да ни се случи.

ПОСТИГАНЕ НА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО ПРЕЖИВЯВАНЕ ЧРЕЗ СПОРТА

Всички говорят за онова „гранично“ преживяване, което може да се постигне чрез спорта и възстановителните занимания. При него ние изпитваме някаква трансформация на съзнанието, която започва с усещането за пълно потапяне и всъщност сливане с действията си. Чувстваме тялото ей по различен начин, сякаш то се движи по-умело, по-грациозно, в пълен синхрон с поставената цел.

Ние сме престанали да бъдем обособени вършители на съответната активност, които наблюдават онова, което става и действат съответно, а започваме да се чувстваме част от самия поток на движение, слети с мига, сякаш предварително знаем какво ще се случи, къде ще отиде топката, какво ще направят останалите играчи. Така действаме в спонтанно съгласие и хармония със ставащото, озовавайки се винаги точно там, където трябва да бъдем в съответния момент.

Често самото време започва да се променя, забавя се. В обичайното си състояние обикновено ни се струва, че играта се развива твърде бързо, че постоянно трябва да бързаме, за да бъдем в синхрон, опитвайки се с всички сили да предвидим какво предстои. Но по време на граничното преживяване или в пикови моменти имаме чувството, че времето започва да тече по-бавно, когато се издигнем на по-високо ниво на съзнание и постигнем по-широкообхватен поглед за нещата. В такова състояние ние имаме усещането, че разполагаме с цялото време на света, за да ударим топката или да отскочим. Когато наблюдаваме атлети, играещи на такова ниво, струва ни се, че те сякаш са преодолели гравитацията и се озовават във въздуха по-продължитедно, отколкото въобще е възможно, след което извършват някое поразително движение, за да се озоват мигновено в друга позиция.

През последните две десетилетия се появиха множество книги, които описват вътрешния аспект на всеки спорт и особено на голфа. От книгата на Майкъл Мърфи „Голф в царството“ вече са продадени повече от един милион екземпляра, защото в нея е дадено прекрасно описание на вътрешното преживяване при практикуването на този спорт5. Убеден съм, че все по-нарастващата популярност на голфа по целия свят се дължи на предизвикателствата и удовлетворението, което предоставя този спорт. Нужно е само да се научим да удряме малка бяла топка с диаметър около една педя и дълъг стик с извивка не по-голяма от топката. Някои нейни привърженици твърдят, че това е най-трудната от всички игри.

Вярно е, че в голфа се опитваме да ударим една неподвижна топка, но това само по себе си създава допълнително затруднение: оставаме сами със себе си и трябва да се справим с напрежението да ударим с широк замах по една относително тясна пътечка далечната цел. При други игри самият ритъм на действието и движението на топката ни позволяват по-малко напрежение и ни дават възможност периодично да релаксираме в самия ритъм на играта. При голфа се налага постоянно да преодоляваме страха си, напрежението и прекомерното мислене, преди да ударим топката от напълно неподвижно положение.

Вероятно тъкмо това вътрешно предизвикателство прави голфа толкова привлекателен и граничното преживяване толкова очевидно, щом веднъж го постигнем. Не можем да сбъркаме онова състояние, при което тялото влиза в своята сила и започва да действа без никакво усилие така, сякаш топката безропотно се подчинява на нашата воля и полита към целта.

ТАНЦ И БОЙНИ ИЗКУСТВА

Всеки е виждал как някои балетисти сякаш се носят и плуват във въздуха, как представители на бойните изкуства постигат съвършена координираност на движенията. Тези дейности са друга една пътека, по която може да се постигне трансцендентална опитност, както свидетелстват мнозина. Също както дервишите от ислямския суфистки орден се въртят в традиционен танц, за да постигнат мистично преживяване, така много форми на танца ни извеждат от обичайното състояние на съзнанието и ни свързват с по-висше духовно съзнание в самите нас.

Танцьорите свидетелстват, че преживяват същите състояния на разширено съзнание, каквото и спортистите, особено усещане за върховно владеене на всички мускули. Нещо повече, много хора свидетелстват за това, че са преживели чувство на екстаз, когато са танцували фриволно, със спонтанни движения и без да мислят за нищо. В такива моменти на нас ни се струва, че не танцуваме, а самите сме танцът, давайки израз на вътрешен аспект на нашето същество, който много се доближава до висшето ни аз.

Бойните изкуства се отнасят към тези опитности като към следствие от култивиране на по-висша степен на духовна енергия и използването й в извършване на точно определени движения и върхови постижения на сила. Посредством многократно повтаряне на определени движения и съответната им концентрация тези практики постепенно ни въвеждат в състояние, в което се освобождаваме от обичайния си начин на съсредоточаване и възприятие.

МОЛИТВА И МЕДИТАЦИЯ

Молитвата и медитацията, два от най-утвърдените в традицията начини на издигане на съзнанието, често водят до преживяване на вътрешна трансформация. Всяка от големите религии в света използва една от тези форми на общуване с божественото. Обикновено когато се молим, ние призоваваме божествения създател или божествените сили; молим за помощ, за напътствие или за прошка. Имаме предвид нещо, което желаем. Но можем да се помолим също и за чистото преживяване на връзка с божественото, за общение с Бога.

Практикувана именно в такъв смисъл, молитвата се доближава почти напълно до медитацията — успокоява съзнанието, изтласква брътвежа на егото, отваря се за свързаност от по-висш порядък. В някои религиозни традиции се препоръчва използването на мантра (повтаряне на думи или звуци, върху които се съсредоточаваме и с които призоваваме, молим, заклинаме и т.н.).

Както активната молитва, така и медитацията могат да доведат до вътрешно трансформиращо преживяване, при което нашата връзка с божественото се възприема като екстаз, като усещане за свързаност и единение с цялата вселена.

СВЕЩЕНИ МЕСТА

Измежду всички пътища, които ни водят към това да изпитаме вътрешно мистично преживяване, особено интригуваща е онази промяна на съзнанието, която понякога ни спохожда при посещаване на свещени или диви местности. В известен смисъл, разбира се, всички места на планетата ни са свещени и мистично преображение може да се извърши на всяко място. Но практиката и историята са показали, че някои местности са особено благоприятни и стимулиращи подобни мистични състояния на съзнанието.

Такива местности обикновено имат своите характерни особености. Те са преди всичко невероятно красиви. Често се случва в такива местности да се намира водопад или огромна величествена гора или пък от тях да се открива обширна гледка към островърхи скали и дива природа. А е възможно също да бъдат богати на останки и руини, които съхраняват енергията на древни народи. Във всеки случай нещо във величието и излъчването на местността издига и разширява съзнанието ни.

Трябва само да се озовем в такава местност и ако поне малко отворим съзнанието си, ще започнем да се чувстваме по друг начин, сякаш някаква сила се проява-ва вътре в нас. Чувстваме се свързани с всичко наоколо, всецяло с творението — чувство, което ни създава усещане за стабилност, благоденствие и мъдрост.

КАК ДА УСТАНОВИМ КОИ МЕСТА СА СВЕЩЕНИ

Повечето от нас познават добре известните мистични места, такива като Стоунхедж, Великите пирамиди, Големия каньон й Мачу Пикчу, но не всички свещени места са известни; такива места могат да се открият във всеки щат и област на Съединените щати и по целия свят. Много от тях са забелязани от местните хора и са възпети в тяхното изкуство и фолклор. За други обаче не се говори никъде, за тях нашето време не дава никакви свидетелства и те си остават необезпокоявани от никого сред малкото останали диви местности по света.

По тази причина те чакат ние да ги преоткрием процес, който, по мое вътрешно убеждение, вече отдавна е в ход. В повечето случаи има поне неколцина, които интуитивно долавят къде са тези особени места и които могат да насочат другите, както и да обърнат специално внимание за защитата на подобни местности. Ако не сте сигурни къде са тези места във вашия район, препоръчвам ви да се посъветвате с по-възрастни местни жители. А понякога се чуват и печални истории за това как подобни специални местности са били унищожавани, като са били изсичани горите в тях или са използвани за минодобив или непланомерно строителство.

Друг начин да определите тези особени места е да посетите най-близкия парк или гора и просто да се огледате. Възможно е още на отсрещния хълм да откриете място, което крие невероятна красота и сила за вас. Останете там известно време и проверете сами.

Може би в такъв случай ще сте нащрек срещу всичко, което заплашва подобни места, защото те напоследък биват подлагани на масово унищожение. Дори и по отношение на обществени земи в Съединените щати Конгресът все още допуска международни корпорации да изсичат последните останали диви гори, прекрасни местности с дървета на стотици години. Повечето граждани не си дават ясна сметка, че се налага една система за облагодетелстване за сметка на бъдещето на нашите деца.

ПРОЯВЛЕНИЯ НА МИСТИЧНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ

Щом бъдем поведени от синхронните явления към пряко мистично преживяване, всички ние трябва да преодолеем изкушението просто да погледнем на това развитие като на чисто интелектуален и рационален процес. Да възлюбим идеята за мистично преобразяване, да бъдем заинтригувани от нея, да мислим за нея — това е голяма крачка напред. Но трябва да разбираме, и вече го правим, че рационалното убеждение не означава същото, каквото е действително да изпитаме мистичното преживяване.

Повтарям това, защото старата материалистична парадигма постоянно ни кара да разсъждаваме и анализираме и да възприемаме места и събития единствено от тази гледна точка. Никой, разбира се, не е упълномощен да преценява дали даден човек наистина е преживял вътрешно отваряне за божественото освен самият той. Затова и самото преживяване е неуловимо и загадъчно. Ние не търсим просто рационална оценка на красотата на определена местност или приятното усещане по време на молитва и медитация, нито пък само това да постигнем успех в едно спортно състезание.

Трябва да постигнем онази духовна опитност, която не сме изпитвали никога преди и която ни води до разгръщане на скритото ни аз, преобразявайки собственото ни разбиране за това кои сме и открехвайки сетивата ни за вселенския разум. Затова трябва да имаме търпението да постигнем самото преживяване, за да му дадем точно определение и осъзнаем неговите измерения. Дотогава не можем да имаме ясна представа как то ще ни въздейства.

И все пак, убеден съм, че разгръщащият се диалог относно реалната трансцендентална опитност е изключително полезен. Мистиците винаги са настоявали, че такова преживяване на Абсолюта, което може да се предаде с думи, не е истинско и аз вярвам, че това е така. От друга страна, хората започват да осъзнават някои всеобщи признаци на подобна опитност, които могат да ни посочат пътя и да ни помогнат да се ориентираме относно истинността на преживяването си.

УСЕЩАНЕ ЗА ЛЕКОТА

Един от критериите за мистично преживяване е усещането за лекота. По време на мистично преживяване ние не изпитваме усилие, когато стъпваме, защото не трябва да преодоляваме гравитацията. Просто се чувстваме така, сякаш се спускаме надолу с асансьор. Вече не изпитваме тежест, а чувството, че плуваме или се носим по въздуха.

Това явление възниква винаги по време на мистично преживяване — независимо дали то ни се случва при молитва, медитация, танц или по други пътища. Можем да се намираме в йогистка поза или да практикуваме тай чи, или пък просто да приближаваме невероятно красива местност, когато внезапно усещането ни за собственото ни тяло започва да се променя. Започваме да се изпълваме с енергия някак извътре и мускулите ни се освобождават от всякакво напрежение й стрес. Променя се и чувството ни, когато се движим. Вече не се движим с усилие на мускулите, с помощта на които вдигаме крака, правейки стъпка след стъпка, а сякаш се движи цялото ни тяло, водено от един вътрешен център.

Застанем ли някъде или се разхождаме, нужни ни са много по-малко усилия, за да движим ръце и крака, защото черпим енергия за движение от този вътрешен източник. И тази енергия е толкова голяма, че ни се струва, сякаш летим и се носим по въздуха. Това обяснява защо двигателни дисциплини като йога, танц и бойни изкуства до такава степен благоприятстват вътрешното трансцендентално преживяване. Те ни позволяват да получим ново усещане за гравитация, като отварят каналите за протичане на вътрешната енергия и когато тя бликне в нас с пълна сила, ние се чувстваме така преизпълнени от нея, че телата ни започват да се движат съвършено. Повдигаме глава, започваме да усещаме енергията да се издига по гръбначния ни стълб. Чувстваме гърба си по-силен, той сякаш се изправя от само себе си, а не защото се стараем и напрягаме мускулите си.

Ето защо усещането за лекота е точен показател за наличие на мистично преживяване. Това е нещо, за което можем да си дадем сметка; знаем, че когато сме се доближили до трансценденталното, започваме да се чувстваме по-жизнени, сякаш в нас се е отворил канал на духовна енергия, който ни влива вътрешни сили.

ЧУВСТВО ЗА БЛИЗОСТ И СВЪРЗАНОСТ

Друг признак за онова разгръщане на съзнанието, което се осъществява по време на вътрешно трансцендентално преживяване, е свързан с това, че започваме да усещаме предметите, които ни заобикалят сякаш по-близо до нас. Когато казвам близост, аз имам предвид тъкмо това сякаш приближаване на всичко, което ни заобикаля. То може да се наблюдава при всеки от споменатите начини за преживяване на мистичното, но усещането е най-силно, когато се намираме на място, откъдето пред нас се разкрива по-широка панорама.

В такова състояние далечният облак, който се носи в небето, изведнъж се осъзнава като нещо близко и ясно очертано. За нас той вече не е далечен фон, който не представлява особен интерес — облакът придобива ново присъствие и очертания. Чувстваме го така близо до себе си, че сякаш само да протегнем ръка, и ще го докоснем. И другите обекти започват да ни изглеждат по-близки: далечната планина, дърветата по склона, потока в долината. Всички те придобиват по-ярко присъствие, макар и да са далеч от нас. Сякаш в буквалния смисъл са се изпречили пред очите ни, за да приковат нашето внимание.

Свързано с такова усещане е и често срещаното мистическо описание на чувството за единение с всички неща. Когато погледнем наоколо си в такова състояние на съзнанието, всичко започва да ни се струва сякаш е част от самите нас, не в смисъл, че гледаме на света през неговите собствени очи, а по-скоро, както изтъква Алън Уотс, така, сякаш всичко, което ни заобикаля, е част от нашето всеобхватно, космическо аз, което гледа на света през нашите очи6.

ЧУВСТВО ЗА СИГУРНОСТ, ВЕЧНОСТ И ЛЮБОВ

Вече разгледахме особено значимите открития на мистиците и психолозите в областта на дълбинната психоанализа за това, че хората се чувстват несигурни и неспокойни в един свят, откъснат от вътрешния първоизвор на тяхното съществуване. Ако на такъв живот се погледне в цялата му екзистенциална яснота, той често може да изглежда противен и потискащ, водещ единствено към смъртта. Видяхме, че в хода на своето историческо развитие човечеството се е опитвало да се справи с това ужасно състояние по два начина. Единият се състои в това, че сме се опитали да изтласкаме чувството си за несигурност дълбоко в подсъзнанието си, да престанем да мислим за него, създавайки култура на активното действие, забавленията и героизацията. Затова И съвременната епоха така се е впуснала в светските си грижи и материални интереси, отхвърляйки всичко, което може да напомня за тайната на съществуването.

На личностно ниво също сме потърсили начини да преодолеем чувството си за несигурност, стремейки се да упражняваме власти влияние над другите хора, или по пасивен, или пък направо по агресивен начин. Опитваме да се сдобием с духовна енергия, черпейки от енергията на другите хора, която временно ни помага да изпитаме прилив на сили и жизненост. Обичайните сценарии за доминиране над останалите, така наречените властни драми, са просто начините, по които повечето измежду нас манипулират останалите, за да черпят от тяхната енергия. Трябва непрестанно да помним, че тези-сценарии са функционални само защото ние сме откъснати от вътрешния си източник на енергия, от първоизвора на живота, вложен в нас.

Мистичната опитност е отваряне на съзнанието за този първоизвор на енергия и тъкмо затова преодолява екзистенциалната ни несигурност. Затова основно мерило за мистично състояние е тъкмо чувството за сигурност и еуфория. Когато открехнем душата си за божествената енергия, заключена вътре в нас, ние преживяваме познанието, че животът е вечен и се определя от духа. Това познание ни се дава с усещането, че самите ние сме част от великия вселенски ред. Ние сме не само вечни, но и свързани, част от онова огромно цяло, потребни за осъществяване висшия план, заложен в човешкия живот. А ако отблизо се вгледаме в онова чувство за блаженство и сигурност, което се влива в нашето същество ще разберем, че се чувстваме така сигурни, защото сме преизпълнени от едно силно чувство, което изтласква всички останали чувства; целите се проникваме от дълбока любов.

Любовта е, разбира се, най-добрата мярка за вътрешно трансцендентално състояние Но тази любов е различна от така добре познатата ни човешка любов. Всички сме преживели все някаква любов, която в непременно насочена към някакъв обект на чувствата ни: към родители, годеник или годеница, дете или приятел. Любовта, която е мярка за трансцендентално открехва-не на душата е от друг характер. Това е любов, която няма нужда от външен обект, към който да се отнесе, тя е всепроникваща и постоянна и всички наши други емоции отпадат на заден план пред нейната перспектива.

ДА ЗАПАЗИМ СПОМЕНА ЗА ТЕЗИ ОПИТНОСТИ

Убеден съм, че тези мерки за трансцендентална опитност са много полезни по две причини. Първо, те ни помагат в нашите търсения на истинската мистична опитност. Не предварително, защото за да навлезем в трансцендентално състояние, трябва да се отърсим от рационалните модели, но впоследствие те ни дават възможност да оценим дали сме постигнали такова ниво на съзнание.

Второ, мерките, които прилагаме, ни помагат да внедрим трансценденталната си опитност в своето ежедневие. Мистичните преживявания са мимолетни, те изчезват също така внезапно, както се и явяват. След това ще трябва да се заемем с някаква редовна практика, например молитва, медитация, определен род движение, които да ни върнат и да изградят по-нататък постигнатата мистична опитност.

Всеки ден трябва да си припомняме онова, което сме изпитвали в мистично състояние, да си припомним неговите симптоми, да се стремим към тях, да се опита-ме да ги впишем в своя живот. Както по-късно ще видим, ние никога не ще можем да се освободим от властните си драми и от манипулациите спрямо останалите, докато не постигнем достатъчна вътрешна енергия и чувство на сигурност. А това може да ни даде само мистичната опитност, след което трябва да помним онова състояние на съзнанието, което сме преживели.

Още със ставането си сутрин от леглото можем да си спомним проявленията на мистичното състояние на, съзнанието и така да се приближим до него колкото се може повече. Спомнете си лекотата и уравновесеността, усещането за близост и единение с всичко, прилива на вътрешна енергия и увереност. Най-важно от всичко е споменът за божествената любов, която сме изпитали. С практика можем да извикаме спомена за това чувство, докато се преизпълним с любов, която да ни води през целия ден.

Ако имаме тази любов, можем да сме уверени, че сме отворени за божествения извор на енергия, който е вложен в самите нас. Това не означава, разбира се, че никога повече няма да изпитаме негативни чувства на гняв, ревност, омраза. То означава обаче, че когато това се случи, постоянството на любовта няма да допусне тези негативни емоции да овладеят цялото ни съзнание. Ние се отстраняваме от тях, за да можем, изпитаме ли ги, да се освободим от тях, отдавайки отново цялото си внимание върху непрестанната любов, която вдъхва енергия и сили в цялото ни същество.

Трябва да помним непрестанно, че само ние, като личности, можем да наложим това мерило да стане част от нашия живот. След като преживеем трансценденталното, трябва да проявим дисциплина, за да стане то част от нас. Когато се намираме в присъствието на хора, постигнали такова съзнание, ние можем да го почувстваме и да си го припомним, но нищо друго не може да ни върне нас самите към първоизвора ни — освен съзнателното изграждане на такова съзнание в нашия собствен живот.

Когато се посветим с цялата си сериозност на това да бъдем отворени за приемане на божествената енергия, която сме изпитали, преминаваме към следващата крачка в еволюцията на нашето съзнание. Започваме да забелязваме как в живота ни значимите случайности стават все повече и ние все повече осъзнаваме какво е нашето единствено по рода си човешко предназначение.