Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (4)

Когато сутрин се събудим и погледнем през прозореца, виждаме съвременния свят, който се събужда за поредния ден. Съседите напускат домовете си и потеглят със своите коли за сутрешната работна смяна. Над нас може би се чува бръмчене на самолет. Товарен камион със стоки масово производство се е отправил да зареди огромния супермаркет в дъното на улицата.

За някои от нас онзи дълъг исторически процес, който води до настоящия момент, от който наблюдаваме всичко това, е само един химн на икономическия и технологически напредък. Но за повечето с всеки изминал ден историята се превръща все повече в психологически проблем. Как се е стигнало до сегашния начин на живот? По какъв начин се е формирало ежедневието на нашите предходници? Как са се оформили настоящите ни убеждения и вярвания?

КАКВО ИДВА НА МЯСТОТО НА СРЕДНОВЕКОВНАТА КОСМОЛОГИЯ

Историята на съвременния, западен начин, на възприемане на света започва поне преди петстотин години с рухването на средновековния мироглед. Както е добре известно, старият свят се определя и поддържа от централното място, което заема в него ранната християнска църква. Вярно е, че църквата до голяма степен спасява западната цивилизация от пълно разграждане след падането на Римската империя, но при това служителите на църквата получават огромна власт и започват да диктуват и определят всички насоки на живот в християнския свят в продължение на цяло хилядолетие, като се аргументират със собствените си интерпретации на Библията.

Трудно е дори да си представим колко малко са знаели хората през средните векове за физическите процеси, които са ставали в природата. Притежавали сме незначително познание относно органите на човешкото тяло и биологичните особености на растежа. Смятало се е, че гръмотевичните бури са причинявани от разгневени богове или плановете на зли духове. Природата и човешкия живот са били разбирани чрез системата на религията. Както Ърнст Бекер говори в _„Структурата на злото“_1, средновековната космология е разполагала земята в центъра на всемира като някакъв огромен религиозен театър, създаден, за да служи на една велика цел: като сцена, на която човечеството или се сдобива със спасение, или го изгубва. Всичко — климатичните условия, гладът, върлуването на болести и войни — всичко съществува с единствената цел да изпита вярата на хората. И всред всичко това, за да оркестрира тази симфония на изкушението, е поставен Сатана. Той е допуснат, както твърдят църковните служители, за да заблуждава нашето съзнание, да възпира работите ни, да се възползва от слабостите ни и да ни попречи да постигнем вечното блаженство, за което сме призвани.

За онези, които наистина ще се спасят, вечността ще бъде проведена сред небесното блаженство. Онези пък, които не успеят, които се поддадат на изкушенията, ще бъдат прокълнати от провидението да горят във вечен огън — ако, разбира се, тук не се намесят църковни-те служители.. Хората от онова време, изправени пред подобна реалност, не са можели да се обърнат директно към Бога, за да потърсят опрощение и дори адекватно да преценят дали наистина са подложени на подобно духов-но изпитание, защото духовенството си е присвоило ро-лята на единствен страж пред портите на божественото и неуморно се труди, за да попречи на широкия кръг от хората да получи пряк достъп до свещените текстове. Ако са имали порив и стремеж към небето, средновековните граждани не са имали избор, освен да проследят често сложните, комплицирани и капризни диктати на могъщите църковни водачи.

Множество са причините, поради които тази мирогледна система се разпада. Разгръщащата се търговия дава възможност да се заговори за нова култура и друг пог-лед върху света, които поставят под съмнение средновековната космология. Ексцесиите и крайностите в поведението, до които стигат представителите на църквата, подкопават вярата в нея. Изобретяването на печатната преса и разпространението сред европейските народи както на Библията, така и на античните текстове, дава възможност широките маси от хората да получат пряк достъп до информация, което на свой ред води до протестантската революция2.

Ново поколение учени — такива като Коперник, Галилей и Кеплер — отправят пряко предизвикателство към църковната догма, която се отнася до структурата на слънчевата система, математическото описание на орбитите на планетите и дори мястото на човечеството във вселената3. С течение на времето убеждението, че земята се намира в центъра на вселената, е подложено на съмнение. А с появата на Ренесанса и Просвещението Бог започва да се изтласква все повече в периферията на ежедневното съзнание на човека.

ТРЕВОГАТА ОТ ЗАГУБАТА

Тук виждаме един от най-големите поврати във формирането на съвременния мироглед. Средновековният мироглед, въпреки своята корумпираност, е представял поне една цялостна картина на света. Той е бил общоприета философия, която е притежавала широта и изчерпателност. Тя осмисля пълния обхват от житейски събития, включително основанията на нашето съществуване, както и критериите, според които човек достига до блажено състояние на небето след смъртта си. Животът получава своето обяснение във всичките си измерения.

Когато, средновековната космология започва да се разпада, хората на Запад изпадат в дълбоко объркване относно висшето предназначение на живота. Щом духовенството не представлява истината и на него не може да се разчита, какво тогава е истинското положение на човечеството на тази земя?

Хората се озъртат наоколо само за да осъзнаят, че в крайна сметка са се озовали тук, захвърлени сред пространството на планета, която се върти около една от билионите звезди, и то без да се знае защо. Положително съществува някакъв Бог, някаква творческа сила, която ни е поставила тук по необяснима причина. Но вече сме хвърлени в съмнения и несигурност, потопени сред мъката от липсата на смисъл. Как да намерим сили да живеем, без да имаме ясна представа за едно по-високо предназначение? През шестнайсети век западната култура е в процес на пълно преосмисляне на стойностите; човечеството се оказва на ничията земя между два мирогледа.

ВЪЗНИКВАНЕ НА НАУКАТА

И ето че сме потърсили разрешение на този проблем: науката. Ние, хората, сме се оказали без цялостна философска система на осмисляне на света, но сме открили начин да намерим отново себе си чрез друга система, вярвайки, че този път сме открили пътя към истинското познание, освободено от суеверията и догмата, които са характеризирали средновековния свят.

Решили сме да се впуснем в мащабно търсене кат култура, чрез една организирана система на консенсус, да открием фактите на нашето реално положение на тази планета. И така, овластили сме науката и сме й дали пълномощия на това неизвестно място на света (обширния свят на природата дори не е имал конкретно название, а още по-малко пък обяснение по онова време), за да установим какво става и да го обясним на хората.

Толкова голям се е оказал нашият ентусиазъм, че сме си въобразили дори, че чрез научния метод можем да открием дори действителното естество на Бога, творческия принцип, залегнал в основата на универсума. Убедени сме били, че науката може да установи необходимата ни информация, за да ни върне отново чувството за сигурност и смисъл, което сме били загубили при разпадането на старата космология.

Но надеждата да открием бързо истинското си положение на хора в света се оказва неоснователна. Като начало църквата успява да принуди науката да се ограничи само до изучаване на материалния свят. Мнозина от ранните мислители, включително и Галилей, са били заклеймени или направо убити от църковните служители. Ренесансът бележи известно неравномерно развитие. Църквата, макар и понесла сериозен удар, но все още могъща, упорито предявява претенции тя да се занимава с мисловния и духовен живот на хората. Доста неохотно е принудена да признае изследваният? на науката и църковните служители настояват науката да бъде отнесена само до физическата вселена: до явленията, свързани със звездите, орбитите, растенията, човешкото тяло.

Благодарна за преотстъпената територия, науката започва да съсредоточава цялото си внимание върху физическата вселена и бързо процъфтява. Започваме да откриваме физическите характеристики на материята, историята на геологическите пластове, динамиката на природните явления и времето. Частите на човешкото тяло получават своето наименование и биват открити химическите процеси, които стоят в основата на биологическия живот. Твърде внимателно, да не би да проследи онзи смисъл, който подобни открития могат да имат за религията, научното знание се ограничава изключително до изследване на видимия свят.

МАТЕРИАЛИСТИЧНА ВСЕЛЕНА

Първата широкомащабна картина на функционирането на този външен свят е създадена от Исак Нютон, който обобщава възгледите на първите астрономи и създава модел на един свят, който е стабилен и предсказуем. Изчисленията на Нютон показват, че светът функционира според определени неизменни природни закони, закони, на които може да се разчита и които могат да бъдат използвани за практични цели.

Декарт доказва, че вселената като цяло — въртенето на земята и останалите планети около слънцето, атмосферната циркулация, водещи до цикличната смяна на сезоните, взаимната обвързаност и зависимост на животинските и растителни видове — всичко това функционира в единство като огромен космичен или часовников механизъм, на който винаги твърдо може да се разчита 1 и който е напълно лишен от всякакви мистични влия-ния4.

Нютоновите изчисления доказват, че това е така щом тази холистична (холизъм — теория, която разглежда живата природа не като механичен сбор от отделни части, а като единство, при което взаимодействието между отделните цялости създава нова степен на единство — б. пр.) картина бива утвърдена във фин зиката, за всички е ясно, че останалите научни дисциплини трябва само да разработят подробностите, да открият минипроцеси, по-дребните лостове и пружини, които задвижват големия часовников механизъм. Когато започва да се появява тази идея, науката става все по-тясно специализирана в своя подход на изследване на; физическата вселена, като се разбива на все по-частни) области и клонове и навлиза във все по-големи детайл-в обяснението си на света наоколо.

Картезианският дуализъм и Нютоновата физика утвърждават една философска позиция, която бързо се налага като господстващ мироглед на модерната епоха. Това още повече задълбочава и подкрепя емпиричния скептицизъм, според който, никакво твърдение, що се отнася до вселената, не трябва да бъде възприемано на доверие, освен ако не се докаже чрез количествени експерименти, че безспорно съществува.

След Франсис Бейкън науката става още по-секу-ларна и прагматична в своята ориентация и все повече се отдалечава от по-дълбоките проблеми на човешкия духовен живот и предназначение. Когато се видят принудени, учените се позовават на деистката(деизъм — движение или система през XVIII век, която отрича намесата на Пога в законите на природата — б. пр.) концепция за Бог, според която божеството първоначално е задвижило вселената, оставяйки я по-нататък да действа по чисто механичен начин.

ПРОСВЕТИТЕЛСКОТО РЕШЕНИЕ

Стигаме до нова повратна точка във формирането на съвременния възглед за света. Ние сме се обърнали към науката да изследва глобалните ни екзистенциални и духовни проблеми, но науката се отдава на чисто секуларна и материалистка насоченост. Кой би определил колко време ще бъде нужно да се открие по-висшият смисъл на човешкия живот?

Очевидно ние, хората от Запада, е трябвало да издигнем ново знаме по отношение смисъла, да намерим нова мисловна система, към която междувременно да се придържаме, и още по-важно — която да занимава нашите умове. И както се оказва, в онзи момент всеобщото решение е да обърнем цялото си внимание към физическия свят по подобие на науката. Нали в края на краищата науката открива богата плячка от природни ресурси, които могат да бъдат използвани. И ето че на нас ни се удава възможност да използваме тези природни ресурси, за да подобрим своето икономическо състояние, условията си на живот в този секуларен свят. Щом трябва да почакаме, за да постигнем познание относно истинската си духовна ситуация, то можем да си създадем по-голяма материална сигурност и обезпеченост, докато чакаме. Новата ни философия, макар и временно, става развитието на човешкия прогрес и ние се посвещаваме на това да подобрим живота си и живота на нашите деца.

Тази нова философия поне може да успокои умовете ни. Трудната работа, която трябва да се извърши, ни държи достатъчно заети и отклонява съзнанието ни от факта, че мистерията на смъртта, а следователно и на живота, си остава все още голяма и необяснима. Все някой ден, в края на земното си съществуване, ние ще сме принудени да се изправим пред духовната реалност, каквато и да е тя. Междувременно обаче стесняваме фокуса на своето внимание до проблемите на ежедневното материално съществуване и се опитваме да превърнем напредъка сам по себе си, личния и обществен напредък, в единствено основание на краткия си живот. И това става психологическата ни позиция в началото на модерната епоха.

Достатъчен е само най-бегъл поглед наоколо ни сега, в края на двайсети век, за да видим грандиозните резултати, до които ни е довел този стеснен фокус към ма-териалния прогрес. Само за няколко века сме изследва-ли света, основали сме нации и сме установили огромна глобална търговска мрежа. Към това може да се добави и че науката побеждава болестите, разгръща внушителни системи за комуникация, позволява на човека да кацне на луната.

Но всичко това бе осъществено на твърде висока цена. В името на прогреса ние сме експлоатирали природния свят почти до степента на унищожаването му. А в личен план сами можем да се убедим, че насочвайки цялото си внимание към икономическите аспекти на живота, това за нас е започнало да се превръща в мания, с която да преодолеем тревогата и чувството си за несигурност превърнали сме светския живот и преуспяване, диктувани от рациото, в единствена реалност, за която си позволяваме да мислим.

Западната култура най-сетне започва да се пробужда от тази едностранчива ориентация на мисленето едва в средата на двайсети век. Ние спряхме, за да се огледаме, и започнахме да осъзнаваме къде е точното ни място в историята. Ърнст Бекер е удостоен с наградата „Пулицер“ за книгата си _„Отказ от смъртта“_5, защото ясно показва какво е извършил модерният свят със собствената си психика. Стеснили сме свря център на внимание само до икономическия живот и толкова дълго време сме се отказвали да приемем идеята за по-дълбока духовна опитност, защото не сме искали да ни се напомня за дълбоката мистерия, която представлява този живот.

Убеден съм, че тъкмо поради тази причина старите хора все повече започват да-бъдат отпращани в старчески домове. Да се гледа на тях, е едно напомняне за онова, което така старателно сме се опитвали да изтласкаме от нашите умове. Потребността ни да се укрием от мистерията, която ни ужасява, е също така причината, поради която синхронността и други интуитивни способности ни се струват така чужди на здравия разум. С нашия страх се обяснява фактът, че в продължение на толкова много години всички индивиди, които са преживявали мистична синхронна опитност, интуиция, пророчески сънища, извънсетивна възприемателност, близки до смъртта преживявания, ангелски контакти и всичко останало — преживявания, каквито винаги е имало през цялата история на човешкото съществуване и продължават и до наши дни — се посрещат с толкова голям скептицизъм. Да се говори за подобни преживявания и дори да се признава, че такива са възможни, е заплаха за нашето убеждение, че секуларният свят е единственият възможен свят.

ДА ЖИВЕЕШ В РАЗШИРЕНО НАСТОЯЩЕ

Ето че става ясно как, когато отворим сетивата си за възприемане на синхронността в нашия живот, това довежда до всеобщо пробуждане от секуларния мироглед, който е преобладавал в продължение на векове. И сега, когато, погледнем на модерния живот с неговите технологически чудеса, можем да видим света от психологически по-ясна гледна точка.

В края на средните векове у нас е било загубено вся-какво чувство за сигурност относно това кои сме й какъв е смисълът на нашето съществуване. Това е станало причината да утвърдим научен метод на търсене, с помощта на който да постигнем истийата за своето място в света. Ала науката се раздробява на хиляди лица, без да може непосредствено да отрази една цялостна картина.

В резултат на това ние сме потиснали страховете и чувството си за несигурност, обръщайки се към чието практически занимания, свеждайки живота единствено до икономическите му аспекти, докато в края на краищата всички се оказват напълно обсебени от практическата, материална страна на живота. Както видяхме, учените утвърждават мироглед, който поддържа такова обсебване, и сами в продължение на векове се предават именно на него. Цената на подобна ограничена космология е, че човешкият опит и преживявания се оказват ограничени й сетивата ни за висшите духовни преживявания — потиснати, и ние едва сега се измъкваме от тази потиснатост.

Предизвикателство за нас е да запазим спомена за това развитие като практически опит — особено когато все още влиятелният материалистически мироглед прави опити да ни придърпа към старите възгледи. Трябва добре да помним на какво стъпало на развитие се намираме, да помним истината за съвременната епоха и да я вградим във всеки момент от живота си — защото именно това по-широкообхватно усещане за живот може да ни открехне, за да направим следващата крачка в своето развитие.

Ако погледнем на нещата с нови очи, ще видим, че науката съвсем не ни е подвела напълно. В науката постоянно е имало едно подмолно течение, което безмълвно се е развивало отвъд пълната подвластност на материалистически търсения. През първите десетилетия на двайсети век нова вълна в мисленето започва да оформя по-пълна картина на вселената и на нас самите — картина, която най-сетне започва да си пробива път в общественото съзнание.