Джеймс Редфийлд
Селестинското пробуждане (10)

Един от резултатите на революцията в масмедиите, както Маршал Маклуън показва в забележителната си книга „Медията е послание“, е да се преодолее психологически усещането за необятност на земята. Благодарение на телевизията, радиото и компютьризацията светът вече изглежда по-малък, отколкото когато и да било в историята. Само с едно включване на копчето ние можем да станем свидетели на събития, които стават на другата страна на земното кълбо.

Въздействието на този диалог в световен мащаб е, че ни помага по-правилно да разбираме думите и фразите въпреки езиковата бариера. С това, че светът ни става по-обозрим, ние започваме да ставаме по-хомогенни и да се разбираме по-добре.

Малко повече от един човешки живот ни дели от времето, когато преди 120 години дуелите са били нещо съвсем законно в някои области на Съединените щати.

Убийства в името, на честта са ставали често в резултат на случайно изпусната фраза или използване на израз, който е съвсем обичаен в други части на страната.

Грешки от такъв характер стават все по-редки напоследък, защото започваме все по-добре да се разбираме дори и с хора от затворени субкултури и региони. Някои критично настроени лица може и да протестират срещу това, че телевизията заличава много от регионалните различия, но съвременните средства за масова информация ни помогнаха също така Да се видим и опознаем по-добре и по такъв начин ни сближиха помежду ни. Когато смисълът на думите, които използваме в страната ни и по целия свят, стане по-хомогенен, ние можем да достигнем до умовете на останалите хора така, както никога преди, да задълбочим диалога помежду си и по този начин да повишим честотата, с която явленията на синхронност се проявяват.

ДУХОВНИЯТ СМИСЪЛ НА ЕЖЕДНЕВНИТЕ РАЗГОВОРИ

Повечето синхронни послания ни се дават от други-те хора. Известен духовен афоризъм гласи: Когато ученикът е подготвен, учителят ще дойде. Осъвременен вариант на този израз би бил: Ако сме отворени и будни, ще се яви онзи, който да ни предаде истината, която ни е нужно да знаем в момента. Ключът към получаването на тази информация е никога да не пропускаме случая да осъществим тези срещи, като, разбира ее, се съобразяваме със сигурността си.

Пътищата на хората се пресичат случайно и това може да стане винаги, но често е необходимо да поемем инициативата за това. Например в предходната глава предположихме, че може интуитивно да сте решили да посетите лекция за растенията и да сте открили информация за възможности за работа в тази област. След лекцията случайно се срещате с лектора но време на вечеря.

Ами сега какво? Колко често става така, че вие се срещате с някого случайно, но не използвате този случай? Твърде често. Но аз съм убеден, че след като започваме все повече да се разбираме помежду си, преградите и скрупулите ни все повече се преодоляват. Когато мнозина измежду нас осъзнаят същността на еволюционните процеси, все по-важно ще става да споделяме личните си истини.

Нека отново да разгледаме онзи пример, когато сте се озовали близо до лектора в ресторанта. След като е възникнала подобна случайна възможност, следващата логична стъпка е да споделите онова, което ви вълнува, колкото се може по-честно и открито, без да притеснявате другия човек. Можете направо да Пристъпите към същността на въпроса, като кажете Например: „Слушах днес вашата лекция и я намирам за много интересна, защото в момента обмислям как да започна работа в областта на защитата на застрашените растения.“

В отговор лекторът може да каже нещо, което да ви даде нова насока, например: „Аз проследявам всички нови възможности, които се откриват в тази област, във вестник «Новости в ботаниката».“ И тогава като резултат от разговора вие ще си купите този вестник, където ще можете да откриете повече информация.

НЕОБХОДИМОСТТА ДА ПОВИШАВАМЕ ЕНЕРГИЯТА НА ОСТАНАЛИТЕ

Но какво да кажем, ако се срещнем с човек, за когото знаем, че не го срещаме случайно, и все пак не получаваме информацията, която ни е необходима или, което е по-вероятно, не разбираме посланието поради страх или някаква властна драма? Преди всичко можем да се съсредоточим и да се опитаме да повдигнем нивото на енергията ей, съсредоточавайки се към любовта, светлината и вътрешната ни свързаност с всичко, което ни заобикаля.

В такова повишено енергийно състояние можем да погледнем с нови очи човека, с когото разговаряме. Както видяхме по-рано, когато сме изправени пред човек с властна драма, първо трябва да му изпратим любов и енергия, съсредоточавайки цялото си внимание към него. Това, което правим всъщност, е, че изпращаме духовна енергия към висшето аз на този човек; това му позволява да се освободи от отрицателните становища, които му внушава собственият му сценарий за упражняване на власт.

Според мистичните традиции съществуват специални методи да се постигне това2. Едно лице с неговите черти и светлосенки е нещо подобно на мастиленото петно, използвано в психологическите тестове(според ефекта на Роршах едно мастилено петно може да се разчете по различни начини от лицата с психически проблеми и според онова, което всеки вижда в него, може да се определи ди-агночата му — б. пр.)

По аналогичен начин и ние можем да видим в едно лице множество изражения, в зависимост от собственото си отношение. Ако, обхванати от властната си драма, очакваме всеки, когото срещнем, да бъде взискателен, глупав или небрежен, ще получим тъкмо такова отношение от хората. Всъщност човекът, с когото разговаряме, действително ще започне да се чувства по този начин, дори може да започне да говори заплашително, глупаво или без да се замисля и по-късно сам да си даде сметка, че е бил някак си въвлечен в тази роля.

Помнете, че вселената откликва на нашите очаквания. Мислите и убежденията ни се излъчват като молитви в света и ние получаваме онова, което сме заявили по такъв начин. Затова е необходимо да поддържаме високо енергията си и да използваме силата на мисълта си по позитивен начин.

Но как по-точно може да се осъществи това? Как да приложим разбирането си по отношение на другите хора? Когато погледнем лицето на човек, върху какво трябва да съсредоточим вниманието си?

Отговорът е, че трябва да се съсредоточим върху цялото му лице с отворена душа. Ако се съсредоточим добре, докато човекът говори, можем да видим висшето му аз, онзи особен израз, който отразява по-висшето му съзнание и познание. Тази идея е изразена в множество религиозни традиции. Говори се за лицето на даден светец в неговото озарение, за лицето на Христос в слава, за благодатта над нечия душа. Какъвто и израз да дадем на това състояние, ако се обърнем към висшето аз, към тази висша душа, като в същото време й предаваме любов, човекът ще започне да се издига до това състояние на съзнанието, докато общуваме с него, може би преживявайки го за първи път.

Това е процес на издигане духа на другите хора, в който можем съзнателно да участваме. Убеден съм, че все повече и повече измежду нас използват този подход като висока етична основа на отношение към останалите. От хиляди години насам знаем колко е важно да се обичаме един друг и колко голямо въздействие може да окаже това. Сега узнаваме по-конкретно духовните пътища, по които да предаваме своята любов.

Най-важното е да разберем, че да обичаме другите, не означава само да проявим доброта. Съществува съвсем точен психологически метод да отправяме своята любов към останалите хора и ние трябва да го следваме съзнателно и целенасочено. В същото време тази етика е напълно егоистична, защото, когато я практикуваме, винаги получаваме от отношенията си повече, отколкото сме вложили в тях. Когато се стремим да издигнем нивото на енергия на другите, те се доближават до познанието за своето висше аз и до разбирането за своето предназначение. При това те често повдигат някоя тема на разговор — за свои планове, намерения или решения — който ни подсказват нещо, което трябва тъкмо в момента дочуем или узнаем.

Друга лична придобивка е повишаването на собствената ни енергия. Когато се отнасяме към другите с любов, се превръщаме в канал за предаване на енергия, която произхожда от божествения първоизточник и преминава през Нас, като чаша, която прелива и се излива в другите. Често най-бързият начин, по който си възвръщаме вътрешната божествена енергия, ако се чувстваме откъснати от нея, е да повдигнем енергията на някой ДРУГ.

ГРУПОВА РАБОТА ЗА ПОВДИГАНЕ ЕНЕРГИЯТА НА ОСТАНАЛИТЕ

Процесът на повишаване енергията на другите хора се издига на по-високи нива, когато го практикуваме в група. Представете си какво се случва, когато членовете на дадена група се отнасят съзнателно помежду си по такъв начин. Всеки човек насочва цялото си внимание към висшето аз, към гения, към светлината в лицата на всички останали и те едновременно му отвръщат.

Осъществяването на такава процедура е въпрос на съзнателно желание и започва веднага щом групата започне да общува. Когато първият заговори, всички останали се опитват да открият израза на висшето аз на неговото или нейното лице и да се съсредоточат върху този израз, отправяйки към него любов и енергия. В резултат на това човек започва да чувства прилив на енергия от групата и да изпитва по-голямо щастие и яснота. Това води до многократно повишаване на енергията на групата, тъй като говорилият, който получава енергия, добавя тази енергия към своята и я връща отново към останалите, които от своя страна постигат още по-високо ниво, за да го предадат на свой ред. По този начин енергията на групата се разгръща във все по-стремителен цикъл на усилване.

Това систематично повишаване на енергията на всеки един е по-високият потенциал на всяка човешка група. Тъкмо този феномен се има предвид в библейската фраза „където са двама събрани в Мое име, там съм и Аз сред тях.“ Свързването с божествената енергия и усилването на тази връзка е истинският смисъл на събирането на хората в групи. Независимо дали групата принадлежи към църквата или е технически работен екип, този процес може да повиши творческите способности на участниците до неимоверни нива.

ИДЕАЛНИЯТ ГРУПОВ ПРОЦЕС

Да ей представим, че всеки в една идеална група разбира потенциалните нива на енергия, които могат да се постигнат. След събирането на групата всеки трябва да се съсредоточи и осъществи вътрешна връзка с божествената любов и енергия. В добавка всеки трябва да осъзнава истината, която е определяща неговия живот, и основния въпрос на живота си. Всеки е готов да приеме онова, което му се предлага от разгръщащите се синхронни съвпадения.

Когато някой от групата започне да говори, останалите трябва да насочат цялото си внимание върху висшето аз, изразяващо се в лицето на говорещия. Така те съзнателно отправят любов и енергия, за да издигнат духа на този човек. Когато първият свърши онова, което има да каже, цялата енергия естествено се пренасочва към следващия. При това прехвърляне на вниманието повечето членове на групата ще почувстват временен спад на енергията. Но човекът, комуто предстои да говори, ще изпита прилив на вдъхновение, някаква идея, истина ще му дойде наум.

Всеки от нас е преживявал това неведнъж. В нас нахлува потребност да споделим онова, което мислим, и ако групата е в хармония, тя ще ни даде възможност за това. В идеалната група всички членове усещат кой е следващият, който трябва да се изкаже, и едновременно насочват вниманието си към него.

ОБИЧАЙНИ ПРОБЛЕМИ В ГРУПИТЕ

ПРОБЛЕМНИ ГРУПИ

Много хора напоследък се срещат с други в организирани проблемни групи4. Такива групови процеси могат да бъдат особено успешни. Проблемните групи могат да имат за цел освобождаване на хората от определени пристрастия (например алкохолизъм, наркотици, прекомерна зависимост от друг човек, преяждане или пазаруване) или да се занимават с житейски проблеми (например как да възпитаваме децата си, как да се научим да живеем сами, как да понесем смъртта на близък човек и мисълта за смъртта, развод, раздяла, намиране на подходяща работа).

Съществуват проблемни групи, които се занимават с по-позитивни и творчески проблеми. Такива групи насочват интересите си към разширяването на творческите и интуитивни способности и проявлението на синхронност в живота. Такива групи дават възможност на своите членове да проверят на практика своите духовни идеи и представи. Целта на подобни групи е да поддържат високо ниво на енергия у всеки от членовете си, така че да съдействат за развитието си и да разгърнат енергията и възприемателната си способност.

ЛЕКУВАНЕ И ЗДРАВЕ

Много от тези групи обръщат специално внимание на здравословните проблеми и потребности на своите членове. Понякога провеждат сеанси, при които поставят всеки един от членовете си в средата, докато останалите му изпращат енергия и лечебни благопожелания, представяйки си как всичките му атоми вибрират в съвършена хармония. Научно е доказано, че такова групово внимание може да има същото въздействие, както могъща молитва, и съвсем определено дава своите резултати.

Ако вече участвате в проблемна група, препоръчвам ви да възприемете такава практика в групата си. Нека групата се разположи в кръг и всеки последователно да влиза в центъра на кръга, като си предавате пожелания за здраве. Разбира се, тази практика не може да замести необходимостта да се консултирате със специалист, когато това е необходимо, но е доказано, че този процес спомага за запазване енергията на здравето.

КАК ДА СИ НАМЕРИМ ПОДХОДЯЩА ГРУПА

Ако не участвате в група, възможно е актуалният въпрос за вас да е тъкмо: „По какъв начин да се свържа с подходяща група?“ Бъдете будни в такъв момент и синхронните съвпадения ще ви помогнат да се свържете с групата, която ви е необходима. Не забравяйте обаче, че ако работите, за да поддържате високо ниво на енергия, това ще ви помогне да извлечете най-добри резултати от работата си в групата. Ако се включим в група, изпитвайки чувство за несигурност и неувереност в себе си, ще очакваме от групата да бъде наш естествен източник на енергия. А когато се получи така, ние започваме да се интересуваме от това повече да получаваме, отколкото да даваме и тази зависимост ще се усети от останалите членове на групата като изсмукване на енергията им.

Осъзнаването на нашата властна драма и откриването на истината на живота ни — това са стъпки, които могат да бъдат ускорени в контекста на групата, ако цялата група се посвети на тази задача. Груповият диалог може да бъде полезен, и когато се опитваме да разберем актуалния въпрос, който трябва да разрешим, като се стараем да разберем интуитивните си предчувствия, тълкуваме сънищата си и смисъла на синхронните проявления.

Когато сме готови и можем да поддържаме енергията си, тогава ще се свържем с най-подходящата за нас група. Случвало ми се е понякога да срещна човек, който изглежда готов, но не може да открие за себе си подходяща група. Винаги съм бил убеден, че ако сте готов за работа в група, но не можете да откриете такава, това означава, че сами трябва да я създадете. Това може да ви се стори трудно, но смятам, че всичко, което е нужно да се направи, е да заявим за себе си, че представляваме група и да бъдем бдителни. Много скоро може да се окаже, че докато пазаруваме или се разхождаме, се заговаряме с някого, който споделя, че търси своята духовна група. И ето че ненадейно групата се е формирала.

ЛЮБОВНИ ВРЪЗКИ

В новата междуличностна етика, към която се стремим, един от най-трудните въпроси е как да се отнасяме към любовта от интимен характер. В светлината на но-вото духовно съзнание ние задаваме един въпрос, стар колкото света, а именно: Как да постигнем трайност в любовните си връзки? Защо романтичната любов често свършва, сведена до сложна борба за надмощие един над друг?

Обикновено любовта започва съвсем леко. Оглеждаме се и — о, небеса! — точно срещу нас стои човекът на нашите мечти. Първият ни разговор потвърждава това впечатление. За разлика от всички едностранни привързаности, които сме преживели досега, тази изглежда истинската; и чувството е взаимно. Откриваме множество ценности и навици, които и двамата споделяме.

Ами чувството! Преливаме от любов, сексът е просто чудесен. Скоро ставаме постоянна двойка или встъпваме в брак, правейки далечни планове за бъдещето. За първи път от много години изпитваме удовлетворение, дори споделяме, че сме намерили онази хармония, която винаги ни е липсвала, човека, за когото си струва да се живее.

После нещо става. Един ден се обръщаме и забелязваме нещо не съвсем наред в тази ситуация. Партньорът ни се държи не съвсем така, както подобава на духа на нашата любов. Той или тя не ни отделя вниманието, което сме чувствали в началото на връзката. Или пък започваме да си даваме сметка, че в своето въодушевление от връзката не сме забелязали, че този човек никога не ни е отделял нужното внимание по отношение на едно или друго. Колкото и да е учудващо, в същото време забелязваме, че и партньорът ни има своите недоволства спрямо нас, започва да вижда недостатъци в характера и поведението ни. Ние започваме да се защитаваме, също както и партньорът ни, и типичната борба за надмощие официално е обявена.

БОРБА ЗА ЕНЕРГИЯ

В перспективата на нашето ново духовно съзнание вече можем да кажем какво всъщност се случва. Любовта е приключила и се е превърнала в борба за надмощие, защото ние сме започнали да черпим енергия един от друг вместо от нашата връзка с божественото — и това ни е направило взаимно зависими.

Нека разгледаме динамиката на взаимоотношения, в които този проблем обикновено се проявява. Според стария материалистически мироглед момчето израства до майка си, която му осигурява храна и сигурност. Бащата предявява повече изисквания: та нали синът му трябва да познае суровите истини на живота, за да стане мъж. В съзнанието на детето майката се превръща в магическа фигура. Детето може и да се пази от нея, ако тя го задушава с проявите си на грижи и любов, но в психологически смисъл очаква тя да бъде винаги на разположение, когато енергията му спадне.

Момиченцето също получава храна и любов от майката. Но за нея майката е също онази, която изисква, тъй като се чувства отговорна да я научи да бъде жена. Бащата, поне в ранните формиращи години, може да бъде магическата фигура, онзи, който удовлетворява нейните желания и я издига на пиедестал. Той винаги присъства в нейните представи, когато трябва да я защити. Стереотипното разделение на ролите и отношенията оказва все още своето влияние върху нас. Може и да твърдим, че в модерния свят това разделение на ролите е лишено от смисъл, но подсъзнателните психологически програми често се надигат в нашите взаимоотношения и стават повод за борба за надмощие. Двойките започват да си намират недостатъци един на друг и да изпитват чувство на неудовлетворение, защото всеки иска от другия нещо, което той просто не може да му даде.

Когато сме в началото на нашата любовна връзка, ние съчетаваме енергиите си така, че имаме чувството за удовлетворение и пълнота. Партньорът ни събужда у нас спомена за родителя, който ни е дарявал с любов, и ни кара отново да изпитаме същото чувство, фантазията ни проектира върху нашия партньор, който просто е един обикновен човек, магическата илюзия, която сме преживели като деца по отношение на баща си Или майка си съответно. Така всъщност не виждаме кой е в действителност нашият партньор: виждаме само онова, което си въобразяваме.

С развитието на взаимоотношенията състоянието на влюбеност отслабва, защото и двамата партньори започват да изпитват липса на онзи магически образ, който са проектирали в другия. Мъжът допуска финансови грешки, загубва работата си или закъснява, защото е отишъл да поиграе билярд. Жената не е насреща да го обградя с любов, когато нещата не вървят добре. Пясъчните кули на съвършенството Започват да се подронват. В някои случаи разочарованието от партньора ни е толкова голямо, че ние веднага започваме да кроим планове да го напуснем, да намерим друг любим на мечтите си, който няма да ни подведе. В такива случаи просто влизаме в същия омагьосан кръг отново. В други случаи любовниците остават заедно, но живеят в постоянно повтарящи се властни драми.

Сега обаче, когато духовното ни съзнание се разгръща, пред нас се откриват нови възможности. Имаме право да изберем да постъпим според енергийната динамика, която е в основата на проблема.

ДА ИНТЕГРИРАМЕ МЪЖКОТО, РЕСПЕКТИВНО ЖЕНСКОТО, НАЧАЛО В СЕБЕ СИ

Досега говорихме за трансцендентални или мистични преживявания като път да открехнем нашата връзка с божествената енергия като огромен прилив на енергия, който преживяваме като любов, светлина и чувство за сигурност й защитеност — и това е точно така. Но в преживяването на тази енергия ние имаме своите мъжки и женски характеристики. Както посочват Карл Юнг и други видни психолози в изследванията си за архетипната природа на психиката, за да се отворим за пълния потенциал на трансперсоналното съзнание, трябва да осъзнаем и да интегрираме в себе си както женския, така и мъжкия арпект на нашето висше аз5.

Ако става дума за мъж, за да се свърже с вътрешната си божествена енергия, той трябва да открие и интегрира енергията на женската страна в себе си, онази, която дава живот и приласкава. Ако става дума за жена, тя трябва да намери в самата себе си мъжкото начало, което осигурява и защитава живота и поема всички рискове. Имайки предвид това, ние можем да видим борбата за надмощие на мъжа/жената в нейната истинска светлина: като симптоми на един мащабен проблем, който ние наричаме не съвсем точно зависимост от другия6. Когато двама души се влюбят един в друг, те всъщност сливат енергийните си полета, така че да запълнят онази страна, която липсва на единия и на другия — мъжката или съответно женската. Така те стават зависими един от друг за сдобиване с енергия. С развоя на връзката обаче всеки започва да се съмнява в другия и нивата на енергия се понижават. После и двамата партньори се връщат обратно към своите властни драми, опитвайки се да си възвърнат енергията.

Ние искаме да постигнем трайни взаимоотношения, а не само временно примирие в студената война, трябва да разбираме енергийната динамика, преди да започнем любовна връзка. Всеки от нас трябва да открие енергията на противоположния пол в самия себе си, преди да се отдадем на трайни взаимоотношения. Постигането На този баланс на мъжкото и женското начало във всеки от нас трябва да се превърне във важен ритуал на навлизане в зрелостта, какъвто е завършването на училище или Получаването на шофьорска книжка. Никой от нас не може да има дълбока интимна връзка, ако не е духовно уравновесен и не е постигнал вътрешна цялостност.

ДА СЕ ЧУВСТВАШ ДОБРЕ В САМОТАТА

Но как да разберем дали сме постигнали тази хармония на мъжко/женското начало в самите себе си и постигнали усещане за вътрешна сигурност? Смятам, че едно от измеренията е способността ни да се чувстваме уверени в себе си и продуктивни, докато живеем сами. Това означава без хора, с които делим една стая или с които споделяме всеки миг, докато сме будни. Трябва да се чувстваме добре, когато приготвяме ядене само за себе си, когато го ядем не на големи глътки пред печката, а елегантно сервирано, пред запалена свещ, на подредена маса специално за нас. Трябва периодично да излизаме сами — например да идем на филм или да се почерпим с вино и с една вечеря сами, както бихме постъпили с любим човек.

Трябва да се грижим и сами за своите финанси, да-преговаряме за плащанията си, да си намерим занимания за свободното време. Онзи, на когото трябва да разчитаме, за да бъдем цялостни, това е божественото в самите нас, а това не означава да бъдем егоисти или да се оттеглим от обществото. Всъщност аз съм убеден, че ние можем да бъдем част от обществото по един здрав начин, едва след като интегрираме пълната си вътрешна енергия.

След това бихме могли да намерим своята истинска любов; Както изтъква видният психотерапевт Харвил Хендрикс в своите добре известни книги „Как да намерим любовта, която търсим“ и „Как да запазим любовта, която сме намерили“, дотогава, докогато се стремим да получим енергия от друг човек, ние ще се обвързваме с взаимоотношения, които не са нищо повече от борба за енергия.

Аз съм убеден, че партньорствата, при които ние проявяваме и в крайна сметка осъзнаваме нашите проблеми във връзка с властните си драми И борбата за енергия, са проявления на синхронност в нашия живот и са всъщност свещени взаимоотношения, както се посочва в „Курс на чудесата“.8 Картината на нашите пристрастия ни се представя вее отново и отново в лицето на различни хора, докато най сетне разберем онова, което се иска да ни се каже. Тези взаимоотношения възникват, за да се научим да преодолеем потребността си от тях, колкото и неромантично да звучи това; едва подир туй можем да се уповаваме на вътрешната си божествена връзка за любов и закрила. Ако живеем сами, можем да изпробваме да бъдем близки с един или Друг, но всичко Това ще бъдат взаимоотношения на взаимна зависимост. Ако скачаме от една връзка, към друга, нищо няма да постигнем. Едва когато устоим и не се втурнем сляпо в подобни връзки, ще успеем с времето да укрепим вътрешната си връзка с божественото и да постигнем нужната енергия, за да намерим подходящия за нас духовен спътник.

НАСТОЯЩИТЕ ПАРТНЬОРСТВА

Имайки предвид тези съображения, какво да правим с настоящите си партньорства?

Смятам, че можем да интегрираме енергиите на мъжкото и женското начало в себе си, докато в същото време запазим установеното си лично партньорство — но това може да стане само ако и двамата разбират енергийната динамика на този процес и положат съвместни усилия. Да се опитва човек сам да постигне това, докато поддържа връзката си с другия, е доста по-трудно.

Когато избухнат враждебни отношения вследствие борбата за надмощие, всяка двойка трябва да помни, че ключът към преодоляването им е да се върне към любовта. Бъдете будни, не забравяйте от какво всъщност е породена подобна вражда. Единият или двамата партньори са недоволни от поведението на другия, защото то не отговаря на спомена, който той има за идеалния, магически родител, чийто образ всеки е проектирал върху другия и защото вътрешният първоизвор на енергия и у двамата е отслабнал. Ние имаме потребност партньорът ни да бъде на нивото на нашия идеал, защото това ни създава чувство за сигурност и спокойствието, че можем да разчитаме на него: Тази проекция и целия опит да се осланяме на друг човек като заместител на вътрешната ни божествена енергии, никога не води до нищо и винаги поражда борба за надмощие.

Решението на проблема е в това да се върнем към състоянието си на любов и вътрешна сигурност, дори още докато отношенията ни продължават да бъдат враждебни, и да издигнем енергията на другия с цялата сила, на която сме способни. За да постигнете това, трябва да сте преживели някаква мистична, трансцендентална връзка в миналото, която да си спомните и към която да се върнете. С други думи, завръщането към любовта не е гола идея; тя е реален момент на трансформация, в който ние отново преживяваме състояние-то на любов и сигурност, което произтича от свързването ни с божествения първоизвор на енергия.

Дали наистина сме постигнали това, можем да преценим единствено ние самите. В „Курс на чудесата“ се твърди, че двама души могат да постигнат това състояние дори посред скандал помежду си, ако се проникнат от дълбоко чувство на любов. И все пак, в разгорещените страсти на борбата за надмощие много е трудно да се направи това. За мнозина, които имат затормозени взаимоотношенйя, често е добре да се разделят, поне Да Прекарват по-малко време заедно. Но това може да помогне само ако и двамата използват времето да отворят мистичен канал, възможност сами да преживеят транс-цендентална опитност и след това да използват тази своя способност във взаимоотношенията помежду си.

Но какво да правим, ако почувстваме дълбоко в душата си, че личната ни връзка не е тази, която ни е необходима? Трябва ли да напуснем партньора си? Мнозина решават да постъпят именно така, но докато не постигнем вътрешна цялостност, преди да влезем в нови любовни отношения, рискуваме да повтаряме схемата на предишните партньорства отново и отново.

Как да установим, кога сме готови, кога сме успели да балансираме мъжкото и женското начало в себе си? Някои психотерапевти твърдят, че колкото и да се смя-таме за пречистени, колкото и високо ниво на енергия да сме постигнали, силите ни за любов все пак ще бъдат изпробвани в конкретните взаимоотношения и аз вярвам, че това е така. Но също съм убеден, че енергията и сигурността, която сме отключили в нас самите, е най-важният фактор за нашия успех.

РОДИТЕЛСКИТЕ ГРИЖИ

Никоя друга човешка дейност не е толкова осветена от нововъзникващото духовно съзнание, както родителските грижи, и няма област на живота, където да е от толкова голямо значение прилагането на новата етика между хората. С разгръщането на духовното ни осъзнаване нашата отговорност пред собствените ни деца нараства и ние си даваме по-ясна сметка за Нея. Както ние сме дошли при нашите родители, за да получим първите си знания за света, така и нашите деца са избрали тъкмо нас. Те желаят да опознаят нашия начин на живот, реакциите ни спрямо определени ситуации й собствената ни стратегия на очаквания, според която се определя и нашето бъдеще. И, както ще видим в следващите глави, тези отношения между поколенията са дълготрайният механизъм на човешката еволюция и прогрес. Крайната цел, която едно общество може да постигне, зависи до голяма степен от съзнателното ни отношение и включване в този процес.

Ключът към постигане на това е винаги да си даваме сметка за собственото си ниво на съзнание на дадения етап и да съумеем да го предадем колкото се може по-пълно на нашите деца. Много е лесно да се върнем назад към стария материалистичен мироглед, който сме усвоили от собствените си родители, с мотива, че децата не могат да разберат сложния процес на вътрешно развитие, който преживяваме. Твърде често вместо това ние насочваме цялото си внимание върху материалната и социална страна на живота — като възпитаваме и отглеждаме нашите деца до голяма степен така, както ние самите сме били възпитавани и отглеждани.

Да намерим най-простите думи, с които да споделим своите мечти и духовни преживявания, е най-важната страна на възпитанието на децата. Има начин да споделим своите убеждения за божествената енергия в самите нас, за това как хората се отдават на властните си драми и водещата роля на синхронните съвпадения. Детето може да разбере всичко това, стига ние да имаме куража само да опитаме.

КАК ДА ЗАПАЗИМ ВЪТРЕШНАТА СИ ХАРМОНИЯ И ДА ИЗИСКВАМЕ ДИСЦИПЛИНА

Друг важен аспект на възпитанието на децата, върху който се обръща специално внимание в новата етика, това е установяването на дисциплина. Вече имаме правилен научен подход към грешките, допускани в много семейства, а и обществото проявява нетърпимост към използване на насилствени методи спрямо децата, практикувани в миналото. Навремето сме се правили, че не забелязваме до каква степен инцеста и насилието са били разпространени в семействата, но-вече това не е така. Сега сме бдителни като орли, що се отнася до лошото отношение на родителите към децата. Но когато разгледаме проблема за отношението на родителите към децата оттледна точка на енергийната динамика, виждаме, че трябва да внимаваме и по отношение на по-неуловимите форми на насилие: изсмуква-нето енергията на нашите деца просто поради начина, по който се отнасяме към тях. Всъщност налага се да балансираме много деликатно. Ако сме научили нещо през последните две Поколения, то е, че можем да нанесем вреда на децата си и като напълно вдигнем ръце от тях и не държим на дисциплина от тяхна страна. Децата трябва да бъдат спрени, когато се държат зле с останалите хора или не признават реалните изисквания на света. Родителят трябва да учи детето с един вид сурова любов. Нашите деца са дошли тъкмо при нас, за да научат от нас как да живеят с останалите хора, как да се социализират, и да не успеем да ги научим на това, означава да ги предадем. Трябва да съумеем да покажем на нашите деца какви са последствията от тяхното поведение, без да ги потискаме при това.

Този балансиран процес трябва да започне с постоянна проверка на собственото ни ниво на енергия. При всички взаимоотношения с децата си ние трябва да си даваме сметка дали сме останали във връзка със собственото си ниво на енергия, което да ни позволи да запазим чувството си на любов независимо от ситуацията. Най-лошото, което може да ни се случи, е да не съзнаваме какво вършим и да се поддадем на старата си властна драма и да влезем например в ролята на взискателния човек по отношение на нашите деца, като постоянно ги следим и по този начин изсмукваме енергията им. Всичко, което можем да постигнем по този начин, е да ги предизвикаме да си формират своя властна драма за самозащита.

Най-важното за нас е да помним закономерностите на енергийната динамика. Когато децата ни пренебрегват нормите и, без да мислят, се впускат в едно или друго, ние можем да ги спрем и поправим, като в същото време издигаме; тяхната енергия, като насочваме цялото си внимание към висшата им душа, към гения, който се открива в лицата им. Онова, което целим, е да им предадем психологическото внушение: Това, което вършиш, е неподходящо, но ти си добър.

Целта ни е да им покажем, че винаги могат да разчитат на безусловната ни любов, като едновременно им дадем възможност да се запознаят с нашите възгледи за света и истината, с която трябва да се съобразяват, за да живеят пълноценно — включително и с необходимостта и те сами да установят своя вътрешен контакт с божественото. В това отношение трябва да сме готови да им дадем възможност Да поемат по свой собствен път.

ЗАЩО СА НИ ИЗБРАЛИ НАШИТЕ ДЕЦА?

Защо са ни избрали нашите деца? Ако в някакъв висш духовен смисъл ние сме избрали собствените си родители и опитът ни с тях ни е послужил за подготовка, помогнала да се пробудим за истината, която сме дошли да кажем на света, то трябва да знаем, че същото е и с нашите деца. Като изявяваме самите себе си такива, каквито сме, ние им даваме подготовката, която те са дошли при нас да получат.

Трябва обаче много да внимаваме, когато се опитваме да разберем какво им е потребно в тяхната подготовка или каква е тяхната истина, защото никой не може да даде определение на този опит, освен самите тях в бъдеще. Голяма грешка е според мен ние като родители да си мислим, че знаем какво са дошли да извършат нашите деца в живота си и какви трябва да бъдат. Такива предварителни предпоставки само могат да ограничат възможностите на тези души, които са ни поверени, една грешка, която може да доведе до десетилетия на взаимно недоверие.

Това не означава, че ни липсва интуиция относно смисъла на живота на нашите деца. Аз мисля, че ни е дадена такава интуиция. Кой родител не се е озовавал в положение да мечтае за бъдещето на своето дете и тъкмо в такъв момент безпогрешно да почувства, че представите и мечтите му са съвсем реална възможност? Родителите имат особено проникновение и проницателност не само що се отнася до образованието и бъдещата професия, но също така и по отношение психологическите предизвикателства, с които трябва да се справят техните деца, за да осъществят своето предопределение.

Трябва само да имаме предвид, че въпреки интуицията си по повод бъдещето на децата ни не трябва в никакъв случай да правим прибързани заключения, нито да предначертаваме нещата така, както ни се иска на нас. Ако правим това, ние отнемаме правото на децата си самида определят своето бъдеще, което винаги е по-широкообхватно и изпълнено с повече явления със синхронен характер, отколкото може да допусне нашата интуиция. Всичко, което можем да направим, е да споделим своите чувства, като в същото време преодолеем изкушението постоянно да им надничаме през рамото или да ги напътстваме при всеки неуспех. Грешките, които правят, често са безценни уроци за тях, които ще се окажат много важни за бъдещия им живот.

РОДИТЕЛСТВОТО В ПО-ШИРОКА ПЕРСПЕКТИВА

Мисля, че за да разберем духовния смисъл на това да бъдеш родител, трябва да видим тази сфера от живота във възможно най-широка перспектива. Децата ни са тук при нас, защото желаят да усвоят нашия подход към живота, включително духовните ни убеждения. Нека да повторим, няма нищо по-важно от това да споделяме нашия живот открито с децата си. Разбира се, трябва да се съобразяваме с възрастта им, когато обсъждаме някои теми, но най-важното е да бъдем искрени. Можем да намерим начин да споделим с тях онова, което преживяваме, онова, което сме открили в духовно отношение за това как да живеем пълноценно, така че нашите деца да могат да ни изслушат и да ни разберат.

Друг проблем възниква в някои семейства тогава, когато майката или бащата започва да живее само заради децата си. Нямам предвид случаите, в които майката или бащата остават вкъщи и посвещават цялото си време на възпитанието и отглеждането на децата си, като едновременно с това продължават да се развиват личностно и да израстват. Имам предвид онези родители, Които престават да имат свой живот и насочват цялото си внимание върху децата и започват да живеят само посредством преживяванията на своите деца, къде успешно, къде неуспешно.

Още по-тежък е случаят на онези родители, които възлагат надеждите си на детето — то да определя тяхната самооценка и социален статус, както се забелязва у родители, които прекалено много залагат на успеха на детето си в спортния отбор или на конкурсите за най-красиво дете. От особено голямо значение е да продължим своето личностно развитие и да реализираме своята истина сами. Нашите деца са били родени от нас, за да станат свидетели на живота ни такъв, какъвто самите ние го живеем, така че да научат нещо от собственото ни развитие и да продължат да градят на тази основа своето.

И накрая, разбира се, трябва да имаме предвид, че това е взаимен процес. Децата ни също ни помагат да си изясним смисъла на своя живот и да постигнем развитие в плана на синхроничността. Ако ние сме тези< които първоначално трябва да им отдават енергия, много скоро децата ни започват да ни дават обратно много съществени познания от синхронен характер. Те подражават на нашето поведение и по този начин ни дават възможност да се видим по-ясно. И това се отнася не само до езика и начина на изразяване. По-късно включва и отношенията ни, и творческите ни подходи.

Ако не сме се справили с някои свои схеми на поведе-ние и негативни реакции, те ще се върнат обратно към нас, отразени в поведението на нашите деца. По този начин греховете на бащите се плащат от децата в съвсем реален социологичен план. Ако не друго, то поне това би трябвало да бъде достатъчно основание за нас да се освободим от властните си драми и да се свържем с божествената енергия в нас самите, за да се развиваме съзнателно.

ДА ПРИЛАГАМЕ Й ЖИВОТА СИ НОВАТА ЕТИКА НА ОТНОШЕНИЯ

Както видяхме, новата етика между хората има много широк диапазон на проявление. След като осъзнаем, че повечето от проявленията на синхронност в нашия живот идват чрез другите хора, ние започваме да използваме енергийната динамика, която сме усвоили, за да издигнем енергията на всички хора, с които ни среща животът. Както видяхме, това дава своите резултати, както при индивидуална работа, така и в групи от всякакъв характер и е от особено значение при любовните взаимоотношения. Любовта е предизвикателство към нашата способност да запазим вътрешния си център и връзка с божествената енергия и още повече ни доказва, че трябва да разчитаме на вътрешния си източник на божествена енергия, за да се чувстваме сигурни. Във всички случаи етиката изисква да отдаваме енергия на свои-те партньори, а не да отнемаме от тях, и тази способност определя колко силни могат да бъдат едни отношения.

Етиката изисква да отдаваме на децата енергия, да ги напътстваме искрено, без да прекаляваме с контрола върху тях и да им позволим да разберат кои сме в действителност. Като отплата получаваме същата богата синхроничност, каквато ни спохожда винаги, щом съблюдаваме тази етика спрямо всички. Колкото повече любов и енергия отдаваме, толкова по-бързо идват до нас нещата, които трябва да узнаем в плана на синхроничността, а оттам и животът ни се разгръща по-творчески, по-одухотворен и вдъхновен.

Аз обаче съм убеден, че в дъното на тази нова етика стои още по-дълбока мотивация. Ние знаем дълбоко в себе си, че когато едно критично количество от хора успее да поддържа нивото на енергията си на достатъчна висота и се стреми да живее според законите на тази етика, светът се подготвя да направи голям скок в своята еволюция.