Пол Ливайн
Адвокат в леглото (43)

43.
Да играеш бейзбол

Има много начини да стигнеш за мач от Лигата на неделните училища в Кендал. Най-лесният е да караш по „Дикси Хайуей“. Може и с метрото, ако си вземеш и велосипед за последната отсечка на пътя.

Но днес Боби, Стив и Виктория използваха хеликоптер на ФБР. Чопърът ги превози от Кий Бискейн през залива до „Коконът Гроув“. Боби мълчаливо наблюдаваше спокойната тюркоазна вода на светлината на утринното слънце. Погледът му беше зареян. Със сигурност не си мислеше за бейзбол.

— Ще са добре, хлапе — рече Стив.

— Знам.

— Ще ходим често до Кий Ларго. Когато идват деца от болницата, ти ще ги запознаваш с Мисти и Спънки.

— Мога ли да уча децата да говорят делфински?

— И още как!

Водата под тях беше плитка и чиста, кафяви морски водорасли се люлееха под повърхността.

— Съжалявам за всички неща, които ти наговорих, вуйчо Стив.

— Какви неща?

Боби присви рамене. Хеликоптерът мина над брега на „Коконът Гроув“ — летеше на банановите палми покрай Главната магистрала.

— Ами дето ти казах, че не ти пука за Спънки и Мисти.

— Няма проблем, хлапе. Беше разстроен.

— Да. Но това не е извинение. Беше изключително… — направи пауза, за да потърси точната дума — … незряло от моя страна.

— Ти си Соломон. Нормално е да се държиш незряло от време на време. А сега готов ли си да заемеш мястото на питчъра.

— Треньор Крейндлър няма да ми даде да подавам в истински мач.

— Ще видим.

Хеликоптерът кацна в съседния парк на „Морнингсайд Драйв“. Чакаше ги полицейска кола, която откара Боби до дома им на „Къмкуот Авеню“. Той си облече екипа на „Рисовете“ от Бет Ам, взе си ръкавицата и шпайковете и ченгетата го върнаха при хеликоптера. Издигнаха се отново и след седем минути чопърът с емблемата на ФБР се приземи до игрището, където „Рисовете“ и „Нападателите“ довършваха загрявката.

„На това му викам аз появяване“, помисли Стив.

Боби, Стив и Виктория изскочиха навън.

— Върви да загрееш ръката, с която ще мяташ — каза Стив на Боби и той се втурна към съотборниците си.

Треньорът Айра Крейндлър се затича, поклащайки се като патка, от треньорската скамейка и размаха ръце.

— Какво означава това? — извика запъхтяно от втора база.

— Водим началния ти питчър — Стив вдигна палец към пилота и хеликоптерът на ФБР се издигна.

Крейндлър държеше ярмулката си с ръце, за да не му я отвеят перките.

— Забрави, Соломон. Днес си имам достатъчно проблеми.

И тикна списъка с участниците в ръката на Стив. На първо място сред батсманите на „Нападателите“ от Първа баптистка се мъдреше името на Чарли Ноавоно.

— Чарли е отишъл при „Нападателите“? — възкликна Стив. — Не разбирам.

— Тоя разглезен момзер^[1] смени отборите. Каза, че търсачите на нови таланти от „Гъливър“ и „Рансъм“ ще го забележат повече, ако играе в по-добрия отбор.

— Долно копеленце! — съгласи се Стив.

— Така че забрави Робърт да е питчър. Топката, която Ноавоно му удари на тренировка, още не е паднала на земята. Освен това Робърт пропусна загрявката, а ти знаеш правилата ми. Който закъснява, не играе.

Виктория се намеси по обичайния си любезен начин.

— Господин Крейндлър, не можете ли да направите изключение? Боби прекара невероятно тежка нощ.

— Да, Крейндлър — рече Стив. — Докато ти си кълцал дроб, той хвана убиец и две отрепки и спаси живота на два делфина.

Крейндлър ги погледна недоверчиво и на Стив му се прииска да му фрасне един в ченето.

— Добре де, дори да е така. Но правилата са си правила.

— Като кашерните правила? — попита Виктория. — Как им се викаше?

— Кашрут, госпожице Лорд. Това ми е работата. „Кашерно месо Крейндлър“.

— Моята работа е да налагам закона, поне докато не си върна значката утре. Знаете ли, че предлагането на некашерна храна за кашерна се смята за измама?

— Как смеете!

— Една дума да кажа и щатската прокуратура веднага ще започне разследване.

— Това е абсурдно. Не съм продал и един милиграм трейф^[2] в живота си.

— Тогава разследването ще покаже, че сте чист. След два или три месеца.

Стив се разсмя.

— Това са много развалени гърди.

— Госпожице Лорд, никога не съм очаквал такова нещо от вас.

— Аз също — каза Стив. — Вик, ти си страхотна. Ти си изключителна. Ти си…

— Изнудвачка! — изпуши Крейндлър.

— Дай на Боби да хвърля само в два ининга — предложи тя.

— По толкова е разрешено! Такива са правилата!

— Добре. Значи се разбрахме. И, разбира се, утре ще съм толкова заета, че няма да имам време да започвам ново разследване.

Лицето на Крейндлър придоби цвета на борш.

— Проявявате голяма хуцпа^[3], госпожице — и въздъхна толкова тежко, че двойната му брадичка се разтресе.

 

 

Боби направи няколко хвърляния за разгрявка. Чарли Ноавоно, предателят, го гледаше от игрището.

„Съсредоточи се — каза си Боби. — Дръж топката под контрол. Помни всичко, на което те е учил вуйчо Стив. Представи си кръг, когато искаш да хвърлиш, и боядисай всичко останало в черно. Не виждаш батсмана, не виждаш нищо друго, освен кръга.“

Чарли Ноавоно зае позиция и застана върху плочата, предизвикваше Боби да метне вътре. Насочи бухалката си към позицията на питчъра, сякаш се прицелваше с пушка. „Право в теб, умнико.“

Боби се извърна към трибуните. Вуйчо Стив и Виктория се бяха настанили един до друг, раменете им се допираха. Кимна, за да покаже, че е добре. Нямаше да се напикае в гащите само защото Чарли Ноавоно Лайното го заплашваше с бухалката.

Зад плочата кетчърът Мигел Хуарес му даде знак за права топка вътре. Боби се съсредоточи, нарисува кръга точно под ръцете на Ноавоно, опита се да измести кретена от плочата.

Извъртя се, ритна високо и запрати топката с ръката напред. Мълниеносната права топка се заби със силно туп! в ръкавицата на Мигел и звукът отекна на игрището. Ноавоно политна назад, сащисан от скоростта на мятането.

— Бол! — провикна се реферът.

— Ако ме удариш, ще те убия! — изръмжа Ноавоно.

Боби присви рамене, сякаш не му пукаше.

Приклекнал, Мигел му показа два пръста — висока топка. Треньор Крейндлър не искаше момчетата да хвърлят топки с високи параболи, но нямаше какво да направи.

Боби хвана топката с три пръста и извъртя рязко китка в момента на хвърлянето. Топката уж полетя вътре и Ноавоно отново направи крачка назад и присви колене. Но този път тя падна над плочата.

— Страйк! — извика реферът.

Ноавоно изглеждаше притеснен. Дръпна се като страхливец.

Боби вече действаше бързо. Още една права топка. Точно над плочата. Топката вече беше тупнала в ръкавицата на Мигел, докато Ноавоно понечи да замахне.

— Страйк!

Ноавоно беше като ошашавен. Дръпна се още по-назад и запъна крак в земята. Мигел даде знак за висока топка във външния ъгъл. Боби поклати глава. Искаше сила срещу сила. Силна права топка срещу силен батсман. На юмрука с юмрук. Не се страхуваше.

— Право към теб, Ноавоно — провикна се Боби.

— А? — Лайното го зяпна.

— Права топка право към теб!

Казваше какво следва, та този кретен да знае, предизвикваше го по мъжки.

Боби прокара два пръста по шевовете и сложи палеца си под топката. Изви се, вдигна и двата си лакътя на нивото на раменете. Направи крачка назад, извъртя се и замахна с все сила напред.

Куршум, на нивото на кръста.

Замахът на Ноавоно беше мощен, но закъснял — и го извади от равновесие. Краката му се оплетоха и той се просна на земята.

Мигел извика: „Уау!“, когато топката тупна в ръкавицата му.

— Страйк! — реферът вдигна юмрук. — Ти си вън.

Ноавоно се изправи, изтупа панталоните си и се повлече към резервната скамейка, без изобщо да отвърне на погледа на Боби.

Боби си оправи панталоните, прекара пръсти по дюкяна и се изплю на земята. Искаше му се да има тютюн за дъвчене или поне дъвка.

„Аз съм питчър. Истински питчър.“

Обърна се към вуйчо Стив и Виктория и им намигна. Двамата му се усмихнаха, без да правят нищо смущаващо като например да скачат и да крещят. Умът на Боби се разсея само за миг, докато се чудеше дали ще отидат в „Уип енд Дип“ да хапнат по един ментов сладолед с шоколадови парченца след мача. После вторият батсман притеснено се приближи до плочата и Боби се обърна към Мигел да му даде знак.

 

 

На трибуните Стив и Виктория си стискаха ръцете.

— Това сълза ли е в ъгълчето на окото ти? — попита Виктория.

— Вятърът.

— Трийсет градуса е и е влажно като мокра кърпа. Няма дори полъх.

Стив се насили да не заподскача, когато Боби отстрани Чарли Ноавоно. Беше казал на Боби как да се сдържа и възнамеряваше да последва собствения си съвет.

„Когато отстраниш някого, хлапе. Стой спокойно. Дръж се, все едно и друг път си го правил. Сякаш ще го разкараш всеки път, когато се появи.“

Стив се мъчеше да овладее чувствата си. Мислеше си за дългия път, който беше извървял Боби. Ужасеното, държано в клетка за куче момче беше победило страховете си. Сега стоеше на игрището уверено и решително. По дяволите, можеше да стане звездата на отбора си. Радостни поздрави, пица и газирано за всички след мача. Чувствата се надигаха в него и той прехапа долната си устна — реши, че болката ще му попречи да се надуе като балон.

— Знаел си, че Боби може да го направи, нали?

— Знаех, че има потенциал. И че само се нуждае от малко насоки.

Виктория разтри врата му.

— Ти си чудесен учител.

— Боби учи бързо. Ти също.

— Аз ли?

— Как блъфира с Крейндлър. Крадеш ми стратегията.

— Така ли?

— Това е комплимент. Научи се да лавираш, да импровизираш.

На игрището Боби отбеляза един бол и два страйка с втория батсман.

— Не съм импровизирала — поправи го Виктория.

— Какво?

— В градския архив има отбелязано нарушение на кашерна храна. Преди шест години от Крейндлър. Не източвал цялата кръв от месото или нещо такова.

— Проверила си го? — тя се усмихна едва забележимо. — О, трябваше да се сетя.

— Разочарован ли си? Че не съм толкова спонтанна като теб.

— Не. По-добре да сме различни. Така сме непобедим тандем.

Виктория се наведе и го целуна.

Наблюдаваха как Боби хвърля страхотна права топка и отбелязва трети страйк. Виктория го аплодира заедно с някои от останалите зрители.

— Страхотна си с Боби — рече Стив.

— Обичам го. Знаеш го.

— Ще станеш страхотна майка.

— Кога?

— Какво кога?

— Кога ще стана страхотна майка?

— Когато се омъжиш.

— Кога ще се омъжа?

— Знаеш какво искам да кажа. Когато ние… — той се запъна и заекна. — Стига, Вик. Когато му дойде времето и сме готови, тогава много ясно, че… знаеш какво…

— Не знам. Кажи ми.

— О, боже!

— Просто го кажи.

— Някой ден двамата ще…

Явно беше напълно неспособен да произнесе думата.

— … се оженим? — помогна му тя.

— Какво значи това? Притискаш ме да ти направя официално предложение ли? За да го заведеш в градския архив заедно с нарушенията на кашерна храна?

— Няма нужда да е официално. Нищо писмено и няма да ти се налага да искаш разрешение от майка ми. Едно просто: „Ще се омъжиш ли за мен, Вик?“ би свършило работа.

Крейндлър беше прав. Виктория наистина имаше огромно количество хуцпа. Или както там го наричаха хората от епископалната църква. Можеше да поиска от съдебните заседатели да дадат един милион долара на клиента й или от приятеля си да минат на следващия етап от връзката си, без изобщо да й трепне окото или да се изчерви.

Стив трябваше да отговори бързо. Всяко забавяне щеше да бъде изтълкувано като нерешителност. В същото време му се искаше да изкрещи на рефера, който току-що беше отсъдил бол на хвърляне, което ясно беше закачило външния край на плочата, до коляното.

Някога пд. В, преди Виктория, Стив имаше фобия към обвързване. Но това се беше променило. Не само че обичаше Виктория с цялото си сърце, но и се чувстваше най-щастливия мошеник на света, защото и тя го обичаше. Наум лесно можеше да каже думите:

„Разбира се, Вик, искам да прекарам живота си с теб, да имаме деца с теб, да печелим велики дела с теб.“

Какво толкова щеше да стане, ако го произнесеше на глас?

Нищо.

Не копнееше ли и тя за същото като него? И нямаше ли да е страхотно да чуе как му го казва?

— Ще се омъжиш ли за мен, Вик?

Тя му се усмихна лукаво.

— Ще си помисля.