Пол Ливайн
Адвокат в леглото (15)

15.
Футбол и убийство

Виктория се двоумеше какво да облече. Обикновено се обличаше семпло и делово. Изискано и консервативно.

Не традиционно консервативно. По-скоро консервативно, ала Келвин Клайн. Нещо в блед туид, сако с едно копче над пола до средата на коляното.

Но днес беше различно. Днес щеше да се изправи срещу най-изобретателния съперник, на когото изобщо можеше да се натъкне — своя любовник и партньор.

Вече беше подала иск Стив да бъде отстранен като адвокат на защитата. В крайна сметка той беше свидетел на престъплението. Освен това беше нередно, ако не и направо неетично, прокурорът и защитникът да са съдружници и любовници.

Към иска с телбод беше защипано добре обосновано досие от двайсет и две страници, в което се цитираха няколко десетки случаи като прецедент. Нямаше съмнение, никакви неясноти, никакво основание за спор. Стив трябваше да отстъпи.

Както обикновено, Стив Акулата не беше отговорил на иска писмено. Щеше да разчита на речовитостта си, на умението си да танцува степ около пехотни мини.

След десет минути щяха да спорят върху иска пред съдия Гридли и Виктория беше сигурна, че още преди обед Стив ще излети от съдебната зала като досаден пияница от кръчма.

В момента всичките й притеснения бяха от модно естество.

Влезе в кабинета на съдия Гридли, облечена в огнено оранжево бюстие, отгоре със синя риза „Елън Трейси“. Полата „Армани“ беше в тон с бюстието, а чантата й с документи „Ермес“ се връзваше с ризата.

Ярко оранжево и крещящо синьо. Цветовете на Университета във Флорида. Само защото „Държавата срещу Наш“ се беше паднало на съдия Ървин Гридли, почетен Бул Гейтър^[1], едно от най-големите и най-гадните влечуги в целия щат.

Беше решила да спретне този евтин номер, след като видя как се издокара Стив сутринта. Синьо сако, оранжева риза и тъпата връзка с алигаторите. Безсрамник. Не й оставаше друг избор. След като той излезе за някакво ранно изслушване, тя внимателно подбра какво да облече.

Влезе в кабинета. Съдия Гридли не се виждаше никакъв. На стените висяха обичайните плочки и снимки; в бюфета имаше богат асортимент от футболни топки, шлемове, фланелки и копие на последния трофей от националния шампионат. Върху бюрото на Негова чест имаше препарирана глава на алигатор със зъбата усмивка.

Стив вече седеше на заседателната маса и си показваше зъбите на акула.

— Изглеждаш като преграда по магистралата — каза вместо поздрав.

— А ти си пълен измамник. Випускник на Маями, облечен с цветовете на „Алигаторите“.

Съдия Гридли влезе с гръм и трясък, издокаран в черната си тога, от която се подаваха оранжево-сини тиранти. Дебел, плешив и трифокален, той се пльосна в стола си с висока облегалка.

Стив веднага започна да си тананика „Ние сме момчетата от Стара Флорида“.

— Какво, по дяволите, правите вие, влюбените птички, от двете противоположни страни на масата? — попита съдията със своя акцент от вътрешността на полуострова.

— Иск за отстраняването на господин Соломон като защитник — рече Виктория и накратко разказа на съдията за назначението си на поста специален прокурор, за отношенията си със Стив и за това, че той присъствал на местопрестъплението. Цитира три апелативни съдебни дела в подкрепа на искането си; говореше с увереността на адвокат, който е едновременно подготвен фактологически и прав по отношение на закона.

Докато тя изреждаше аргументите, съдията си играеше с едно вагонче — страстта на Гридли към неговата Алма матер можеше да се сравни единствено с любовта му към макети на влакове.

Железопътната линия се виеше от бюрото, около заседателната маса и обратно до бюрото. Адвокатите внимаваха да не слагат жалбите си на нея, та влакът да не дерайлира.

Виктория приключи с аргументите си и съдия Гридли се обърна към Стив:

— Госпожица Лорд има повече конски сили от „Сънсет Лимитид“^[2]. Склонен съм да ви изхвърля от влака, адвокате, освен ако не ме накарате да сменя линията.

— Обвиняемият има право сам да избере защитника си — започна Стив. — Аз съм нает от Джералд Наш. Явно ситуацията е деликатна, защото прокурорът е едновременно мой съдружник и… — млъкна, явно търсеше подходяща дума. „И какво, дрънкало такова?“ — Сексуална партньорка — завърши той.

Виктория настръхна:

— Не съм сексуална партньорка на никого, Ваша чест. Двамата с господин Соломон живеем заедно. В момента.

— Щом съжителствате незаконно, господин Соломон, как ще водите дело един срещу друг?

— Точно така, ваша чест — рече Виктория. — Единственият въпрос е кого ще реши да отстрани Ваша чест.

— Да, кого? — направи се на умник Стив.

— Господин Соломон трябва да се оттегли. Той е присъствал на местопрестъплението и е заловил Джералд Наш — продължи Виктория. — Той е свидетел.

Стив разхлаби възела на алигаторската си вратовръзка.

— Свидетел на безспорен факт. Племенникът ми видя господин Наш. Уейд Гризби също. Ченгетата също.

— Няма връзка, Ваша чест. Господин Соломон не може да бъде едновременно свидетел и адвокат на защитата.

— Глупав аргумент, Ваша чест. Ще признаем присъствието на клиента ми на местопрестъплението.

— Не наричай аргументите ми „глупави“ — сряза го Виктория.

— Глупав, глупав. Пуф-паф!

„Не можеш да ме накараш да изгубя самообладание. Вече не“.

— Ваша чест — спокойно отвърна Виктория, — вече има прецедент в делото „Държавата срещу Линзенмайер“. Подготвила съм досие по въпроса.

— Дайте да го видя — Гридли грабна машинистката си шапка с дълга козирка и се провикна: — Всички да се качват! — натисна прекъсвача на конзолата и влакът затрака от бюрото му към заседателната маса. Класически локомотив, модел на дизела, който преди половин век беше возил футболния отбор на „Алигаторите“ до Джаксънвил за ежегодния мач срещу Джорджия.

Влакът спря пред Виктория и тя постави досието върху откритата платформа. Свирката изсвири, изви се бял дим и влакът затрака към края на масата, където мина през тунел.

— Имате ли готово възражение? — попита съдията Стив, когато влакът се появи от тунела и бавно зави към него.

— Не, сър. Разчитам на здравия разум, традиционното право и нетрадиционната мъдрост на Ваша чест — каза той и си затананика бойната песен „Оранжевите и сините“.

Локомотивът мина покрай Стив, каза ту-ту два пъти и изплю струйка дим.

Щом спря, съдията грабна документите, прегледа ги и каза:

— Госпожица Лорд има право. Съжалявам, господин Соломон, но без наличието на обратен прецедент кондукторът ще трябва да ви свали от влака някъде към Окала.

— Съдия Гридли, само защото не съм го подал писмено, не значи, че не разполагам с прецедент. Ще се позова на делото „Щатът Флорида срещу Клемсън“.

„Какво дело? Какво е това проклето дело?“

— Както и „Щатът Флорида срещу Обърн“.

„За какво, по дяволите, говори Стив?“

Съдията навири глава и тихо измърмори едно: „Хмм“. Взе една миниатюрна четчица и изчисти праха от един товарен вагон.

— Боби, Томи и Тери. Не се бях сетил за това.

„Боби, Томи и Тери?“

— Когато тия типчета играят — продължи съдията, — имаме баща срещу синове. Разбирате ли, госпожице Лорд?

— Не съвсем, Ваша чест.

— Боби Бауден е треньор на кретените от „Семинолес“, известни по тези места като „Криминалес“. Синът му Томи е треньор на „Клемсън“, а синът му Тери преди беше треньор на „Обърн“. След като баща и син могат да бъдат треньори на два играещи един срещу друг отбора, защо, по дяволите, вие да не можете да се изправите един срещу друг в съда? — в очите на Негова чест проблясваше юридическа мъдрост.

— Но футболният мач не е дело за убийство — възрази Виктория.

— Така е, по дяволите! Футболът е по-велик. Тази съдебна зала вижда стотици дела за убийство на година. Но нещо като „Флорида“ срещу „Клемсън“… е, това се случва само веднъж годишно.

Виктория се запъна. Не знаеше как да отговори. Явно нямаше дело, което да опровергае представата, че университетският футбол е по-важен от убийство по време на извършването на углавно престъпление. От другата страна на масата Стив мълчеше, без изобщо да се опитва да прикрие вбесяващата си усмивка.

— Но нека ви попитам едно — продължи да разсъждава на глас съдията. — Двамата няма да си галите краката под масата, нали?

— Със сигурност — отвърна Виктория.

— Не, докато сме в съда — съгласи се Стив.

— Вие се карате непрекъснато и когато сте от едната страна на масата. Според мен няма голям шанс да сключите тайно споразумение, затова съм склонен да ви оставя да се хванете за гушите. Искът на обвинението за отстраняване от делото е отхвърлен.

„О, не. Този съдия явно прекалено дълго е играл футбол без шлем.“

— Но, Ваша чест — рече Виктория, — адвокатите трябва да са готови да убиват. Да сразят противника. Когато има връзка, едва ли може да се очаква…

— Влакът напусна гарата — съдията натисна прекъсвача и влакът изсвири ту-туу! — Заедно ще водите делото. Сега изчезвайте и двамата. Вървете вкъщи да мислите.

— Какво да мислим?

— Как да водите дело през деня и да се съешавате през нощта — отвърна съдията и наду свирката за едно последно дълго ту-туу!