Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Соломон срещу Лорд (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Trial&Error, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Rumi_1461 (2011 г.)
Разпознаване и начална корекция
beertobeer (2011 г.)
Допълнителна корекция
in82qh (2012 г.)

Издание:

Пол Ливайн. Адвокат в леглото

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2010

ISBN: 978-954-655-094-1

История

  1. — Добавяне

41.
Гръмни адвоката

„Законите на Соломон:

12. Животът може да е маратон, но понякога се налага да спринтираш, за да спасиш живот.“

Боби чу свирката и крясъците зад гърба си. Господин Гризби и двамата мъже. Бяха изскочили от сградата на дока. После чу рев на мотор. Запалиха джета.

Делфините набраха скорост и се насочиха към изхода на канала. Спънки водеше. Боби се возеше на гърба на Мисти.

Но защо отиваха там?

Портата щеше да е заключена. Нямаше къде да избягат.

Зад тях се чу изстрел. Яхнал джета, Гризби стреляше във въздуха. Боби потрепери. Делфините продължиха да плуват. Дори не трепнаха.

Щом чуха изстрела, Стив и Виктория спряха на секундата.

— Какво става?

Чуха рева на джета и се втурнаха към кея. Останаха като гръмнати, когато на петдесет метра напред видяха Боби да се носи върху гърба на единия делфин.

— Боби!

Но той не чу вуйчо си.

Гризби ги настигаше с джета, преметнал пушка през рамо. Стив се спусна покрай канала така, както беше хукнал да гони и Наш. Този път бягаше дори още по-бързо, краката му едва докосваха избуялите от пясъка бурени. Чувстваше се силен, съсредоточен. Знаеше колко е разстоянието до портата, знаеше как да мине напряко, знаеше точно какво ще направи.

Вече беше скачал в канала. Когато събори Наш.

Щеше да направи същото и с Гризби.

— Чакай! — извика Виктория и се спусна след него.

Но Стив не можеше да чака. „Много ясно, Вик, животът е маратон. Но понякога, за да спасиш живот, се налага да спринтираш.“

Мисти изскочи от водата и с плясък пак падна в нея. Боби се държеше с две ръце за врата й. Спънки плуваше отпред и ги водеше.

Портата беше на сто метра. От нивото на водата изглеждаше невъзможно висока. Може би три метра над повърхността с още петдесет сантиметра режеща бодлива тел на върха. Гадост.

Можеха ли делфините да я прескочат? Боби не знаеше. Никога не бяха опитвали. Ако скочеха, щяха ли да се нарежат на бодливата тел — и той заедно с тях?

Делфините намалиха темпото. Нямаше да скочат. Щяха да спрат. През ноздрите си Мисти изсвири една дума: „Върви!“

Трябваше му секунда, за да разбере. Мисти щеше да спре на портата и да остави Боби да стъпи на гърба й. Портата беше от вертикални пръти, заварени отгоре и отдолу за два хоризонтални. Понеже беше кожа и кости, той щеше да може да се провре през пречките, да стигне с плуване до магистралата и да се спаси. Спънки и Мисти щяха да останат. Щяха да пожертват живота си заради него.

Боби изцъка: „Не, не, не“. После: „По-бързо!“

Зад тях ревът на джета се усили.

Боби тупна Мисти отстрани и изсвири команда: „Ще скочим!“

Мисти набра скорост. Беше бърза като скутер и оставяше разпенена диря.

Портата беше на петдесет метра.

Джетът се понесе след делфините. Гризби вдигна пушката за стрелба.

Стив тичаше с всички сили покрай канала.

Виждаше, че Боби се държи здраво за делфина и се приближава до заключената порта.

Гризби пък скъсяваше разстоянието с джета и смъкваше пушката от рамото си.

Боби потърка Мисти до ноздрите. Вече крещеше:

— Скачай! Скачай, Мисти! Скачай!

Делфинът литна над водата. Боби се беше вкопчил в перката като каубой на родео в седлото.

Гризби се целеше право в гърба на Боби.

Стив стигна до кея и се метна върху Гризби.

Гризби го усети и вдигна пушката нагоре, сякаш се канеше да свали някоя яребица от небето. Преди обаче да успее да дръпне спусъка, Спънки изскочи изпод водата и го перна здраво през лицето със силната си опашка. Вратът на Гризби рязко се изви назад и изпука и той падна от джета. Стив се пльосна по корем във водата. До него Гризби изплува по гръб, с отворени очи и безизразно лице.

Мисти прескочи портата — прелетя високо над бодливата тел. Боби се прекатури през перката й и скочи с главата надолу във водата. След секунда Спънки също прескочи портата и се присъедини към тях на свобода в залива.

— Върни се, момче!

Викаше Каубойските ботуши. Стоеше на кея, насочил пистолет към мрака на залива. Едрият беше до него. Бяха дошли до портата по пътеката с количка за голф.

— Давай, Боби! — извика Стив, докато се мъчеше да се задържи на повърхността.

— Гръмни адвоката! — заповяда едрият.

Каубойските ботуши стреля два пъти към Стив.

— Накарай тези животни да се върнат, момче! Иначе ще убия вуйчо ти.

— Пусни пистолета или ще ти пробия дупка в глупавата тиква! — нареди женски глас.

Каубойските ботуши не помръдна. Не пусна и пистолета.

— Ще го направи — обади се Стив, който продължаваше да рита във водата. — Застреляла е цял куп глупави мъже.

Каубойските ботуши изглежда се замисли.

Виктория дръпна предпазителя на дадения й от държавата пистолет. Зловещо щракане.

Каубойските ботуши пусна пистолета.

— Обърнете се бавно, и двамата — заповяда Виктория.

Те се подчиниха. И изведнъж големият посегна назад и извади нещо от колана си.

Пистолет.

Виктория стреля.

Куршумът изсвистя покрай главата на едрия и той пусна пистолета заедно с нещо, което подозрително миришеше на лайно в гащите.

Над тях се чу бръмчене на перки. Спусна се хеликоптер; мощен прожектор освети канала и кея. Стрелец със снайпер се надвеси през отворената врата. До него агентът на ФБР Констанс Шепърсън извика по високоговорителя:

— Никой да не мърда!