Пол Ливайн
Адвокат в леглото (16)

16.
Танто за кукуригу

С нахлупена над очите шапка, за да не му блести слънцето, Боби стоеше в дясната част на полето с кръстосани крака и с дясната си ръкавица пъдеше комарите от врата си. Гледаше как удължената му сянка се протяга към оградата на игрището и се опитваше да изчисли точния ъгъл, под който пада слънцето. Ако знаеше колко е, можеше да изчисли дължината на сянката си с точност до десет сантиметра.

Умът му се отплесна. Не мислеше за питчъра или батсмана, или за последствията от топката, която летеше към него. Мислеше за дъвката в устата си — беше изгубила вкуса си, за осите, които жужаха около дивите цветя, и за Чарли Ноавоно.

Какъв е най-добрият начин да убие Лайното?

Отрова?

„Рисовете“ от Бет Ам водеха с 9 на 6, но не благодарение на Боби. Той изкара в аут два пъти и последния път пропусна слаба топка към първия бейзман. Дотук никой от отбора на „Пионерите“ от Плимутската църква не беше пращал висока топка в дясната част на полето.

„Някой от цианидите? Да го сипя в кока-колата му?“

Кретенът беше направил два хоумръна, като всеки път, когато стъпеше върху начална база, позираше с изпъчени гърди, та да може баща му да го снима с видеокамерата.

„Пластичен експлозив? Да го гръмна и право в Небесното царство?“

Краят на седмия ининг, последния ининг в Неделната училищна лига на Палмето. Боби смътно си спомняше, че има още две хвърляния. После играта свършваше и той можеше да се разкара от слънцето.

„Харпун? Дядо стреля по омарите… когато наоколо няма брегови патрул.“

Чудеше се защо се бавят толкова. Чак сега забеляза, че базите са пълни с „пионери“. Чу удара на бухалка, която фраска кожена топка. Погледна нагоре.

О, ужас!

Висока топка над главата на бейзмана на втора база в дясната част на полето. Боби се понесе с всички сили, кълбо от лакти и колене. Искаше му се да може да тича като вуйчо Стив, гладко и бързо.

— Хвани я, глупако! — крещеше Чарли Ноавоно от централното поле.

Топката стигна до апогея си; започна да пада. Мозъкът на Боби изпука.

„Хвани топката и играта свършва.“

„Ако падне пред мен, е само една точка. Една обиколка, може би две. Пак ще водим с една обиколка.“

„Или мога да се хвърля и да я хвана.“

По телевизията винаги показваха подобни полети на топката в класацията с най-добри моменти. Играчите от Висшата лига го правеха да изглежда адски лесно. Плъзгаш се напред; протягаш се и хващаш топката отдолу точно преди да докосне тревата; вдигаш ръкавицата, за да покажеш на рефера, че хващането е чисто.

„Давай!“

Боби опита да се плъзне, но краката му се оплетоха и той полетя напред с разперени ръце, сякаш го бяха простреляли в гръб. Секунда по-късно усети как топката го удари по задника и падна на земята.

— Вдигни я бе, кретен!

Пак Чарли, още по-силно. Тичаше към Боби, вероятно за да го пребие или за да сграбчи самият той топката.

Рънърът от трета отиде, без да бърза, до началната база.

Боби се изправи, олюля се, извъртя се, забеляза топката точно зад гърба си.

Рънърът от втора отбеляза точка прав.

Боби вдигна топката, но поради причини, известни само на боговете на играта, я изпусна. Вдигна я пак и пак я изпусна. Ноавоно крещеше като бесен.

Рънърът от първа пресече началната плоча. Равен резултат.

Боби вдигна топката, този път чисто. Батсманът тичаше към трета база с всички сили. Реферът на трета база му махна, тъй като реши, че Боби не може да хвърли както трябва до плочата.

„Има достатъчно време. Мога да го направя!“

Мигел Хуарес, якият кетчър, специално дошъл за мача, стоеше на плочата и чакаше хвърлянето.

„Мога да му хвърля топката. Да, мога.“

Батсманът заобиколи трета, с наведена ниско глава, и понесе задника си към началната плоча. Боби си спомни всичко, на което го беше учил вуйчо Стив. Запъна крак и направи с другия крачка напред, замахна с дясната ръка, като протегна лявата, за да не загуби равновесие. Съсредоточи погледа си върху Мигел и замахна, запрати топката точно когато ръката му мина над главата. Движението беше гладко и Боби се удиви колко силно запрати топката.

„Оръдие вместо ръка.“ Така казваха по телевизията за Владимир Гереро.

Хвърлянето беше точно по права линия. Директно към Мигел Хуарес, който пазеше началната плоча.

„Какъв изстрел на Боби Соломон! Най-добрият момент тази вечер по спортния канал. Това хлапе да не стреля с топ?“

С ръце върху бедрата, Мигел погледна нагоре. Видя как топката прелита над главата му. Над бек стопа. Над осем реда седалки. И се приземява на паркинга с трясък на счупено стъкло.

Батсманът отбеляза топка и скочи в прегръдките на изпадналите в екстаз свои съотборници. Удряха длани, крещяха, смееха се, потупваха се по раменете, правеха балончета с дъвките си. Финален резултат: „Пионерите“ от Плимутската църква 10, „Рисовете“ от Бет Ам 9.

— Ще те смажа от бой, кретен такъв!

Чарли Ноавоно го блъсна с лакът в корема и затича към треньора. Боби падна на коляно, помисли, че ще повърне, но си пое въздух и се изправи.

Треньорът Крейндлър събираше бухалките.

— Или него, или мен, треньоре! — Ноавоно запрати ръкавицата си към бетонната стена.

Крейндлър смутено се обърна към момчето, алуминиевите бухалки дрънчаха, удряха се една в друга.

— Скаутите от „Гъливър“ и „Рансъм“ идват само за плейофите — разцвили се Ноавоно. — Никога няма да се справим с тях, ако Соломон ни се пречка.

— Какво искаш да направя, Чарли?

— Изхвърли Соломон от отбора. Аз съм звездата ти.

— Гевалт!^[1]

— Какво решаваш, Крейндлър? Аз или Соломон?

Боби чу всяка дума. Видя как Крейндлър разтревожено погледна към него. Но треньорът така и не отвори уста. Продължи да събира бухалките и топките.

„Не. Никакви отрови, експлозиви и харпуни. Има едно нещо, в което съм по-добър от Ноавоно. Плуването. Ще го удавя.“