Луиз Бегшоу
Наследнички (17)

Петнадесета глава

Бей Линг протегна ръка с безукорно поддържан маникюр и се облегна на стената на тоалетната. Имаше обичайните размери за подобно помещение в самолет, но тя се чувстваше непоносимо притисната. Въпреки удобните седалки на първата класа, скъпите тоалетни принадлежности и затоплени поставки за кърпите, беше напрегната.

Нетърпелива пътничка говореше високо пред вратата и се възмущаваше колко дълго стои вътре. Бей Линг мислено наруга възрастната дама. Можеше да почака.

Една минута и четиридесет и пет секунди. Стрелката на часовника й „Таг Хойър“ се местеше влудяващо бавно… две минути…

Извърна глава и погледна малката пластмасова лента, която лежеше на мивката пред нея. Една линия. Една проклета линия…

Този път си мислеше, че може да е различно — беше й се сторило, че има съвсем леко порозовяване под основния индикатор.

Но не.

Бей Линг потрепери от ярост, като си спомни какво се бе наложило да прави, колко противен и унизителен бе сексът с Клемент, само за да има две черти, когато погледне глупавата лента…

Нямаше втора линия. Нямаше бебе.

Жената отвън заблъска по вратата.

— Излизам — мило отвърна Бей Линг, овладявайки гнева си. Сега тя бе жената на Клем, тя представляваше онзи стар, съсухрен, извратен, импотентен мръсник. — Само минутка…

Усети влага… нима бе изгубила контрол над тялото си? Или бе изпръскала с вода ужасно скъпия си костюм? Бей Линг дръпна ципа на белите си панталони „Клоуи“ и смъкна чистите памучни бикини в цвят на слонова кост, които Клем толкова харесваше.

И го видя, точно пред очите й, знака на поражението… онова грозно малко петънце кръв.

Въздъхна разочаровано, рязко отвори чантата си и бръкна вътре за тампон. По дяволите, по дяволите. Сега наистина се налагаше да се изправи срещу онези кучки братовчедките Чеймбърс. Ако си мислеха, че могат да я уплашат, скоро щяха да получат добър урок.

Не знаеха с кого си имат работа. Бей Линг не бе в настроение за игрички.

* * *

— Шампанско, госпожо? — Стюардесата се бе привела към нея с бутилка в ръка. Бей Линг провери — беше отлежало „Вьов“. Беше доста неприятно и дори дразнещо, че Клемент не й позволяваше да използва частния му самолет, докато не се оженят. Но първата класа напоследък ставаше все по-луксозна.

— Благодаря. — Тя протегна ръката си, в която държеше чаша. Нямаше смисъл да се въздържа сега.

Върху коленете й бе наметнато меко кашмирено одеяло. Тя посегна към телефона до седалката си. Струваше осем долара на минута, но пък имаше защо. Набра по памет предпочитаната от Клемент агенция за лични шофьори и поръча да я вземат от летище „Хийтроу“. Бей Линг никога не се возеше в автобуса на авиокомпанията. Последва резервация в хотел „Лейнсбъро“, при което само името на Клемент бе достатъчно, за да се намери свободен апартамент. Би й се искало да се настани в къщата на площад „Итън“, но Клемент бе забранил. Докато не станат законни съпруг и съпруга, според него бе неприлично да отсяда там… А и по този начин за известно време можеше да разполага със себе си, както намери за добре. Щеше да поспи точно пет часа, а после имаше запазен час при козметик и масажист.

Юнона Чеймбърс искаше да се съберат на малка семейна вечеря в новата им къща в Нотинг Хил. Бей Линг нямаше нищо против. Възнамеряваше да изглежда в перфектна форма. Първото й телефонно обаждане щеше да бъде до Клемент, за да му съобщи, че е пристигнала. Второто, малко по-късно, за да го осведоми, че бърза да отиде при момичетата. Съвсем лек намек, само бегло загатване колко е изтощена… да го накара да разбере, че те не би трябвало да й се натрапват така…

Войната между жени бе много коварно и деликатно занимание, с което Бей Линг се бе захващала много пъти. Трябваше да се гледа в дългосрочна перспектива. Щеше да злепостави тези момичета пред чичо им. А той дори нямаше да заподозре намесата й.

* * *

— Госпожица Бей Линг… Ухупуту — заекна икономът.

Бей Линг го прикова с леден поглед.

— Ухупутри — поправи го тя. Вярно, че името й бе от няколко срички, но какво от това? Не бе чак толкова сложно за произнасяне. Сигурна бе, че нарочно са подучили слугата си.

Къщата бе осветена от редица красиви градински лампи от ковано желязо — изключително елегантна сграда. Запита се как могат да си я позволят. Орловият поглед на Бей Линг вече бе забелязал пищния декор, френските антики, прелестните шезлонги с дамаска от естествена коприна. Мястото бе обзаведено от човек с истински талант в това отношение.

Усети как кръвта й кипва. Определено посрещането беше ефектно. Явно момичетата на Чеймбърс имаха пари, които бяха изкопчили от чичо си. Сега бе по-решена от всякога, че кранчето с животворната вода трябва да бъде спряно.

— Бей Линг. — Юнона Чеймбърс пое ролята на лидер и пристъпи напред, за да я прегърне съвсем леко; по-скоро ефирно докосване по раменете. — Много се радваме, че си тук.

— И аз се радвам — учтиво отвърна гостенката.

Набързо огледа всички. Юнона се бе доверила на изпитаното качество на „Диор“ и изглеждаше изискано в много елегантна класическа рокля от жарсе в стила на Жаклин Кенеди и късо сако от букле. На ушите й блестяха великолепни яркосини сапфири. Венера бе с много тясна гарвановочерна класическа пола на „Азедин Алая“ и блуза в черно и бяло на „Версаче.“ Тоалетът й стоеше отлично, както й масивният мъжки часовник на „Патек“, който носеше на лявата си китка. Диана бе избрала красив костюм с панталон „Джоузеф“ в цвят пепел от рози, комбиниран с бежови сандали с тънки каишки и бяла памучна жилетка. Не носеше никакви бижута и Бей Линг с неохота призна, че няма нужда от такива. Най-големият шок бе Атина. Наложи й се да погледне втори път, за да е сигурна, че наистина е тя. Непокорната й грива сега бе подстригана майсторски в скосена къса черта с по-дълги кичури отпред, веждите й бяха добре оформени, имаше френски маникюр и бе облечена със зашеметяваща яркочервена рокля без презрамки „Матю Уилямсън“, която подчертаваше големите й гърди и тънка талия. Бей Линг мигновено й завидя за роклята, за косата и за гримьора. Вътрешно се разтрепери от яд. Какво ставаше, по дяволите? Защо Атина Чеймбърс бе издокарана така? Нейната недодяланост и небрежен външен вид безкрайно дразнеха Клемент. Сега се радваше, че той не може да я види толкова променена.

Явно играеха сериозно.

Чудесно. Тя също.

— Помниш сестра ми Атина, както и братовчедките ни Диана и Венера.

Останалите три жени измърмориха приветствени слова.

— Моля те, не обръщай внимание на Джеймисън. — Юнона кимна към иконома.

Бей Линг се усмихна коварно.

— Няма нищо. Скоро фамилията ми ще бъде Чеймбърс, което е много по-лесно, нали?

Диана се засмя ведро.

— Определено е така. А ще смениш ли и Бей Линг?

Младата жена се изчерви.

— Клемент го харесва. Наистина всичко зависи от чичо ви. Правя всичко, за да му угодя.

— Сигурна съм, че е така — обади се и Атина.

Венера едва прикри усмивката си.

— Да минем към вечерята? — Юнона се изправи и покани всички в трапезарията. — Бей Линг сигурно е изтощена — не бива да я задържаме прекалено дълго.

 

 

— Прекрасна вечеря, благодаря ви. — Бей Линг не знаеше как точно да реагира. Бяха й поднесли вкусна и лека храна, без прекалено много вино, а домашната помощница й бе сервирала всичко много почтително и бързо. Освен това никое от момичетата не я бе обсипало с обиди. Просто прекалено дълго бъбреха досадно, чисто по английски, но такива бяха хората тук. Студени като риби. Почти успяха да я заблудят с вежливостта си. — Ще ми разкажете ли повече за тази вечеря?

— Всъщност ще бъде голямо парти — поясни Юнона. — За да те приветстваме с добре дошла в Лондон. Чичо Клем бе много добър с нас през всички тези години и искаме да му се отплатим.

— Като организирате парти ли? — попита по-младата жена.

— Това е само началото. — Диана пое щафетата. — Ти ще бъдеш госпожа Клемент Чеймбърс, Бей Линг, а това означава, че ще имаш определено положение в Лондон. Макар че чичо Клем рядко идва тук, той държи на репутацията си във Великобритания.

— Може да се каже, че затова се интересува толкова отблизо от заниманията ни — потвърди Венера.

Бей Линг кимна.

— Партито част от някаква традиция ли е?

— Мисли за него като за своето представяне в обществото — каза Атина. — Ще присъстват мнозина важни хора. Юнона явно е поканила половината аристокрация. А Диана ще доведе някои кинозвезди и музиканти. Както и финансисти… ще бъде много бляскаво събитие.

Кинозвезди. Финансисти. Аристократи. Очите на Бей Линг светнаха алчно. Единственото лошо нещо, наистина лошо, на това да бъде годеница на Клемент, бе, че не можеше да се наслаждава на положението си, както подобава. Угаждането на прищевките на дъртия козел означаваше, че трябва да се примири с отшелническия му живот. Нямаше нощи на филмовия фестивал в Кан, нито балове с маски във Венеция, нито благотворителни вечери в Ню Йорк за хиляди долари… не можеше да харчи, както й се полагаше, от богатството му. Хубаво бе да живееш в лукс, но трябваше и да те видят, че тънеш в разкош. Представи си как е облечена в зашеметяваща бална рокля, специално ушит модел на „Версаче“, обсипана с диамантите на Клемент, като домакиня на великолепен бал… Колкото и красиви да бяха братовчедките Чеймбърс, просто не можеха да се сравняват с нея. Бей Линг бе по-млада. По-секси. И неимоверно богата…

Отпи нова глътка от виното „Шато Лафит“. Ммм. Несъмнено те имаха свои планове относно това парти. Но тя можеше да го използва, за да очарова Лондон и да покаже на всички колко е безсмислено да се борят с нея.

— Звучи ми малко като досадно задължение все пак — проточи тя. — Наистина ли го правите заради мен?

— Най-вече заради теб — каза Атина. — Но, разбира се, искаме и да отпразнуваме и своите успехи в различни начинания. Жените от фамилията Чеймбърс имат кариери, както знаеш.

Бей Линг примигна. Приятната алкохолна замаяност изчезна мигновено. Беше нащрек, кожата й настръхна. Жени с кариери ли? Как така? Нима пред нея не стояха разглезени наследнички с попечителски фонд?

— Вие работите? — изтърси тя, без да успее да прикрие явната грубост във въпроса си.

— Така е. — Юнона сви рамене. — Всъщност е доста забавно. Аз се занимавам с недвижими имоти. Намирам страхотни жилища в града за някои от най-богатите хора на света. Невероятно забавно е да си пъхаш носа в чужди къщи. — Тя се усмихна. — И е доста доходно.

Юнона Чеймбърс — работеща жена? Бей Линг се напрегна; това бе в пълен разрез с всичко, което Клем някога й бе разказвал за най-голямата от племенниците си.

— Е, предполагам, че вече си разведена окончателно — рязко се обади тя. Представата, че всички тези момичета имат своя работа — особено пък такава, която е добре платена, страшно я подразни. Беше очаквала да ги види как се измъчват и молят за милост, докато тя измъква парите изпод носа им. Никога не бе предполагала, че сами могат да ги изкарват. Това не бе в стила на братовчедките Чеймбърс.

— Харесва ми — продължи Юнона, като се престори, че не е чула обидата. — И така се срещам с много свободни млади мъже, в случай че някога реша отново да се обвържа.

Тя леко натърти на думата „млади“. Бей Линг се стегна. Мразеше да си спомня за съсухреното старческо тяло на Клемент върху нейното. А още по-малко й харесваше другите да й намекват за това.

— Аз основах консултантска фирма за интериорен дизайн. — Диана се приведе леко напред. — Правя проекти за големи хотели, както и важни частни поръчки. Първият ми клиент е групата „Виктрикс“. Ръководя проекта за хотела им в Лондон. Карл Родън ще дойде на партито.

— Така ли? — измърмори Бей Линг. Усети как в нея се пробужда състезателният дух. Хотелите „Виктрикс“ бяха любимата й верига в целия свят. Никъде другаде нямаше такъв лукс. А Карл Родън бе един от най-богатите и все още свободни мъже. Определено щеше да придаде колорит на партито.

„И как, за бога, една глезена принцеса като Диана Чеймбърс е получила подобна работа?“, запита се тя. Дали не спеше с Родън? По дяволите, надяваше се, че не е така; това би било катастрофа.

— Е, предполагам, че ще мога да дойда — обяви тя. — Ами Венера? Атина? Вие още ли се занимавате с каквото правехте досега?

Русокосата Венера наклони глава раздразнено, доволно забеляза Бей Линг, но Атина остана съвсем спокойна.

— Аз също имам свой проект — заяви тя. — Искам да намеря подходящо финансиране, за да го осъществя докрай. И партито ще бъде отлична възможност да поговоря с различни хора.

— А аз продължих напред в кариерата си — сопнато отвърна Венера. — Вече не се снимам във филми.

— Сигурно си решила да запишеш албум — подразни я Бей Линг. — Като Кайли Миноуг. Само че си по-възрастна от нея.

Заради виното това й се стори крайно забавно и тя се засмя.

— Ще бъда продуцент. Филмов. И вече сключих първата си сделка. — Венера разтегли устни и показа белите си зъби в нещо подобно на усмивка. — Можеш и ти да получиш малка роля, Бей Линг, ако искаш.

Малка роля? Зачуди се дали Венера говори сериозно. Тя — звезда?

Във всеки случай бе напълно ясно, че трябва да се появи на това парти. При толкова графини и богати мъже сред гостите. Щеше да й се предостави прекрасна възможност за завързване на нови запознанства, а и искаше да види дали момичетата наистина са казали истината. Всички ли бяха самостоятелни вече? Искаха да й кажат, че нямат нужда от проклетите й пари?

Със сигурност трябваше да е нащрек. Но бе и силно заинтригувана.

— Убедихте ме — съгласи се тя. — Ще дойда и ще ви позволя да ме представите, мили дами.

— Прекрасно — възкликна Юнона. — А сега, Бей Линг, позволи ми да извикам шофьора ти. Сигурна съм, че искаш да се наспиш, за да си красива утре.

Бей Линг изгледа подозрително най-голямата братовчедка. Но лицето на Юнона не издаваше нищо. Вероятно тя самата бе изцяло ангажирана с търсенето на нов съпруг. Все едно, реши Бей Линг, внезапно почувствала се изтощена. Скоро и бездруго щеше да разбере.