Луиз Бегшоу
Наследнички (11)

Девета глава

Луната грееше ярко над Лондон. Късно през нощта гостите започнаха да се разотиват от дома на Ханс. Диана си тръгна първа; беше ядосана на Венера и изобщо нямаше намерение да я чака. На партито нямаше хора, с които си заслужаваше да общува. Нямаше важни персони, или поне не и такива, които да са свободни. Не искаше да гледа как разни тийнейджърки с ужасни обувки и евтини рокли успяват да привлекат вниманието на късогледите приятели на Ханс Тирш. Преструвайки се на отегчена, Диана просто излезе на улицата и отмъкна таксито, което чакаше Клеър Даунс. Да върви по дяволите Венера. Толкова по-зле за нея.

Диана наблюдаваше с любопитство, докато мъжете излизаха със своите съпруги за показ и напористи млади приятелки, увиснали на ръцете им. Колко самодоволни изглеждаха всички тези двойки. Особено съпругите. На тях никога нямаше да им се наложи да се притесняват за липсата на гравирани покани върху полицата над камината, никога нямаше да се тревожат дали ще прекарат лятото на някоя яхта в Капри или Сен Тропе. Нямаше да се безпокоят за чантите „Булгари“, за обувките „Л. К. Бенет“, за скъпоценните гривни „Картие“ и кожените гривни „Шанел“ — всички тези дребни детайли, които правеха живота идеален, бяха техни завинаги.

И тя искаше такъв живот. И щом чичо Клем се канеше да й го отнеме, имаше само един начин да си го върне. Тази вечер Диана бе проявила недалновидност. Тази грешка нямаше да се повтори.

Венера забеляза, че Диана си тръгна, без да се сбогува. Е, сестра й бе ядосана. Изпита леко угризение, но просто реши да й се реваншира на сутринта. В момента настроението на Диана просто не я интересуваше, защото самата тя бе прекалено развълнувана.

Когато гостите започнаха да се разотиват, тя се постара да не се набива на очи: често се отбиваше до банята, където се освежаваше с одеколона „Молтън Браун“ на Ханс; отпускаше се на старинния шезлонг и разтриваше глезените си; отиваше до прозорците, за да се наслади на малката осветена градина, майсторски проектирана от Руфъс Дракс с японска прецизност към използването на пространството.

Нощта бе свежа и хладна. Под копринената рокля тялото й бе топло и тръпнещо. Ханс я бе възбудил по време на вечерята. Макар да бе седяла до него, той едва я бе погледнал. През цялото време общуваше с другите гости — финансист, конгресмен, прохождаща киноактриса. Освен това говореше за другите си проекти, за самолетите си, за компаниите, които притежаваше, за именията в Австрия. Политикът го помоли за съвет по отношение на рисковите фондове. Финансистът искаше да го привлече за партньор в откупуването на някаква компания. Ханс се стараеше да окуражава младата актриса Мелиса, давайки й много практични съвети, докато — както забеляза с възторг Венера — напълно пренебрегваше влюбения поглед, с който тя го гледаше.

Разговорът се въртеше около пари, акции, земи и филмови звезди. Това говореше за власт. Венера разбираше, че той леко се надува, за да я впечатли. И успяваше.

Малко от останалите гости обсъждаха фестивала в Кан и се смееха на невъзможността да си намериш хотелска стая.

— И какво направи ти? Отседна в Ница? — попита конгресменът.

— Не ставай глупав. — Ханс разпери мускулестите си ръце. — Купих малка вила на хълма над „Кроазет“. Само едно цяло и две.

Нямаше нужда да пояснява, че става дума за милион.

Венера не можа да се въздържи и усети как леко се задъхва. Опита се да го прикрие с глътка шампанско, но очите му се спряха върху нейните, развеселени — само за миг, колкото да й даде да разбере, че долавя всяка нейна реакция. И докато се червеше, Ханс притисна бедро към нейното. Намести салфетката в скута си и пръстите му докоснаха дискретно, но и съвсем категорично крака й, погалвайки я точно над коляното…

Сякаш електрически ток премина през тялото й. Венера потрепери от удоволствие, едва сдържаната възбуда в стомаха й пламна мигновено в страстен изблик. Всичко в него й въздействаше, сякаш току-що бе взела малко кокаин и нещата изглеждаха по-ярки. Познаваше и по-богати мъже, но никой не пилееше така свободно парите си. А и много от мъжете в нейното обкръжение бяха актьори, които винаги бяха не особено мъжествени, или пък богати наследници, на които се натъкваше на партитата на Юнона. Малцина бяха продуцентите като Ханс. Той бе постигнал всичко сам и не се срамуваше от амбициите си. Беше властна натура, а гърленият му говор го правеше дори още по-мъжествен. Имаше нещо особено в немския език. Размърда се на стола си в опит да овладее дишането си, благодарна за специалните лепенки, които й помагаха да запази благоприличие, и че той не може в момента да положи длан върху корема й, за да усети пулсиращата страст.

Ханс Тирш излъчваше абсолютна самоувереност. Знаеше, че би трябвало да ненавижда това, да мрази факта, че той се възползва от властта и богатството си, за да я привлече. Но това я възбуждаше. Без капка съмнение. А фактът, че той имаше власт над нея, особено това, бе още по-секси…

Ангажираше вниманието си с разни неща, разглеждаше множеството древни нефритени статуи или елегантни модерни скулптури, разположени из къщата. Питаше се как ли изглежда спалнята му. Дали има огледала.

И нито веднъж не погледна — не можеше да го направи — към Ханс. Нека той да подхване темата. Нямаше намерение да го съблазнява. Макар кожата й да пареше от възбуда, а кръвта във вените й да кипеше от желание.

Тя гледаше през големите френски прозорци проектираната от дизайнера градина, която изглеждаше божествено тиха и мирна. Облицованият с камъни водопад на отсрещната стена, издържан в традициите на дзен изкуството, бе изкован от масивен бронз и обсипан с кристали и отразяващи светлината сребърни дискове, които искряха, докато хладните води се спускаха над тях. Тя се опита да се съсредоточи, но успокояващите звуци не й подействаха. Вместо това Венера наблюдаваше в стъклото отраженията на тръгващите си гости; младата актриса бе сред последните. Тъй като се намираше в градината, далеч от всички погледи, никой не гледаше към Венера, никой не забеляза, че още е там; точно както искаше тя.

Най-накрая вратата се отвори и затвори за последен път и тя остана сама с него в къщата.

Сякаш случайно, тя въздъхна шумно и се извърна от вратата.

— Божичко, мисля, че градината ти ме е хипнотизирала — небрежно подхвърли тя. — Изгубих представа за времето. Наистина се извинявам, Ханс, трябва да тръгвам. Злоупотребих с любезното ти гостоприемство…

Той се засмя. Венера вдигна очи и го видя да се приближава към нея, а очите му бяха потъмнели от желание. Излъчваше хищническа решителност.

— Никой от двама ни не е глупак — каза той.

Тя се почувства като плячка в лапите на звяр. Не можеше да помръдне от мястото си. От ужас, от желание. Като закована, не можеше да откъсне очи от неговите. Ханс Тирш се приближи до нея. Устните й се разтвориха почти неволно. Сърцето й заби бясно.

Той посегна, сякаш воден от любопитство, и погали с длан корема й.

Венера остана без дъх. Не можеше да се въздържи. Ханс тържествуващо обхвана тялото й със силните си и мускулести ръце, наслаждавайки се на нейната мекота и нежност, и вдигна кремавата коприна нагоре, над бикините й, над талията й…

— Горе — с натежал от възбудата прегракнал глас изрече Венера.

Той поклати глава и се усмихна триумфиращо.

— Няма време.

Сграбчи я за раменете и я повали на пода.

 

 

Когато се събуди в спалнята, електронният часовник показваше три и четиридесет сутринта. Венера седна в леглото, а памучните чаршафи се свлякоха около талията й. Основната спалня в къщата бе просторна и пищно обзаведена, стените бяха облицовани с кафяво зебло, имаше огромна прилежаща баня с вана от чиста мед и масивно огледало с рамка от гравирано злато, както и душ-кабина с каменни плочи на пода. Леглото — не можеше да определи кой е дизайнерът — имаше табла от шоколадовокафява кожа и бе изключително удобно. След като свършиха да правят секс, тя бе заспала почти мигновено, сгушена в извивката на лакътя му.

Снежнобелите чаршафи бяха омачкани и потни. Изчерви се в мрака, съзнавайки, че това е нейната пот. Ханс бе докарал тялото й до върха с вещина, смущаваща вещина. Венера се бе извивала и огъвала в ръцете му. Той изглеждаше ненаситен… Беше правил секс с нея четири пъти, спираше само за малко, а после отново я придърпваше към себе си и започваше отначало. Ако това се дължеше на някакви хапчета, Венера не бе забелязала.

Без никакви любовни излияния. Само изгаряща страст и от двете страни. Силата на желанието му леко я бе стреснала. Но Венера искаше да запази достойнството си. Нямаше да се остави Ханс да се събуди и да я завари там, жадуваща за ласките му, с размазан от вечерта грим.

Внимателно се изправи и безшумно изтича през стаята, като засъбира бельото и роклята си. Излезе и побърза да слезе на долния етаж, където наплиска лицето си с вода от кухненската мивка, среса набързо косата си и грабна един от огромните шлифери „Бърбъри“ на Ханс. Нямаше начин някой да види Венера Чеймбърс в смачкана вечерна рокля.

Измъкна лъскавия си телефон от вечерната си чантичка и прокара по екрана му пръсти с изряден маникюр. Да, ето я… предпочитаната от нея агенция за лимузини под наем за спешни случаи.

— Искам кола да ме вземе от „Алма Теръс“ — прошепна тя.

— Ще бъдем там след десет минути, госпожице Чеймбърс.

— Нека да са пет — просъска тя. — И всички спят, затова накарайте шофьора да угаси фаровете и да изключи двигателя.

Изминаха пет напрегнати минути, през които поглеждаше нагоре и напрягаше слух да долови признаци на движение. Но Ханс Тирш, изтощен, спеше непробудно. Съвсем скоро един черен „Ягуар“ се появи на тясната улица с много тихо ръмжене на мотора. Венера се измъкна от къщата и тихичко затвори вратата зад гърба си. Тайнственост, мислеше си тя развълнувана. Щеше да се обгърне в тайнственост. Да го накара да иска още. Нима това не бе тайната на големите актриси?

Когато се върна в апартамента, Диана вече спеше. Венера се промъкна в банята и се подложи на процедурата по спешно почистване на лицето. Никога не бе прекалено изморена, за да използва зеления почистващ тоник на „Ив Лом“, любимата си муселинова кърпа с гореща вода, а след това и да нанесе малко от нощния крем на „Исима“. Мотото на Венера бе винаги да се придържа към класиката. Нагласи будилника си за след четири часа. Щеше да й е нужно малко време да се гримира и да оправи косата си, за да се представи пред изумения Ханс с вид на свежа маргаритка, окъпана от утринна роса. Дългата й руса коса щеше да се стеле по раменете й като на кралица…

Покатери се гола в леглото. Цялото напрежение се бе изпарило и докато се унасяше в сън доволна, в съзнанието й изплува образът на Ханс и изключително мускулестите му гърди с тъмни къдрави косъмчета.

 

 

Диана слезе в кухнята и завари Венера седнала на масата за закуска. Раздразнението от предната вечер отново я обзе с пълна сила; сестра й си седеше на стола и изглеждаше така, сякаш е готова да се яви на фотосесия. С гладка и перфектно изсушена коса и напълно гримирана, Венера бе загърната с огромен пухкав бял халат и внимателно режеше парченца от белтъчния си омлет с каперси. Встрани бе сложена и порцеланова чашка с лимонов чай.

— Какво стана с теб? Аз си легнах в полунощ — измърмори кисело Диана. Очите й още бяха зачервени. Отчаяно копнееше за една цигара.

— Май искаше да попиташ с кого съм била — поправи я Венера. — Лека забежка с Ханс Тирш. Нищо сериозно.

Диана изпита нов пристъп на ревност. Докато тя самата не бе решила да потърси друг мъж, Ханс Тирш бе готов да пълзи на колене пред нея. Грешен избор. А сега Венера го бе докопала.

— Била си на прослушване? — заяде се тя.

— Няма нужда да правя това, за да получа ролята. Ханс разпознава истинския талант, когато го срещне.

— Очевидно — измърмори под нос Диана. — Направи ли кафе? — попита тя по-високо.

— Кафе ли? О, не. — Венера потръпна. — Не мога да разбера защо още пиеш тази помия. Не бих си позволила да пия нещо, което ще остави петна по порцелановите ми фасети.

— Трябва да се събудя. А и цялото това изкуствено избелване… Мисля, че е прекалено. Не е в моя стил.

Венера сви рамене.

— Какви са плановете ти за днес?

— Трябва да взема душ и да ида на среща с Карл Родън. За новия му хотел. Иска моя съвет. Ужасно досадна история, но все пак. А ти?

— Отивам да подпиша договора за „Мод“ — тържествуващо обяви Венера. — После може да се отбия до пиара ми. Ще трябва да помислим как да се справим с интереса на медиите.

Все едно, мрачно размишляваше Диана, докато пълнеше голяма чаша с обезмаслено мляко и нес кафе. Карл беше задънена улица, но пък може и да познаваше някои важни хора. Определено познаваше такива. Трябваше да се заеме сериозно с търсенето на подходящ съпруг. При мисълта за момичетата от партито на Ханс, дори и за собствената й сестра, направо потреперваше. Диана отхвърли идеята да хапне купичка с вкусни овесени ядки и вместо това предпочете тънка филийка диетичен хляб с диетичен маргарин и пикантен пастет. Налагаше се да прави жертви, за да поддържа фигурата си…

 

 

След два часа Диана слезе от таксито, убедена, че изглежда добре. Много добре. Беше си облякла най-хубавия костюм, с който можеше да прилича на делова жена — прелестно зелено сако „Прада“, майсторски скроено така, че да подчертае тънката й талия, идеално съчетано с тясна права пола в почти същия цвят на „Джоузеф“, която обгръщаше плътно дупето й и леко се стесняваше надолу към коленете. Освен това носеше затворени обувки на нисък ток на „Маноло“ от кафява змийска кожа, чорапи на „Диор“, бежова ленена риза с къс ръкав на „Шанел“ и елегантна чанта от светлокафяв лак на „Кейт Спейд“. На лявата си китка бе сложила златен часовник „Картие“, а на шията й дискретно проблясваха перли на „Микомото“.

Карл Родън я чакаше. Тя го огледа критично на дневна светлина. Ммм. Определено бе богат. Личеше си по отлично скроения костюм, направените очевидно по поръчка обувки, големия „Ролекс“. Още по-явна демонстрация на богатство бе паркираният пред обекта зелен „Астон Мартин“, който блестеше под утринното слънце.

Жалко за бившите съпруги, разсеяно си помисли Диана. Много жалко.

Запъти се към него широко усмихната. Нямаше смисъл да гори мостовете след себе си…

Родън се приближи и й стисна ръка. Махна към строителната площадка зад гърба си.

— Е, какво мислиш? Ще има подземен паркинг, обслужван от хотела. Искам да запазя чисти зелените площи. Отпред ще има морави с фонтани. Специално проектирана градина отзад. Терасата на покрива също ще бъде с много зеленина, а освен това ще има и панорамен ресторант с изцяло стъклени стени.

Диана се намръщи. Не даваше и пет пари за всичко това. Въпросът бе, че той изобщо не поглеждаше към нея. Очите му бяха приковани в сградата с леко отнесен поглед. Представяше си хотела, в който щеше да се превърне.

С всяка изминала секунда й се струваше все по-малко подходящ за бъдещ съпруг. Искаше й се да спре такси и да се махне оттам, но трябваше да постои още малко.

— Не мисля, че гостите се интересуват чак толкова от градини — отвърна тя леко сопнато. — Представи си, че си богат бизнесмен, отседнал в хотел. Какво би потърсил? Централно разположение, луксозни стаи, изискан бар, отлична кухня, модерни удобства.

Погледът на Родън се избистри и очите му се фокусираха върху нея. Но все още гледаше само очите й. Не погледна надолу към секси полата и стегнатите й прасци, обути в чорапи с ръбове.

— Искам това да бъде най-хубавата градина в Лондон. С лабиринт като в „Хемптън корт“, както и японско кътче с чакълени пътеки, камъни в стил дзен и кленове…

— Досадно — студено отсече Диана. — Правено е хиляди пъти. Ти пътуваш много. Кога за последно си се наслаждавал на градината в някой хотел? Точно така. Никога. А колкото до стила дзен — твърде напомня за деветдесетте години. Сега ще вземеш да предложиш квадратни бели порцеланови саксии със стръкчета трева за фоайето и ще наречеш това иновация в дизайна.

Родън примигна, после избухна в смях.

— Никой не ми говори по този начин.

— Е, така е, защото всички работят за теб. — Много й се искаше да запали цигара и това я правеше още по-нервна. — Аз — не.

— А какво би направила ти с това пространство?

— Ще вдигна летвата. Ще дам на клиентите онова, което другите хотели не им предлагат. Модерно обзаведени стаи с телевизори с огромен плосък екран вече са наложени като стандарт за по-високия клас обслужване. Какво ще направи твоя хотел различен? Ние сме лондончани — заяви му Диана. — Взискателни сме.

— Кажи ми какво би накарало жена като теб да предпочете моя хотел.

Диана сви рамене.

— Център за красота и здраве. Трябва ти спортен салон по последна дума на модата. Не от онези малки зали с няколко пътеки за бягане, с които разполагат повечето хотели. И точно до него трябва да бъде най-добрият салон за красота в цял Лондон. Отлични гримьори, масажисти, маникюристи и педикюристи. Първокласен фризьорски салон. И недей да пестиш от броя на стилистите. Когато съм в някой хотел, никога не мога да си взема час, защото всички са резервирани за седмици напред. Колкото до мъжете, те трябва да могат да влязат и да вдигат тежести или да потренират с личен треньор без предварително записан час — почти по всяко време на денонощието. Дамите трябва да могат да си оправят веждите, когато им хрумне. Освен това би могъл да предложиш диетично меню, което е здравословно и вкусно. Нещо като „Шампнис“, само че без да се налага да излизаш от града. Това ще привлече повече клиенти, отколкото някакви си глупави японски кленове.

Родън бавно кимна с глава.

— Познаваш ли много стилисти и масажисти?

Диана се отнесе към този въпрос с пренебрежението, което напълно заслужаваше. Усмивката му стана още по-широка.

— Бих искал да задържа ниски разходите за заплати.

— Това е лесно. — Тя потрепери, тук, навън, бе студено. — Повечето консултанти по красота работят за дребни суми. За маникюр, педикюр и масажи не се изискват особени умения. Трябва да плащаш солидно само на фризьорите, които подстригват и боядисват коси. Един компетентен личен треньор също трябва да е добре платен. Ще има текучество сред персонала, но пък тук ще работите със знаменитости. Няма да имаш проблем да запълниш свободните места. Може би е добре да наемеш един много известен гримьор и да го оставиш да ръководи останалите. Това е всичко, което ти е нужно.

— Благодаря. — Беше престанал да се усмихва и отново гледаше строителната площадка на хотела. — Отлична идея. Много по-удачен начин да се използва пространството. Почти сигурен съм, че приятелката ми ще я одобри.

Диана се подразни.

— Приятелката ти?

За бога, бе пропиляла сутринта.

— Да, Сузи Фостър, моделът. Познаваш ли я?

— Не мисля — излъга нарочно Диана. — Те бързо се сменят.

Сузи Фостър бе на двайсет и четири и един от най-търсените модели на подиума в Ню Йорк. Само едно стъпало под статуса на супермодел, тя все пак бе известна и участваше във всички големи дефилета и рекламни кампании за „Мейбълин“ и „Ейч енд Ем“. Диана си я припомни мислено: руса, самоуверена, с няколко закачливи лунички по бялото си носле — идеалът за бяла американка. И много по-млада от Диана.

Той все още не бе погледнал нито веднъж тоалета й. Явно предната вечер бе разчела погрешно сигналите. Искаше да хукне и час по-скоро да се скрие в някой спа център. О, господи, нима бе чакала прекалено дълго? Всички подходящи богати мъже излизаха с тийнейджърки. Сети се за чичо Клем и Бей Линг. Можеше да й бъде дядо.

Трябваше да върне часовника назад.

— Е, аз трябва да тръгвам — каза тя.

Искаше да се махне бързо. Трябваше да се види с Юнона. Бяха изоставили случая с Бей Линг. Не можеха просто да се предадат. Братовчедка й страшно я дразнеше понякога, но тя щеше да знае какво да правят.

— Надявам се да ми отделиш още малко от времето си — каза Карл Родън и я изгледа сериозно, леко изненадан.

Диана му бе ядосана. За какво й беше да остава, по дяволите?

— Приятелката ти е модел. Попитай нея за тези неща. Съжалявам, Карл, доста е студено. Трябва да тръгвам. Графикът ми е пълен.

И побърза да се отдалечи по улица „Комптън“, преди той да успее да изрече и дума.

 

 

Венера се усамоти в банята на сестра си в още по-добро настроение. Диана изглеждаше наистина изморена. Може и да бе по-изискана от нея, но Венера бе убедена, че е по-красивата. Беше изпитала удоволствие от онзи проблясък на ревност, когато й бе казала, че е спала с Ханс Тирш. Да, в един момент имаше вероятност Диана да й го отмъкне.

Венера не бе злобна по природа, но обичаше да се откроява сред останалите жени — трябваше да е най-слабата, най-сексапилната, най-добре облечената. Сестра й не правеше изключение от правилото.

Пренебрегна чувството на лек глад. Белтъците и каперсите не засищаха задълго. Но красотата изискваше жертви. А и филмовите камери определено не прощаваха никому.

О, да — камерите!

Време бе да подсигури бъдещето си. Нанесе няколко последни корекции на грима си и се напръска с парфюма „Дайнамист“ на „Кларинс“ — това ухание й носеше късмет, когато ставаше въпрос за работа. Щеше да се реваншира пред Диана. Все едно, разсеяно си каза тя, сестра й можеше да организира всички партита в нейна чест, когато най-сетне стане голяма холивудска звезда. Главната роля в „Мод“ щеше да сложи началото на поредица забележителни изяви…

Месинговият часовник на стената показваше осем без десет. Най-добре да тръгва. Ханс искаше да са там в осем и половина. Венера знаеше, че ще трябва наистина да се яви на прослушванията, за да може да бъде спазен протоколът; не искаше да го разочарова. Беше подбрала грижливо дрехите си още от предната вечер. Трябваше само да се облече и да излезе. Взе телефона и отново се обади на агенцията за коли под наем. Скъпо, но беше нужно да пристигне по подобаващ начин.

 

 

Офисите на „Магнет Продакшънс“ бяха просто фантастични. Зад една от безличните фасади на улица „Уордур“ се криеше фоайе, обзаведено по последните тенденции в модния дизайн — елегантни ниски мебели „Иймс“, стени от матирано бяло стъкло, дискретни осветителни тела, които се въртяха и разпръскваха истинска дъга от цветове по стените, а деветнайсетгодишната невероятно красива рецепционистка носеше тоалет на „Жан-Пол Готие“.

Венера бе избрала обичайната си униформа за прослушвания в стил Лос Анджелис: силно прилепнали като втора кожа по краката й джинси „Келвин Клайн“ с ниска талия и красива бяла тениска от коприна на „Катрин Хемнет“, съчетани с големи златни гривни от Мароко и високи каубойски кожени ботуши „Прада“. Отгоре бе облякла бял шлифер от изкуствена материя „Стела Макартни“. Семплият и непретенциозен тоалет не оставяше и капка съмнение относно грижливо поддържаното й с помощта на диети и пластична хирургия тяло. С дълга и лъскава руса коса, порцеланова калифорнийска усмивка и разбира се, златист тен, знаеше, че изглежда зашеметяващо. Харесваше й да мисли, че така изглежда и с десет години по-млада.

— Тук съм за прослушванията за „Мод“ — заяви тя на тийнейджърката, облечена в „Готие“.

Момичето провери в списъка си.

— Венера Чеймбърс. Добре. Заповядайте, седнете там.

— Добре — съгласи се Венера. — Но уведомете Ханс, че съм тук.

— Ще влезете вътре, когато ви повикат — отвърна с равен глас рецепционистката.

Венера й се усмихна учтиво, насилвайки се да преглътне гнева си. Нагла малка кучка; първото, което щеше да направи, бе да я уволни. Тя бе Венера Чеймбърс, а не просто поредната кандидатка в дългия списък.

Реши, че няма да я удостои с отговор, затова само хвана малката си чантичка „Гучи“ и отиде да седне на един от ниските кожени дивани „Мода Италия“. Имаше още шест-седем други момичета и всички, както с удоволствие забеляза тя, бяха на нейната възраст; красиви млади жени в началото на трийсетте. Венера набързо ги огледа. По някои от лицата имаше корекции, но от специалист, явно не толкова добър, колкото нейния хирург. Можеше да се види точно какво е пипнато — малко ботокс на челото, издайнически опъната кожа на слепоочията, суха и тънка кожа на места, цвят на лицето, който бе леко неестествен.

Венера им се усмихна. Повечето кимнаха в отговор и отново се заеха да четат сценария.

Тъй като нямаше какво друго да прави, и Венера отвори своето копие. Е, поне Лили Бруин я нямаше тук. Явно вече бе дошла и си бе заминала. Усети радостна тръпка. Правилно бе отпратила малката мръсница.

Думите на страницата се сливаха пред погледа й. Не можеше да се концентрира; намести се удобно и се унесе в мислите си. Представяше си грубото му и уверено докосване върху тялото си. Лекотата, с която я бе овладял…

Даде си сметка, че той не приличаше на никого от мъжете, които познаваше. Не я поставяше на пиедестал. И това й харесваше. Венера изведнъж се разтрепери от мисълта, че отново ще види Ханс.

Масивната кожена врата на студиото се отвори. Оттам излезе Лили Бруин. Беше с черен клин и широка мъжка риза, на ушите й имаше големи висящи обеци, а на лицето й грееше усмивка. Очите й светеха.

Венера потръпна вътрешно. Значи Лили бе получила ролята на някоя прислужница.

Усмихна се дръзко и махна на момичето. Лили изприпка към нея, излъчваща безмерно щастие. На Венера й заприлича на скокливо кученце.

— Здравей! Надявам се, че е минало добре — каза Венера.

— Така е. — Лили се приведе към нея и снижи глас. — Ханс ми каза, че получавам ролята!

— Поздравления! — Венера потръпна; сега щеше да се наложи да работи заедно с нея. — За коя роля се яви?

Очите на Лили се разшириха.

— Ами, на Мод естествено. Прослушването беше за главната роля.

Венера не се сдържа:

— Невъзможно. Сигурно си разбрала погрешно.

— Не съм — отвърна твърдо момичето. — Ханс каза, че съм точно за нея.

Искаше й се момичето да е полудяло. Но Лили говореше с такава плашеща увереност…

— Но всички тези момичета чакат да влязат… Няма ли да види и тях?

— О, не — ведро обясни Лили. — Те са прекалено стари. Тук са за ролята на овдовялата кралица. Или може би за старата дойка. Като теб, нали така? Ти не си тук за главната роля. Онова прослушване започна в седем и половина. Ханс ме извика последна. — Пресегна се и прегърна Венера. — Толкова съм щастлива!

Венера седеше като закована на мястото си. После потупа Лили по гърба. Прекалено стари. Прослушването за Мод започнало в седем и половина.

Овдовялата кралица Матилда… малка роля, вероятно седем-осем сцени.

— Предполагам, че пак ще се видим. Хей, късмет — весело прошепна Лили. — И, моля те, не казвай на никого, докато не обявят официално, нали?

— На никого — автоматично измърмори Венера.

Лили излезе с бодра крачка през вратата, а Венера бавно остави сценария. Стисна юмруци в скута си. Отчаяно се мъчеше да си спомни точно какво й бе казал Ханс по време на обяда.

Дали бе уточнил за коя роля искаше да се яви тя? Беше ли казал?

Не, Венера просто бе решила, че е главната.

Почувства се много унижена. Цялата страст, която изпитваше към Ханс, се изпари. Усети как кръвта се качва в лицето й и се изчервява силно. Не знаеше дали е от гняв, или от срам…

А тя бе спала с него.

Дали й се бе присмивал, питаше се тя. Дали се бе забавлявал, докато прави секс с нея върху онези снежнобели чаршафи?

На бюрото на рецепцията звънна телефон. Момичето притисна ръка към слушалката в ухото си, после погледна към Венера.

— Госпожице Чеймбърс — обади се тя. — Бихте ли влезли?

Венера се изправи, стиснала сценария с треперещи пръсти. Мина през фоайето, сякаш вървеше гола, изложена на показ пред всички, и влезе в офиса на Ханс.

Стаята бе просторна, отново обзаведена с италиански мебели, а по стените имаше плакати на негови филми. Ханс седеше в средата на полирана махагонова маса, а от двете му страни имаше по един мъж. Венера не позна никого от двамата.

— Венера Чеймбърс — представи я той. Гледаше я, сякаш я познава съвсем бегло, с любезна незаинтересованост. — Участвала е в няколко реклами и има малки роли в независими продукции. Запозната е със сценария и мисля, че може да се пробва за ролята на Матилда Булонска.

Венера цялата потрепери. За пръв път в живота си не знаеше какво да каже.

— Имаме ли вашите данни? — попита един от безличните продуценти.

Тя успя да погледне Ханс право в лицето.

— Ханс има всичките ми данни — студено отвърна тя. — Никакъв проблем.

Той вдигна поглед от бележките си. Никаква усмивка, но й се стори, че забелязва леко закачливо пламъче в очите му, което адски я влуди.

— И коя сцена ще ни прочетете? — попита другият мъж. Той побутна малките си кръгли очилца като на Джон Ленън върху носа си.

— Има някакво недоразумение. — В същия миг Венера реши да не подминава проблема. Ханс Тирш бе сбъркал. Както и некадърната й агентка, с която съвсем скоро щеше да прекрати да работи. — Дойдох на прослушване за главната роля.

Младшият продуцент примигна късогледо.

— За Мод?

— Да. За Мод. — Тя изгледа разгневено Ханс.

— Твоята кандидатура се обсъжда за Матилда — търпеливо обясни той. — Мод е роля за по-млада жена и ще я дадем на Лили Бруин.

— Предполагам, че не си знаеш ролята — обади се първият мъж.

— Знам я. — Венера отметна глава. — Матилда има една сцена с Мод. Научила съм я. Ще ви я прочета.

Погледът на Ханс бе непроницаем.

„Ще им покажа на тези нещастници“, разгневено си каза Венера. „Ще им докажа, че мога да играя. Че съм добра!“

Изпъна рамене, остави сценария си, погледна очилатия право в очите и започна да рецитира репликите си.

— „Когато твоят баща, кралят…“

Венера даде всичко от себе си. Изигра най-доброто си представление. Докато внимаваше в сцената и си партнираше с мъжа, който четеше репликите на Мод с ужасяващо безличие, тя наблюдаваше крадешком и Ханс. Той се бе привел съсредоточено напред, гледаше я и по устните му играеше лека усмивка. Можеше да почувства желанието му, страстта по тялото й, която бе усетила и предната нощ.

— „… направи го“ — завърши тя. — „Или ще умреш“.

Последната реплика. Изправи се тържествуващо. Зачака за аплодисментите им, очакваше да се втурнат презглава да й предлагат ролята.

Двамата младши продуценти погледнаха шефа си. Венера — също.

— Беше добре — с равен глас отсече Ханс Тирш. — Благодарим ви, че се явихте, госпожице Чеймбърс. Ние ще се свържем с вас.

Венера застина потресена. Какво?

Да не им се обажда?

Беше го чувала и преди. В много случаи. И никога не бе получавала ролята след тези думи.

Не можа да се сдържи и отново се изчерви — чак до корените на косата си, сигурно приличаше на домат.

„Мразя го“, каза си тя. „Просто го мразя“.

— Благодаря — успя да отвърне тя с изтънял глас. Побърза да грабне копието си от сценария. Пръстите й отново трепереха и затова бе леко непохватна, докато успее да го вземе.

Сега върху лицето на очилатия се изписа съжаление. Съжаление! Това бе прекалено. Венера се завъртя на пети и сковано се отправи към вратата. Навън, във фоайето, малката и стилно облечена рецепционистка я попита нещо, но Венера не искаше да говори с никого. Излезе направо навън, на улицата. В очите й напираха сълзи от унижение и тя потърси в чантичката си слънчевите очила. Дори и в студен януарски ден не излизаше от вкъщи без тях.

В Лондон бе мразовито, но грееше слабо зимно слънце. В Сохо бе оживено. Искаше да се махне от този район, където познаваше прекалено много хора. Можеше да се натъкне на някого — това би било непоносимо. След цялото това унижение, горчиво унижение! Сега нямаше как да тържествува пред Диана. Как би могла да обясни? Какво можеше да каже? Че е спала с този мъж, а той я е накарал да се яви за второстепенна роля и после не я е одобрил?

Разтреперана от болка, тя извади блекберито и пръстите й с изряден маникюр защракаха по малката клавиатура и тя изпрати гневно съобщение на своята агентка.

„Ханс Тирш е задник. Не си проучила ситуацията. Уволнена си. Не ми се обаждай.“

Веднага щом натисна бутона и изпрати съобщението, мигновено съжали. По дяволите! Ами ако… ами ако не можеше да си намери друг агент? Не можеше да се каже, че редовно получава ангажименти. Не бе искала да е така… Искаше да изчака големия си пробив, да се превърне в звезда, както заслужаваше…

Естествено в миналото й беше лесно да си вири носа пред незначителни предложения.

Защото беше богата.

Венера си помисли с омраза за малката Лили Бруин. Нещастна тийнейджърка. Ето от кого бе загубила. Дали Ханс щеше да покани Лили на среща? Дали щеше да я вкара в леглото си?

Нима щяха да й се присмиват?

Потрепери на улицата. Едно такси зави към нея от площад „Сохо“, тя видя милостиво примигващата зелена лампичка и бясно замаха с ръка.

— Накъде, скъпа?

Тя затвори вратата и се замисли за миг.

— Улица „Парк“, номер петдесет и четири — с треперещ глас нареди тя.

Къщата на Юнона.