Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Στα παλάτια της Κνωσού, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от гръцки
- Георги Куфов, 1990 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Диан Жон (2011)
- Разпознаване и начална корекция
- Еми (2013)
- Допълнителна корекция и форматиране
- hrUssI (2013)
Издание:
Никос Казандзакис. В дворците на Кносос
Гръцка. Първо издание
ИК „Отечество“, София, 1990
Редактор: Добринка Савова-Габровска
Коректор: Невена Николова
История
- — Добавяне
LXXXIII
Тезей с един скок се озова пред него.
— Царю на Крит — каза той, — дойдох! Аз съм Тезей, цар на Атина! Слез от престола!
— Добре дошъл! — отвърна старият цар. — Но няма да сляза от престола! Искам да умра като цар. Убий ме!
— Стар си, слаб, невъоръжен, не искам да те убия. Слез от престола!
И го сграбчи за рамото, за да го смъкне насила.
Федра се спусна, хвана ръката на Тезей.
— Скъпи Тезей — каза му тя с меден глас, — защо се държиш като варварин? Боговете не пожелаха да вземеш за жена сестра ми, вземи ме мен! По този начин този престол става твой без варварско насилие. А с любов! Баща ми ще абдикира и ти ще станеш законен цар на Крит!
Тезей докосна ръката й.
— Права си, царкиньо — каза той. — Вземам те за моя жена!
Извърна се тогава и към стария цар.
— Тате — каза той, — дойде моят ред да седна на престола ти. Слез и си отдъхни от тежкото бреме.
Старецът се усмихна. Смъкна царската корона от главата си.
— Наведи се, сине мой! — каза той на Тезей и положи върху младежката глава короната с перата.
В това време в коридорите се чуваше голяма врява, трошаха се врати, жени пищяха, мъже ругаеха. И изведнъж, тъкмо когато Тезей се изправяше с короната на глава, откъм складовете на двореца се разнесе страшен вик:
— Пожар!
Федра сграбчи ръката на Тезей.
— Мъжо мой — каза му тя, — спаси двореца!
Втурна се Тезей, спусна се светкавично по стълбите, стигна при складовете с дългите редици делви.
Но беше късно.
Пламъците бяха обхванали всички складове, варварите бяха строшили делвите, олиото, медът, виното се разливаха. Пламъците лумваха все по-нагоре, сега обгръщаха и стълбището.
— Федра! Федра! — викаше Тезей. — Слезте!
Викаше и се изкачваше по стълбището. Федра също се бе разбързала и влачеше след себе си баща си.
— Слизайте! — извика Тезей. — Стойте на двора, идвам!
В този миг мина Хари, който търсеше Тезей.
— Хари — каза му царят, — заеми се с царя и царкинята, закриляй ги! Сега ще дойда!
Хукна надолу към складовете, събра войници, донесоха вода.
— Угасете пожара! — извика той. — Дворецът е наш, не бива да го изгорим!
Полагаше усилия да угаси огъня, а в това време варварите разбиваха вратите и нахлузваха примки на благородниците и благородничките. Едни от знатните дами плачеха, други припадаха. А варварите ги изтегляха на двора и ги връзваха за колоните.
Огънят сега се изкачваше към гинекея. Задуха силен вятър, който улесняваше разгарянето на пламъците. Стените пращяха, вратите и прозорците горяха като факли. А канарчетата се задушаваха от дима.
Хари гледаше как дворецът се руши и очите му плуваха в сълзи. Жал му беше за прекрасната сграда, която рухваше, за рисунките, които се олющваха и падаха, за дърворезбите, за чудесните статуи и за скъпите извезани дрехи.
А Федра, застанала до него, гледаше със сухи сурови очи как дворецът се превръщаше в пепелище. Не продумваше нищо, но стискаше зъби и кръвта й кипеше. А старият цар бе свел глава и не гледаше нищо. Само коленете му леко трепереха и изведнъж се строполи върху плочите.
По едно време вдигна глава.
— Федра — попита той, — какъв е този шум? Какъв е този огън? Какво гори?
Беше се побъркал.
И внезапно се засмя. Федра го изгледа раздразнено.
— Ще ти кажа нещо, Федра, та и ти да се посмееш. Слушай!
— Слушам.
— Всичко това е сън. Скоро ще пропеят петлите, ще се събудим и всичко ще изчезне. И ще повикам съногадателя си…
Но изведнъж млъкна разтревожен.
— Къде е съногадателят ми? — попита той.
— Не знам.
— Моля ти се, изпрати да го повикат, защото след малко ще се събудя и искам да ми разтълкува съня.
Федра смръщи витите си вежди и не отвърна нищо.
Сега робите обикаляха съвсем пияни из дворовете. Мнозина от тях се бяха присъединили към варварите, бяха взели и те секири и ограбваха двореца. Втурваха се сред пламъците, нахвърляха се на сандъците, тъпчеха пазвите си със златни накити и побягваха, полузадушени от дима.
И стояха сега на двора, окачваха на ушите си златни обеци и труфеха ръцете си със скъпоценни пръстени. А после се залавяха за ръце и започваха да пеят.
— Робите!… — промълви Федра, като присви с отвращение устни.
— Техен ред е… — прошепна Хари.
Тезей се появи. Косите му бяха опърлени от пламъците, а ръцете му бяха целите в рани.
— Направих каквото можах… — каза той. — Не може да се спаси, до утре прочутият дворец ще се превърне в пепелище.
Мръкваше се. Ръмеше тихо. Сякаш небето плачеше за прекрасния критски дворец, който изчезваше от лицето на земята.