Сюзън Кайл
Богата наследница (2)

Глава втора

Аманда почувства симптомите на засилващо се главоболие, породено от шумния прием и смесицата различни парфюми. Беше слязла при гостите много преди Брад да се появи с разтревожен вид и да отиде право към бара.

Облечена в сребриста, плътно прилепнала по тялото й тясна рокля с блестящи презрамки, тя придаде на лицето си най-ослепителната си усмивка пред любопитните погледи на светския елит, поканен от Джош. Повечето от тях бяха изпълнителни директори в компанията му и банкери. Но имаше и двама араби — предприемачи, които Джош се надяваше да убеди да внасят и разпространяват последните му модификации компютри в Саудитска Арабия. Арабите не бяха отстъпили дори пред неустоимия чар на Брад, затова Джош ги бе довел заедно с банкерите и двама от изпълнителните си директори в Опал Кей на парти със студен бюфет. Така щеше да има по-благоприятна възможност да осъществи сделката. Но този път от гостоприемството му като че ли не се получаваше необходимият ефект. Аманда едва ли бе виждала нещо по-студено от черните очи на арабите.

Джош й кимна леко, когато слезе долу, но вниманието му изцяло бе погълнато от двете жертви. Тя се почувства леко засегната, от което главоболието й се усили още повече. Винаги бе гледала с прекалено уважение на Джош и затова най-слабата проява на пренебрежение от негова страна можеше да я нарани много повече от всеки друг. Но с течение на годините беше успявала да не му даде повод да го разбере.

Младата жена наблюдаваше гостите му, които разглеждаха къщата с алчни очи. Огромната бяла каменна вила, разположена сред акациева горичка на фона на лазурния морски пейзаж, беше наистина забележителна, неоспоримо доказателство за охолство, лукс и изискан стил. Компанията „Лоусън“ имаше филиали във всеки от по-големите градове в Щатите и бавно се придвижваше към Европа и Близкия изток. Тази година Джош беше прибавил и мрежа за програмни продукти към своите оферти. Организацията му беше изключително печеливша, включена дори в справочника на Стоковата борса в Ню Йорк, и въпреки че трябваше да се отчита пред акционерите и пред упорития борд на директорите, на практика той я ръководеше сам с изпълнителните директори на всеки филиал, които отговаряха лично пред него.

Водеше бизнеса си с надменното поведение и хладната пресметливост на военен командир. Подчинените му изпитваха страхопочитание пред него, Аманда също. Понякога.

В началото на съдружието между Джош и баща й Харисън бе по-предприемчивият и осъществяваше контактите. Но през последните няколко години Джош бе поел почти пълен контрол над сделките им. Мисълта да бъде надминат от по-млад човек бе вбесила Харисън и той се опита да се отдели от компанията „Лоусън“.

Резултатът бе катастрофален и така Аманда наследи едва четиридесет и девет процента от вестника, пълна собственост на семейството на майка й цели сто години. Преди Аманда да се роди и преди майка й да почине при раждането й, тя бе прехвърлила своята част от наследството на бебето на съпруга си, докато нероденото дете не навърши двадесет и пет години. За съжаление обаче сега Джошуа го притежаваше. Аманда съзнаваше, че щеше да й коства много усилия да го убеди да й прехвърли контролния пакет.

Знаеше също, че Джош обикновено не се бореше честно, но едва ли щеше да постъпи така с нея заради дълготрайното им приятелство. Нямаше надежда да получи контрола върху вестника, докато баща й бе жив. Но сега Джош трябваше да погледне различно на нещата. „Газет“ беше единственият светъл лъч в живота й. Вече не можеше да притежава фамилната им къща, защото баща й я бе ипотекирал и застраховката, спасила вестника, не беше достатъчна, за да спаси и нея. Наложи се да се премести в по-малко жилище.

Джош едва ли би допуснал тя да загуби контрола върху вестника. Отчаяно се нуждаеше да запази това скъпоценно семейно наследство.

Младата жена отметна назад дългата си черна коса, диплеща се свободно по голите й рамене. Въпреки че на двадесет и три все още бе непорочна, понякога я обземаше силно чувствено вълнение — и то най-вече, когато Джош бе наблизо.

Като въртеше кристалната чаша в изящните си пръсти, тя излезе в обширното фоайе. Прикрита в малка ниша зад една декоративна палма, продължи да наблюдава приема на Джош в грандиозния хол.

Нечии стъпки близо до нея я изведоха от унеса й.

— Господин Лоусън ме помоли да те попитам дали се нуждаеш от нещо — заговори с усмивка Тед Болмин.

— Не, благодаря — засмя се тя в отговор. — Свикнала съм. Прекарвах доста време седнала във фоайето пред кабинета на директора в училище.

— Не, не и ти! — възкликна недоверчиво той.

— Не преставах да говоря в час. Или поне така казваха.

В този момент през рамото му видя, че Брад се опитваше да очарова една млада арабка.

— Тед, знаеш ли какво е наказанието в мюсюлманските страни за прелъстяване на девойки и чужди жени?

Тед се изкашля.

— Ами…

— Мисля, че режат някои части на тялото — продължи тя. — Не е лошо да привикаш Брад встрани и да освежиш паметта му.

— Ще се постарая, но знаеш, че жените се лепят за него — измърмори той.

Аманда се засмя.

— Той е красив, и внимателен, и богат. Защо да не го харесват?

Тед тактично премълча, че през последните години Брад бе преживял два отвратителни съдебни процеса за бащинство.

— Ще му напомня — обеща той. — Да се надяваме, че това парти няма да продължи твърде дълго. Доста е отговорно да си богат. Не е нужно да ти обяснявам колко хора зависят от благополучието на компанията.

— Не — съгласи се тя. — Самата аз съм само гостенка, не забравяй. Не очаквам някакво специално внимание.

— Както и да е, все пак току-що е починал баща ти.

— Тед, бях загубила баща си много преди да умре — отвърна му тъжно. — Дори не съм сигурна, че някога въобще съм го имала. Но знам, че ако не беше Джош, животът ми щеше да е непоносим. Когато татко не отстъпваше пред желанията ми, Джош бе единственият ми съюзник.

— Той те цени много — призна Тед и кимна през рамо. — Те няма да останат тук много дълго. Тогава ще имаме цял ден спокойствие и тишина. Е, поне ти — поправи се той с гримаса. — Джош има среща в Насау утре и в Ямайка другиден.

— Трябва да възлага повече пълномощия на своите подчинени — изрече на глас мислите си Аманда.

— Не може да си го позволи — каза той. — Не и на този етап. Когато баща му почина, беше по-скоро плейбой, а не бизнесмен. Компанията беше губеща…

— Болмин! — долетя откъм хола нетърпелив глас: плътен, властен, със съвсем лек тексаски акцент.

— Тук съм, Джош! — извика Тед и леко се изчерви. Очевидно се бе отделил от шефа си твърде дълго.

— По-добре върви — прошепна Аманда. — Все пак ти благодаря за загрижеността, но аз съм добре. Мислех си да се разходя по брега. Нуждая се от спокойствие и тишина, дори думите ми да ти прозвучат като неблагодарност. — Тя се наклони напред и погледна към елегантно облечените жени, целите обсипани с бижута. — Някои от дамите тук ухаят като че ли съпрузите им се препитават от продажба на парфюми. Имам ужасно главоболие.

Тед се засмя учтиво, но се поколеба, преди да тръгне.

— На Джош няма да му хареса, че си излязла сама.

Тя се изправи, стройна и елегантна.

— О, знам — каза с дяволита усмивка. — Все пак отивам. Довиждане.

Отправи се към предната врата, като се опитваше да се абстрахира от шума, гласовете и миризмите.

Тед се намръщи, защото вероятно щеше да бъде смъмрен за това. Обърна се и със свито гърло се върна при шефа си.

— Какво те задържа толкова дълго? — попита натъртено елегантният русокос мъж. Очите му проблясваха заплашително. Лицето му бе с приятен загар, изтънчено красиво, изваяно като гръцка скулптура.

— Аманда искаше да поговорим — отговори неохотно Тед. — Мисля, че се чувства самотна.

Джошуа Кейб Лоусън огледа нетърпеливо бизнесмените от Близкия Изток и скъпо облечените им съпруги, които бъбреха, смееха се и пиеха най-хубавото му френско шампанско. Искаше да се отърве от тях, за да утеши Аманда. Знаеше, че точно сега й е трудно. Затова и бе настоял да дойде тук. Надяваше се, че почивката ще й помогне да преживее шока от смъртта на баща й. Както и незавидното й финансово положение. Но не се получаваше така както го бе предвидил. Беше погълнат от неотложни делови срещи, всички точно в този неподходящ момент. А тези разговори просто не можеше да отложи.

— Почти привърших тук — каза той на Тед Болмин. — Предай й, че ще бъда при нея след десет минути.

— Тя… ами, тя искаше да се разходи по брега. Боляла я главата.

— Сигурен съм, че шумът я притеснява. — Той огледа заплашително гостите си. Запали пура и дръпна раздразнено от нея. Светлината от полилея падаше върху русата му коса и й придаваше златист отблясък. Беше висок — много висок, с широко, мускулесто тяло, което изглеждаше така силно като че ли всеки ден прекарваше часове в гимнастическия салон.

Гъстите му тъмноруси вежди се сбърчиха, като си даде сметка, че не бе прекарал и пет минути с гостенката си, откакто бе пристигнала. Тя не се оплакваше. Никога не го правеше. Все пак почувства лека вина.

— Започни да прибираш напитките незабелязано — нареди той на Тед. — И разкарай Брад от онази красавица в ъгъла. Кажи му, че искам да говоря с него. Веднага.

Тед прошепна нещо на Брад, който набързо се извини и се отдалечи от изисканата дама.

Разликата между двамата братя беше поразителна: единият висок, загорял, красив, другият — малко по-нисък, кестеняв. Но и двамата имаха тъмни очи и еднакво телосложение.

Брад усмихнато вдигна ръка, преди Джош да успее да заговори.

— Зная, че рискувам някои части от тялото си, но не е ли истинска малка сладурана? Говори френски, обича да язди арабските коне на баща си и е убедена, че мъжете са създадени от Аллах, за да бъдат господари на всичко, което погледнат! — И той повдигна веждите си многозначително.

— Тя е сгодена за един от фамилията Ротшилд, а баща й разполага с цяла армия.

Брад сви рамене.

— Откъдето дошло, там отишло. За какво ме викаш?

— Приключи преговорите — Джош посочи с глава към оплешивяващия шейх, с когото бе разговарял цял ден. — Предай му, че последната ми цена е окончателна. Ако иска, да я приеме, в противен случай да върви при камилите си. Нямам повече време за него.

— Сигурен ли си, че искаш точно това? — попита Брад. — Този пазар е важен.

— Известно ми е. Той също го знае. Но няма да пожертвам печалбата си. Имаме и други търговски възможности. Напомни му го деликатно.

Брад се засмя. Обичаше да наблюдава по-големия си брат в действие.

— Желанието ти ще бъде изпълнено. Нещо друго?

— Да. Свържи се с Морисън по телефона. Искам да ми изпрати по факса последната калкулация за разходите по новата операция на Андърс в Монтего Бей. Не ми пука дали е имал достатъчно време да свърши! — прекъсна той опита на Брад да вметне нещо. — Трябва да получа всичко, което е събрал, до полунощ.

— Ще бъде изпълнено — отговори по-младият мъж с въздишка, но мислите му се въртяха около един обезпокоителен телефонен разговор, който бе провел непосредствено преди да слезе долу при гостите. Не бе в състояние да се концентрира върху преките си задачи. Имаше твърде големи лични проблеми, но не можеше да ги сподели с брат си. Поне не сега.

По-големият брат схвана грешно изражението му. Присви тъмните си очи и се усмихна язвително.

— Мислиш си, че съм тиранин, нали, Брад? Но бизнесът не може да се остави в ръцете на пиратите, макар че сред предшествениците си имаме двама. Най-добрият начин е да стреляш пръв.

— Ако си сигурен, че другият не носи бронирана жилетка — напомни му Брад.

— Ще го имам предвид. Ще бъда на брега с Аманда. Как е тя?

— С умело прикрити чувства както обикновено — каза Брад. — Но страда. Харисън не беше нито добър бизнесмен, нито добър баща. Все пак, кръвта си е кръв.

— Може би тъжи за това, което Хари никога не успя да й даде — бащина обич.

— Когато имам деца — заяви твърдо Брад, — може да не получат друго, но ще се постарая да им осигуря поне това.

Джош се обърна рязко.

— Ще бъда на брега. — После кимна вежливо на оплешивяващия арабин и излезе.

 

 

Лунните лъчи блестяха меко по лениво поклащащата се водна повърхност. Нагазила в белия пясък, Аманда стоеше до прибоя, със сандали в ръка, а косата й леко се развяваше от соления ветрец. Из нощния въздух се носеше мирис на цъфнал хибискус и жасмин.

Равномерният шум на вълните й попречи да чуе приближаването му, докато той не застана почти до нея. Стресната се извърна и зеленикавите й очи жадно се впиха в стройното му силно тяло, изпълнило елегантния тъмен вечерен костюм. Бялата риза още по-силно подчертаваше бронзовия му загар. Познаваше го откакто се помнеше. През дългите години на самотното си детство тя му се бе възхищавала като на супермен. Мечтите за него бяха запазили романтиката в душата й. Но той не го знаеше. Това бе ревниво пазената й тайна.

— Съжалявам, че избягах — каза тя, почувствала необходимост да се извини, че сигурно му изглеждаше като неблагодарница. — Имам ужасно главоболие.

— Не се извинявай — отговори Джош. — И аз самият мразя този проклет шум, но просто е неизбежен. Скоро всички ще си отидат. Да не би Тед да е причината да дойдеш тук?

Аманда впери недоумяващо очи в него.

— Моля?

— Да не е казал или направил нещо, от което да се почувстваш неудобно? — попита той нетърпеливо. — Понякога е доста прям.

Тя се засмя непринудено.

— Едва ли би посмял. Не знаеш ли как си наплашил служителите си?

Той повдигна вежди и се усмихна.

— Но теб не те плаша.

— Ха, ха — откликна Аманда. — Тогава защо съм тук?

— Нуждаеше се от почивка — сви рамене Джош. — Мири не можеше да те отведе от града, затова ми се обади. — Очите му се присвиха. — Тя ти е добра приятелка. Не мога да си обясня екстравагантния й начин на обличане, но я харесвам.

— Аз също. — Тя се протегна бавно, чувствайки се сигурна и защитена с Джош. — Обичам това място.

Изглеждаше напълно отпусната и това го успокои. Обърна се с гръб към морето, пъхна едната си ръка в джоба на панталона и поднесе пурата, която току-що бе запалил, към устата си.

— Купих Опал Кей заради изгледа — отбеляза тихо. — Най-хубавата брегова ивица в тази част на островите.

Тя се съгласи. В далечината ясно се открояваха тъмните очертания на дърветата на съседния остров с пъстроцветните светлини на казиното между тях. То беше едно от многобройните притежания на Джош и той обичаше да му се любува нощем. Неоновият му блясък озаряваше хоризонта, въпреки че комплексът едва се забелязваше през деня.

— Обичам дърветата и залеза на слънцето — вметна тя.

— Харесва ми звънът на парите, когато се печелят.

— Това е порочно, Джош!

— Обичам да те наблюдавам как захапваш стръвта. — Тъмните му очи огледаха с възхищение дълбокото деколте на блестящата й сребриста рокля с тънки презрамки. — Не трябваше да се обличаш така. Нищо чудно, че Тед се забави толкова дълго при теб.

— Много е скромно в сравнение с облеклото на онази червенокоса дама — отвърна обидено, макар й доволна, че я бе забелязал. Искаше да го впечатли, искаше да я види като жена, а не като дете.

— Червенокосата е стриптийзьорка.

— Защо си я поканил?

Той сви рамене.

— Един от шейховете си е паднал по нея, както казват у дома. Нямаше да навреди на сделката, като му позволих да я доведе.

— Възмутително — отбеляза кратко тя.

Изражението му стана иронично, погледът леко присмехулен.

— Не. Това е бизнес. Не се тревожи, няма да останат през нощта — добави многозначително, като се усмихна.

Лицето й пламна, но за щастие той не можеше да го види в тъмнината.

— Защо ме настаняваш винаги в съседство със спалнята ти за гости? Последната двойка, която бе довел тук по време на предишния ми престой, ме държа будна цяла нощ. Тя също беше червенокоса. И така викаше — прошепна Аманда.

— А това ти навява спомени, нали?

Не бе очаквала, че ще повдигне този въпрос. Никога досега не го бяха обсъждали през осемте изминали години. Обърна се, за да не се вижда лицето й.

— Няма ли да ми отговориш? — настоя той.

— Нямам какво да кажа. Това, което видях, беше много отдавна.

Той дръпна от пурата си и в тъмнината проблесна светлооранжева светлинка.

— Тери и аз… е, добре, просто се забавлявахме. Нямах представа, че ще ни видиш на брега.

— Нито пък аз — отвърна лаконично Аманда и се опита да притъпи спомена за голото напрегнато тяло на Джош, разтърсвано от сластни гърчове в прегръдките на Тери. Но й бе невъзможно.

Побиха я тръпки и тя отклони погледа си встрани. Как само я бе преследвала гледката на големите му ръце върху бедрата на Тери, докато потъваше в нея с резки, ритмични движения… Когато тя започна да вика, изпаднала в конвулсиите на оргазма, Аманда буквално се втрещи.

Не искаше да си спомня останалото. Обърна се и тръгна покрай брега. Цялото й тяло пламтеше странно.

— Знам, че по онова време за теб е било голяма травма — каза той тихо и тръгна успоредно с нея. — Може би трябваше да поговорим за това още тогава, но на петнадесет години ти беше толкова наивна, че…

Тя скръсти ръце пред гърдите си и се насили да изтрие спомена за лицето му, отдадено на насладата. През целия си живот преди, а и след това, не бе виждала нещо подобно.

— Не е нужно да обясняваш нищо, Джош — прошепна с болка и обърна глава встрани. — Сега разбирам какво се случи тогава.

Той си пое дълбоко дъх.

— Добре — отвърна сърдито. — Ще подминаваме тази случка, както правехме през последните осем години. Просто исках да си изясним нещата веднъж завинаги и тъй като ти спомена, че предишните ми гости са правили любов, случаят ми се стори подходящ. Но може би не беше нужно да съживявам тези смущаващи спомени, след като напоследък трябваше да се справяш с толкова много неща.

Аманда спря на място и се обърна към него. Лицето й потъна в сянка, когато погледна нагоре към него.

— Татко така ме пазеше — започна бавно. — Аз… дори никога не бях виждала гол мъж.

— Баща ти те пазеше много повече, отколкото бе необходимо — отговори Джош.

Тя отметна косата от пламналото си лице, но не каза нищо. С тялото й ставаха странни метаморфози. Чувстваше го топло. Натежало. Побиваха я някакви тръпки, които не можеше да разбере.

Джош се спря пред нея, протегна ръце и докосна рамото й. Пръстите му бяха така хладни върху горещата й плът. Аманда затаи дъх. Това бе най-еротичното докосване досега през живота й и тя не успя да прикрие реакцията си.

Тъмните му очи се плъзнаха надолу към тънката й рокля, към малките твърди връхчета, които издаваха предателски какво бе почувствала. Те, и неравномерното й дишане, както и позата на изящното й тяло, му подсказаха неща, които той все още не искаше да узнае.

— Уязвима си — изрече рязко. — Нощта, напрежението на изминалата седмица, вълнението тази вечер… може би дори спомена, който ни свързва, всичко това те е изкарало от равновесие.

— Да — съгласи си се тя с широко отворени очи, взиращи се в светлините на къщата.

Пръстите му се плъзнаха по пулсиращата й шия, до нежните очертания на ключицата й. Дъхът й спря, но тя не се отдръпна, нито отмести ръката му.

Устните му се разтвориха леко, от само себе си, докато наблюдаваше лицето й. Някъде дълбоко в подсъзнанието му просветна мисълта, че това бе опасно. Тя не бе в състояние да се пази сама, а той бе възбуден. Отдавна не бе имал контакт с жена. След като Тери го напусна, бе изкарал само една краткотрайна авантюра с някаква латиноамериканка. И все пак слабият звук, изплъзнал се от устните на Аманда, го възбуди много повече, отколкото прекрасното голо тяло на Луиза Валдес в леглото.

Аманда потрепери. В един миг в нея нахлуха спомените за всичките години, изпълнени с отчаян копнеж за него, и внезапно изпита нужда да го задоволи.

Той не вярваше на очите си. По лицето й бе изписано желание, което го обезпокои. Пурата висеше забравена в свободната му ръка. Опита се да потисне внезапната промяна в начина, по който я възприемаше.

Тя все още не се бе помръднала. Мозъкът му трескаво заработи. Пръстите му се отдръпнаха от меката й кожа като от огън. Не смееше да я докосне повече. Не смееше да помръдне. Лицето му се извисяваше над нейното като изсечено от камък.

— Джошуа? — Нима този дрезгав шепот бе нейният глас?

Погледът му се плъзна по стегнатия й бюст, който се очертаваше под плътно прилепналата по нея рокля, надолу към гладките бедра, стройните крака и малките боси нозе. Сребристите й сандали бяха хвърлени върху белия пясък, пенещите се вълни почти ги докосваха. Трябваше да си напомни защо не можеше да се обвърже с жена, особено с Аманда.

Той се отдръпна от нея и тихо изруга.

— Виж — каза рязко — оставила си обувките си до водата. Ще се намокрят.

Думите му я върнаха към действителността.

— Стари са — отговори тя. — Напръсках ги със сребристия лак за коса на Хариет.

Джош потърси пурата си и откри, че бе паднала във водата. Въздъхна и пъхна ръце в джобовете си. И без това пушеше прекалено много.

— Лакът за коса на Хариет?! — повтори внезапно.

Тя се засмя. Понякога изглеждаше, че слуша, като че ли бе на стотици мили оттук. Всичко пак си беше постарому.

По-късно Аманда едва ли можеше да си спомни кога и как се бяха прибрали. Но след като се качи в стаята си, веднага се строполи върху леглото. Изгаряше я странна топлина, главата й се цепеше и чувстваше, че не може да се овладее.

Искаше Джош. Не можеше повече да отрича чувствата си. Трябваше да се постарае да се контролира отсега нататък. След като току-що се бе освободила от тиранията на баща си, не биваше да бърза да попадне отново под емоционално робство.

Поне Джош нямаше да се възползва от слабостта й. Беше я отблъснал — малко неприятно наистина, но не и невнимателно. Беше слушала достатъчно слухове за любовните му похождения. Много се бе говорило за Тери. Знаеше, че той не бе поискал да се оженят, но все пак бе почтен човек. Познаваше Аманда твърде добре, за да я примами в леглото си за няколко краткотрайни мига на удоволствие. Може би това беше добре, но все пак тялото й не се успокои до сутринта. Най-лошо от всичко беше, че не събра достатъчно смелост дори да спомене за печатницата на вестника.

 

 

Джош се отказа от идеята да спи, когато гостите му най-после си заминаха. Беше успял да сключи сделката с петролния шейх и би трябвало да се чувства удовлетворен. Но не беше.

Неспокоен както винаги, обзет от неистова страст да живее и работи на бесни обороти, той често уволняваше служителите си, които просто не успяваха да се справят с всичко, което се изискваше от тях. Като повечето хора, постигнали прекалено много, проявяваше нетърпимост към онези, които живееха с нормално темпо.

— Лягай си, за бога — каза на Тед. — Ще заспиш прав.

Тед се засмя и се надигна от удобния си стол.

— Нямам нищо против да ти правя компания, но няколко часа сън ще ми се отразят добре. На теб като че ли ти е достатъчно само да дремнеш, като котка.

Джош сви рамене.

— В началото това беше единственият начин, по който успях да спася компанията. Сега е навик.

Намръщи се. Не беше съвсем вярно. Това, което бе изпитал с Аманда, го притесняваше. Запали нетърпеливо пура.

— Това ще те убие — отбеляза Тед при вратата, кимвайки към облака тютюнев дим.

— Животът също убива — отговори шефът му саркастично. — Дайна ме е записала в семинар за отказване от пушенето. Ще се откажа може би, но не и тази вечер.

Тед сви рамене.

— Както ти харесва. Ще се видим утре.

Вратата се затвори и Джош остана сам с мислите и спомените си. Щеше да му липсва Харисън Тод. Бащата на Аманда не беше съвършен, но Джошуа бе научил много полезни неща от него, когато започна да се занимава с бизнес. Беше тежък удар за него, че Харисън нямаше да бъде наблизо. Брад бе добър търговец, но Харисън имаше опит, натрупван с години, който липсваше на двамата братя.

Бизнес. Дори когато беше сам, бизнесът изпълваше мислите му. По-добре така, отколкото нежното хубаво тяло на Аманда, напомни си той. Досега бе имал много авантюри, но те в никакъв случай не можеха да съперничат на прелюбодейството на родителите му. Спомняше си как баща му съвсем открито флиртуваше с други жени, и то доста често. Майка му бе малко по-дискретна, но при пътуванията й винаги я придружаваха два пъти по-млади от нея мъже, които й помагаха да харчи парите си.

Изпратен на училище на шестгодишна възраст, Джош никога не бе разбрал какво представляваше истинското семейство, нито бе изпитал истинска родителска обич. Трогателната загриженост на Аманда за него преди толкова много години при случая с кактуса го бе изненадала. Не бе свикнал хората да се грижат така за него, освен когато се домогваха до парите му.

Аманда винаги бе до него през най-тежките мигове на живота му. Когато си бе счупил крака на ски, Аманда бе дошла да го посети в болницата с цветя и истинско съчувствие. Тя се суетеше около него, когато беше болен, дразнеше го, когато беше добре, беше станала неразделна част от живота му. Но през цялото това време той никога не я бе докосвал. Дори и под имела в коледната нощ.

Всичко обаче се бе променило преди няколко часа на брега. Сега той не искаше да си спомня как се бе грижила за него. Желаеше я, но не знаеше как да съчетае това с привързаността си към нея, с приятелството им.

Връзките му с другите жени бяха прости. Любовниците му бяха опитни светски дами, които търсеха и се задоволяваха само със секс, без емоционално обвързване. С Аманда това би било невъзможно. Връзката с нея бе равносилна на брак с деца и отдаване завинаги. След като за него женитбата бе изключена, трябваше да държи далече ръцете си от нея. Тази вечер не биваше да се повтаря.

Бе понесла отказа му с гордост и достойнство. Не трябваше да я поставя втори път в това положение, защото не му се нравеше мисълта да я вижда унизена. Не подхождаше на природата й. Беше й посветил много години, за да създаде и закали борбения й дух, да я направи способна да се противопостави на баща си. Сега не трябваше да я отклонява от истинския й характер.

Разтвори една папка и потъна в работа.