Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Escapade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и начална корекция
Надя (2013)
Корекция
sonnni (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Сюзън Кайл. Богатата наследница

ИК „Слово“, Велико Търново, 1995

САЩ. Първо издание

Редактор: Александър Александров

ISBN: 954-439-367-6

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета

Силното почукване на вратата изненада Аманда. Не очакваше Мири, а други гости обикновено не идваха тук.

— Да? — каза автоматично, когато отвори.

Но думата просто замръзна във въздуха, както и сърцето й.

Джош изглеждаше изморен. По лицето му имаше дълбоки бръчки, а под тъмните му очи — сенки. Носеше тъмносив костюм, безупречно бяла риза и червена вратовръзка. Беше много по-елегантен, отколкото би трябвало за неочаквано посещение.

— Здравей — каза тя неуверено.

Като си припомни начина, по който се бяха разделили в Опал Кей, съвсем не бе настроена да се държи приятелски.

Едната му ръка бе в джоба. В другата държеше пура. Пусна я на земята и я смачка с пета.

— Ще бъда ли поканен вътре или ще разговаряме тук? — попита тихо.

Би могла да откаже да говори с него. Но миналото винаги бе на негова страна. Беше лесно да си припомни колко внимателен беше с нея, когато баща й все още беше жив. Този спомен винаги побеждаваше, щом като се опитваше да го намрази.

— Влез — покани го. — Искаш ли кафе?

— Би било чудесно — съгласи се той. — Не съм се спирал цели четиринадесет часа.

— Бизнес пътуване?

— Какво друго? Трябваше да летя до Калифорния и обратно и навсякъде имаше закъснения.

Джош седна до малката й кухненска масичка. Покривката бе бяла, с къдри отстрани, както и завесите на прозорците.

— Харесва ми интериорът ти — забеляза той. — Не съм идвал тук, откакто се премести.

— Ти не си бил никъде на друго място, освен в офиса си и в други офиси от много отдавна — не му остана длъжна Аманда, докато пълнеше автоматичната кафеварка.

Джош проследи шарките върху покривката.

— Не, не съм.

Тя сервира чашите, чинийките, захарницата и сметаната. После сложи две салфетки за студено сервиране и сребърни лъжички. След това, като нямаше какво друго да прави, неохотно седна срещу него. Сърцето й вече щеше да се пръсне, а Джош едва ли бе дошъл и преди пет минути.

— Това приятелско посещение ли е или искаш да разбереш как вървят нещата в „Газет“? — попита го.

Джош изучаваше внимателно лицето й. Не беше единственият, който работеше прекомерно. И в нея се забелязваха следи от умора.

— Разкажи ми за „Газет“ — каза той уклончиво.

— Ще направя някои малки промени, като се надявам твоят господин Джонсън да бъде твърде зает, за да не ги забележи — започна тя, като се усмихна лекичко. — Ако ги открие, вероятно ще си имам неприятности. Но съм решена да направя печатницата рентабилна. Ако я закриеш сега, ще изгубиш пари.

— Не съм решил да я затворя — отговори Джош.

Очите му се плъзнаха към ръцете й, без никакви украшения по тях, стиснати нервно. Той самият не бе по-малко притеснен, но се опитваше да не го покаже. Не бе искал да идва тук, но беше толкова самотен. Джош се облегна назад, с изопнато лице докато се взираше в нея.

— Животът не е станал по-лесен — изрече разсеяно.

— Разбирам какво имаш пред вид.

— Споменавал ли ти е Брад нещо за финансовото си състояние? — попита той изведнъж.

„Ето за какво е дошъл.“ Аманда сведе глава.

— Знам за дълга му на комар. Но не мога да обсъждам личните проблеми на Брад дори с теб. Каквото и да ми каже, то е поверително.

— Почтено — призна Джош. — Но ако положението му стане безизходно, бих искал да ме уведомиш. Можеш да му го кажеш.

— Вече го знае. Опитва се да поеме собствената си отговорност. Постарах се да му покажа правилната посока…

— Каква интересна идея.

Джош беше обезпокоен, че Брад я е потърсил за съвет.

— Самата ти не си платежоспособна, а даваш консултации на брат ми?

Въпросът му я разгневи. Достатъчно бе търпяла наставническия му тон. Усмихна се студено.

— Е, той винаги може да си разреши проблема, както и моя, като се ожени за мен — каза тя, за да му се противопостави.

Това обаче подейства. Лицето му се изпъна като струна.

— Ще наследя моя дял от вестника незабавно, после ще му дам заем, за да го спася — добави Аманда.

Джош замръзна от изненада. Аманда остана смаяна от изражението му. Тя просто се шегуваше.

— Джош, няма да се омъжа за Брад — изрече тя, като се засмя. — Ами, той ми е като брат.

Джош вътрешно трепереше от ярост. Никога не му бе минавало през ума, че щом той намираше Аманда за привлекателна, Брад би могъл да е на същото мнение. „Моят брат-женкар и Аманда!“ Мисълта, само дори мисълта за това го подлудяваше. Не можеше да позволи това.

— Няма ли да чуеш… Джош!

Той застана до нея за секунди, вдигна я плавно на ръце и я понесе към всекидневната. Аманда не се съпротивляваше. Реакцията му бе така внезапна, че тя се облегна на гърдите му, като се опитваше да си поеме дъх. А после близостта на тялото му започна да й действа като упойващо средство и тя се отпусна в силните му ръце.

— Какво правиш? — попита шепнешком.

— Господ знае.

Джош седна в един голям фотьойл с Аманда в скута си. Тъмните му очи се плъзнаха от лицето й към раменете, към голата й плът, прозираща под черната дантела.

— Знаех, че се виждаш с Брад, но не знаех, че нещата са стигнали толкова далече — изрече той, като се задушаваше от гняв.

— Не са — увери го тя.

Пое си дълбоко дъх, а смарагдовозелените й очи го гледаха не по-малко предизвикателно от неговите.

Джош я притисна по-плътно в топлите си обятия. Остана така дълго, заровил лице в косата й. Беше като завръщане у дома.

— Не можеш ли да ми кажеш какво те тревожи? — промълви Аманда в ухото му.

— Все още не.

За миг той се изкуши да сподели с нея най-страшните си опасения, но се въздържа. Аманда не заслужаваше да се натоварва и с неговото бреме.

Тя помилва гъстата му руса коса. Ухаеше на скъп парфюм. Обичаше той да я държи така.

Бузата му се плъзна по нейната и Джош потърси устните й с нежна настойчивост. Досега не я бе целувал така. Не така дълбоко. Хареса й. Обичаше това. Устата й се разтвори гостоприемно и Аманда се размърда в обятията му, за да може да притисне ръцете си под сакото му, да почувства топлите, силни мускули на гърдите му под тънката риза.

С дълго сподавяна въздишка, той започна да разкопчава блузата й, а очите му почти се извиняваха, докато търсеха нейните.

Ако се надяваше да забележи съпротива, щеше да бъде напразно. Аманда лежеше в него притихнала, с разтворени устни и само леко потреперваше. Никога не я бе виждал гола. Не бяха стигали до по-големи интимности, освен да се целуват. Досега.

— Правиш го, защото ти липсва Тери? — попита тя шепнешком.

Джош поклати глава.

— Не, защото копнея за теб — отговори тихо.

Главата й се облегна върху широките му гърди. Наблюдаваше очите му, а цялото й тяло настръхна, когато той съвсем бавно разкопча блузата й, прикриваща стегнатите й гърди.

Джош започна да диша тежко. Не бе предполагал, че формите й са така изящни. Връхчетата на гърдите й бяха тъмнорозови, много твърди. Наведе се, като се поколеба само за миг, преди устните му да се впият нежно в тях и в блажена тишина да опитат сладостта им. Ръката му се плъзна по голия й гръб. Аманда дочу сподавения му стон, примесен с изблик на възторг. Ръцете й се обвиха около врата му и тя притвори очи, разтреперана от упойващата новост на тази сладка интимност. Никога не си бе представяла, че би могла да се чувства така от допира на устните му върху голата й плът. Като че ли потъваше в розова мъгла. По цялото й тяло се разляха сладостни вълни и тя се притисна по-плътно до него. Искаше й се това да продължи вечно. Простена, докато езикът и устните му продължаваха да увеличават възбудата й.

Времето като че ли бе спряло сред тишината на стаята. Аманда подсъзнателно бе дочула свистенето на кафеварката, шума на колите някъде далече по магистралата, защото в ушите й отекваше само учестеният пулс на Джош. Преди години не бе подозирала, че той е способен на подобна нежност. Струваше й се странно за такъв всепризнат донжуан, който непрекъснато я отблъскваше.

Целуна челото му, затворените му клепачи.

— Защо всъщност дойде днес?

— Мисля, че знаеш.

Страхуваше се да го каже на глас. Страхуваше се, че това е като някоя тайна мечта, която никога няма да се сбъдне, ако се изрече високо.

Джош повдигна глава и се вгледа в изпълненото й с екстаз, отнесено лице. Бузите й бяха пламнали. Зеленикавите й очи бяха меки, леко притворени, замъглени от наслада. Устните й бяха малиненочервени, леко подути от целувките му.

Той плъзна ръката си по стегнатата й гръд, като опипа белега, оставен от жадната му уста точно под връхчето й.

— Заболя ли те, когато направих това?

Аманда се усмихна замечтано.

— Не забелязах. — Изви се леко, все още под въздействието на сладостния трепет, избухнал в нея. — Не би ли го направил отново, за да ти кажа, дали боли?

Джош се усмихна в отговор. Докосна настръхналото й зърно, наблюдавайки как зениците й се разширяват. Нежно го хвана между палеца и показалеца си и го помилва. Тя издаде кратък опияняващ звук и устните и се открехнаха.

— Знам точно каква реакция възбужда това в тялото ти и къде — прошепна той. — Бих искал да те докосна и там. Но вече стигнахме твърде далеч. Желая те безумно, Аманда.

Аманда притисна ръката му върху гръдта си и усети топлината на дланта му да се разлива в нея.

— И аз те желая, също. Нима това е толкова ужасно?

— Не. Любовният акт между нас ще бъде нещо прекрасно. Нежно, страстно сливане, което ще ни остане за цял живот. — Пръстите му се свиха внимателно. — Но ще бъде много порочно.

— Говориш като проповедник — промълви тя.

Джош се засмя.

— Ти си девствена — изрече тихо. — В това отношение, аз съм безнадеждно консервативен. Има няколко благородни правила на поведение, останали все още, и аз вярвам в тях.

Аманда въздъхна.

— Добрите момичета изчакват, докато се омъжат — измърмори тя. — Защо обаче само развратниците се чувстват така?

— Защото ценим невинността, след като сме я изгубили — подразни я Джош.

Отново плъзна ръката си по нежната й плът, като се наслаждаваше на удоволствието, така ясно прозиращо в очите й. Внезапният й вопъл го възбуди неимоверно. Той започна да диша тежко и я покри цялата с целувки.

— Не мога да спя — промълви. — Не мога да ям, не мога да работя. Всичко, което правя, е да си спомням съкрушения ти външен вид, когато те отпратих. Затова дойдох днес. Трябваше да се убедя, че си добре, че не съм те наранил твърде много.

— Нямаше предвид нищо от онова, което ми каза тогава, така ли? — попита Аманда.

Той се засмя малко горчиво.

— Ти как мислиш?

Ръката му се придвижваше от гърдите й нагоре към изящната й шия. Очите му се опияняваха от примамливо красивите форми на девствената й плът.

— Ще науча това, което трябва да знам, до края на следващата седмица — изрече загадъчно.

Очите му срещнаха нейните.

— Ако имам нужда от теб, ще дойдеш ли?

— Какъв глупав въпрос — прошепна тя с обич.

— О, така ли? Ти си най-красивата жена, която съм виждал, Аманда. Съжалявам, че някога съм имал други жени, знаеш ли?

Знаеше. Очите му й го подсказаха.

— Нямам представа какво не е наред в живота ти — каза тя. — Но нищо няма значение. Любовта не поставя условия.

Джош придърпа обратно блузата й.

— Не. Но понякога ги налага.

Плашеше я. Като че ли имаше някакви ужасни съмнения, които не можеше, не желаеше да сподели с нея. Отново се отдалечаваше в някакво свое измерение. Трябваше да направи нещо, за да намали напрежението му.

— Това ли е всичко, което ще получа? — попита внезапно.

Джош се намръщи.

— Какво?

— Обзалагам се, че никога не си спирал толкова бързо преди — укори го тя.

Джош се опита да се засмее.

— За всяко нещо си има време.

— Да — съгласи се Аманда с присвити устни и закачливи пламъчета в искрящите си очи. — Пуритан такъв — промълви, когато той я пусна и отиде в кухнята, за да налее кафето.

— Защо? Защото не ти позволявам да ме прелъстиш?

— Не мога да проумея защо правиш изключение с мен — въздъхна Аманда.

Джош се приближи, отново възвърнал самоконтрола си.

— Защото прекалено много те уважавам, за да се отнасям с теб по този начин — призна той спокойно. — Ревнувам те от брат си. Ревнувам те от всеки мъж, който се опита да те погледне.

Седна до масата, със загадъчно изражение.

— А нямам право да се чувствам така. Никакво право.

На Аманда й хрумна мисълта, че страхът да се обвърже с нея, го отчуждаваше.

— Джошуа — започна тя, като взе голямата му ръка в дланите си, — никога до сега не сме имали тайни.

Той коленичи до стола й, очите им почти се изравниха.

— И тази няма да я има, но не мога да давам обещания, преди да съм сигурен, че мога да ги изпълня. Когато съм напълно наясно със себе си, ще ти кажа.

Стомахът й се сви.

— Не си болен, нали?

— Не. Не крия някаква фатална болест.

Аманда въздъхна с облекчение.

— Тревожиш ме.

Джош отново седна на стола си и започна бавно да отпива от кафето.

— Не е лошо. Но аз го правя по-силно.

— Следващият път можеш да го направиш ти — обеща му тя.

Той погледна часовника си, глътна останалата гореща течност и се изправи.

— Нима си тръгваш толкова скоро? — проплака Аманда.

— Да. Трябва да бъда във Флоренция в полунощ. — Джош я придърпа към себе си и я задържа така. — Трябва да вървя.

Тя потърси тъжно очите му.

— Винаги ми казваш довиждане.

— Съдба — прошепна Джош.

— Да те целуна ли ми каза? — подразни го Аманда. — С удоволствие.

Повдигна на пръсти и долепи устните си до неговите. Той се напрегна, но почти мигновено я приповдигна и с наслада се остави на топлите й ласки. Аманда потръпна при допира на здравото му тяло. Пристъпи към него с копнеж. Беше като алкохолно опиянение. Колкото повече получаваше, повече искаше. Джош усети тръпките, които я разтърсиха и се отдръпна. Той също очевидно бе възбуден.

— Престани — прошепна й.

— Лъжец — обвини го тя задъхана. — Не искаш да спра.

Джош се усмихна печално.

— Прозорливо предположение. Сигурно се дължи на висшето ти образование.

Тя сведе очи, но после пак ги повдигна.

— Не, просто проницателно наблюдение — изрече дяволито и се изчерви.

Джош се отдръпна.

— Ще ти се обадя.

Тръгна към входната врата. Тя вървеше до него, сломена и печална, защото при тях никога нямаше начало, а само край.

— Радвам се, че не искаш да се омъжиш за брат ми — отбеляза той. — Но не му обръщай гръб. Все пак, честно си е спечелил славата.

— Искаш да кажеш, че твоята не е такава? — подхвърли Аманда наслуки.

Той се обърна и я погледна през отворената врата.

— Не би ли искала да знаеш.

— Брад няма да ме измами. Моля те, опитай да си починеш малко. Капнал си от умора, а Флоренция е толкова далече…

— Не се безпокой.

Джош докосна лицето й. Обожаваше я. Усмихна се замислено.

— Опасно е да се надяваш.

— Ще бъде подло да не се надявам, когато надеждата е всичко, което ни остава.

Той отпусна бавно ръката си.

— Довиждане, скъпа.

Искаше да го върне обратно, да го задържи, да го предпази от самия него. Но Джош се обърна и тръгна към черната си лимузина, където шофьорът го чакаше със стоическо търпение. Униформеният мъж излезе, да му отвори вратата. Джош се качи. Не се обърна назад, дори когато колата потегли.

Аманда остана загледана след него, докато го изгуби от погледа си. Едва сега й се стори, че той може би я обичаше.