Сюзън Кайл
Богата наследница (16)

Глава шестнадесета

Беше вече доста късно и Нелсън Стюърт изпращаше Мири до дома й след театъра. И двамата бяха официално облечени, както подобаваше за такъв случай. Но този път, семплата й черна рокля бе доста консервативна. Подбираше така дрехите си, че да достави удоволствие на единствения мъж в своя живот. Бе съвсем дискретно гримирана, с лек парфюм. Начинът, по който Нелсън се държеше с нея, бе най-голямата й награда. Той я гледаше така, като че ли тя бе целият свят за него. С всеки изминат ден, бариерите между двамата отпадаха една по една. Понякога се чудеше, дали той щеше да се осмели да й каже дори една дума, ако тя не го бе поканила на вечеря през онази фатална събота. Сега искаше да се бе досетила за това по-рано.

— Защо се смееш? — попита той, застанал до входната й врата.

— Искаше ми се да бях приготвила онзи бифтек преди две години — призна тя.

Той задържа нежно ръката й в своята.

— Аз също. Чувствам се неудобно за начина, по който нещата тръгнаха между нас. Щях да го направя различно, ако можех да започна отначало.

— И така ни е добре — отговори тя, надигна се на пръсти и го целуна по устата.

Той се отдръпна мигновено, като се усмихна, за да не я обиди с отказа си.

— Внимавай, моля те — процеди той сухо. — Трябва да си пазя репутацията.

— Глупости! Ти и репутацията ти са влудяващи — прошепна тя. — Никога не ме целуваш.

Той се изкашля неспокойно.

— Ще има много време за това по-късно. Сега е по-важно да се опознаем.

— Може би е така, но все пак би могъл да ме целунеш — напомни му тя. — Не съм недосегаема.

Той я погали нежно по косата.

— Мири, преживяла си нещо ужасно. Не искам да избързвам. Както ми се струва, ще прекараме години и години заедно, за да се учим в леглото. Искам да си сигурна, преди да стигнеш до тази последна стъпка с мен.

Тя се опита да спори, но както винаги, той я прекъсна с лека, ефирна целувчица по устните.

— Лека нощ — усмихнато й пожела той. — Ще се видим на работа вдругиден.

— Няма ли да дойдеш на църква утре с мен.

— Бих искал — искрено й каза той. — Но сутринта ще летя до Ню Орлеанс. Трябва да се срещна с един от нашите специални агенти. Положението е необичайно. Не мога да говоря за това.

— Разбирам — каза тя сухо. — Тогава ще се видим в понеделник.

— Работата ми не е по-важна от теб — изрече той неочаквано. — Това е последният път, когато ще правя нещо в извънработно време, за когото и да било. За мене ти ще бъдеш винаги на първо място.

Бузите й станаха аленочервени.

— Не съм те молила… — прошепна тя.

— Трябвало ли е? Аз… — Той се изкашля. — Аз те харесвам.

Тя също го харесваше. Обичаше го почти до смърт. Искаше да му го признае, но Нелсън гледаше часовника си и си мърмореше нещо, както правеше понякога.

— Трябва да тръгвам. Заключи след мен и не излизай сама през нощта — каза той решително.

— Ти също — отвърна тя със същия тон. — И мъжете могат да имат проблеми.

Той се засмя.

— Знам. Работя във ФБР.

— Наистина ли? Какво съвпадение.

Той я ощипа по носа и й смигна, преди да си тръгне. Тя се прибра и заключи вратата, но остана до прозореца, загледана след него, докато не го изгуби от погледа си.

Той я обичаше, беше сигурна в това. Но колкото и време да бе минало, Нелсън си оставаше все така физически отдалечен от нея, въпреки че вечеряха и гледаха телевизия доста често заедно, ходеха на театър и концерти. Той не я допускаше близо до себе си. Най-после реши, че тя бе човекът, който трябваше да предприеме нещо. Обмисли внимателно следващата си стъпка, като прецени всички последствия. За нея това щеше да бъде голяма крачка напред, като се имаха пред вид спомените й. Но тя се чувстваше преродена, напълно готова за нов живот.

Мири го покани на вечеря следващата събота вечер. През цялата седмица тя бе много въздържана отчуждена. Държеше се студено към него, което го направи колеблив и сигурен. До петък той вече пушеше като комин и видимо губеше самообладание, когато бе близо до нея. Това влизаше точно в плановете й.

„Ще играя неговата игра“ — мислеше си тя весело, докато приготвяше изисканата вечеря. После се облече, гримира се внимателно и зачака появяването му. „Тази нощ — обеща си, — Нелсън никога няма да я забрави!“