Елизабет Гейдж
Пясъчен часовник (9)

Осма глава

Името на сина ми бе Никълъс, ако трябва да съм точна. Бях дръзнала да му дам и второ име — Джордан, и се случваше да се поддам на изкушението да го използвам, когато бяхме съвсем сами.

Същата вечер Джордан остана да вечеря с нас. Ник се залепи тутакси за него. А Джордан съзерцаваше сина ми с някаква смесица от изумление и екзалтация. Повече от очевидно бе, че той гледаше на Ник като на чудо от кръв и плът.

Естествено, веднага разбра истината. Усетих го още в парка. През целия си живот не бях виждала нещо толкова красноречиво като огледалното привличане между тези две лица, лицето на мъжа, когото обичах, и на сина, който бях откраднала от него.

Джордан обаче не направи никакъв коментар. Той просто разговаряше с момчето, играеше си с него на плетения ми килим и само от време на време ме поглеждаше с очи, от които сърцето ми се разтапяше.

Стореното — сторено. Твърде късно бе да си пожелавам това да не се беше случвало. Двете реалности, които бях смятала, че винаги ще останат разделени, се бяха слели в едно. Сега ми оставаше единствено да бъда мълчалива наблюдателка.

Същата нощ, след като момчето заспа, се любихме. В страстта на Джордан, която бе нежна и бавна, почувствах спомена за онова, което се случи между двама ни преди четири години. Моят собствен отклик на ласките му ме върна към онази нощ, към необикновената сложност на света и към мига на нашето сливане.

Сега обаче ставаше още по-сложно, защото в прегръдката му усещах задълбочаващата се, поглъщаща го любов към неговия син. Не бях сама в обятията му. Не можех да се лаская дотам, че да си въобразя, че той бе тук само заради мен. Точно както в нощта на нашата среща не си мислех, че бе дошъл единствено заради мен.

Нищо от това, което ми се случваше, не бе свързано само с мен. Бях част от нещо много по-голямо, нещо сложно и объркано, което заемаше централно място в сърцето на Джордан. А синът ми бе станал част от тази сложна система.

Джордан отиде да погледне спящото дете, преди да си тръгне. Сетне обърна очи към мен. Едва ли, затваряйки вратата след себе си, си даваше сметка каква бъркотия остави в трудно поддържаното ми равновесие.

Интервюто ми с него продължи. Ден след ден се срещахме в свободното му време. Присъствах на срещите с бизнес партньорите му. Случваше се да вечеряме заедно. Джордан бе много зает човек, но винаги намираше време за мен.

Няколко пъти на нашите срещи присъстваше и Кристин. Държеше се с нея нежно. Шегуваха се с връзката си, изобщо поведението им беше на влюбени. Когато улавяше ръката й, ме поглеждаше. Ала аз знаех, че предишната нощ ме бе държал в прегръдките си. Знаех също така, че бе притискал сина ми до гърдите си, наслаждавал се бе на присъствието му и бе съжалявал за пропуснатото време през изминалите четири години.

Така се случи, че един път разговарях само с Кристин. Бях притеснена. Попитах я за професионалните й планове, за намерението й да свърже живота си с този на Джордан. В негово отсъствие ми се стори с една идея по-хладна, но бях убедена, че не подозира нищо.

Времето минаваше и започнах да усещам, че тя бе неспокойна. Моят нестихващ интерес към миналото на Джордан като че я изнервяше. Даваше да се разбере, че иска интервюто да завърши. Ясно беше, че Кристин искаше да се омъжи. Беше се изморила от продължилото прекалено дълго встъпление към бъдещия й живот. Държеше да стане съпруга на Джордан и той да загърби миналото си.

Гледах да не насилвам нещата. Чувствах се като престъпник, но и не можех да се спра. Не ме напускаше чувството, че самият Джордан бе попаднал в капана на нещо извън него самия. В ласките си бе започнал да влага много повече от онова, което се дава на една жена. Сякаш се любеше със своята мечта. Случваше се да ме наблюдава, докато го чакам в леглото и в очите му блуждаеше израз, който ме караше да се чувствам едновременно желана и много сама. Ръцете му ме прегръщаха, ала той като че беше на милиони километри. Ето защо срещите ни бяха винаги някак болезнени, понякога отвъд възторга. Бяха като пропадане в друг свят.

Джордан и Ник се разбраха от самото начало. Въпреки всичките ми усилия, Ник очевидно имаше крещяща нужда от присъствието на мъж около себе си. Джордан бързо стана негов приятел, научи го на неща, които бяха непостижими за мен, показа му начини на възприемане, познати само на мъжете.

Не мина много и Ник започна да настоява Джордан да му пожелае лека нощ. Държеше да говори с него, когато Джордан ме търсеше по телефона. Искаше да му покаже книгите си, играчките и рисунките. Привързаността им растеше като лавина. Сякаш бързаха да наваксат пропуснатото време през тези четири години.

Почувствах, че трябва да се възпротивя на това, което ставаше, но очевидно бе твърде късно. Нещата се развиваха, независимо от мен, това бе порив, дошъл някъде дълбоко от миналото, на който никой не можеше да се противопостави.

Един ден през юни Джордан бързо ме въведе в кабинета си и ми съобщи, че годежът му с Кристин е развален.

— Отдавна беше време — уточни той. — Не бяхме един за друг. Тя го знаеше също. И май изпита по-голямо облекчение и от мен.

Новината не ме изненада толкова, колкото ме стъписа. Бях почувствала накъде вървят нещата още по време на разговорите ми с тях, личеше в начина, по който се бяха променили едва забележимо отношенията им. Бях го приписвала по-скоро на собственото си въображение, подклаждано от обърканите ми чувства, които едва държах под контрол.

— Джордан, не зная какво да ти кажа. Може би ако не бях се появила…

— Ако ти не се беше появила, никога нямаше да позная щастието — прекъсна ме той.

— Преувеличаваш — опитах се да възразя.

— Кейт, искам да живея с теб — заяви Джордан, без да изчака да довърша. — С теб и моя син.

Реагирах с гняв, който изненада и самата мен.

— Кристин подозирали каква е истината? — попитах.

— За нас ли?

Поклатих глава утвърдително.

— Тя знае ли как си я използвал?

— Защо да съм я използвал? Какво искаш да кажеш? — имаше вид на изненадан. Видях, че той самият не виждаше истината.

Нямах сърце да го нападам, ала ми се искаше да изразя по някакъв начин своя протест.

— Джордан, не съм аз.

— Не те разбирам.

— Не съм аз тази, която си намерил.

Той мълчеше и само ме гледаше. Улови нежно кичур от косите ми и го отстрани от лицето ми. Изглеждаше засегнат.

— За какво говориш?

Поех дълбоко дъх, с надеждата, че ще събера сили, за да му се противопоставя.

— През всичките тези години ти не си търсил мен. Убедена съм в това. Опитвах се да си внуша, че няма значение. Но има. Всичко има значение… Между един мъж и една жена.

— Не си ли малко самонадеяна? — попита Джордан. — Смяташ, че знаеш по-добре от мен какво съм търсил, така ли?

— Виждам го в очите ти всеки път, когато ме погледнеш — упорствах. — Аз съм просто връзката. Човекът, който те свързва с всичко останало. С миналото, с Лили… И заради Ник това минало е достатъчно реално, за да го сграбчиш. Ала всичко това не съм аз. Това е мечта — извърнах очи, за да избегна погледа му. — Точно както сам го каза в интервюто. Някои нощи не могат да се впишат в реалния свят. Трябва да бъдат оставени сами на себе си. А ние с теб не ги оставяме.

Обърнах му гръб. Бях изненадана, че думите ми, които ми бяха стрували толкова много, не произведоха желания ефект.

— Не те моля за нищо — каза той. — Давам си сметка, че нямам право на това. Ти си свободна жена, Ник е твой син. Неговото, както и твоето бъдеще, са твой личен избор. Не се лаская дотолкова, та да смятам, че имам някакво право да се намесвам — Джордан ме погледна нежно. — Има ли някой друг? Някой мъж?

— Не. Няма никакъв мъж — тези негови думи ме засегнаха повече от всичко, казано дотук.

— Но е имало — продължи Джордан. — Живяла си с някакъв мъж доста дълго.

— Как разбра?

— Просто бях любопитен. Не е тайна за никого.

— Сега това е без значение за мен — усмихнах се.

Той въздъхна с видимо облекчение.

— Не искам от теб да се посветиш на мен, нито пък мога да го искам от сина ти. Ала наистина те моля да ми дадеш възможност да бъда щастлив. Няма как да знаеш колко стоплен и колко наистина жив се чувствам, когато съм с теб. Откакто почина майка ми, никога не съм се чувствал така. А може би и преди това. Нека споделя с Ник това, което нося в сърцето си. Моля те, Кейт.

Изпитах физическа слабост. Отпуснах надолу глава, досущ като виновно дете. Знаех какво трябва да се направи, но просто нямах сили. Бях изчерпала всичките си запаси от смелост.

— Да знаеш, че такива неща се наказват — промълвих. — Нали го знаеш?

Джордан ме прегърна нежно.

— Малко ли сме били наказани ние с теб досега?

Предпочетох да замълча. Знаех какво има предвид. Ала в същото време виждах и другата страна на монетата. Животът никога не е бил лесен за мен, но в известен смисъл съм имала късмет. А сега той искаше да поставя на карта малкия свят, който си бях изградила.

— Нима е възможно любовта да е грях? — попита Джордан. — Освен това съм готов да рискувам всичко, за да бъда с теб.

Той спокойно можеше да каже „за да бъда с двама ви“. Знаех, че никога не би изрекъл, дори дълбоко в сърцето си, „с теб“. „С теб Кейт“.

И въпреки всичко се предадох.

— Е, добре — въздъхнах.