Марк Твен
Писма от Земята (12)

Писмо единадесето

Човешката история от всички векове е пропита с кръв, осквернена с омраза и опетнена със зверства. Но след библейските времена в нея се забелязва все пак известна мярка. Дори Църквата, която има заслугата, че откак е установила своето господство, е проляла повече невинна кръв, отколкото всички политически войни, взети заедно, спазва някаква мярка. Донякъде, разбира се. Но забележете: когато Господ Бог, повелителят на небето и земята, тръгвала война, той не признава мярка. Той няма капчица милост — той, когото наричат Извор на милосърдието. Той убива, убива и убива! Всички мъже, всички животни, всички момчета, всички младенци. А също всички жени и всички момичета, с изключение на онези, които не са дефлорирани.

Той не прави разлика между невинни и виновни. Младенците били невинни, животните били невинни, много мъже, много жени, много момчета, много момичета били невинни и въпреки това трябвало да пострадат заедно с виновните. Безумният Баща искал само кръв и мъки, а чии — нямало значение.

Най-тежкото наказание се стоварило върху тези, които в никакъв случай не заслужавали такава жестока участ — върху 32000 девственици. Разголили ги и проверили половите им органи, за да се уверят, че ципата им е все още цяла, а след това унижение ги отвели от родната им страна, за да ги продадат в робство — най-срамното и най-унизително робство, робството на проституцията; те станали държанки, които трябвало да възбуждат похот и да я удовлетворяват с телата си, робини на всеки купувач, бил той порядъчен човек или груб и мръсен негодник.

Именно Небесният Отец подложил на такова чудовищно и незаслужено наказание тези осиротели и беззащитни девици, чиито родители и близки бил изтребил пред очите им. А в това време те сигурно са му се молели за милост и спасение. Положително.

Тези девици били „плячка“, военен трофей. Той поискал своя дял и го получил. Но за какво са му били тези девственици? Запознайте се с неговата история по-нататък и ще разберете.

Неговите свещеници също получили дял от девствениците. А за какво са им потрябвали на свещениците тези девственици? Отговора на този въпрос ще намерите в неписаната история на католическата изповед. През всички векове, откакто същества Църквата, главно развлечение на свещеника-изповедник е било прелъстяването. Отец Хиацинт заявява, че от сто изповядали се пред него свещеници 99 са използвали с успех изповедалнята за прелъстяване на омъжени жени и млади момичета. Един свещеник му признал, че от деветдесетте момичета и жени, изповядали се при него, никоя — освен старите и грозните — не е убягнала от неговите похотливи обятия. Официалният списък от въпроси, които свещеникът е длъжен да задава, непременно ще възбуди всяка жена, стига да не е паралитична.

В цялата история на дивачеството и на цивилизования свят няма по-безжалостна и по-унищожителна война от тази, която Милостивият Баща е водил срещу мадиамците. В официалните сведения за нея не се дават отделни схватки, епизоди или незначителни подробности, борави се само на едро: всички девственици, всички мъже, всички младенци, всички „живи души“, всички къщи, всички градове; тези сведения разгръщат пред вас една огромна картина — додето ви око стига — на пожарища и стихийно опустошение, а вашата фантазия добавя мъчителна безжизненост и ужасяващо безмълвие — безмълвието на смъртта. А несъмнено имало е и отделни епизоди. Но къде ще ги намерим?

В най-новата история, в историята, творена от червенокожия индианец. Той е повторил делото Господне, следвайки точно Божия пример. През 1862 година индианците в Минесота, угнетявани и мамени предателски от правителството на Съединените щати, въстанали против белите заселници и ги изтребили, изтребили всички, които им попаднали в ръцете, без оглед на възраст и пол. Ето ви един епизод:

Дванадесет индианци нахълтали призори в една ферма и изловили цялото семейство — фермера, жена му и четирите им дъщери, най-малката от които била на четиринадесет, а най-голямата на осемнадесет години. Те разпънали родителите, тоест изправили ги голи-голенички до стената в гостната и заковали ръцете им на стената. След това разсъблекли дъщерите, проснали ги на пода пред родителите и се изредили отгоре им. Накрая разпънали момичетата на срещуположната стена, отрязали им носовете и гърдите и… Не, за това няма да ви разказвам. Всяко нещо си има граница. Съществуват такива ужасни мръсотии, че перото отказва да ги опише. Когато след два дни дошла помощ, един от тези нещастници — бащата, бил все още жив.

Запознах ви само с един епизод от клането в Минесота. А мога да ви приведа петдесет. Те биха отразили всички зверства, каквито е способна да изобрети човешката жестокост.

Тези примери убедително подсказват какво се е случило при кампанията против мадиамците, ръководена лично от Милостивия Отец. Кампанията в Минесота е просто копие на похода срещу мадиамците. Всичко, което е ставало в едната, е ставало и в другата.

Не, в същност не е точно тъй. Индианецът е бил по-милостив от Милостивия Отец; той не е продавал девиците като робини, за да задоволяват до края на тъжните си дни похотливите желания на убийците на своите близки; той само ги изнасилвал, а после благородно прекратявал техните мъки, дарявайки им тъй желаната смърт. Той палел къщи, но не всички. Той отмъквал невинните безсловесни животни, но не ги убивал.

И можете ли да допуснете, че този безсъвестен бог, този морално пропаднал тип ще вземе да проповядва морал, кротост, смирение, праведен живот, чистота? Това изглежда невъзможно, невероятно. Но чуйте какво казва той; това са негови собствени думи:

Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.

Блажени плачещите, защото те ще се утешат.

Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.

Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.

Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.

Устата, изрекла тези чудовищни насмешки, тези нечувано лицемерни думи, е същата тази уста, която заповядала да бъдат изтребени до крак мадиамските мъже, младенци и добитък; да бъдат подпалени всички градове; да бъдат продадени всички девици в мръсно, гнусно робство. Това е същият този Бог, който подложил мадиамците на дяволски жестокости, възпроизведени в подробности от индианците в Минесота осемнадесет века по-късно. Епизодът с мадиамците го е изпълнил с радост. Също и минесотският епизод — иначе той не би го допуснал.

Проповедта на планината трябва да се чете от амвона наред с цитираните глави от „Числа“ и „Второзаконие“, тогава богомолците ще могат да получат по-пълна представа за нашия Небесен Отец. Но досега аз не знам случай някой свещеник да ги е чел заедно.