Марк Твен
Писма от Земята (1)

Твореца седеше на престола и размишляваше. Зад Него се простираше безграничната небесна твърд, окъпана във величествена светлина и багри; пред Него като стена се издигаше черната нощ на Пространството. Могъщ, подобен на сурова планина, Той се извишаваше до самия зенит, а божествената Му глава сияеше във висинето като далечно слънце. В нозете Му стояха три гигантски фигури, които почти се губеха пред Него — това бяха архангелите, чиито глави стигаха едва до глезените Му.

Творецът престана да размишлява и рече:

— Размислих. Вижте!

Той вдигна десница и от нея рукна ослепителен огнен поток — милиони огромни слънца, които разкъсаха мрака и пронизвайки Пространството, полетяха към неговите крайни предели, все по-надалеч и по-надалеч, все по-малки и по-мъждиви, докато се превърнаха накрая в диамантени гвоздейни главички, проблясващи под необятния свод на вселената.

След един час Големия съвет биде разпуснат.

Потресени и озадачени, архангелите се отдалечиха от престола и намериха едно уединено кътче, където можеха да си поговорят свободно. Но никой от тримата не бързаше да започне, напротив, всеки очакваше друг да стори това. Всеки гореше от нетърпение да си каже думата за великото събитие, но предпочиташе да не взема становище, преди да е чул мнението на другите. И тъй, започна се безцелен, тегав разговор за незначителни неща, който се проточи скучен и отегчителен, докато накрая архангел Сатана събра всичката си смелост — а смелост на него не му липсваше — и направи решителната крачка. Той каза:

— Знаем много добре, господа, за какво сме се събрали да поговорим, тъй че да оставим преструвките и да започнем. Ако Съветът е на същото мнение…

— Именно, именно! — възкликнаха благодарно Гавраил и Михаил.

— Чудесно, тогава да продължим. Ние станахме свидетели на забележително събитие — не може да не се съгласим с това. Що се отнася до неговата практическа стойност — ако изобщо има такава стойност, — трябва да кажем, че този въпрос нас никак не ни засяга. Можем да мислим каквото си искаме, но… толкоз. Право на глас ние нямаме. Според мен Пространството си беше добро и в досегашния си вид, добро, и при това полезно. Прохладно и тъмно — спокойно място, където от време на време можехме да си отдъхваме от изнежващия климат на небесата и тяхното досадно великолепие. Но това са подробности, които нямат особено значение. Новото, изключителното се състои в… В какво се състои, господа?

— В изнамирането и въвеждането на механичния, самодействащ и саморегулиращ се закон за управление на тези мириарди въртящи се и препускащи слънца и светове.

— Точно така! — каза Сатаната. — Вие схващате каква колосална идея е това. Върховният Разум не е създавал досега подобно нещо. Закон — механичен Закон, точен и неизменен Закон, който няма да се нуждае нито от наблюдение, нито от корекции, нито от промени, докато съществува вечността! Той каза, че тези безбройни огромни тела ще витаят из пустинята на Пространството с векове, ще препускат с невъобразима скорост по гигантски орбити и въпреки това никога няма да се сблъскат, периодът на въртенето им няма да се удължи, нито намали дори със стотна част от секундата в течение на две хиляди години! Това е то новото чудо, най-голямото от всички чудеса — Механичният Закон! И Той го нарече ЗАКОН НА ПРИРОДАТА и каза, че Природният Закон е БОЖИ ЗАКОН — две различни названия за едно и също явление.

— Да — отбеляза Михаил, — и Той каза още, че ще въведе Природния Закон — Божия Закон — във всички свои владения и този Закон ще бъде върховен и ненарушим.

— Освен това — добави Гавраил, — Той каза, че с течение на времето ще създаде животни, които също ще подчини на действието на този Закон.

— Да — потвърди Сатаната, — и аз чух да казва това, но не Го разбрах. Какво значи „животни“, Гавраиле?

— А, че откъде да знам? Как можем да знаем ние? Това е някаква нова дума.

(Минават три века небесно време, които се равняват на сто милиона години земно време. Влиза Ангел-Вестоносец.)

— Господа, в момента Той създава животните. Ще благоволите ли да дойдете и погледате?

Те отидоха, видяха и се изпълниха с недоумение. Най-дълбоко недоумение — и Твореца забеляза това и рече:

— Питайте и аз ще ви отговоря.

— Божествений — каза Сатаната с дълбок поклон, — а за какво са те?

— За да установим по експериментален път принципите на поведението и морала. Наблюдавайте ги и се поучете.

Те бяха хиляди и при това пълни с енергия. Всички бяха заети, страшно заети — най-вече с взаимното си изтребление. След като ги изследва с един от най-силните микроскопи, Сатаната каза:

— Този голям звяр избива всички по-слаби, о, Божествений.

— Тигърът ли? Да, разбира се. Законът на неговата природа е свирепостта. Законът на неговата природа — това е Божият Закон. Тигърът не може да не му се подчини.

— Значи, като се подчинява на този закон, той не извършва никакво престъпление, о, Божествений?

— Не, той е напълно невинен.

— А ето тази кротка твар тук, о, Божествений, тя приема смъртта без съпротива.

— Заекът ли? Да, разбира се. Нему липсва смелост. Такъв е законът на неговата природа — Божият Закон. И той е длъжен да му се подчини.

— Значи, несправедливо ще бъде да искаме от него да отиде против собствената си природа и да окаже съпротива, о, Божествений?

— Да. Несправедливо би било да искаме от което и да е създание да въстава против собствената си природа — против Божия Закон.

Още дълго време Сатаната задава въпроси, а после каза:

— Паякът убива мухата и я изяжда; птицата убива паяка и го изяжда; дивата котка убива гъската, а… с една дума, всички се избиват взаимно. Накъдето и да се обърнеш, все убийства. Тук са безбройно множество твари и всички те убиват, убиват, убиват, всички те са убийци. И всички те са невинни, о, Божествений?

— Да, те са невинни. Такъв е законът на тяхната природа. А законът на природата е винаги Божи Закон. А сега… гледайте… вижте! Едно ново създание, при това шедьовър — Човек!

И се появиха рояци, тълпи, милиони мъже, жени и деца.

— А какво ще правите с тях, о, Божествений?

— Ще вложа във всеки отделен индивид в различни степени и отсенки всички онези разнообразни нравствени качества, които бяха разпределени поединично сред безсловесния животински свят — смелост, страхливост, свирепост, кротост, честност, справедливост, хитрост, вероломство, великодушие, жестокост, злоба, коварство, похот, милосърдие, жалост, безкористност, егоизъм, нежност, чест, обич, омраза, низост, благородство, вярност, двуличие, правдивост, лъжливост, — всеки човек ще получи всички тези качества и те ще представляват неговата природа. У някои възвишените прекрасни черти ще преобладават над лошите и такива хора ще се наричат добри; у други ще вземат връх лошите черти и такива хора ще се наричат лоши. Гледайте… вижте… те изчезват!

— Къде отидоха, о, Божествения?

— На Земята — и те, и всички техни събратя — животните.

— А какво е това Земя?

— Малко кълбо, което аз сътворих преди една-две ери. Вие го видяхте при взрива на световете и слънцата, които рукнаха от моята десница, но не сте му обърнали внимание. Човекът — това е експеримент, а останалите животни — друг експеримент. Времето ще покаже дали си заслужаваха труда. Демонстрацията завърши. Можете да се оттеглите, господа.

Изминаха няколко дни.

Те отговарят на продължителен период от време (ваше), тъй като един небесен ден се равнява на хилядолетие.

Сатаната се възхищаваше гласно от някои бляскави дела на Твореца — възхищение, зад което не бе трудна да се забележи ирония. Той правеше тези изказвания поверително, пред своите верни приятели — другите архангели, но някои от обикновените ангели го подслушаха и го обадиха на Ръководството.

Тогава Сатаната биде изгонен от небесните селения за един ден — един небесен ден. Той отдавна беше свикнал с подобни наказания, които го сполетяваха поради прекалено острия му език. Преди го напъждаха в Пространството, понеже нямаше къде другаде да го пратят, и той хвъркаше унило там сред вечната нощ и арктическия мраз; но сега той реши да намери Земята и да види как върви експериментът с Човешкия Род.

След известно време Сатаната писа — съвсем поверително — на свети Михаил и свети Гавраил какво е видял там.