Марк Твен
Писма от Земята (5)

Писмо четвърто

И тъй Първата Двойка напуснала рая, преследвана от проклятие — вечно проклятие. Те били лишени от всички радости, които познавали преди Грехопадението, и все пак се чувствали богати, защото сега имали една радост, която струвала повече от всички други: вече познавали Висшето Изкуство.

Те най-усърдно се занимавали с него и били щастливи. Този път божеството им заповядало тъй. И те се подчинили. Добре, че забраната била махната, защото те и без това щели да се занимават с това изкуство, ако ще сто божества да бяха го забранили.

Резултатите не закъснели. Във вид на Каин и Авел. А те имали сестри. И знаели какво да правят с тях. Това довело до нови резултати. Каин и Авел родили няколко племенници и племеннички. Те на свой ред родили няколко втори братовчеди. Оттук нататък уточняването на родствените връзки става все по-трудно и опитите в тази насока били изоставени.

Приятният труд по заселването на Земята продължавал от век на век, и то при висока производителност, защото в онези щастливи дни представителите на двата пола владеели Висшето Изкуство дори на такава възраст, когато по всички правила би трябвало да са отишли в гроба още преди осемстотин години. Слабият пол, нежният пол, прелестният пол несъмнено е бил тогава в най-добрата си форма, защото привличал погледите дори на боговете. Истински богове. Те слизали от небесата и прекарвали чудни мигове с тия жарки, млади хубавици. Това е описано в Библията.

С помощта на тези чуждестранни гости населението на Земята растяло, растяло, докато достигнало няколко милиона. Ала Бог се разочаровал от хората. Не му харесвал техният морал, който в някои случаи наистина не бил по-добър от неговия. И въобще представлявал доста точно копие на неговия. Много лоши били хората и като не знаел как да ги превъзпита, Бог решил да ги унищожи. Това е единственото наистина просветено и достойно хрумване, което Библията му приписва, и то би могло да затвърди навеки неговата репутация, ако той би го осъществил. Но Бог винаги е бил несериозен — въпреки рекламата, която си прави — и добрите му намерения се провалили. Той се гордеел с човека; човекът бил най-съвършеното му изобретение, човекът бил най-големият му любимец (ако не се смята мухата) и той не можел да се раздели с него завинаги; ето защо накрая решил да остави нещо за мостра, а останалите да издави.

Типична за него постъпка. Той бил създал всички тези негодници и единствено той носел отговорност за тяхното поведение. Нито един от тях, взет отделно, не заслужавал смърт. Но съвсем правилно било да се унищожат всички, още повече, че тяхното сътворение било само по себе си нечувано престъпление, а да ги остави да се размножават и занапред, би означавало да върши ново престъпление. Но пък би било нечестно и несправедливо да се проявява снизходителност към любимците — трябвало да бъдат издавени или всички, или никой. Ала той не искал това; решил, че непременно трябва да остави половин дузина за разплод. Не бил в състояние да предвиди, че новото човечество отново ще се превърне в измет, защото бил Всевиждащ само в собствените си реклами.

И тъй Бог решил да запази Ной и семейството му и подготвил изтреблението на всички останали хора. Той направил проект за Ковчег, а Ной се заел да го строи. Нито един от двамата не бил строил Ковчег преди това, те изобщо нямали представа от ковчези, тъй че можело да се очаква нещо уникално. И така излязло. Ной бил земеделец и макар да знаел за какво е нужен Ковчегът, съвсем не можел да прецени отговарят ли размерите му на нуждите (а те, естествено, не отговаряли), но предпочел да не търси съвет от никого. Бог и не помислил, че Ковчегът може да се окаже тесен, и продължил проектирането наслуки. В края на краищата се получил съд, който не отговарял на изискванията, и светът и до ден-днешен пати от това.

Ной построил Ковчега. Положил всички усилия да го построи колкото е възможно по-добре, но изпуснал редица съществени неща. Ковчегът нямал нито рул, нито платна, нито компас, нито помпи, нито морски карти, нито лот^[1], нито котви, нито корабен дневник, нито осветление, нито вентилация, а що се отнася до товарните трюмове, които са най-важното — по-добре да не говорим за тях. Ковчегът щял да се носи по морето цели единадесет месеца и следователно му бил нужен такъв запас от прясна вода, с която да се напълнят два ковчега, но никой не се погрижил за допълнителен ковчег. Морска вода не биха могли да използват, защото тя е солена, а знаем, че такава вода не могат да пият нито хората, нито сухоземните животни.

А трябвало да се запази не само мостра от човека, но и търговски мостри от другите животни. Нека ви кажа, че когато Адам изял ябълката от Градината и се научил как да се плоди и размножава, другите животни, наблюдавайки Адам, също усвоили това изкуство. Много хитро и предвидливо от тяхна страна, защото по този начин те извлекли от ябълката всичко, което било полезно в нея, без да я вкусват, и затова не се заразили от пагубното нравствено чувство — прародител на всяка безнравственост.