Марк Твен
Писма от Земята (6)

Писмо пето

Ной започнал да събира животните. Той трябвало да има по един чифт от всички твари, които ходели, пълзели, плавали или летели в света на живата природа. Колко време му е било необходимо, за да събере тварите, и колко му е струвало това, можем само да гадаем, тъй като няма писмени данни за тези подробности. Когато Симах решил да въведе младия си син в светския живот на императорския Рим, той изпратил свои слуги в Азия, Африка и къде ли не, за да събират диви зверове за цирковите зрелища. Цели три години били нужни на слугите му, за да съберат тези животни и да ги доставят в Рим. Както се досещате, става дума само за четириноги и алигатори — никакви птици, нито змии, нито жаби, нито червеи, нито въшки, нито плъхове, нито бълхи, нито кърлежи, нито гъсеници, нито паяци, нито мухи, нито комари, — нищо, освен най-прости и обикновени четириноги и алигатори, и то само такива четириноги, които стават за битка на арена. И все пак, за да събере само тези животни, били нужни, както вече казах, цели три години, а разходите за покупката на животните и превоза им и за заплатите на слугите възлезли на четири милиона и петстотин хиляди долара.

И колко животни е събрал Симах? Неизвестно. Във всеки случай по-малко от пет хиляди, защото това е най-големият брой животни, събирани някога за римските зрелища, и тази колекция принадлежала на Тит, а не на Симах. Но тия две зверилници представлявали детска играчка в сравнение със зверилницата на Ной. Той трябвало да събере 146 000 вида птици, зверове и сладководни животни и над два милиона екземпляра насекоми.

Хиляди от тези животни се ловели много трудно и ако Ной не бил махнал с ръка и не се отказал овреме от това занимание, сигурно и досега щеше да се поти, както се говори в книгата на Левит. Разбира се, не искам да кажа, че Ной изобщо зарязал работата. Не, съвсем не. Той просто наловил толкова твари, колкото можел да побере Ковчегът, след което престанал да лови.

Ако още от самото начало е имал представа за размаха на предстоящата работа, той би разбрал, че ще му е необходима цяла флота ковчези. Ала Ной не знаел колко вида твари има на Земята. Не знаел това и неговият Шеф. Ето защо той не взел в Ковчега нито кенгуру, нито опосум, нито птицечовка и останал без много други незаменими дарове, които любещият Творец бил създал за човека, но после ги забравил, понеже те отдавна се били замъкнали в онази част на Земята, която той никога не бил виждал и за която нямал никаква представа.

Така тези твари избягнали на косъм смъртта. Спасила ги проста случайност. Водата не стигнала дотам. Вода имало само колкото да се наводни едно кътче от земното кълбо — останалата част не била известна по него време и се смятало дори, че тя не съществува.

Обаче събитието, което в последна сметка накарало Ной да прекрати окончателно събирането на зверовете — още повече, че имало вече достатъчно за практически цели, а останалите можел да остави да изгинат, — се случило през последните дни: пристигнал един развълнуван странник с най-тревожна вест. Той съобщил, че се бил установил на лагер между някаква планина и долина на разстояние от шестстотин мили и там станал свидетел на поразително зрелище: както си стоял на края на една урва пред широка долина, изведнъж забелязал откъм другия край на долината да се надига тъмно море от странни животни. Не след дълго те минали край него с блъскане, бъхтене, вой, пръхтене — отвратителна огромна маса от безредна плът! Ленивци като слонове; жаби като крави, мегалотерий — огромно чудовище — със своя харем; гущери, гущери, гущери, група след група, семейство след семейство, вид след вид, по сто фута дълги, по тридесет фута високи и два пъти по-зли; един от тях така плеснал с опашката си напълно безобидния сименталски бик, че той излетял на триста фута във въздуха, а после тупнал в краката на човека и начаса издъхнал. Непознатият казал, че тези исполински зверове били чули за Ковчега и идвали насам. Идвали да се спасят от потопа. Идвали не на двойки, а на цели стада: те не знаели, обяснил непознатият, че за пасажери се допускат само двойки от всеки вид и въобще нямали намерение да се съобразяват с правилата — или трябвало да ги вземат на Ковчега, или щели да потърсят сметка от капитана. Човекът казал, че Ковчегът не би могъл да побере и половината от тях; освен това те идвали гладни и щели да изядат всичко, включително зверилницата, Ной и семейството му.

Библията премълчава всички тези факти. В нея няма да намерите и намек за тях. Цялата работа е потулена. Не се споменават дори имената на тези огромни животни. Това показва, че когато хората се отнасят недобросъвестно към някое условие на даден договор, те успяват да премълчат това при всички случаи, дори в Библията.

От тези могъщи животни човек би имал неоценима полза днес, когато транспортът е толкова скъп и недостатъчен, но те са загубени. Безвъзвратно загубени по вина на Ной. Издавили се до едно. Някои още преди осем милиона години.

И тъй, когато непознатият разкрил всичко това, Ной разбрал, че ще е по-добре да офейка, преди да са се появили животните. Той искал да отплува незабавно, но мебелистите и бояджиите, които гласели гостната на мухите, имали да довършват последните подробности, та Ной загубил един ден. После загубил още един, докато натовари мухите на борда — те били шестдесет и осем милиарда, но въпреки това Бог се опасявал, че може да се окажат недостатъчни. И още един ден бил загубен за натоварването на четиридесет тона първокачествени нечистотии за храна на мухите.

Едва тогава Ной най-сетне отплувал — и то тъкмо навреме, защото Ковчегът още не бил изчезнал от хоризонта, когато чудовищата се появили на брега и техните вопли се слели с воплите на безброй бащи, майки и уплашени дечица, които под поройния дъжд се били вкопчили за заливаните вече от вълните скали и молели за помощ Всесправедливия, Всеопрощаващия, Всемилостивия Създател, който не бил откликнал нито на една молитва, откакто тези скали били изградени частица по частица от пясък, и няма да откликне, докато вековете отново не ги превърнат в пясък.