Марк Твен
Писма от Земята (10)

Писмо девето

Ковчегът продължавал своето плаване, носейки се по водите без компас и без рул, играчка на ветровете и бурните течения. И все дъжд, дъжд, дъжд! Валял, плющял, заливал всичко. Такъв дъжд не бил виждан преди. Случвали се били валежи до шестнадесет инча на ден, но този бил нещо нечувано: сто и двадесет инча на ден — цели десет фута! И този невероятен дъжд се изливал четиридесет дни и четиридесет нощи, тъй че всички хълмове, високи до 400 фута, изчезнали под водата. И тогава небесата и дори ангелите изведнъж пресъхнали, нямало откъде повече да се вземе вода.

Този Световен Потоп не излязъл чак толкова сполучлив, но все пак не бил по-лош от многото други Световни Потопи, за които се говори в Библията.

В края на краищата Ковчегът излетял високо във въздуха и тупнал на върха на планината Арарат, издигащ се на седемнадесет хиляди фута над долината. Неговият жив товар се измъкнал отвътре и се спуснал по склоновете на планината.

Ной посадил лозница, пил от виното й и то го ударило.

Той бил единственият избраник от цялото земно население, защото по-добър екземпляр нямало. Бог трябвало да сложи началото на новото човечество върху нова основа. Това била и новата основа. Изгледите не били добри. Да продължава експеримента, означавало да се изложи на много голяма ненужна опасност. Тъкмо сега бил моментът да постъпи с тези хора така мъдро, както бил постъпил и с останалите — да ги издави. Всеки, освен Твореца би разбрал това. Но той не го разбрал. Тоест може би не го е разбрал.

Твърди се, че открай време той бил предвидил всичко, което ще се случи в света. Ако това е вярно, значи, той е предвиждал, че Адам и Ева ще изядат ябълката; че тяхното потомство ще е нетърпимо и трябва да бъде издавено; че потомството на Ной също ще се окаже нетърпимо и че с течение на времето ще се наложи самият той, Бог, да напусне своя престол на небето, да слезе на Земята и да бъде разпнат, за да спаси още веднъж това досадно човешко племе. Но цялото ли? Не. Част от него? Да. А каква част? В течение на стотици поколения от всяко поколение изгивали и отивали в забвение по един милиард души — цял милиард, с изключение на десетина хиляди избраници. Тези десетина хиляди трябвало да се подбират измежду нищожната клика на християните, тъй че дори и в тази клика само един от стоте имал изгледи да се спаси. И то само сред онези католици, които имали късмет да повикат в последния си час свещеник, за да шлайфа душите им, и някой и друг презвитерианец. За останалите нямало спасение. Всички останали били прокълнати. С милиони.

Допускате ли, че той е предвиждал всичко това? Църквата поне го допуска. А това значи да допуснем, че в умствено отношение Бог е Първия Нищи във вселената, а в нравствено — стои някъде на равнището на Давид.