Чичо Стоян
Чичо и птичка

Още гола е гората,

но свенливо из тревата

гледа бялото кокиче,

а отгоре пойно птиче,

кацнало само-самичко

ми подвиква: — Чичко, чичко,

                чичко, чичко!

 

Аз го питам: — Я, кажи ми

кой тук работи с години,

кой оре браздите прави

и лехите кой направи —

украси в полето всичко?

То ми рече: — Чичко, чичко,

                чичко, чичко!

 

— От певците наши мили

тази пролет само ти ли,

що ни пееш в китна бука —

няма ли да дойдат тука

и другарите ти птички?

То отвърна: — Всички, всички,

                всички, всички!

 

— В нашите села чудесни,

ще ли пак да има песни,

ще ли подари небето

много жетва на полето

за отрудения чичко?

То откликна: — Всичко, всичко,

                всичко, всичко!