Сава Попов
Хитър Петър (57)

КАТО МИ УМРЯ МАГАРЕТО

Проточила се дълга зима. Ечемикът взел да свършва. Хитър Петър намалил дажбата на магарето с една шепа. След няколко дни я намалил още. След време почнал да му дава половината от предишната дажба.

— Хе-хе-хе!… Добре си ти, магаре мое! Ще изтраеш до зелено! — думал той и почнал от ден на ден да намалява все повече дажбата му.

Магарето отпадало, омърлушило се, не издавало звук и се залежало в обора.

— Укроти се ти! Миряса, а? Добро магаре си! — дърпал му ушите Хитър Петър, гледал го, галел го и го окуражавал: — Потрай още малко. Скоро ще дойде пролет, ще пекне слънцето, ще поникне тревата и ти ще пасеш, а птичките ще ти пеят, ще ти пеят!…

Няколко дни стопанинът нямал какво да турне в зобницата на магарето. Една сутрин той го намерил с вирнати крака. Магарето било умряло от глад.

Хитър Петър се плеснал по челото, въздъхнал и заридал от мъка:

— Сега, като ми умря магарето, тревата, ако ще, да расте до пояс!…