Сава Попов
Хитър Петър (41)

ИНАТ

Хитър Петър казал на жена си:

— Жено, иди да нахраниш магарето.

— Защо пък аз да ида? — възпротивила се жена му.

— Защото ми омръзна все аз да върша тази работа!…

— Я го гледай ти него! — рекла жената.

И от дума на дума, скарали се. Накрай решили да млъкнат. Съгласили се, който пръв проговори, той да нахрани магарето.

Начумерил се Петър и седнал в къта.

Жена му се повъртяла-повъртяла из къщи, погледала го, па видяла, че не ще изтърпи все да мълчи, тръшнала вратата след себе си. Отишла у съседите, седнала, отворила уста и не млъкнала.

През това време в къщата влязъл крадец. Той видял стопанина, уплашил се и се вцепенил. Петър гледал крадеца, крадецът гледал Петра — двамата се пулели и никой не обелвал зъб да каже нещо, никой не помръдвал. Пръв се съвзел крадецът. Той започнал да моли за прошка, но Хитър Петър нито помръдвал, нито говорел. Само го гледал с оцъклени очи, втренчено и страшно.

„Този човек сигурно е умрял!“ — помислил си крадецът.

Той задигнал, каквото можал от стаята, отвързал магарето, натоварил на него краденото и побързал да се измъкне, докато не са го хванали.

Жената на Хитър Петър се изприказвала и се върнала по тъмно, но още на прага се хванала за главата. Къщата била ограбена. Само Хитър Петър седял, свит в ъгъла, и я гледал навъсено изпод вежди.

— Майчице, какво е станало тук! — заскубала косите си жената.

— Ти първа проговори. Хванах те! — скочил и се развикал с цяло гърло Хитър Петър. — Сега не се чуди, но иди намери оня нехранимайко, крадеца, доведи магарето и го нахрани! Ето докъде стигнахме с твоя инат.