Сава Попов
Хитър Петър (25)

ПОКАЗАЛ МАГАРИЯТА СИ

На конски великден селският чорбаджия подарил на сина си хубав кон. Синът оглавил коня с нова юздечка, сложил на врата му гердан от сини мъниста, вързал му червени ширити, яхнал го и препуснал към хорото. Отишъл да се похвали на другарите си. Младежите наобиколили коня и започнали да го оглеждат. Там бил и Хитър Петър. Един младеж го попитал:

— Можеш ли да познаеш на колко години е този кон?

Хитър Петър потупал коня по гривата, обадил му се като на човек и кротко започнал да го оглежда.

— Чичо Петре — попитали младежите, — защо не му видиш зъбите, не знаеш ли, че по зъбите се познават годините на коня?

— Знам, чичовото — отговорил Петър, — знам, но на харизан кон не се гледат зъбите!

Младежите се засмели, а чорбаджийският син не разбрал какво казал Хитър Петър. Той помислил, че нещо го е подиграл, ядосал се, грабнал калпака от главата му и силно го тупнал на земята.

Хитър Петър си взел калпака, поизтупал го от пепела, наложил го, обърнал се към насъбралите се и спокойно им казал:

— Този момък като ми удари калпака на земята, дойде ми на ум една приказка. Сега ще ви я кажа и вие да я научите и да я разказвате: „Едно време имало един цар. Този цар знаел езика на животните. Веднъж той поискал да разбере какво си говорят те, затова заповядал всички Четириноги да се съберат в един ден на едно място. По пътя към сборното място конят рекъл на магарето: «Братовчеде, да не вземеш сега пред всички да си покажеш магарията. Бъди разумен. Дръж се прилично!» «Добре!» — обещало магарето и се възгордяло, че върви редом с такъв умен, красив и силен роднина. Но щом видяло другите животни, то навирило уши, започнало да реве, да рита, да скача, затъркаляло се в пепелта… «Ей, братовчеде, какво направи, защо ме засрами?» — запитал го после насаме конят. «Като видях толкова много хора, не можах да се стърпя. Трябваше да покажа магарията си!» — отговорило магарето.“

Хитър Петър разказвал, а младежите, усмихнати, поглеждали чорбаджийския син. Той, щом разбрал накъде бие приказката, яхнал коня и не й дочакал края.