Сава Попов
Хитър Петър (11)

КАК ПЕТЪР ИЗЛЪГАЛ СУЛТАНА

Турският султан събирал от поданиците си големи данъци. Тъй той ограбвал труда на народа и в хазната му имало много злато.

И нали имал купища пари, а нямал никаква работа, султанът по цял ден и цяла нощ се чудел как да се забавлява, как по-весело и по-приятно да прекарва времето си.

Един ден тръгнали глашатаи по всички градове и села на турската империя и съобщавали: „Който каже най-хубавата лъжа на султана, ще получи една пълна торба с жълтици!“

Отвсякъде много бедни хитреци отивали към султанския палат, но всички се връщали с клюмнали глави и празни торби.

И Хитър Петър наметнал антерията си, яхнал магарето и се запътил към Цариград.

— Къде ти е торбата, Петре? — пошегувала се жена му на изпроводяк.

— Е, от мене лъжата, а султанът ще даде жълтиците и торбата! — засмял се Петър и смушкал магарето.

Когато Хитър Петър пристигнал в султанския палат, султанът му казал:

— Сигурно си донесъл голяма торба за глупавата лъжа, която си намислил да ми кажеш!

— Нито торба нося, нито съм дошъл да те лъжа! — отговорил сериозно Петър.

— Тогава за какъв дявол си се довлякъл? — попитал султанът.

— На времето баща ти — старият султан — имал нужда от пари и моят дядо му дал назаем две крини, пълни със златни лири. Дойдох да си уредим сметките!

— Как? — скочил от креслото си ядосан султанът. — Баща ми никога не е вземал пари назаем! А откъде дядо ти е имал злато! Султаните не са оставяли на народа пукната пара! Това е най-голямата лъжа, която съм чувал досега!…

— Аз казвам, че е истина — засукал мустак Петър, намигнал и хитро се усмихнал, — и ти трябва да ми върнеш две крини, пълни със златни лири. Ако пък, както казваш, е лъжа — ще се отървеш само с една торба жълтици…

Нямало що да прави султанът — намерил се натясно и поръчал да дадат жълтиците на Хитър Петър.

Петър взел пълната торба, възседнал магарето, тръгнал и си помислил: „Немъчена пара без сметка се харчи!“ Докато пристигне в къщи, където видел по пътя си сиромах човек, давал му по една жълтица да го споменава и да разказва как Хитър Петър излъгал турския султан. Като си отишъл в къщи, на дъното на торбата дрънкали само две-три жълтици. Жена му го посрещнала и казала:

— Изглежда, малка е била лъжата ти, Петре!

Хитър Петър преметнал крак, скочил от магарето и развеселен, махнал с ръка:

— А бе, жена, лъжата ми беше добра и торбата пълна, но нали знаеш: „Сиромах човек от малко е доволен!…“