Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 35 гласа)

ТЪРГОВЕЦЪТ

Една привечер братовият син на Хитър Петър отишъл и му казал:

— Чичо Петре, искам да стана търговец.

— Добре си намислил, чичовото — похвалил го Петър, — но трябва най-напред да чиракуваш.

— Търговията не е занаят, чичо, та да се учи човек. Ще купувам по-евтино, а ще продавам по-скъпо — тъй печелят търговците.

— Ако търговците всякога печелеха, „печелковци“ щяха да им думат! — отговорил Петър.

Той помислил, че момъкът е отишъл при него за съвет, та се опитал да го поучи:

— Помни, чичовото, парата душа няма, но душата на човека може да вземе…

Момъкът бил нетърпелив, прекъснал чича си:

— Чичо, дошъл съм, ако имаш, да ми дадеш някой грош назаем да започна търговията.

Петър обичал братовия си син, искал да му помогне, затова му дал двайсет гроша — всичките, които имал скътани за черни дни. Момъкът пуснал грошовете в празната си кесия, целунал ръка на чичо си и тръгнал, а Петър пак го посъветвал:

— Отваряй си очите! И запомни от мене: на добрите хора парите са добри слуги, а на лошите — лоши господари, и още — парите могат на ум да те научат, но често ума на човека вземат.

След час-два Петър отишъл в кръчмата. Там, около една маса, с цяла дружина приятели се бил настанил братовият му син. Всичките ядели и пиели, а все младият търговец поръчвал. Той видял чичо си и го поканил да го почерпи. Хитър Петър му пошушнал на ухото:

— Чичовото, я ми дай кесията си, искам да проверя парите. Струва ми се, дал съм ти по-малко…

Момъкът дал кесията. Петър отброил двадесетте гроша, вързал ги в кърпа и ги мушнал в пояса си.

— Защо си вземаш парите, чичо? — запитал смутен „търговецът“.

— Както си започнал да купуваш, види ми се, не ще има какво да продаваш, чичовото — потупал го по рамото Петър и си отишъл.