Айн Ранд
Химн (3)

III.

Ние, Равенство 7–2521, открихме нова природна сила. Открихме я сам и само ние знаем за нея.

Ето, изречено е. Нека сега, щом трябва, ни бичуват с камшик заради това. Не знаем каква е тази сила, не знаем от къде идва. Но познаваме нейната природа, наблюдавахме я и работихме с нея. За пръв път я открихме преди 2 години. Една вечер, както разрязвахме тялото на умряла жаба, забелязахме, че кракът й потрепва. Движеше се, въпреки че тя беше мъртва. Някаква сила, непозната на хората, го караше да се движи. За нас това беше непонятно. Но накрая след много опити открихме отговора. Жабата висеше закачена на медна тел, и не друго, а металът на ножа беше изпратил странна сила до медта през лимфата в тялото на жабата. Ето защо ние сложихме парче мед и парче цинк в буркан със солен разтвор, допряхме до тях една жица и под пръстите ни стана чудо, каквото не се беше случвало до тогава, ново чудо и нова сила.

Това откритие не ни даваше покой. Започнахме да работим над него повече, отколкото над всичко друго, което изучавахме. Извършвахме всевъзможни опити и с всяка стъпка пред нас се разкриваше ново чудо. Разбрахме, че сме открили най-голямата сила на земята. Защото тя не се подчинява на нито един закон, познат на хората. Тя кара иглата да се движи и обръща стрелката на компаса, който откраднахме от Дома на Учените. Но още като малки ни учеха, че магнитът сочи на север и това е закон, който нищо не може да отмени, но нашата нова сила противоречи на всички закони. Ние открихме, че тя поражда светкавици, а досега никой не знаеше каква е причината за светкавиците. Когато се развихреше буря, ние забивахме до дупката дълъг стоманен прът и го наблюдавахме отдолу. Виждахме как безброй пъти го удря гръм. И сега знаем, че металът привлича небесната сила и той може да я излъчва.

Ние направихме странни неща с помощта на това наше откритие. Използвахме медните жици, които намерихме под земята. Обходихме тунела, като си осветявахме пътя със свещ. Успяхме да изминем само половин миля, защото и двата края са затрупани от пръст и камъни. Ние събрахме всички предмети, които намерихме, и ги занесохме до работното си място. Открихме странни кутии с метални решетки в тях, с множество метални струни, жички и намотки. Намерихме жици, които водеха до странни стъклени топки по стените, в които имаше метални нишки, по-тънки от паяжина.

Тези неща ни помагат в работата. Ние не ги разбираме, но мислим, че хората от Времената, За Които Не Бива Да Се Говори, са познавали небесната сила и тези предмети имат някаква връзка с нея. Не знаем, но ще разберем. Вече не можем да спрем, въпреки че е страшно да сме сам в познанията си.

Нито един измежду хората не могат да притежават по-голяма мъдрост от множеството Учени, избрани от всички, заради тяхната мъдрост. Но ние можем. Ние го правим. Опитвахме се да не кажем това, но ето, че го казахме. Ала това няма значение за нас. Ние забравяхме за всички хора, за всички закони, за всички предмети, освен за нашите метали и жици. Толкова много още има за учене! Толкова дълъг път се простира пред нас и какво значение има, че трябва да го извървим сам!