Сергей Снегов
Скок над бездната (6)

6

— Имаш ли друго предложение? Тогава говори! — каза Рой на брат си. — Унилото ти лице ми действува на нервите. Човек остава с впечатлението, че се готвиш не за експеримент, а за погребение. Може би ще кажеш какво не ти харесва?

— Нищо не ми харесва, Рой. Нищо. Можеш ли да ме разбереш?

— Не, не мога. Това са глупости. Някога учехме, че истината е конкретна. Преодолей раздразнението си и обясни по-конкретно.

Хенрих се постара да се овладее. Не му харесва теорията за ями във вакуума, това е главното. Опитните данни потвърждават фантастичната хипотеза за космическите мехури, но той не може да направи нищо със себе си — на него, както и на Рорик Арутюнян, тези мехури са му неприятни. Не може да противопостави на въпросната теория нито едно сериозно възражение, но от това отношението му към нея не се променя. И го безпокои пилотното сондиране. Бои се от влизането на хора в кълбото.

— Опитът показа, че капсулата свободно прониква там и безпрепятствено се връща. Не вярваш ли на опита?

— Рой, не става дума за това, в какво вярвам и в какво — не. Да, екранирането засега е надеждно, виждам. Но ти ме питаш не за сигурността на екранирането, а защо имам лошо настроение. И аз ти отговарям — имам лошо настроение, защото не ми харесва идеята за изпращането на хора в кълбото. А защо не ми харесва, не мога да обясня.

— Затова пък аз мога да го обясня — спокойно каза Рой. — Безпокои те това, че в капсулата ще седне Корзунска. Не е ли така?

— И така да е! — сърдито викна Хенрих. — Здрави мъже ще си седят спокойно на креслата в салона, а изпращат една жена дявол знае къде. Или ти забрави, че обещахме на Андрей да се грижим за сигурността на Людмила? Вижда се как се грижим.

— Да разгледаме твоите съображения по ред — предложи Рой. — Ти знаеш, че съм педант и обичам така — точка първа, точка втора… И така, точка първа. Ние си седим спокойно в креслата, защото категорично ни е забранено да пилотираме капсулата. Ако влезехме в капсулата, ползата щеше да бъде нищожно малка — ние не сме инженери и не сме запознати с навигационното й оборудване. Точка трета. Людмила и Курт имат хиляди преимущества пред нас, той е въоръжен с изчисления, с които нито ти, нито аз намерихме време детайлно да се запознаем, а тя превъзходно се справя с всички механизми на капсулата. Рорик изрично ме увери в това. Точка четвърта…

— Стига, Рой! — помоли Хенрих. — От безчислените ти точки получавам гърчове в мозъка. Правѝ каквото сте решили всички, само че отново и отново повтарям — не ми харесва тази идея!

Рой замислено каза:

— Главната опасност е свързана с енергията, която се изпраща в кълбото. Даже Томсъновото екраниране може да откаже в този бесен вихър от частици. Ние ще следим на пулта придвижването към центъра, но ще съумеем ли да се справим с аварийните ситуации? Курт моли да изменяме количеството енергия, за да се определи точно мястото, където тя изчезва. Иска да изследва кълбото при максимално подаване и при пълно изключване. Според мене това не е лишено от смисъл. Имаш ли възражения?

— Никакви — уморено каза Хенрих.

— Тогава утре — реши Рой. — Мястото ти е на пулта.

— Аз ще ги изпратя до стартовата площадка и ще се върна.

Хенрих пристигна на площадката с Арутюнян и заедно с него влезе в празната капсула. Тя приличаше на щурманска кабина, пълна с най-разнообразни механизми.

— Хенрих, тази капсула ще мине през всякакъв метал така свободно, както нагорещеният нож през масло — каза Арутюнян.

— Твоята капсула вече доказа достойнствата си — мрачно отвърна Хенрих. — Не зная дали веществото вътре прилича на масло, но тя вече го проряза.

Той излезе и се заразхожда около капсулата. Арутюнян се занимаваше с механизмите. От авиокара излязоха Людмила и Санников. Корзунска се затича към Хенрих, протягайки отдалече ръка.

— Хенрих, благословете ме за важни открития! — весело възкликна тя.

— Благославям ви за благополучно завръщане — отвърна той.

— Не, не — настояваше Людмила. — Благополучното завръщане е норма, то е предвидено в програмата. А важните открития са сполука. Нещо, което е трудно да се планира предварително. Благословете ме за сполука!

— Благославям ви за сполука! — повтори той и се усмихна някак насила.

Курт първи влезе в кабината. Корзунска се забави пред входа на капсулата.

— До скоро виждане! — радостно викна тя. — Хенрих, издействувайте си утре почивен ден — след почивката ще направим голяма разходка по Виржиния. Ще накараме и Курт да дойде с нас.

Курт промърмори, без да се усмихне:

— Сигурно ще имам по-важна работа от разходките.

Арутюнян даде старт. Продълговатият като краставица снаряд бавно се насочи към облака от прах и скоро изчезна в него. Арутюнян хвана Хенрих под ръка. Нямаше какво да правят повече на стартовата площадка. Хенрих забърза към авиокара.

На пулта Рой го посрещна с възклицанието:

— Всичко е по програмата, никакви отклонения!

На екрана се разгръщаше картината, която вече неведнъж бяха гледали. Продълговатата капсула пълзеше в тъмната маса, в сложната сплав от десет метала — такива сплави бяха непознати на човешката техника. Без Томсъновото екраниране не би могло и да се мисли за разсичането на толкова плътно вещество.

Капсулата се движеше свободно. Сърцето на Хенрих тежко биеше. В един момент Санников включи оптическите уреди и кабината ярко се освети. Санников държеше с две ръце регулаторите на хода, Корзунска обърна радостно лице към предавателя и ликуващо викна:

— В центъра сме. Изменяйте подаването на енергия.

Рой започна регулирането, двама инженери от енергоцентралата, застанали от двете му страни, мълчаливо следяха командите, готови всеки момент да направят необходимото. Санников изключи връзката, на екрана се виждаше само тъмната рохкава маса от неизвестно вещество около капсулата — онова парадоксално място, където енергията въпреки всички закони на Космоса се превръщаше в нищо. Без да откъсва очи от екрана, Хенрих мислено виждаше онова, което екранните ленти бяха безсилни да изобразят. Той чувствуваше, че здравият разум го напуска. Всичко, което ставаше тази минута там, в центъра на кълбото, около малката капсула с двамата пилоти, беше повече от непредставимо — беше немислимо! Реалност, която не съществува! Огромната енергия, изпращана от генераторите на космостанцията, се носеше на потоци от частици и вълни към центъра и се концентрираше около капсулата с двамата души. Даже секунда такова подаване би била достатъчна, за да избухне чудовищен взрив, да забушува огнена стихия от нагрята до милиони градуси плазма — така гласяха фундаменталните закони на света и светът не допускаше нито едно изключение за своите фундаментални закони. Но ето го — немислимото изключение! Може би е прав младият космолог Курт Санников и в центъра се намира дупка към тартара, към отвъдния свят, към чужда нам вселена? Но защо грандиозният водопад от енергия, изливаща се в подземието на Космоса, не увлича със себе си и капсулата, нали тя е от същите материални частици? Капсулата е увиснала над непозната бездна. Няма ли да бъде повлечена и тя натам?

Рой се обърна към брат си и тихо каза:

— Подаването е съкратено два пъти. Опасността стана по-малка.

— Опасността стана по-малка — безстрастно повтори Хенрих.

Известно време подаваха четвърт от обикновеното количество енергия. Санников помоли да я намалят още. Рой учудено се обърна към инженерите от космостанцията:

— Имам впечатлението, че командите срещат препятствие. Защо така?

Единият инженер се свърза с генераторите, другият провери няма ли повреди на пулта. На екрана изведнъж се появиха и раздвижиха силуети — на Хенрих му се стори, че движението им е по-хаотично от всякога. Отново светна вътрешността на капсулата, Курт въртеше някакъв регулатор, Корзунска викаше в предавателя:

— Приятели, какво става при вас? Никакви изменения. Продължавайте да намалявате подаването.

Инженерът от космостанцията каза на Рой:

— В генераторната изведнъж изникнаха повреди, но вече са отстранени. Можете да продължавате операцията според програмата.

Рой завъртя регулатора за поредното намаляване на подаването наполовина. Вътрешността на капсулата отново ярко се освети. На пода се гърчеше Курт Санников, Корзунска блъскаше с две ръце по стените и непрекъснато крещеше, предавателят донесе нейния отчаян вик: „Спасете ни! Спасете ни!“

Хенрих скочи иззад гърба на Рой и като изпревари с един миг брат си, превъртя регулатора към увеличаване на подаването. Рой бързо каза:

— Аз ще изведа капсулата навън, а ти побързай към площадката.

Хенрих се хвърли към изхода. До авиокара го догони Арутюнян. Прилетя втори авиокар, в него седнаха лекарите. Хенрих включи на максимален ход. Стартовата площадка беше празна. Хенрих изскочи от авиокара. Лекарите извадиха носилки и бързо започнаха да приготвят инструментите си. Арутюнян хвана мълчаливия Хенрих за рамото.

— Моля те, успокой се. Каквото може да се направи за спасението им, ще бъде направено.

Хенрих не отговори. Нищо не можеше да се направи, разбра го, когато видя падналия на пода Санников и чу предсмъртния вик на Корзунска. Беше станала непоправима катастрофа, само той единствен я предчувствуваше — и не я предотврати! От облака прах бавно изпълзяваше капсулата, тя изглеждаше невредима. От третия авиокар изскочиха Рой и Пьотр. Капсулата спря в центъра на площадката. Арутюнян разхерметизира вратите и пръв прекрачи вътре, след него лекарите, след тях Хенрих с Рой и Кесиди. Притиснати плътно един до друг, за да не настъпят онова, в което се бяха превърнали техните другари, влезлите мълчаливо гледаха към пода. Там лежаха две мъртви тела. Санников почти не се бе изменил, сгърчен, с изкривено лице, той само изглеждаше малко по-дребен. А Корзунска сякаш се бе смалила, приличаше на момиченце, странно момиченце, без капка кръв в лицето, слаба, с ръце-пръчици и тънки крачета — това беше друг човек, не този, когото бяха виждали всеки ден. Лекарят каза:

— Приятели, излезте. Ще изнасяме пострадалите.

На площадката Рой се приближи до брат си. Хенрих каза:

— Рой, за гибелта им сме виновни ние с тебе. Ние сме убийци, Рой!

— Овладей се! — заповяда брат му. — Когато се освободя, ще обсъдим кой е виновен и къде е причината. А сега се овладей! Чуваш ли, Хенрих, овладей се!