Сергей Снегов
Скок над бездната (4)

4

Както казваше Пьотр Кесиди, огледът на кълбото отблизо не им донесе нищо повече. То стоеше неподвижно сред облак прах. Дежурният енергоинженер обясни, че тази мъгла от прах е резултат от непрекъснатото подаване на огромни маси енергия в кълбото — състои се от привнесено вещество от самата Виржиния. Странични вещества няма.

Людмила каза, че прахът не представлява интерес. Хенрих се прозяваше. Само Санников клатеше глава с разбиране, сякаш обяснението на енергоинженера потвърждаваше най-смелите му догадки.

В хотела той дойде при Рой, този път без да иска предварително разрешение.

— Вие сигурно идвате с нови, невероятно сложни прости идеи, Курт? — попита Рой. — Имам една молба — не ги развивайте надълго и нашироко. Страхувам се, че не съм способен да вникна в твърде дългите доказателства.

— Искам да предложа план за изследване на кълбото — каза младежът. — Доказателствата ще излагам, ако вие сам ги поискате.

Преди всичко трябва да се изясни, каза Санников, вярно ли е, че кълбото е мехур, изхвърлен от вакуума, който сега се всмуква обратно. Той настоява на такова тълкуване. Ако е вярно, проблемът се опростява. Енергията, подавана в кълбото, забавя неговото изчезване. Оттук първото действие — да се намали подаваната енергия и да се види какво ще стане с кълбото.

— Приема се — каза Рой. — Но да допуснем, че при намаляване на подаваната енергия кълбото в съответствие с вашата хипотеза покаже, че иска да избяга от нашия свят. Ще му разрешим ли да изчезне?

— За нищо на света! — отвърна бързо Курт. — Едва тогава ще започне истинското му изучаване.

Помнейки условието на Рой, той се постара да бъде кратък. Ако кълбото започне бързо да се връща към вакуума, подаването на енергия незабавно се възстановява. Ще бъде доказано, че вътре в кълбото има яма в световния вакуум, където се губи енергията. Превръщането на гигантското газово светило в свръхплътна топка е предизвикало разкъсване на вакуума. И кълбото не е нищо друго, освен защитна ципа около разкъсването. То зараства, ципата се прибира навътре. И следователно следващото действие е да се намери това разкъсване в центъра на кълбото. За целта да се проникне в недрата му в специална капсула — отначало автомати, после и хора…

— Вие сте се побъркали, Курт! Каква безумна идея! При такъв поток от енергия, представяте ли си? Та това е милион пъти по-опасно, отколкото да „преплуваш“ Ниагара. Всяка капсула мигом ще се превърне в плазма.

— Аз съм премислил всичко — увери го младият човек. — Първо, при пуска на капсулата подаването на енергия се спира. Второ, ние ще използуваме вашето собствено изобретение. Във вашата лаборатория е доработена антигравитационната защита на академик Томсън. При вас снарядът с човек вътре свободно преминава през стената, без да нарушава целостта й. Андрей казваше, че самият вие сте минавали през гранитна скала, дебела десетки метри. Защо да не се възползуваме от вашите екранни полета? Струва си труда!

Младежът е по-сериозен, отколкото ми се стори в началото, мислеше Рой, наблюдавайки Курт под око. И даже ако идеята му не е вярна, защо да не се разбере къде е грешката? И защо да не се изпробва екранирането в такава важна работа, а не само за незабелязано минаване през стени? Изпитанията, направени на Земята, все пак приличат малко на фокусничество — шоу-спектакли, ярки демонстрации на възможностите на екранните полета.

— Искам да ви обърна внимание на още нещо, Рой — продължаваше Санников. — Дълбоко съм убеден, че силуетите, които се появяват в кълбото, са само оптични свидетелства за неизвестни физически процеси, а не фигури на живи същества. И ако това се докаже, ще се сложи край на необоснованите надежди и нереалните планове.

— Разговаряли ли сте вече с някого за своите предложения?

— Само с Корзунска.

— И тя, разбира се, изтъкна маса възражения?

Санников се учуди.

— Какво говорите, Рой, Людмила наистина се дразни от моя маниер на излагане на мисли… Тя е нетърпелива, а аз съм муден… Но още не се е случвало да ми възрази по същество. Та тя сама поиска да дойде тук с мене. Андрей не я беше включил, но тя каза: „Ние с Курт добре работим заедно.“ Това е вярно, Рой. Ние с Людмила работим задружно… когато аз не се засягам от насмешките й, тя не обича…

— Не обича насмешките? — иронично попита Рой.

— Не, тя обича да се надсмива — сериозно каза Санников. — Не понася само когато отвръщат на насмешките й. Аз се старая да ги търпя.

— Ще поговоря с брат си, Курт.

Хенрих продължаваше да бъде в период на лекомислие. Не поиска да обсъжда идеите на Санников. Нека Рой решава сам, той се доверява на мъдростта на брат си. Рой каза, че за създаването на екраниращо поле ще се наложи да извикат от Земята Арутюнян с цялата апаратура. Хенрих заяви, че ще се радва да прегърне Рорик на Виржиния. Рой сви рамене. Добре беше, че Хенрих се съгласява, без да спори. Случваше се в дните от „третия период“ да се обявява срещу всяко предложение на Рой. И прибързаното съгласие, и прибързаните възражения значеха едно и също — Хенрих временно бе изгубил интерес към работата. Но неаргументираното съгласие все пак беше за предпочитане пред неаргументираните възражения. Рой каза:

— Ако Пьотр приеме програмата на Курт, аз ще пратя ротонограма на Боячек с молба да командирова Рорик Арутюнян.