Сергей Снегов
Скок над бездната (5)

5

Арутюнян бе взел толкова механизми, че един от трюмовете на звездолета се оказа натоварен догоре. Докато монтираха апаратурата в специално здание до кълбото, Арутюнян запозна своите ръководители как вървят работите на тяхната лаборатория на Земята.

— Рорик, знаеш ли какво нарежда старецът? — Рой показа писмото на Боячек, донесено от Арутюнян.

— Зная. Боячек ми го каза. На нас тримата — на тебе, на Хенрих и на мене — ни е забранено да пилотираме капсулите, проникващи в недрата на кълбото. Боячек препоръчва да се ограничим с пускането на автоматични анализатори, намира, че това е достатъчно.

— Не е достатъчно, Рорик. Страхувам се, че безпилотното сондиране няма да даде кой знае какъв резултат. Поговори с Курт Санников, неговите мисли относно природата на кълбото засега се потвърждават — при намаляване на подаваната енергия кълбото явно намалява размерите си, както предсказваше Курт.

След разговора си със Санников Арутюнян призна на двамата братя, че никак не му се иска да види в най-загадъчния обект, който някога е намиран в Космоса, само мехур, изплувал от разкъсването на световния вакуум — звездна катастрофа, самоунищожение на гигантско светило и някакъв си мехур! Рой го посъветва да не прехвърля върху природата човешките емоции, нека нарече кълбото по-благопристойно, да кажем, брилянт, изскочил от огнището на звездната катастрофа, и да се утеши с това наименование. Тяхната задача е да изследват природата на тайнствения обект, това е физика, а не семантика. И да подготвят капсула за безопасно проникване в недрата на кълбото, каквото и да представлява то — мехур от вакуума, космически брилянт или, не е изключено, кораб с екипаж от разумни същества.

Хенрих се засмя. Арутюнян с недоумение го погледна. Хенрих весело каза:

— Рой има навика да приема събитията драматично, а аз, когато не разбирам нещо, се смея.

— Но ти имаш ли представа какво е това кълбо?

— Имам само представата, че е неразбираемо. Аз вече го споделих.

— Ще ми помогнеш ли в оборудването на капсулата?

— Не съм добър механик. Но сред инженерите от космостанцията ще намериш много специалисти. Курт и Людмила също ще ти помогнат.

Санников отказа да помогне на Арутюнян. Тъжно показа малките си тънки пръсти — ръцете му не са просто слаби, те имат отвратителната способност да чупят или развалят всичко, до което се докоснат. Корзунска възторжено прие да помогне. При Коритин тя изработвала уреди, монтирала сложни уредби, а освен това екраниращите полета я интересуват, за нея е чест да вземе участие в монтажа на генераторите на тези удивителни полета. Арутюнян каза на Рой, че ще натовари Людмила с финия монтаж, не знае какъв космоенергетик е тя, но за настройчик на апаратурата би я взел и на Земята, без да се замисли.

Рой иронично каза на брат си:

— Как ще се разхождаш сега без компания из райските кътчета на Виржиния?

— Ще мина и без разходки! — засмя се Хенрих. — Все някога трябва да се откажа от приятното прекарване на времето. Виждам, че нервничиш, Рой.

— Време е, време е да се хващаме за работа, Хенрих. Липсва ни живото ти участие в съставянето на програмата.

— Не ме притеснявай, Рой — помоли Хенрих. — Програмните изпитания ще набележиш и без мене. Повярвай ми, засега нито една ценна мисъл не ми идва в главата. Да почакаме, докато изпитанията дадат нови данни.

Рой беше свикнал с това, че тяхната съвместна работа малко приличаше на нормално сътрудничество. И разбираше, че понякога Хенрих трябва да бъде освобождаван от дреболиите, от методичното събиране на факти — девет десети от лабораторния труд се свеждаше до такова методично натрупване на факти. Затова пък мисловната сила на Хенрих избухваше, когато непредвидени колизии спъваха изследването. Така беше прието още от първите години на тяхното сътрудничество, тези отношения особено се усилиха след двете заболявания на Хенрих — аварията на планетолета на Марс и злополучното изпитание на апарата за индивидуална музика.

Първото изпробване на капсулата имаше много по-малък ефект, отколкото очакваха. Капсулата проникна в кълбото без усложнения, анализаторите й фиксираха всичко, което ставаше по време на проникването. Записите потвърдиха известното отпреди — около кълбото има облак от прах, след праха — обвивка от сплавта на десетина тежки метала, след обвивката — рохкава пемзовидна сърцевина, също метална сплав. Никакви помещения, никакви механизми, никакви същества! И никакви странни силуети, напомнящи движещи се живи тела. Анализаторите в капсулата дадоха по-малко данни от онези, които фиксираха кълбото от повърхността.

— Може би екранирането е твърде силно! — обърна се огорченият Рой към Арутюнян. — Възможно е не само да защищава капсулата, но и, така да се каже, да я ослепява.

Изведоха капсулата от кълбото. Рой подаде на екрана записа на външните анализатори. В салона се появи познатата картина — в недрата на кълбото се движеха размазани силуети. Приборите очертаха и капсулата, която бавно се плъзгаше към центъра, и предизвиканото от нея усилено движение на силуетите. Едни сякаш бягаха от връхлитащия върху им чужд снаряд, а други като че ли се стремяха към него от периферията, виеха се около апарата, но не се улавяше никакъв порядък нито в разпръскването, нито в струпването им.

Рой предложи да се разшири програмата на изследване. Капсулата отново се вкарва вътре и екранирането и се регулира от най-мощно до граничещо с опасност от разрушаване — може би тогава ще се състои реалната среща с призрака? Ще рискуваме и да я разрушим, за да видим какво ще стане. В такъв случай ще трябва да се монтират други капсули за замяна.

— Вашата теория за ями във вакуума не е много привлекателна — каза Рой на Курт Санников. — Къде по-приятно би било да срещнем братя по разум. Някак заживяхме вече с мисълта, че ни предстои делови контакт с чуждозвездна цивилизация. Но констатирам с огорчение, че фактите отново говорят във ваша полза. Поне от първите експерименти.

— Следващите експерименти още повече ще потвърдят моята концепция — обеща младият космолог.

Арутюнян осъществи следващата програма. След пълното премахване на екранирането капсулата се разтвори в неизвестното вещество в центъра на кълбото. Рой констатира, че разрушението на капсулата не е дало нищо на науката освен доказателството, че без защитно екраниране материалните тела на Космоса не могат да съществуват вътре в кълбото. „Възможно е това също да има значение“ — каза той, повдигайки рамене. Много по-съществено беше, че анализаторите в капсулата фиксираха канализацията на енергията към центъра на кълбото, а там тя изведнъж безследно изчезваше.

— Може, разбира се, да се приеме, че центърът на кълбото е бездънен кладенец към вакуума, където отива цялата енергия — обърна се Рой към Санников. — Доколкото разбирам, това е същността на вашата теория. Но според мене по този начин една загадка се обяснява с помощта на друга, далеч не по-ясна. Не зная какво да правим по-нататък. Бих искал да чуя всички мнения.

— Време е да изпратим човек в кълбото — каза Санников. — Моля да ми бъде оказана честта да бъда първият пилот на капсулата.

— И на мене! — възкликна Корзунска. — Напомням ви, че съм космоенергетик и че съм специално командирована до Виржиния да изследвам къде изчезва енергията. Аз участвувах в монтажа на капсулата, всеки уред в нея ми е познат. Роберт Арутюнян може да потвърди.

Рой обобщи:

— Започваме пилотно сондиране на кълбото. Първи пилоти на капсулата ще бъдат астрофизикът Курт Санников и космоенергетикът Людмила Корзунска.