Метаданни
Данни
- Серия
- Асеновци (4)
- Включено в книгата
-
Последният Асеновец
Боянският майстор - Година
- 1939 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 30 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Фани Попова-Мутафова. Последният Асеновец (Боянският майстор)
Първо издание
Редактор: Татяна Пекунова, Георги Недялков
Худ. редактор: Кирил Гогов
Техн. редактор: Веселина Балабина
Коректор: Янка Енчева
Формат 32/84/108; тираж 200 112 екз.; подвързия 2112 екз.; брошура 198 000 екз.; печатни коли 13; издателски коли 10,92; л. г. VI/55; изд. №6557; поръчка №134/1987 година на изд. „Български писател“; дадена за набор на 9.IV.1987 г.; излиза от печат на 15.VIII.1987 година; цена: подвързия 2,40 лв.; брошура 1,80 лв.
Издателство „Български писател“, София, 1987
ДП „Димитър Благоев“
История
- — Добавяне
Исторически бележки
Повече от споменатите по-горе историци (Иречек, Павлович и Ковачевич) приемат, че севастократор Калоян бил братовчед на цар Константина, което по никой начин не може да се приеме, и то ето защо: Сам Константин в своята грамота, дадена на Виргинския манастир при Скопие, нарича Стефан Неман „дяда царство ми“ или майката на Константин била дъщеря на Стефан Неман; от Боянския пък надпис се установява, че Калоян бил внук на Стефана Първовенчани (сина на Стефан Неман). Оттук става ясно, че Калояновата майка била братова дъщеря на Константиновата майка, следователно Калоян не може да бъде братовчед на Константина, а син на братовчедката му. Следователно Калоян е бил братовчед на Михаил Асена. Това мнение се подкрепя и от данните по постройката на Боянската църква — че тя е била построена много по-рано преди нейното изографисване, т.е. преди да бъде избран Константин Тихов за цар.
Ако севастократор Калоян е бил внук на сръбския крал Стефан Първовенчани, то баща му Александър е бил женен за някоя от дъщерите на тоя сръбски крал, може би за оная от внучката на Хенриха Дандоло. Севастократор Александър е бил управител на Средешката област, гдето се намирали и неговите собствени владения с център Боянската крепост, в която е живеел и неговият син Калоян.
Изографисването на църквата не е станало веднага след построяването, а се е изминало доста време и поради това то се изтъква в надписа като съвършено отделно дело, като при това се казва, че то станало „при българско царство“, при Константин Асеня, а това показва, че непосредно преди това крепост Бояна не влизала в пределите на българското царство, а била отцепена от Търново и понеже тая област през даденото време не е минавала под друга чужда власт, то очевидно нейният владетел се обявил за независим.
Из надписа на Боянската църква може да се открие, че бащата на севастократор Калояна — севастократор Александър, рожден брат на Йоан Асен II, е имал за жена една дъщеря на нашия крал Стефан Първовенчани. Затова в надписа е казано за Калояна, че е внук на сръбския крал Стефана, а братовчед на царя Михаил Асена български, във времето на когото е градена Боянската църква.