Гунел Линде
Смешни семейства (13)

Бърабъра и Типтоп заложници на самите себе си

Дървомобилът на Прас вече беше напълно завършен, но той не знаеше какво да го прави. Лъсна бирените му фарове и седна в него. Праста излезе да му помага. Тя изтупа дюшечето от задната седалка, което всъщност не се нуждаеше от това. Сетне Прас реши да затегне още малко една гайка на кормилото. А Праста пък изми задните колела. Оттам нататък и двамата не знаеха какво да правят. Праста се прибра вкъщи.

Работата обаче е там, че който има автомобил с почти нови колела от детска количка и лъснати фарове от бирени кутии, иска да се вози с този автомобил. А Прас не можеше да измисли накъде да подкара. Целта трябваше да е примамлива, а не просто съседния павилион за списания, топли закуски и лимонада.

А сега си представи, че ние с теб наблюдаваме отблизо как се суети Прас. Засега няма да му се обаждаме, защото още не го познаваме. Ето че се задава и Минтири.

Минтири минава и оглежда колата от всички страни.

— Липсва й още нещо — казва той. — Ами че тя няма клаксон!

Прас стои като гръмнат. Да забрави такова нещо! Ама пък откъде да намери клаксон?!

— Сетих се — казва Минтири. — Вземаш стария си мечок и го завързваш за кормилото! Така, поискаш ли да свирнеш, винаги ще ти е подръка.

— Но за какво ми е той? — учудва се Прас.

— За да го тупаш по гърба, разбира се! — отвръща Минтири. — И неговото брум-брум ще е по-гръмко и от мотора на най-свирепия камион.

Прас никога не би се сетил такова нещо. Той се втурва да донесе стария си мечок, за да го изпробва.

— Брум-брум!

Не е лошо. Прас взема здрава връв и връзва мечока където трябва. Минтири наблюдава отстрани.

— Искаш ли да се повозиш заедно с мен? — пита го Прас.

— Къде ще отидеш?

— Не знам — отвръща Прас.

— Сетих се — казва Минтири. — Хайде да избягаме от къщи! Толкова отвратително и подло се държат с нас! Да видят сега!

— Наистина ли? — пита Прас и в гласа му се долавя учудване.

— Не, но все ще се сетим нещо, което са направили — отвръща Минтири.

Той се замисля. Прас също.

— Татко ми изяде вчера филията — проговаря пръв Прас.

— Виждаш ли! — въодушевява се Минтири. — А мама изличи най-добрата моя идея, която бях записал върху потното стъкло на банята! Сестра ми пък твърди, че тя е измислила името Пер Тенекето, след като аз го предложих пръв! Да не говорим за татко!

— Какво ти е направил пък той? — пита Прас.

— Нищо. Затова да не говорим за него! Клаксон и напред!

Прас отмества поглед към Минтири. Той смята, че би трябвало да си вземат храна за из път. И да напишат прощално писмо. Минтири е съгласен. Двамата се обръщат към теб и към мен за лист и писалка, но ти имаш само гума за триене, а аз — автобусен билет. Прас влиза да донесе необходимите неща от къщата.

Най-напред взема плик царевични пръчици и една варена наденица. Сетне се погрижва и за молив и лист. Минтири пише писмо, което да пуснат в кутията на семейство Типтоп. Още едно такова писмо написва и за пощенската кутия на своето семейство. Писмата гласят:

„Нещастници! Никога вече няма да видите своето малко момче. Сега то е далеч-далеч оттук. Сами сте си виновни — все да се карате, все да придиряте! Сбогом!“

Двамата пускат едновременно писмата си. Сега вече нищо не ги спира. Прас натиска клаксона и завърта педалите. Но изведнъж удря спирачка и се втурва отново вкъщи — да вземе одеяло и по един шал. Някой прекрасен ден току-виж дошла и зимата. Ние стоим встрани и наблюдаваме как дървомобилът се отдалечава.

— Дали да не го догоним, за да видим къде ще отиде? — предлагаш ти.

Добре!

Прас и Минтири минават покрай къщите на Давай, Нямавреме и Дада. След това правят един широк завой покрай цирк „Дрън“ и спират под дърветата край пейката „Бързай бавно“. Вечер, когато не им се прибира у дома, момчетата и момичетата от младежкия клуб обичат да се събират и да седят тук. Минтири и Прас слизат от дървомобила и започват да правят планове. Но нали нямат никакви пари! От какво ще се препитават като свършат царевичните пръчици и варената наденица!

— Сетих се — казва Минтири. — Ще позвъним у дома и ще се представим за похитители, които са ни взели като заложници, сетне ще видим дали са готови да платят една десетарка, за да се върнем вкъщи. Или една петарка, за да се отърват от нас! И в двата случая ще има от какво да се препитаваме!

Прас се съгласява, Минтири влиза в младежкия клуб и се обажда с преправен глас у Бърабъра и у Типтоп.

— И какво направи? — любопитства Прас.

— Запуших си носа, докато говорех — обяснява Минтири. — Казах веднага да претършуват джобовете си и до три часа да съберат парите, които да оставят в едно портмоне пред нашата къща. А ние ще минем оттам с колата и ще го приберем в движение.

— Добре — съгласява се Прас.

Двамата възнамеряват да се подкрепят с малко царевични пръчици и да потеглят. Но изведнъж откриват, че пликът е пробит. Царевичните пръчици са се изсипали, почти нищо не е останало от тях.

— Ще трябва да се задоволим с варената наденица без царевични пръчици — казва Прас. — Иначе ще умрем от глад.

— Сетих се — казва Минтири. — Не може то така без десерт. Иди с автобусния билет на павилиона, кажи, че е банкнота и искай две дъвки. Лумба направи така веднъж, нали не различава банкнота от билет. И дръж шала пред лицето си, за да не разберат, че си на повече от три години!

— Вярно — съгласи се Прас.

За него Минтири е абсолютен цар в измислянето на вълнуващи приключения. Прас тръгва точно по указанията на Минтири, който остава да го чака, а ние с теб отиваме да наблюдаваме Прас от моста на железопътната линия.

По всичко личи, че май нищо няма да получи. Продавачката от павилиона му връща автобусния билет, който му бяхме дали ние с теб, а той отново и отново й го предлага. Накрая Минтири се връща, като върви предпазливо покрай парапета на моста.

— Получи ли нещо? — питаме го ние с теб.

— Само една дъвка мишок и сума ругатни — отвръща Прас.

Прас и Минтири си поделят на пейката дъвката, но на нас с теб не ни предлагат, прекалено е малка за толкова много хора. Минтири написва с клечка върху пясъка: „Тук изядохме последния мишок.“

Сетне двамата се мятат отново на дървомобила, който изфучава към пързалката на детската площадка. Най-неочаквано Минтири и Прас изскачат от колата и се опитват да я качат на пързалката. Прас бута с всички сили, а Минтири го насърчава с викове.

— Бягайте вие там долу! Започва ралито на смъртта!

Прас бутва колата и тя полита надолу по пързалката — представяме си вече как ще се разбие в пясъка. Но тя засяда напреки в края на пързалката. Прас и Минтири се хързулват след нея. Минтири написва върху пясъка:

„Тук завърши ралито на смъртта.“

И двамата отново сядат в колата и продължават покрай къщата на Нене. Ние с теб не смогваме да ги догоним.

— Дали да не се върнем у дома им и да видим дали някой е прочел вече писмата им? — предлагаш ти.

Добре!

Заварваме Праста и Идея на стъпалата пред къщата на Типтоп — седят и четат на глас двете писма. Сравняват почерците и правописа. Ние с теб не се намесваме. Защо да проваляме приключението на Прас и Минтири?

— Мисля, че са ги принудили сами да напишат писмата — казва Праста. — Това едва ли е почеркът на похитителите.

— Не, това е почеркът на Минтири — казва Идея. — Но нито дума пред мама и татко — и двете, нали? Само ще се разтревожат. С преследването ще се заемем ние с теб…!

Праста веднага се втурва в къщата да търси бинокъл, увеличителна лупа и детективски шлифери. Вдига бинокъла и открива в далечината при ъгъла една мъничка царевична пръчица. Взема лупата и до крака си вижда друга, само че огромна.

— О, видя ли! — възкликва Праста. — Ето че попаднах на следа.

Тя хуква по дирята на царевичните пръчици следвана по петите от Идея. Дирята ги отвежда чак при пейката „Бързай бавно“.

— Това са нашите царевични пръчици, няма никакво съмнение! — казва Праста.

— Разбирам — досеща се Идея. — Минтири е бил толкова хитър, че е разпилял царевичните пръчици, за да можем да ги открием. А тук какво пише?

Те прочитат върху пясъка за изядения мишок и бързо се досещат: похитителите искат да заблудят преследвачите си, че Прас и Минтири са принудени да се хранят само с мишки.

— Не се тревожи — успокоява Идея Праста. — Няма да опрат до мишоци, докато имат още царевични пръчици. Това е само уловка!

При пясъчника на детската площадка двете момичета откриват следващата вест от отвлечените. Но не се доверяват и на нея.

— Сетих се — казва Идея. — Похитителите искат да ни подведат. Да повярваме, че пътуването с колата е било до тук. А то по-скоро започва от тук. Трябва да са тръгнали натам!

Праста вдига бинокъла и се взира.

— Открих ги! — провиква се тя.

В другия край на улицата пред къщата на Имавреме е спрял огромен автовоз, нали знаеш, един от тези камиони с горна и долна платформа, на всяка от които има място за по пет леки коли. Прас и Минтири са заели със своя дървомобил последното място на долната платформа. Двамата отдавна са забелязали разветите шлифери на Идея и Праста и са взели съответните мерки.

— Трябва да задържим някак преследвачите — сетил се е Минтири. — Когато върви по тротоар, сестра ми винаги внимава да не стъпва върху чертите между отделните плочки. Ако начертаем по тротоара много малки квадрати, тя ще трябва да стъпва толкова внимателно, че няма да стигне до тук, преди да е потеглил автовозът!

Прас няма тебешир в себе си, само резервно парче свещ.

И ето че той скача на тротоара и започва да го разчертава на гъста, гъста мрежа. Тегли линия след линия, надлъж, нашир, надлъж, нашир. Мята се отново на автовоза, но той все още не тръгва, никой не знае къде се е запилял шофьорът!

— Ето че идват! — провиква се Прас и сочи разветите шлифери.

Идея и Праста напредват наистина много бавно през мрежата на разчертания тротоар — Праста следва примера на Идея. Но те приближават все повече и повече. А автовозът не помръдва. Май изобщо няма намерение да потегли! Ами сега?

— Трябва да ги хванем натясно! — шепне Минтири. — Те си въобразяват, че ще ни заловят и ще ни накарат да се върнем, без да платят нищо! Не, за нищо на света! Да имахме китоловна мрежа или някой износен парашут, можеше да ги метнем отгоре им, та да се омотаят в тях и така да спечелим време. Автовозът ще тръгне всеки миг. С него можем да отидем дори в друг град!

— Да ги хванем натясно! — повтаря Прас.

Той вдига поглед към прозорците на Имавреме и вижда два юргана и три одеяла, които висят там от цяла седмица, защото преди време на някого от семейството му е хрумнало, че трябва да се проветрят. Прас събаря юрганите върху главите на преследвачките с шлиферите.

Минтири и Прас се мятат на дървомобила и тутакси напускат платформата на автовоза. Те профучават покрай ъгъла и с гръм и трясък вземат на зигзаг цялата задна страна на улица „Близнаците“. Преследвачките с шлиферите изостават много назад. Нямат вече сили да продължат преследването. Наместо това Праста и Идея се прекачват през прозореца от задната страна на къщата на Типтоп — искат да бъдат у дома преди Прас и Минтири. Не са сигурни, че дървомобилът е запрашил към къщи, но така, за всеки случай…

Прас и Минтири заобикалят къщите откъм задната страна.

— Ти наистина си моят най-добър приятел — обръща се Прас към Минтири, докато върти педалите.

— Нищо не бих могъл да направя без теб, Прас! — отвръща Минтири. — Дори да знам, че всички преследвачки с шлифери са се съюзили срещу мен!

Дървомобилът влиза във вътрешното платно и взема със свистене на гумите завоя откъм предната страна на улица „Близнаците“. Устремява се към къщата на Типтоп!

Сега ще проверят дали е бил събран откупът за похитителите! Да. На улицата лежи голямо черно портмоне — портмонето на мама Джаста. Оставено е просто на улицата. До външното стълбище на къщата. Прас и Минтири изскачат едновременно от колата. Сега ще го вдигнат!

Но портмонето започва да подскача по стъпалата и те тръгват да го гонят. Още един подскок и то ще се скрие зад вратата. Прас и Минтири май ще му попречат! Не, не успяват. Те просто се препъват в прага.

— Хайде, влизайте и затваряйте вратата! — крещят Идея и Праста.

И побързват да заключат входната врата. Те двете са придърпвали портмонето с една връвчица, за да примамят момчетата. Сега всички са си у дома.

— Искахме само да ви спасим от похитителите! — пояснява Идея. — Умно, нали! Сега вече никой не може да влезе тук. Спасихме ви!

— Е, добре — примиряват се Прас и Минтири. Те тъй или иначе възнамеряваха да се приберат най-късно за вечеря.

Но Праста и Идея се поздравяват с ръкостискане. Те решават освен това, че семействата Бърабъра и Типтоп чудесно си подхождат и че и те двете винаги ще бъдат най-добри приятелки.