Боби Цанков
Тайните на мутрите (6) (Пряка линия с подземния свят)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране
strahotna (2011)
Разпознаване и корекция
dartakoff (2011)

Издание:

Боби Цанков. Тайните на мутрите

 

© Боби Цанков автор, 2009

© Адриян Николов корица, 2009

© Ню Медия Груп, 2009

ISBN 978–954340–126–0

 

Снимка в. „Труд“

Художник на корица Адриян Николов

Технически редактор Галина Василева

Коректор Веселина Стоянова

Българска, първо издание

Формат 60×84/16 Печатни коли 17

Ню Медиа Груп

София, 1000 ул. „Триадица“ 5А

тел. 02/980–92–95

Печат „Multiprint“ ООД

История

  1. — Добавяне

Глава 5
Боят в дискотека „Ескейп“

Беше началото на ноември 2003 година. Времената тогава бяха такива, че и заведенията бяха разпределени между групировките. Пиша това, тъй като се изненадах от обаждането на Клюна в една ноемврийска вечер.

— Чакам те в една ирландска кръчма — каза Антон. — „Дъблин“ се казва — и започна да се смее.

— В „Дъблин“ ли?! — зачудих се искрено аз, тъй като със Слави Бинев имахме конфликт тогава.

Днешният евродепутат Бинев за един кратък период около 6 месеца беше мениджър на радио „Вива“. С документни „врътки“ успя да принуди един от акционерите в радиото да му подпише договор за наем зад гърба ни.

— Дааа, в „Дъблин“ — продължи Клюна с видимо задоволство в гласа, — вече сме на наша територия тук. Айде, идвай.

През 2003 година аз се движех с две коли, новата S и G класа мерцедес. Беше към 19 часа и навън вече беше тъмно. Спрях пред входа на заведението и нямаше как да не забележа охранителите на Биневата кръчма, които любезно ни отвориха вратите.

Няколко месеца по-рано същите тези охранители ме бяха помолили да напусна заведението, тъй като покрай скандала с радиото вече не бях добре дошъл там.

Клюна седеше на едно голямо сепаре вляво от входа. Около сепарето имаше минимум десет души от личната охрана на Антон. Трудно някой можеше да види какво точно се случва на масата.

— Чух, че обичаш да вечеряш тук — посрещна ме Клюна. — Ето, грижа се за комфорта ти — ухилено каза той.

— Днес изненадите не спират, а? — отговорих му с нескрито задоволство и седнах при тях.

На масата освен Антон се бяха разположили още двама души. Единият на възраст около 40 години, с мустаци, улегнал — това беше Жоро Генев. Съдружник на Слави и отговорник за заведенията му. Другият беше около 30-годишен, с кожено яке, леко брадясал, с бинтована ръка и дълга чуплива черна коса — това беше Христо Вартаниян с прякор Исуса или Стружката.

— Запознай се, това са Жоро Генев, нашият домакин тук, и Ицо — каза Клюна.

— Приятно ми е, но все още не разбирам как изведнъж станах отново желан клиент тук — казах аз.

— Е, с блага дума и пистолет в ръка всичко се постига — пошегува се Антон. — Жоро убеди Бинев, че радиото не му е необходимо, но ще трябва да им даваш по 1000 лева всеки ден в продължение на един месец, за да са доволни всички. Съгласен ли си?

— Щом няма друг начин и пистолетът не е бил автомат примерно — продължих в шегобийския тон аз, — съгласен съм.

Тогава Генев и Клюна си стиснаха ръцете и поръчахме вечеря.

— Много си ми познат отнякъде — обърнах се аз към Исуса.

— Това е Ицо, който ти звънках да поздравяваш по радиото преди няколко месеца, помниш ли? — отговори Клюна. — Той тогава беше в ареста на ГМ-то а ти му говореше по радиото.

— Ааа, да, помня. Радвам се, че си скъсал синджира — казах на Ицо Исуса.

— Ще дойдеш ли тази вечер на ретро парти в „Ескейп“? — Клюна попита Исуса.

— Бате, за никъде не съм с тази ръка, пък и още не съм много в час, знаеш как е, като си бил дълго вътре — отговори Ицо.

— Бобка, ти нямаш избор. Тази вечер си в „Ескейп“ — каза Клюна.

— Защо? Да няма някакъв повод? — попитах. — Кой друг ще идва?

— Косьо, аз, ти, Джузо и Данчо Гиздов.

— Данчо Гиздов не е ли под домашен арест?! — учудих се аз.

Гиздов беше осъден по онова време на 3 години и 8 месеца затвор, а Джузо нашумя с това, че преди три години взе заложници в апартамента на приятелката си в столичния квартал „Стрелбище“ и обяви, че искането му е да разговаря с Миролюба Бенатова от Би Ти Ви.

— Е, какво, като е под домашен? Да не би да са му вързани краката? — отговори Клюна и цялата маса се огласи от бурен смях.

Вечерта продължи с обиколка по столичните заведения, докато не стана време да отидем в дискотеката.

Минаваше 23 часът и ние вече пътувахме към „Ескейп“. Колоната от коли беше внушителна — двете аудита на Клюна, моите S и G класа и две БМВ на братята Янко и Наско Димчеви, известни с екзотичните прозвища Джузо и Кучето. Когато спряхме пред входа, момчетата, с които бяхме, веднага направиха тарапана. Клюна беше с 8 души, а аз — с двама. Джузо и Кучето бяха с още трима-четирима души.

Никога не съм бил привърженик на дискотечните панаири, но Клюна не можеше без тях, както ще се убедите след малко.

„Направете място“, „Отдръпнете се веднага“ — с тези викове охраната избута немалката тълпа, която чакаше да влезе, и ние минахме. Антон вървеше напред, аз бях зад него, а след нас — останалите. Посрещна ни управителят — толкова мазен тип, че ако го натиснеш с пръст, сигурно ще пусне олио.

— Здрасти, Тони, добре дошъл! Запазил съм две сепарета на ВИП-а, както обикновено — каза управителят.

— Този път искам три сепарета, защото Косьо идва насам — отвърна Клюна и се запъти към масите.

Винаги когато Самоковеца беше наблизо, Клюна ставаше нервен. Най-вероятно от желание да се натегне максимално… Косьо виждаше това и на моменти дори се бъзикаше с него на тази тема.

— Дай четири малки уискита, два редбула, една бутилка минерална вода и телефонния си номер — поръча Клюна на сервитьорката.

Момичето се усмихна и погледна към Банката, бодигарда, който винаги стоеше най-близо до Клюна.

— За нас по една кола — каза охранителят на момичето и погледна към Тони.

— Не поръчвайте нищо повече, преди да дойде началникът — каза Клюна и се ухили хитро.

Имаше традиция, когато Самоковеца е в настроение, да плаща цялата сметка, но нямаше как да се знае предварително дали ще бъде на кеф. Тони предпазливо предупреди момчетата да не поръчват повече, преди да дойде Косьо.

През следващите двадесетина минути Клюна не спря да гледа към вратата кога ще дойде началникът, както го наричаше той. През това време усмихнат и танцувайки, при нас се качи Данчо Гиздов. Както написах по-горе, Гиздов беше по онова време с мярка за неотклонение „домашен арест“. Последваха прегръдки, тъй като отдавна не се бяхме събирали.

— Е, това е то да си под домашен — пошегувах се с Данчо. — Ти да не живееш тук?

— Гледай сега к’во ста’а — отговори ми Гиздов и махна към диджея.

„И специално за господин Гиздов“ проехтя през колоните в претъпканата дискотека. Учудих се, тъй като в този клуб по традиция не се правят поздрави. Минаха още няколко минути и Клюна скочи от масата.

— Е, сега започва представлението — прошепна на ухото ми Банката.

На вратата бяха застанали двама от охраната на Самоковеца, които винаги предхождаха шефа си.

— Бобка, не казвай на Косьо, че сме се сдобрили със Слави Бинев — каза Тони, като не откъсваше поглед от вратата.

— Защо?! — учудих се. — А като чуе по радиото?

Антон се замисли, но не отговори нищо. В това време на вратата във видимо добро настроение се показа и Косьо. Беше с шарена риза, тъмен панталон, тип дънки. С него влезе и манекенката Цеци Красимирова.

— Честито, ще черпи! — каза Клюна още докато Косьо се приближаваше към нас.

— Пичове, как е настроението? — каза Косьо.

— Екстра! — отговорих аз и му подадох ръка.

— Сядай, началник, какво ще пиеш? — натегна се Клюна и махна на сервитьорката.

— Само пиене и жени са ти в главата — отговори му Самоковеца. — Я кажи сега вярно ли е, че пак сте взели радиото с Цанков?

— Тъкмо това щях да ти кажа — каза Тони и ме погледна разочаровано.

— Гиздов, я ела тук, бе, как върви работата с курвите? — продължи с „оперативката“ Косьо.

— Слаба работа, шефе. Обещали са ми едни мулатки да вкарат едни момчета.

— Утре следобед всички в „Маркрит“ — отсече Самоковеца и насочи вниманието си към Цеци.

Не бяха минали повече от петнадесетина минути и в „Ескейп“ пристигна компанията на Красимир Маринов-Маргина, която наброяваше около десет души. Той изглеждаше в добро настроение.

Митове са слуховете, че Маргина е агресивен и нападателен човек. За разлика от другите ъндърграунд герои той се отличава със сдържаност и добро възпитание, както демонстрира и в онази нощ. Беше облечен стилно.

Не беше рядкост по столичните заведения различните групи да се засичат. По-голямата част от момчетата охранители се познаваха и се поздравяваха помежду си.

— Ванка, тези не искам да се доближават насам — заповяда Клюна на бодигарда си, а той предаде командата на другите.

— Я не се прави на голям бабаит! — сепна се Самоковеца.

Маргина и компания се настаниха мирно и кротко на сепарета в другата част на ВИП-а, като не пречеха на никого и започнаха да се забавляват. След малко към тях се присъедини и Димата Руснака, който махна за поздрав. От нашата „група“ му отвърнахме единствено аз и Косьо.

— Ванка, айде да ходим до кенефа — каза Клюна и извади малко найлоново пликче от джоба си.

— Приемате ли компания? — попита Гиздов с грейнал поглед.

— Айде, идвай! — отговори Антон и те заедно с десетина охранители тръгнаха.

Със Самоковеца се заговорихме за коли. Той ми се похвали, че същия ден е купил първото в София „Порше кайен“. Цеци Красимирова беше права и танцуваше.

— Голям любов, голямо нещо — казах на Косьо, който не сваляше поглед от нея.

— Аха! — отговори той доволно.

В това време от „кенефа“, както обичаше да се изразява Клюна, се появи цялата тумба начело с него и Гиздов, като се движеха някак неадекватно. Спомням си добре този миг, защото Данчо се бутна в някакви хора, без да иска, и Косьо ме сбута, заливайки се от смях. Явно на хората от масата не им е харесало, защото едно момче, непознаващо крими героя, стана и го бутна.

— Аре, бе, ей! — ревна Гиздов. — Сега ще ти избия зъбите!

В това време Клюна застана редом до него, съответно и охраната.

— Цанков, я иди им кажи на тия да не правят бели, да не ми развалят вечерта — каза ми Косьо, подозирайки накъде отиват нещата.

Тъкмо тръгнах натам, и видях как един от противниците на Гиздов и Клюна метна една чаша по тях. Те обаче се дръпнаха и чашата удари един от охранителите на Димата Руснака. Това ядоса гардовете от сикаджийската група и те ръгнаха нападателно към епицентъра на събитията.

— Няма да правите проблеми и да разваляте вечерта на всички — чу се гласът на Маргина.

Може би единствено неговото присъствие попречи да се случи нещо с фатален край в онази нощ. Пълни измислици на журналистите са, че Маринов има каквото и да било общо с конфликта.

В това време Гиздов вече се млатеше с хората от масата, на която бе „кацнал“ погрешка, а охранителите на Тони, въоръжени с боксове, налагаха всеки дръзнал да се доближи. Погледнах вдясно до мен и видях Тони, който гледаше изумен и ми каза:

— Е… ти простият наркоман е тоя Гиздов!

— Спри ги, преди да е станала някоя беля — казах му аз и в този момент се чу поредица от изстрели, може би десетина.

Данчо Гиздов държеше пистолет, насочен към тавана, всички на дансинга, които до този момент не бяха видели какво се случва на ВИП-а, започнаха да пищят уплашено, а някои от тях легнаха на земята. Обстановката наподобяваше сцена от филм на Тарантино.

— Тъпаци скапани, боклуци ниедни! — крещеше Самоковеца. — Само проблеми създавате. Иди с деца на баня да ти изядат сапуна — извика вбесен той. — Тръгвайте след мен, няма да вися по районните заради вас.

Косьо и Цеци тичаха в паникьосаната тълпа надолу по стълбите, придружени от десетима гардове, следвахме ги ние с Клюна, както и нашата охрана. Косьо ни поведе в едно коридорче, което явно беше за аварийно излизане. Слязохме по стълби в нещо като подземен тунел, помпена станция за парното в района. Излязохме през шахта, която беше на площад „Гарибалди“.

— Гадно тъпо копеле си ти! — изкрещя Самоковеца по Клюна.

— Ама, аз… такова… — започна да мънка Тони.

— Какво такова, бе? — сепна се Самоковеца. — 100 000 лева глоба имаш.

— Шефе, да взимаме ли колите, пред входа е пълно с ченгета — обади се основният гард на Косьо.

— Майната им на колите, утре ще ги приберете — каза Самоковеца и с Цеци се качиха на спряло на площада такси.

В това време униформени полицаи започнаха да тичат по улицата, водеща към „Гарибалди“, и Клюна ми каза:

— Ти се прибирай, а утре ще вземем и нашите коли.

На сутринта се събудих някъде към 9:00 часа, беше петък. Пуснах телевизора и зачаках сутрешните новини, за да разбера как е продължила нощта. Естествено, това беше темата, която се коментираше в сутрешните блокове, но по много изкривен начин.

„Маргина и Клюна се сбиха“, гласеше едната интерпретация на новината, „Самоковеца и Руснака се скараха за Цеци Красимирова“, гласеше друг коментар. Дори днешният премиер се изказа неподготвен, все едно е бил там, но няма да го цитирам сега, за да не ме обвинят в пристрастност.