Сали Ан Тейлър
Подпечатано с целувка (6)

* * *

На сутринта Кристин се събуди рано. Обикновено ставаше към 7 часа, за да може спокойно да се облече и да закуси, преди да се залови за работа. Бил Робъртсън не й беше определил строго работно време. Често й се случваше да придружава него и клиентите му, поради което нерядко се прибираше след полунощ. В такива случаи на следващия ден и двамата си поспиваха повечко и започваха работата по-късно.

Кристин предпочиташе да започне деня отрано, защото така се чувстваше по-бодра и вършеше задълженията си с по-голяма амбиция. Но тази сутрин се събуди преди шест. Птиците пееха, а небето бе по-синьо от обикновено. Мислите й се върнаха към предишната вечер. Протегна се блажено. Сладка тръпка пробягна по тялото й, обзе я същото онова чувство, което изпита при целувката с Андре. Да, той я бе целунал! И това не бе традиционната целувка между роднини! Устните му издаваха желание и страст и тя напълно бе пленена от магията на неговото докосване…

Кристин се сгуши във възглавницата си и се почувства приятно отпусната и разнежена. Да, тя беше и разглезена, но не в лошия смисъл. Великодушието на вуйчо Бил разпали обичта й към него. Той можеше да си позволи да я глези, защото тя умееше да цени вниманието му. Кристин никога и за нищо не разчиташе на случайността. Тя прекрасно осъзнаваше, че не би могло да продължава вечно така. Все някой ден щеше да напусне голямата къща на брега на езерото и да тръгне по нов път в живота — сама или може би заедно с дълго бленувания мъж на мечтите си. Знаеше, че той трябва да изглежда като Андре. А защо пък да не бъде самият той!

Не, невъзможно! Това бе изключено поради най-различни причини. Не на последно място и заради това, че Андре вероятно бе свикнал със съвсем други тип жени и едва ли някога би се задоволил с нея. „Забрави цялата тази работа! — заповяда си тя. — Той не е мъж за теб!“

Кристин хвърли поглед към будилника си. Шест и половина! Тя отметна завивката и се запъти към прозореца, за да влезе малко свеж въздух в стаята. Затвори очи и вдиша дълбоко. Изведнъж долови шум отдолу. С любопитство погледна натам. Някой се изкачваше към басейна. Отначало й хрумна, че може да е някой крадец. Нерядко се случваше луксозните вили да бъдат посещавани от крадци и скитници. Кристин погледна втори път към загадъчната фигура и тихо възкликна: „Андре!“

Той се появи иззад храста и тя установи, че носи най-плитките плувки, които бе виждала някога. При това имаха телесен цвят, така че Кристин едва ги забелязваше. Не можеше да отрече, че му отиват. Тялото му беше съвършено. Бе тренирано, мускулесто и с приятен тен. Кристин не можа да откъсне поглед от него, докато не изчезна зад стената, която ограждаше басейна. Дали да слезе и тя? Защо не? Андре не подозираше, че го е видяла от прозореца си. „Би могла да се получи една от онези неочаквани срещи, от които се ражда «голямата любов» — си мислеше тя и се подсмихваше. — Престани! — заповяда си Кристин. — Държиш се като глупава хлапачка!“

Тя изтича възбудена в банята, за да обуе бикините си. След това грабна една кърпа и забърза надолу по стълбите. Къщата изглеждаше съвсем пуста. Не се виждаше жива душа. Кристин се запъти към басейна. Когато отвори желязната врата, чу шум откъм водата. Сърцето й замря, като видя Андре да плува. Тя хвърли кърпата си върху един стол и пристъпи към ръба на басейна. Андре тъкмо бе стигнал дълбокия край и спря да си отдъхне. Беше обърнат с гръб към нея и се подпираше уморен с лакти на ръба.

Кристин се усмихна лукаво и се затича безшумно на пръсти, докато се озова зад него. Пое дълбоко въздух, подскочи високо, сви колене под брадичката си и ги обгърна с ръце. Гмурна се точно пред Андре. Чу се плясък и водата се разплиска ужасно. За миг той изчезна под водата. Кристин чу изненадания му вик и се изкиска доволна. Когато се появи на повърхността, го видя как задъхано гълта въздух. Тя се разсмя високо.

— О, Андре!

Погледите им се срещнаха.

— Ах ти, малка вещице! — той заплува към нея.

Кристин се опита да избяга, но Андре беше по-бърз. Усети ръката му върху главата си и след няколко секунди той я натисна под водата. Въпреки съпротивата й Андре не престана, докато Кристин не нагълта вода. Едва тогава я пусна. Тя пръхтеше и дишаше тежко.

— Това стига ли ти? — попита я той мрачно.

Кристин кимна.

— Имаш късмет, че не те удавих — продължи Андре. Той все още я стискаше здраво за ръката. — Трябваше да го сторя, би било хубаво отмъщение.

Тя не можа да сдържи смеха си.

— Длъжни сме да потискаме вътрешните си изблици — добави наставнически той, — но… понякога е невъзможно — Андре я придърпа в обятията си. Неговите устни откриха нейните…

Ако първата целувка накара Кристин да почувства, че й се завива свят, то втората я възбуди докрай. Допирът на почти голото му тяло накара дъхът й да секне. Тя усещаше хълбоците му до своите, чувстваше силата на ръцете му. Кристин потръпваше от възбуда и желание. Едва когато усети, че движенията му стават по-настоятелни, тя го отблъсна от себе си.

— Престани!

— Защо? — попита той равнодушно. — На теб също ти беше приятно.

Кристин се опита да възвърне самообладанието си. Андре не биваше да забележи, че го бе разклатил с нежността си.

— Ела! — каза му бодро тя. — Ще се състезаваме!

Въпреки няколкото метра преднина в нейна полза, той скоро я настигна. Със самодоволен израз на лицето я изпревари и вече я чакаше, когато Кристин достигна отсрещния край. Андре излезе от водата и я загледа със снизхождение.

— Окей, признавам, че си добър плувец — изпъшка тя и се просна изтощена на ръба на басейна.

— И ти не плуваш лошо — той легна до нея. — Трябва само да се упражняваш повече. Имам едно предложение: ще накарам татко да ти даде няколко седмици отпуск. Можеш да дойдеш с мен в Кан — ще ти предам няколко урока по плуване.

— О, да, разбира се! — погледна го Кристин иронично. — Предполагам, че ще живеем на твоята яхта?

Андре кимна.

— Защо не? Тя е много удобна. Често живея на палубата й — когато ми сменят тапетите например.

— Мога да си го представя! Чела съм доста за прочутите корабни фиести! — подхвърли тя.

Той се засмя тихо.

— Като си помисля, че никога не си била във Франция, трябва да призная, че знаеш изненадващо много за страната — клъвна я Андре.

— Четох за нея.

— Всичко това е комунистическа пропаганда! — в очите му блесна пламъче на задоволство. — В действителност животът там не е толкова покварен, както го описват в списанията. Фактът, че жените в Сан Тропе плуват голи, все още не означава, че лягат под път и над път, с когото им падне. Точно обратното, в това отношение французите са доста резервирани. До интимност се стига само в жилището. Само американците обичат да излагат чувствата си на показ.

— В такъв случай трябва да има нещо френско в кръвта ми — Кристин задиша по-спокойно след лудата надпревара. — Всъщност аз съм човек с доста задръжки — тя стана.

Андре се обърна по гръб, смеейки се, и вдигна очи към нея.

— Целувката ти бе всичко, но не и задръжка — каза й закачливо той.

— Аз… Аз просто не бях на себе си — заоправдава се тя. — Дойде ми неочаквано. Не съм свикнала да ме изненадват така.

— Ооо! А как тогава те изненадват?

— Никак.

— Това трябва да е страшно изморително. Винаги ли ти трябва да правиш първата крачка?

— Не, разбира се, че не. Но… — Кристин млъкна, погледът му я обърка. — Ооо, Андре, престани! Присъствието ти ме кара да се чувствам като селянка, а аз съвсем не съм такава. Но когато ме погледнеш така…

Той взе ръката й.

— Не си никаква селянка, Кристин — промълви тихо. — Ти си една много интелигентна млада жена, при това и много красива. Ако знаех това, отдавна щях да съм се завърнал от Франция, повярвай ми!

— Така ли?

Кристин усети как сърцето й отново започна да бие лудо.

— Сериозно ти говоря — Андре седна по-близо до нея. — Изглежда си мислиш, че ме интересуват единствено онези повърхностни, егоистични жени, които се разхождат нагоре-надолу пред хотел Карлтън в очакване на някой богат мъж. Наистина ли вярваш, че това е типът жена, който ме интересува?

— Аз… не знам. Все още не съм мислила…

— Е, тогава помисли си сега. Нима ме смяташ за мъж, който търси само леки, блудкави приключения? И нима помисли, че възнамерявам да направя подобно нещо с теб, когато те поканих да дойдеш с мен във Франция?

— Разбира се, че не. Но в крайна сметка сме роднини и този вид отношения никак не ни подхожда. В това число и целувките ти.

— Но роднинската ни връзка не е кръвна, знаеш го. Или татко е пропуснал да ти каже?

Кристин виждаше, че няма смисъл да лъже. Не я биваше за това. Тя кимна бавно.

— Да, каза ми — отвърна тя и сведе очи.

— Е? А каза ли ти какво мисли за мен?

— Да, че въпреки всичко си негов син.

— Знам това и съм съгласен с него. А що се отнася до нас двамата, този факт от значение ли е?

— Само ако… — Кристин се поколеба. — Само ако между нас се получи нещо — довърши тя накрая. — Но това е малко вероятно.

— Защо?

— Ако имаше намерение да се обвързваш с някого, щеше да го сториш отдавна.

Андре се изсмя високо.

— Ето ти ги отново прозаичните представи за морал в Тексас! В случай че един мъж на тридесет все още не се е оженил, то той или изобщо не се интересува от жени, или е някой жаден за приключения Дон Жуан, който търси само повърхностни забавления и нищо повече.

— Това съвсем не е вярно! — отвърна Кристин гневно. — Освен това намирам за твърде реален фактът, че си готов да промениш начина си на живот само защото си намерил момиче, което ти харесва малко повече от другите. Ако на човек му се прииска да пийне мляко, не е необходимо да си купува крава, нали?

Андре прихна да се смее и не спря, докато очите му не се насълзиха.

— Господи! Твоите сравнения са направо божествени! — след това отново стана сериозен.

— Вярно е, че в живота ми е имало много жени. В една или две, дори мислех, че съм се влюбил. За щастие навреме разбрах, че ги интересува повече банковата ми сметката, отколкото аз самият.

— Искаш да кажеш, че все още не си намерил жената, която да отвърне на чувствата ти, без да мисли за парите ти?

Андре се замисли за миг.

— Имаше една жена — призна той. — Студентка от Рейнс. Беше на деветнадесет — руса, много красива и интелигентна.

— Обичаше ли я?

— Не, но много я харесвах. Излизахме няколко пъти заедно. Навярно ти е позната старата история — опознаеш ли някого по-отблизо, започваш да виждаш грешките му. Чувствах, че бих умрял от скука, ако бъда с нея повече от една седмица. Човек не може да прекара целия си живот в дискотеката или да се припича на слънце. А това всъщност бяха единствените й интереси.

— А откъде си сигурен, че и аз не съм такава? — попита рязко Кристин.

— Ако беше такава, татко със сигурност нямаше да те величае толкова. Той няколко пъти ми писа, а когато разговаряхме по телефона, постоянно ми повтаряше колко си сръчна. С други думи, зная прекрасно, че не си празноглаво, дребнаво същество, което само си фантазира.

— И как да разбирам това?

— Това значи, че си в състояние да задържиш интереса ми, ако между нас възникне нещо. Мисля, че бракът не се свежда само до спалнята.

Кристин се изчерви.

— А аз мисля, че разговорът ни отиде твърде далеч. Запознахме се едва вчера, Андре — тя замълча, след което добави тихо: — Моля те, не ме измъчвай!

— Никакъв шанс ли нямам?

Кристин кимна.

— Ти много ми харесваш, Андре. Би било лъжа, ако го отрека. Изглеждаш така добре и…

— Моля те — той сложи ръка на устата й. — Без празни комплименти. Това съм го чувал твърде много пъти — Андре стана и й помогна да се изправи. — Просто трябва да видим как ще се развият нещата — прегърна я през талията и двамата тръгнаха към къщата. — Възможно е през следващите няколко дни да се получи така, че да си омръзнем до смърт, макар да се съмнявам в това. Харесваш ми, Кристин. Бих могъл дори да се влюбя в теб.

— Глупости. Човек не се влюбва така бързо.

— Колко много се заблуждаваш.

— Защо?

— Начинът, по който отвърна на целувката ми те издаде — каза той без заобикалки. — Това в никакъв случай не бе целувка на братовчедка.

— Нито пък твоята — на братовчед — защити се тя. — Реакцията ми бе като на всяко друго момиче.

Андре добави с лукав смях:

— Отдавна не са ме целували така страстно. Е, хайде, не ми разказвай приказки! Обзалагам се, че в края на всяка седмица излизаш с някого от тези богати тексасци.

— Лъжеш се. Опитвала съм, но тепърва трябва да открия мъжа, който не би ме отегчавал с вечните си брътвежи за пари и работа.

— Хм. Изглежда, че досега и двамата сме имали трудности по намирането на подходящия партньор.

— Всъщност, ако трябва да бъда откровена — никого не търся — каза Кристин. — Животът ми тук напълно ме задоволява. Обичам работата си. Освен това ми харесва при баща ти. Той се държи невероятно мило с мен. Най-добре ще е, ако всичко си остане така. Все още има време за женитба.

— Но не би имала нищо против, ако намериш избраника на сърцето си, нали?

— Не, разбира се.

Двамата влязоха в кухнята, където Анабел бе заета със закуската.

— Кафе? — попита ги тя.

— Да, ако обичаш.

Андре се отпусна на един стол. Анабел наблюдаваше младите с любопитство.

— Как ви хрумна да плувате преди закуска? — попита тя подозрително, докато им поднасяше кафето.

— Станахме рано — отвърна Кристин. — Денят е толкова прекрасен!

— Безумие! Истинско безумие! Плуване преди закуска! Пфу!

Анабел се обърна към печката, изсипа нарязаната на дълги ивици сланина в тигана и запита:

— Искате ли нещо за хапване?

— Защо не!

— Така голи ли ще ядете или първо ще облечете нещо?

Андре се засмя.

— Ако наричате нас „голи“, ще трябва да видите банските във Франция — отбеляза той.

— Е, добре, че не ми се е налагало да ги гледам. Чувала съм вече много неща за френските жени. За Бела Бардо, например, която бягала почти гола. Отвратително!

— Първо, казва се Бриджит, а не Бела — поправи я Андре, — и второ, тя не търчи гола по улиците.

— Тъй ли? Че аз я гледах в един филм, където беше гола!

— Това е било само филм. Впрочем, как си позволявате да гледате такива филми?

Анабел стисна устни. Трябваше да направи усилие, за да потисне смеха си.

— Добре, добре — един на нула за вас, мистър Андре. Как да приготвя омлета ви?

Андре погледна Кристин и двамата избухнаха в смях като по команда.

— Да е изпечен и от двете страни — каза най-сетне Андре, а Кристин кимна утвърдително.

— Трябва да позвъня в болницата — рече тя.

Сестрата й съобщи с няколко думи, че мистър Робъртсън се чувствал добре и вече можел да се върне у дома си. После я свърза с вуйчо й.

— Здравей, вуйчо Бил!

— Здравей, малката ми — гласът му стопли сърцето й. — Все още закусвам, но като приключа, ще ме изпишат. Ще ме посрещнете ли?

— Разбира се, кога да дойдем?

— Към девет и половина.

— Дадено. Ще бъдем там.

— Предай на Андре, че ще говорим, като се прибера у дома.

— Ще му предам.

— Доскоро, Кристин.

— Доскоро, вуйчо — когато затвори слушалката, лицето й сияеше от радост. — Добре е! — отговори тя на питащия поглед на Андре. — Трябва да го вземем в 9,30 ч.

— Няма проблем.

— Освен това иска да ти предам, че ще говори с нас веднага щом се върне.

— Звучи доста загадъчно.

— Не бих казала.

Анабел донесе омлета и препечените филийки.

— А сега яжте, преди да е изстинал — заповяда тя и взе празните чашки, за да ги изплакне.

— Изведнъж огладнях много — Кристин намаза филийката си с ягодов мармалад.

— Това е сигурен знак, че си влюбена — в очите на Андре блесна лукаво пламъче.

— Кой знае… — тя не посмя да си признае, че той може би имаше право.