Сали Ан Тейлър
Подпечатано с целувка (11)

* * *

Кристин беше приключила с работата си. Всички писма бяха напечатани и чакаха пощальона на фирмата, който обикновено идваше в пет часа. Проектът Свенсън също бе подготвен, както вуйчо й бе пожелал. Излезе цели 21 страници! Измъчи я с многото си юридически термини и параграфи, но такава й беше работата.

Кристин се протегна и тъкмо се готвеше да отиде в стаята си, когато долови долу в къщата гласове. Вуйчо Бил и Андре се бяха върнали. Кристин побърза надолу към всекидневната.

— Вуйчо Б… — думите застинаха на устните й, когато видя Андре.

Той седеше на канапето, а до него — една жена, към която бе насочил цялото си внимание. Не, не можеше да се каже просто „жена“. Тя беше доста пищна млада дама с дълги руси коси, силно впечатляваща фигура и лице, което… Кристин схвана, че това бе лице на жена, която съзнаваше красотата си и преднамерено използваше чара си.

— Привет, Кристин, вече си тук? — Бил Робъртсън й даде знак с усмивка да седне до тях. — Доведох Синтия да пийнем нещо. Ти все още не я познаваш, нали? Тя е новата служителка от третия етаж. Синтия, това е племенничката ми Кристин Карсън.

— Здравейте, Кристин!

Сочните устни на Синтия се разтегнаха в широка усмивка.

— Здравейте!

Кристин седна. Чувстваше се като смазана.

— Здравей, Андре!

Той вдигна за миг поглед и отвърна на поздрава й, преди да продължи разговора си със Синтия.

— Приключи ли? — поинтересува се Бил.

Кристин кимна.

— Да, на масата е всичко — почти автоматично отвърна тя и отново насочи поглед към седящите пред нея. Очевидно беше, че Андре отдаваше на тая жена повече от нужното внимание. Кристин усети как гневът й се надига.

— Мисля, че бихме могли да отидем да вечеряме някъде заедно — поде Бил. — На Синтия градът й е непознат. Представи си, тя идва от Пекос! — той се засмя. — Изобщо не знаех, че там има такива прелестни същества, Синтия!

Жената също се разсмя звучно.

— Та вие все още не сте идвали при нас, мистър Робъртсън! В Пекос момичетата, които са спечелили конкурс, са повече, отколкото във всеки друг град. Аз спечелих три награди — добави гордо тя.

— Наистина ли? — Бил потисна смеха си. — Мога ли да попитам в кои конкурси?

— Станах мис Ябълков цвят, мис Портокалов сок и мис Пикантна ядка — обясни снизходително тя. — Но всичко това — докато ходех на училище! — Синтия сведе поглед срамежливо. — Оттогава твърде много съм заета с работата си, че да мисля за тези конкурси. Татко често ми казва, че поне веднъж трябва да кандидатствам за титлата „Мис Тексас“.

— Защо не го сторите? — попита Андре, чийто поглед сякаш бе омагьосан от пищните й форми.

— Мислех да почакам още малко — гласеше отговорът й. — Първо трябва да си потърся спонсор. Винаги има нужда от спонсор, например като д-р Пепър, или някоя голяма фирма…

Тя не довърши изречението и погледна Андре с усмивка.

— Привършвайте с пиенето и да тръгваме! — подхвърли Бил. — Кристин, готова ли си, или искаш да се преоблечеш?

— Трябва да се преоблека — отвърна троснато тя, — но не мога да дойда с вас. Вече имам уговорка.

Тя вътрешно се надяваше, че гласът й ще прозвучи равнодушно. Андре вдигна въпросително очи.

— Имаш уговорка?

Въпросът му звънна в ушите й като обвинение.

— Да — каза му мимоходом тя. — Имам уговорка. Толкова ли е необикновено това?

— Съвсем не — намеси се Синтия. — Аз почти всяка вечер съм ангажирана.

— Кой е щастливецът? — гласът на Бил бе повече от любопитен.

— Един добър приятел. Джеф Манинг. Ще вечеряме някъде.

— Манинг? Манинг? — Бил се замисли, после лицето му се проясни. — Ааа… онзи доктор, който два дена се въртя край мен? Че каква работа имаш с него?

— Отиваме да вечеряме заедно, казах вече.

— Така значи… — Бил я погледна изпитателно.

Кристин усети как кръвта й нахлува в главата.

— Излизаш просто така с него?

Тя трябваше да събере сили. Помъчи се да се усмихне безгрижно.

— Да, просто така. Но какво има, вуйчо Бил? Познавам Джеф доста отдавна. Нищо ли не съм ти разказвала? Той идва от Рочестър — родния ми град — добави тя, обръщайки се към Андре и Синтия.

— Янки! — изкиска се весело Синтия. — Обичам янките!

Андре погледна баща си. Двамата мъже си размениха погледи, пълни с любопитство.

— Е, щом искаш да излезеш, ще трябва да се приготвиш — отбеляза Бил след дълга пауза. — Съжалявам, детето ми. Ще ни липсваш!

— И утре е ден — Кристин понечи да излезе. — Радвам се, че се запознах с вас, Синтия! Ще се видим сигурно в кабинета.

— Да, сигурно, Кристин. Удоволствието беше изцяло мое.

Кристин бавно се изкачи до стаята си. Тя се отпусна на леглото. Първата й реакция беше да се присмее на пищната блондинка, но тогава си спомни израза на Андре. Майка й би го определила като „похотлив“. „Пази се от мъже, чийто поглед блуждае по-надолу от брадичката ти!“ — повтаряше тя. А само до преди малко Андре беше зяпнал блондинката като тийнейджър, който тепърва навлиза в живота.

Е, щом толкова бе очарован от тази… тази руса красавица от Пекос, нека излезе с нея! Нека цяла вечер слуша плитките й брътвежи! Нека…

Кристин вдигна очи. Погледът й падна върху отражението в огледалото. Тя забеляза набръчканото си чело и отпуснатите устни.

— Та това е абсурдно! — измърмори тя. — Какво се вълнувам всъщност? Имам среща с Джеф. А Андре може да се забавлява с празноглавата блондинка!

Кристин се опита да се засмее, но по-скоро й се щеше да зарови глава във възглавницата и да се наплаче.