Сали Ан Тейлър
Подпечатано с целувка (13)

* * *

Кристин затвори вратата зад себе си. За момент тя се спря и още веднъж си припомни вечерта с Джеф. Наистина се бе наслаждавала на часовете до момента, в който случайно бе видяла как от гаража излезе Андре с колата си, а от едната му страна онази… онази блондинка. Поне да не го беше видяла! Тогава вечерта щеше да е изключителна, а тя щеше да се върне вкъщи щастлива и доволна. Вместо това сега се чувстваше леко раздразнена, дори ядосана. Трябваше обаче да признае, че можеше да търси вината и у себе си. Нейно бе решението да прекара вечерта с Джеф. Ако беше отхвърлила поканата му, тя можеше да бъде жената, която седеше до Андре, притискаше се о него и получаваше целувките му. Въпреки всички терзания Кристин все пак намираше, че бе постъпила правилно. Тъкмо щеше да се отправи по стълбите към стаята си, когато се чу глас от всекидневната:

— Ти ли си, Кристин?

— Да, вуйчо Бил.

Сърцето й се стопляше, когато слушаше гласа му. Тя се обърна и прекрачи зле осветената стая. Вуйчо й се бе облегнал удобно в любимото си кресло. Само една малка лампа светеше. Кристин се отпусна на канапето и го загледа с усмивка.

— Е, детето ми, добре ли прекара вечерта?

Тя кимна.

— Да, много добре. Вечеряхме в „Рейньон Скуер“. Както винаги беше много хубаво.

Той въздъхна.

— Аз пък, за съжаление, не мога да кажа същото за себе си. Тази празноглава жена не млъкна за секунда.

— Наистина ли? — намръщи се Кристин. „Защо не бе видяла вуйчо си в колата с Андре и Синтия?“

— Вечеряхме при Артур — продължи недоволно Бил — и когато приключихме, брътвежите й съвсем ме изтощиха. Андре ме докара вкъщи и отново замина. Каза, че искал да потанцуват още със Синтия.

Кристин го наблюдаваше внимателно.

— Истината ли говориш, вуйчо Бил? — попита го тя направо.

Той я погледна с изненада.

— Нима някога съм те лъгал?

Тя поклати глава.

— Тогава какъв е тоя глупав въпрос?

— Видях Андре само преди половин час да излиза от гаража на „Рейньон Скуер“.

Бил свъси вежди.

— Това е забележително — промърмори той. — Мислех, че искат да посетят някое заведение на Северозапад. Може би са променили плановете си. Видя ли ги горе? Е, както и да е — Бил я наблюдаваше внимателно. Не му убягна фактът, че не изглеждаше щастлива. Той се наведе: — Струваш ми се раздразнена, детето ми?

— О, не, просто съм малко изморена.

— Признай, че…

— Е, добре — Кристин вдигна глава и го погледна открито. — Признавам, че държанието на Андре малко ме учуди.

— Защото е излязъл с друго момиче ли? — Бил се усмихна приятелски. — Може да го е направил нарочно. По същата причина, която подтикна теб да излезеш тази вечер с твоя приятел — добави той многозначително.

— Не излязох с Джеф, за да ядосам Андре, и ти го знаеш.

— Не ти вярвам.

Тя вдигна рамене.

— Мисли каквото искаш, вуйчо Бил. Вечерях с Джеф, защото той ме покани, пък и… — Кристин се поколеба. — Е, мислех, че не си струва да оставам вкъщи. Не и след разговора ни сутринта.

— Защо? Още ли си възмутена от предложението ми?

— Разбира се. Андре ще може да се ожени за мен само ако ме обича, но не и ако съм ключ към състоянието ти. Освен това, първо трябва добре да се опознаем един друг, преди изобщо да сме говорили на тема „женитба“. Намирам, че е било твърде дръзко от твоя страна да вярваш, че веднага ще му увисна на врата.

Вуйчо й се усмихна лукаво.

— Повечето жени го правят — отвърна спокойно той. — Не предполагах, че си изключение! В крайна сметка Андре е много красив млад мъж.

— Но външността не е всичко!

— Не, но като за начало не е зле — той се засмя. — Спомням си, като видях Симона за първи път, почти ми се зави свят. Естествено, нищо не можех да й кажа или да предприема. Изхождах от това, че беше „обещана“, както казвахме тогава, но по-късно, след като бе идвала с мен в Щатите, тя ми призна, че и с мен й било също толкова добре. Тогава не изглеждах зле, детето ми.

— Знам, гледала съм снимки — Кристин се поотпусна и се нагласи по-удобно на кушетката. — Дори съм се питала, как така не си се оженил по-рано. Едва ли си смятал, че в цял Тексас няма жена, която би ти харесала?

— О, не искам да отричам, че преди Симона в живота ми бе имало жени — каза бавно той, — но има разлика между една жена, която е просто привлекателна, и жена, с която би могъл да споделиш живота си. Симона бе не само привлекателна — тя притежаваше всички качества, които винаги съм желал да има една жена. Много съм благодарен на Бога, че не се излъгах в нея. Не бих могъл да намеря по-добра съпруга! Господи, колко ми липсва понякога! — той се покашля. — Особено тази седмица! Когато лежах в болницата, бях готов да дам какво ли не, за да я видя как влиза с нежната си усмивка. Тя винаги беше в състояние да ме накара да се почувствам по-добре!

Кристин погледна тъжно вуйчо си. Сърцето й се свиваше при вида на болката, която се бе изписала на лицето му. Сякаш бе остарял с десет години. Тя осъзна, че престоят му в болницата му се е отразил повече, отколкото й се бе струвало досега. Ужасно беше да разбере, че Бил не е вече толкова млад, колкото се опитваше да изглежда сред обкръжението си.

— Кажи ми… — Кристин съзнателно се помъчи да говори с по-бодър тон — смяташ ли, че е възможно Андре наистина да изпитва някакви чувства към мен?

— Знам, че е възможно, детето ми — отговори спонтанно Бил, — сам ми го каза. Не отричам, че и той си им своите лоши страни, но те се дължат единствено на живота му във Франция сред онези повърхностни хора. Трябвало е да си слага надеждна маска и изглежда междувременно му е станало навик. Опитва се да прави впечатление с думи и някоя студена физиономия, но повярвайте ми — това не е Андре! Не е истинският Андре, така мисля аз. Той дори се изсмя на тази история със завещанието и каза, че бракът е добър начин да получи със сигурност наследство. Но всичко това е блъф. Сигурен съм, че парите щяха да му бъдат съвсем безразлични, ако наистина те обичаше, и съм убеден, че може да те обича.

Бил замълча и въздъхна дълбоко. Кристин наведе глава. Известно време двамата стояха мълчаливо един до друг, докато тя обмисляше думите на вуйчо си.

— Надявам се, че имаш право — каза му най-сетне, — защото мисля, че бих могла да го обикна много!

— Ти ми призна, че си се влюбила в него още когато си го видяла за пръв път.

— Да, вярно е! — Кристин се усмихна смутено. — Мисля, че външният му вид просто ме омагьоса. Но аз искам нещо повече от един добре изглеждащ мъж. Искам да ме обича толкова, колкото и аз него. Искам една такава връзка, каквато си имал ти със Симона.

— Ти искаш един траен брак?

— Разбира се. Вече съм срещала хора, чиято връзка бракът разруши. До това може да се стигне само ако двама се оженят, без да са сигурни в себе си.

— Няма стопроцентова сигурност, детето ми.

— Може и да няма, но може да се изчака известно време, преди да се вземе окончателно решение. Особено ако условията се свеждат до брак.

Тонът й стана по-остър.

— Не ми се сърди заради желанието ми — Бил я погледна умолително. — Обичам те толкова много, колкото и Андре! Но в случая само мисля трезво и затова събрах сведения за сделките му. Когато открих, че взема много неудачни решения, сметнах, че му е необходим някой, който да го подкрепя със съвета си. И кой беше по-подходящ от теб за това? Ти си едно много разумно момиче, Кристин!

Тя кимна.

— Знам, вуйчо Бил, но освен това съм романтична и храня същите копнежи и надежди както всяко друго момиче, което си търси съпруг.

Той я погледна въпросително.

— Съвсем не знаех, че си търсиш мъж.

Кристин прехапа нервно устни.

— Та нима това не е надеждата на всяко едно момиче? Нима всяка жена не мечтае за мъжа, с когото да сподели живота си, както ти си споделил своя със Симона?

— Разбира се, детето ми. Това е съвсем естествено. И аз винаги съм желал един ден да намериш най-подходящия. Знаех също, че няма да тръгнеш подир първия, който ти направи предложение. Както вече казах, ти си много разумна!

— И затова предложението ти сутринта ме ядоса така — подхвърли тя. — Имах чувството, че е един вид… — Кристин търсеше точната дума. — Да, имах чувството, че е един вид награда за Андре, която му се полага, ако се е държал добре. Ако изпълни условието ти, получава не само жена, а и хубаво наследство. Всичко беше толкова брутално и комерческо, вуйчо Бил! Ужасно беше!

— Наистина съжалявам! Естествено, не очаквах такава реакция от Андре. Ако беше останал по-спокоен, може би сега щеше да гледаш на нещата по-иначе? Не забравяй, че ви желая само доброто! Той така или иначе ще получи наследството си.

— Знам, но първо ще обмисля всичко, преди да се съглася. Ако изобщо се съглася!

— Кой е решаващият фактор?

— Андре. Доколкото знам, в момента е някъде с онази блондинка и само Бог знае кога ще се върне. Вероятно по време на утринната дрезгавина — добави мрачно тя.

Бил се разсмя.

— Защо жените винаги мислят за най-лошото? Обзалагам се, че Андре скоро ще бъде тук. Синтия със сигурност не е типът жена, който го интересува дори за една нощ. И това е толкова сигурно, колкото и „Аминът“ в църквата — той се разсмя силно. — Ако знаех, че така ще ми лази по нервите, изобщо нямаше да я доведа вкъщи. Надявах се, че е мила и кротка и че ще излезем четиримата. Все още съм в състояние да се наслаждавам на присъствието на красиви жени, макар вниманието ми към тях сега да се ограничава само в рамките на разговори — в очите му блесна лъч на лукавство. — На духа ми все още му се лудее, но плътта е вече слаба, ако схващаш какво имам предвид?

— Вуйчо! — Кристин се опита да си даде вид на шокирана, но не можа да се сдържи и прихна. — Ти наистина си невъзможен!

— Ако един мъж вече не се интересува от жени, смятай, че духът му е загубен. Поне такава е моята философия за живота — той се протегна. — Малко се поизморих! Мисля да си лягам.

Бил се надигна и подаде ръка на Кристин, за да й помогне да стане. Тя се изправи и го прегърна спонтанно.

— Обичам те ужасно много! — прошепна тя.

— И аз теб, детето ми! — той целуна косите й. — Ела, ще се качим горе. Можеш да ми помогнеш. Не защото не мога да се приготвя сам — добави бързо Бил, — а защото не искам да седиш тук долу и да чакаш Андре. Можеш да говориш с него сутринта.

— Имаш право.

Кристин изгаси светлината. После тръгнаха подръка нагоре по стълбата. Тя целуна вуйчо си за лека нощ и се прибра в стаята си. Сега се почувства много по-добре отпреди. Разговорът й с Бил й подейства добре. Добрият вуйчо Бил! Така умело умееше да излиза сух от водата. Това й беше направило впечатление още отдавна в бюрото, когато поради някаква причина избухваше като вулкан.

Кристин се съблече, изми си зъбите и се пъхна под одеялото. Само след няколко минути бе заспала.