Джаки Мерит
Непокорено сърце (13)

Тринадесета глава

Лятото измина мъчително. Барт не се обади нито веднъж — очевидно твърдоглавието му беше по-голямо, отколкото бе предполагала.

Лорна и близнаците станаха добри приятели и чрез нея Тори научаваше новините за семейство Сканлън. Подозираше, че в дъното на всичко са готварските способности на Лорна, но не го коментираше.

— Тези младежи биха изяли всичко — каза гордо Лорна.

— Всичко, което не изяде първо тях, както каза Барт — напомни сухо Тори.

— Знаеш, че някои млади хора са много капризни. А Роб и Рич просто обожават зеленчуци. А така харесват хубаво приготвеното ядене — Лорна въздъхна. — Ще ми липсват.

— И на Барт — Тори се улови, че го споменава за втори път без причина. Болеше я дори, когато споменаваше името му.

— Скъпа, защо не му се обадиш — предложи тъжно Лорна.

Тори се стегна, не можеше да отстъпи сега — въпреки трудното лято, знаеше, че е взела правилното решение.

— Не, в никакъв случай.

— Гордостта е нерадостен другар, Тори.

— Сигурна съм, че Барт не прекарва вечерите сам с гордостта си.

— Не говорех за него, скъпа.

 

 

Дойде и денят, когато близнаците трябваше да заминат. Лорна намекна, че ще има вечеря за сбогуване, но Тори не прие идеята.

Празненството се състоя в къщата на Сканлън. Тори изпрати два комплекта тоалетни принадлежности с подходящи картички за отиване в колеж.

Две седмици по-късно започна да вали. Тори реши да използва студеното и мокро време, за да оправи сметките си. Сега и Лорна си стоеше повече вкъщи и отговаряше на обажданията.

Един следобед Тори пишеше на бюрото, когато Лорна я повика:

— Търсят те на телефона, Тори.

— Кой е?

— Барт.

Сърцето на Тори заби лудо, можеше да има доста причини да звънне, нали бяха съседи.

— Ще се обадиш ли? — попита Лорна притеснено.

Тори щеше да се задуши от емоции. След два месеца Барт се обади, защо?

— Тори?

— Да, ще се обадя — ръката й трепереше, прочисти гърлото си. — Здравей.

— Здрасти, Тори. Как си?

Устата й пресъхна, сърцето й ускори ударите си.

— Добре съм. А ти?

— Аз също, предполагам.

Мълчанието я притесни и тъкмо щеше да изтърси първото, което й хрумнеше, когато Барт попита:

— Камионите с трупите много ли те притесняваха това лято?

— Камионите ли? Не, не съвсем.

— Нямаше ли прах?

— Да, имаше малко.

— Шум?

Като че ли Барт искаше тя да започне да се оплаква от пътя. От друга страна, звучеше по-различно, не толкова самоуверено.

— Дърветата помогнаха — поотпусна се тя малко.

— Искам да те видя.

Тя затвори очи. Ето защо се беше обадил. Колко пъти си беше представяла този разговор? Тя прочисти гърлото си.

— Искаш ли… да дойдеш тук?

— Мисля, че е по-добре ти да дойдеш при мен. Искам да те видя насаме.

Не можеше да го попита защо, не и по телефона.

— Кога да дойда?

— Сега заета ли си?

— Не правя нищо, което не може да се отложи. Ще дойда сега — чу Барт да въздъхва облекчено.

— Благодаря, Тори.

— Няма защо. Доскоро.

Тъкмо остави телефона, когато Лорна надникна при нея.

— Мога ли да попитам какво става? — попита тя с надежда.

Тори стана бавно.

— Иска да говори с мен. У тях. Ще отида сега.

Лорна се усмихна облекчено.

— И това, ако не е нещо!

— Може да е за всичко, Лорна. Не отпускай въображението си.

Докато се преобличаше набързо, Тори се страхуваше да мисли за какво я вика Барт. Едва ли беше заради последния им разговор. През тези седмици беше научила доста за себе си. Беше се влюбила в Барт и знаеше, че никога няма да може го забрави.

Докато караше към тях, забеляза, че пак вали, както последния път, когато дойде тук. Когато спря пред къщата, трите кучета се нахвърлиха върху пикапа.

— Как ли се е справя с тях Лорна? — измърмори Тори и наду клаксона.

Барт излезе и успокои кучетата само с една дума. Гледаше го как се приближава и сърцето й преливаше от радост, че го вижда. Помисли си, че ако сега поиска да подновят любовната си връзка, ще се съгласи, без да мисли.

Барт отвори вратата на пикапа.

— Здрасти.

Погледите им се срещнаха и не се отместиха повече.

— Здрасти — отговори тя, като се опитваше да звучи нормално.

Устните му се разтеглиха в усмивка.

— Хайде, слизай. Дъждът вали във врата ми.

Чувстваше, че вече е преживявала това.

— Внимавай Шугър да не ме поиска за вечеря — каза меко тя, за да му напомни за последното си посещение.

Той я изгледа, после се досети.

— Трябва да поговорим — той й протегна ръка. Влязоха в къщата и Тори онемя. Всичко беше чисто и подредено, нямаше дори и едно петно мръсотия. Всекидневната също беше много уютна.

— Заповядай, седни — покани я Барт.

— Да ти предложа нещо, чаша кафе?

— Не, благодаря — Тори видя жълтата котка да се приближава към нея. Котката се отърка о краката й и скочи в скута й. — Корки е много приятелски настроен.

Барт седна на дивана.

— И умен. Ще избере скута ти пред пухена възглавница по всяко време на деня.

Тори вдигна очи и срещна погледа му през стаята.

— И ти помниш всичко от този ден, нали?

— Помня всичко, което се е случило помежду ни от деца — Барт се облегна. — Без близнаците къщата е толкова празна, че ще полудея. Не трябва да се грижа за мокри кърпи в банята, мръсни чинии в мивката или да оглушавам от силната музика. Направо откачам.

— Пиленцата напуснаха гнездото. Чудех се как ще го приемеш.

— Вярваш или не, не бях мислил за това — Барт не беше свалил очи от Тори. — Самотата ми осигури едно нещо обаче — време за мислене.

Тори галеше котката, без да я поглежда. Всъщност не беше в състояние да отмести поглед от Барт.

— И вече не ми се сърдиш?

— Не гневът ме държеше далеч от теб, а инатът. И малко глупост, предполагам.

— Много си откровен.

— И искам същото от теб. Можеш ли да бъдеш напълно честна с мен?

В гласа му личеше тревога и тя се учуди, че се страхува да не бъде отблъснат. Искаше да почувства уязвимостта му, а това й даде огромна надежда.

— Мога да бъда честна с теб — каза простичко тя. Барт промени темата и я изненада.

— Не мисля, че знаеш това, Тори, но и аз исках да стана лекар.

Тя не го поправи.

— Всичко започна в гимназията. Помниш ли доктор Ламберт?

— Да, много добре — той беше лекувал баба й.

— Наемаше ме да върша някои неща в кабинета му, даваше ми медицински книги, говореше с мен за професията си. Беше много болен, когато татко почина, а аз бях трета година в колежа. Исках да измисля нещо, така че да успея да запазя училището и да се грижа за осемгодишните близнаци. Но когато се намеси държавата, разбрах, че трябва да се върна в ранчото окончателно.

— Съжалявам — измърмори тя.

— Никога не съм съжалявал. Братята ми са по-важни от всяка кариера. Но наскоро ми хрумна. Може би защото в този дъжд не мога да работя, а и сигурно съм изтрил пода от обикаляне в тази празна къща. Както и да е, има само две неща, които истински съм искал, Тори. Отстъпих доброволно образованието си, но няма да се откажа от второто.

Гърлото й внезапно пресъхна и тя едва попита:

— И то е?

Отговорът му беше мигновен.

— Ти!

Като че ли мълния я удари. Прямотата на Барт я стресна въпреки надеждите й. Той я наблюдаваше, чакаше реакцията й. Тори знаеше, че го обича и че искаше да бъде с него. Тя наруши тишината:

— А близнаците и твоята отдаденост на тях?

— Тя е неприкосновена.

— Разбира се. Аз само… — Тори захапа устната си и не можа да продължи.

Барт стана и отиде до масичката за кафе. Тори изви глава, за да може да го вижда.

— Не мога да престана да те искам. Това лято беше ад, а аз бях глупак. Мислех, че ще дойдеш. Припомнях си, че ти започна всичко и че е по-силно от теб.

— Беше… по-силно е — Тори прошепна победена.

— Тогава защо…?

— Защо не дойдох ли? Ами поради същите причини като теб — инат и гордост.

Барт вдигна Корки от скута на Тори и го пусна на земята. Хвана ръката й и я накара да стане. После обви лицето й с ръце и я погледна нежно.

— Попита ме дали те обичам — промърмори той дрезгаво.

— Да — прошепна тя.

— Мразех това. Не исках да ме принуждаваш да предприемам каквото и да било — Барт докосна леко устните й.

— Мислех, че мога да те взема или да те оставя. Но не мога. Изборът не е мой, колкото и налудничаво да звучи.

На Тори й се завъртя главата, отдавна не се беше чувствала така, близостта му я смущаваше извънредно много.

— И аз не мога да избирам — прошепна тя и прокара пръсти по мускулите му. — Независимо дали ме обичаш или не, Барт, аз те обичам. Борех се с чувствата си цяло лято и вече нямам сили.

Той потрепери и я притисна силно до себе си.

— Аз също те обичам. По дяволите, обичам те. Толкова те обичам, че дори не мога да мисля.

Сълзи потекоха по бузите на Тори и тя не можеше да ги спре.

— Мисля, че винаги съм те обичал, Тори. Дори когато бяхме деца. Подлудяваше ме. Страхувах се да ти се обадя днес. Опасявах се, че ще ме пратиш по дяволите. И нямаше да те обвиня.

— Никога не ми е хрумвало да те пратя по дяволите — прошепна тя през сълзи. Тори изтри бузата си в гърдите му. — Мразя ултиматумите и много пъти ми се искаше да дотичам тук и да ти кажа, че сгреших.

— Едва ли по-често, отколкото аз водех своите лични битки — той вдигна лицето й към себе си.

— Искам да изясня нещо. Въпреки че се хвалих толкова много за секса, не е имало друга жена след първата ни среща, Тори.

— Много се радвам. И аз не съм се виждала с никой. Гласът му стана много нисък и тих.

— Ще се качиш ли с мен горе?

— Да. Бих отишла с теб навсякъде. Обичам те.

— Наистина ли?

— Да.

Барт се наведе и я вдигна на ръце, а тя обви врата му с ръце и зарови лице в рамото му.

— Когато дойдох миналия път, ти ми предложи да се качим горе — каза меко тя.

Барт се усмихна развеселен.

— И доколкото се сещам, страшно те шокирах.

— По-късно исках да се бях съгласила.

— И аз исках да беше казала да. Валеше, близнаците ги нямаше и аз се измъчвах с мисли какво можеше да се случи. Знаех, че е безнадеждно и че никога няма да разбера какво е да те любя.

Тя се усмихна.

— Но по-късно откри.

Те стигнаха до спалнята на Барт и той я пусна на земята.

— Да, наистина открих.

Тори започна да разкопчава ризата му, а той я наблюдаваше, доволен от инициативата й.

— Знаеш ли колко си красива?

Тя го погледна в очите.

— И ти си красив.

Тори целуна голите му гърди. Близна едното зърно на гърдите му и леко го ухапа, за да го успокои с език след това. Барт зарови пръсти в косите й.

— О, скъпа — прошепна той.

Тя го целуна по гърлото.

— Горя от страст по теб.

— Знам как да угася този огън.

— Знам, че знаеш. Ти създаваш огъня, ти го потушаваш. Само ти, Барт. Никой друг не ме е карал да се чувствам така.

— Нека свалим тези дрехи — ръцете му обгърнаха гърдите й.

— Не носиш сутиен. Ти също ме възпламеняваш.

Тя го знаеше. Почувства набъбналата му мъжественост и побърза да я освободи. Когато успя, тя започна да гали Барт и той не устоя дълго.

— Няма да мога да издържа така.

Набързо се съблякоха и се разположиха на леглото, а целувките им станаха по-пламенни.

— Искам да направя толкова много за теб и не мога да чакам.

— Недей да чакаш. Не искам да чакаш, люби ме, Барт.

Той се настани между бедрата й и бавно проникна в нея. Веднага влязоха в ритъм, движеха се като едно цяло и заедно търсеха върха на невероятното удоволствие.

Фактът, че бяха говорили за любовта си, само допълни любовната магия.

Барт започна да говори за своите чувства:

— Искам да те любя докато и двамата останем без сили. Всяка сутрин, всяка нощ. Никога няма да ти се наситя… никога.

Тя чувстваше същото. Умът й беше изпълнен с обич и еротични усещания. Тя достигна върха първа, цялото й тяло се разтърси от екстаз. Продължиха със същото темпо, виковете й преминаха в стонове, докато Барт достигна своя връх.

Минаха няколко минути без никой да проговори. После Барт вдигна глава и я погледна.

— Обичам те.

— Обичам те — той продължи да се взира в нея. Тори се усмихна и погали устата му. — Скъпи, какво има?

— Искам да се оженя за теб.

Тори едва си пое дъх.

— Това предложение ли е?

— Не знам. Може би. Искам те в леглото си всяка нощ. Искам да си с мен, а не в съседното ранчо. Ще се омъжиш ли за мен, ако те помоля?

Тори зяпна от изненада.

— Съмняваш ли се?

— Имаме толкова различия помежду си.

— Ще се справим.

— Сигурна ли си?

— Искаш ли да говорим за това, Барт?

— Не, не искам да говорим за това. Искам да ти направя предложение. Трябваше да го направя преди два месеца. Ще се ожениш ли за мен, Тори?

— Разбира се, Барт — отговори тя и се хвърли на врата му. — Бях готова да продължа връзката ни докато остареем, ако го беше поискал. Но женитба! Да, да, да.

Той се засмя.

— Обичам те! Ще се справим, Тори. Господи, какъв идиот съм бил. Ами, ако се беше омъжила за Стийв Как-му-беше-името?

— Предполагам, че отново забрави фамилията му?

— Подиграваш ли ми се? Ще сме щастливо семейство, Тори. Ти, аз, Лорна и близнаците.

— И трите ти кучета убийци и Корки. А може би и няколко бебета? — Завладя я страх, че Барт може да не предвижда бебета в бъдещето им. — Обичаш ли деца?

— Поне седем.

— Седем! — Тори го изгледа с широко отворени очи. — Но седем деца са… — После видя лукавото огънче в очите му.

— Ти ме дразниш, нали?

Барт я целуна по носа.

— Скъпа, най-голямо удоволствие след това да те любя, е да те дразня. Наистина ли искаш да престана?

Тори го целуна.

— Това, което искам най-много сега е да ме любиш отново — тя го погледна невинно. — Или е прекалено рано?

Барт я изгледа съблазнително.

— Как мислиш, можем ли да уплътним един дъждовен следобед?

Тя въздъхна щастливо.

— Да, любов моя, да.