Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 3 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008


Учител от Източното предградие попитал Джуан Дзъ:

— Къде се намира така нареченият Път?

— Навсякъде, — отвърнал Джуан Дзъ.

— Дайте ми пример, за да мога да ви разбера.

— В мравките.

— А още по-ниско?

— В плявата.

— А още по-ниско?

— В керемидата.

— А най-ниско?

— В урината и изпражненията.

Учителят от Източното предградие замълчал.

— Вашите въпроси, учителю, разбира се, не бяха достойни за същността, — казал Джуан Дзъ. — За да стигнете пътя, вие питате точно като на пазара, както ритат свинята, за да проверят колко е тлъста: колкото по-ниско, толкова по-ясно. Но не е задължително да ви се дава пример — пътят не заобикаля нищо. Истинският Път е такъв, думите за великото също са такива. Има три думи: „джоу“, „биен“, „сиен“. Те звучат различно, но същността е една, обозначават едно и също — „навсякъде“. Ако се опитаме заедно да вървим из двореца „Никъде“, и разсъжденията за единството на общото няма да имат край и граници. Ако се опитаме заедно с Бездействието да станем прости и спокойни, безстрастни и чисти, хармонични и празни! Мисълта ми би се откъснала от всичко, би отишла къде ли не, нямаше да знае граници, би си тръгвала и би се връщала, не би знаела къде да спре. И аз бих си тръгвал и бих се връщал, не знаейки къде ще свърши тя, бродил бих из необятните пространства, бих влязъл в областта на великото знание и нямаше да знам как да го изчерпя. Веществото във вещите не е ограничено от тях, но самите вещи имат граници. Пределът на безпределното — това е безкрайността на крайното. Говорим за пълното и празното, за увяхването и за смъртта. За пътя пълното не е пълно, празното не е празно. Началото и краят за него не са начало и край.

Край
Читателите на „Къде е Дао?“ са прочели и: