И аз ще влача опашка в прахоляка!

Джуан Дзъ ловял риба в реката, когато владетелят на Чу изпратил при него двама свои велможи с послание. В него се казвало:

— Искам да ви възложа бремето на държавните дела.

Джуан Дзъ не пуснал въдицата и дори не обърнал глава, само отговорил:

— Чувал съм, че в Чу има свещена костенурка, която е умряла преди три хиляди години. Владетелят я увил в тънка коприна, скрил я в сандъче, а сандъчето поставил в храма на предците си. Какво би предпочела тази костенурка: да бъде мъртва и да се кланят пред костите й, или да бъде жива, дори да й се налагаше да влачи опашката си в прахоляка?

Двамата велможи отвърнали:

— Разбира се, тя би предпочела да е жива, дори да й се налага да влачи опашка в праха.

— Махайте се тогава! — възкликнал Джуан Дзъ. — И аз предпочитам да си влача опашката!