Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 4 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008


Лао Дзъ и неговото учение силно безпокоели Конфуций. Веднъж Конфуций, който бил по-възрастен от Лао Дзъ, решил да го посети и очаквал, че ще получи дължимите почести. Но Лао Дзъ седял, когато Конфуций влязъл при него. Той дори не се изправил да го поздрави, не казал: „Заповядайте, седнете“. Изобщо не обърнал особено внимание. Конфуций се вбесил: „Що за Учител е това?!“ И попитал:

— Вие не спазвате ли добрия тон?

Лао Дзъ отговорил:

— Ако искате да седнете, седнете; ако ви се стои прав, стойте. Кой съм аз, та да ви казвам какво да правите? Това си е вашият живот. Аз не се бъркам.

Конфуций бил потресен. Опитал се да започне разговор за висшия човек. Лао Дзъ се разсмял:

— Никога не съм виждал каквото и да е „висше“ или „низше“. Човекът си е човек, както дървото си е дърво. Всички участват в едно и също съществувание. Няма висши или низши. Това са пълни измишльотини.

Край
Читателите на „Човекът си е човек“ са прочели и: