Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008


Уей Черното Яйце убил Цю Ясния заради тайнствена омраза и синът на Ясния, Верния, решил да му отмъсти. Духът на Верния бил много силен, но телесно той бил много слаб, ядял по едно зрънце и се олюлявал при най-лекия полъх на вятъра. Дори когато бил разгневен, не можел да вдигне оръжие, за да отмъсти. Но понеже се срамувал да търси чужда помощ, се заклел да се разправи сам с Черното Яйце.

Черното Яйце превъзхождал всички със смелостта и дързостта си, изправял се срещу сто мъже, бил човек канара, даже не приличал на човек: с протегнатата си шия отблъсквал удар с меч, с голата си гръд — стрелите. Остриетата се огъвали и пречупвали, а по тялото му не оставала драскотина. Като знаел силата си, той гледал на Верния като на пиле.

— Какво си мислиш, че правиш? — попитал Верния един негов приятел, Съветника Шън. — Ти си така оскърбен, а той те пренебрегва.

— Искам да ме посъветваш, — отговорил Верния, разплакан.

— Чувал съм, че прародителят на Великия съвършен от царство Уей получил скъпоценен меч от инския цар. С такъв меч едно момче може да отблъсне три армии. Дали пък да не му поискаш този меч? — казал Съветника Шън.

Верния се отправил към Уей и се видял с Великия Съвършен. Поклонил му се като роб, помолил го да приеме в дар жена му и децата му, а после се обърнал към него с молбата си.

— Имам три меча, избери си който искаш от тях, — отговорил му Великия Съвършен. — Но с нито един от трите не можеш да убиеш човек. Първо ще ти разкажа за тях.

Първият се казва Криещия светлина в себе си. Гледаш го и не го виждаш, замахваш с него и не знаеш докоснал ли си нещо, или не; прозрачен е и няма граници, разсича тялото, а то нищо не усеща.

Вторият е Приелия сянката. Ако се вгледаш в него от северната страна при смяната на утринния сумрак със зората или в здрача на границата между деня и нощта, ще видиш нещо, но няма да отгатнеш формата. Когато докосне някого, издава тих звън, сякаш скришом, но тялото не чувства болка.

Третият се нарича Закалената нощ. На дневна светлина се вижда сянката му, няма блясък; нощем той блести, но формата му не се вижда. Когато докосне тялото, го разсича с трясък, но раната заздравява веднага, остава само болката, а по острието няма кръв.

Вече тринадесет поколения тези три съкровища се предават в нашия род, но никой не ги е ползвал. Стоят си в килера и дори печатите им не са свалени.

— И все пак съм длъжен да ви помоля за последния, — казал Верния.

Великия Съвършен му върнал жената и децата, постил заедно с него седем дни и привечер, между деня и нощта, се отпуснал на колене и му връчил меча Закалената нощ. Верния го приел, поклонил се два пъти и се върнал у дома.

И тогава Верния се отправил с меча при Черното Яйце. Той лежал пиян по гръб под прозореца. Верния го разсякъл три пъти от шията до кръста, но Черното Яйце дори не се събудил. Верния си помислил, че е мъртъв и побързал да си иде, но на вратата срещнал сина на Черното Яйце. Замахнал три пъти сякаш във въздуха. Синът на Черното Яйце се разсмял и попитал:

— Защо ми правиш знак да дойда три пъти, и при това така глупаво?

Сега Верния разбрал, че с такъв меч не можеш да убиеш човек, въздъхнал тежко и се прибрал у дома.

Като се събудил, Черното Яйце нахокал жена си:

— Оставила си ме да заспя незавит, сега ме боли кръст и гърло!

А синът му казал:

— Снощи идва Верния, срещна ме на вратата и ми направи три пъти знак да дойда — мен също ме боли цялото тяло и не си усещам крайниците. Той ни унищожи!

Край
Читателите на „Мечът на инския цар“ са прочели и: