Истината е в пътешествията

Отначало Лие Дзъ обичал да странства.

— Ти, Защита на Разбойниците, обичаш да странстваш. Какво му е хубавото на това? — попитал Учителят от планина Гаванка.

— Радостта от странстването е в това — отвърнал Лие Дзъ, — че се наслаждаваш на липсата на старото. Другите при странстване наблюдават това, което виждат. Аз наблюдавам онова, което се променя. Има странствания и странствания! Никой досега не е успял да изнамери кое е различното в тези странствания!

— Ти, Защита на Разбойниците, странстваш, разбира се, като другите, а казваш, че е различно от другите. Във всяко нещо, което погледнеш, виждаш промените, наслаждаваш се на липсата на старо в другите неща, а не подозираш, че в теб също липсва старото. Странствайки във външния свят, не подозираш как да наблюдаваш вътрешния. Който странства във външния, търси пълнота в другите неща; който наблюдава вътрешния, намира удовлетворение в самия себе си. Да намираш удовлетворение в себе си — това е истината в странстването, да търсиш пълнота в другите неща — това е неистината в странстването.

И тогава Лие Дзъ разбрал, че смисълът на странстването не е в това да обикаляш от място на място, и повече не напуснал дома си до края на живота си.^[1]

— Истината е в странстването! — казал учителят от „Планината Гаванка“. — При истинското странстване не знаеш къде отиваш; при истинското наблюдение не знаеш какво гледаш. Всички неща странстват, всички твари наблюдават — това е, което аз наричам странстване, това наричам наблюдение. Затова казвам: истината е в странстването! Истината е в странстването!