Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Притча
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2011 г.)

Издание:

Дао притчи

 

Българска, първо издание

 

Съставител: Елица Тодорова, 2008

Редактор: Юлиан Антонов

Дизайн на корицата: Миглена Деянова

Компютърно оформление: Миглена Деянова

 

Формат 16/60/84

Обем 12 п.к.

 

ISBN 978-954-607-769-1

 

Издателска къща ЛИК, 2008

История

  1. — Добавяне

Цар Хуангун четял книга в своя дворец, а на входа на двореца коларят Бян поправял едно колело. Бян оставил чука и длетото, влязъл в залата и попитал:

— Простете за любопитството, какво чете господарят?

— Слова на мъдреците, — отвърнал Хуангун.

— А живи ли са още тези мъдреци? — попитал коларят.

— Не, умрели са отдавна.

— Значи това, което чете господарят, са само люспици от душите на древните хора.

— Как смееш ти, простият колар, да коментираш книгата, която аз — единственият сред хората — чета? Ако имаш какво да кажеш — говори, а ако не успееш да се оправдаеш, ще заповядам да те обезглавят!

— Вашият слуга съди за това по своята работа, — отговорил коларят. — Ако работя, без да бързам, не ми е трудно, но колелото излиза недостатъчно здраво. Ако твърде много бързам, ми става трудно, и колелото не приляга. Ако не бързам, но и не се бавя, ръцете ми сякаш работят сами, а сърцето им откликва. Не мога да опиша това с думи. Тук има някаква тайна, която не мога да предам дори на собствения си син, а и той не би могъл да я приеме от мен. Ето защо, след като работя вече 70 години и съм доживял дълбока старост, аз все още правя колела. Така и древните хора сигурно са умрели, без да разкрият тайните си. Излиза, че това, което четете, са люспици от душите на древните!

Край
Читателите на „Люспици от душите на древните хора“ са прочели и: